четвъртък, 24 декември 2009 г.

A christmas without weed...

Докато слушах изпушилата коледна станция Soma Fm: Xmas in Frisko (http://somafm.com/play/xmasinfrisko) попаднах на най-сърцераздирателната коледна песен ever: 

Ето и част от текста:

Well it's christmas time again
I've been calling all my friends
Well there ain't no weed to buy
So I won't be getting high

Then I called my old friend Mike
And he asked me what I like
I'd like to find some christmas pot
I enjoy smokin a lot
And this town's too god damn dry 

Christmas without weed
Is like a forest without trees
Is like a song without an end
A writer with no pen
Won't someone help me please

Тъжно, нали? Тайнственият депресиран певец нарича себе си Shawn, а парчето може да свалите от този линк : http://beemp3.com/download.php?file=2774672&song=A+Christmas+Without+Weed

Весела Коледа на всички! х)

вторник, 22 декември 2009 г.

Проникване

На едно момче
Срещаме се по средата на мъгливото шосе.
Аз нося дълго кашмирено палто и кожени ботуши на висок ток.
Ти си сложил черните си кубинки и сивия вехт балтон.
Но обвивките нямат никакво значение.
Вече.
Обвивките на обвивките още по-малко.
Крачим мълчаливо по осевата линия.
И двамата сме вперили погледи напред и дишаме учестено, съсредоточени в облачетата пара, образуващи се от дъха ни.
Вървим 5 или 10 минути, час или два.
Времето няма никакво значение.
То е просто условност, скъпи.
Шосето свършва внезапно.
Точно както сме си го представяли.
Продължаваме да вървим, сякаш нищо не се е променило.
Когато стигаме ръба поемаме дълбоко дъх.
Хващаме се за ръце.
Преплитаме пръсти.
За последно.
Ненужните ни кожи, мускули и кости, и всички останали телесни принадлежности започват да се изпаряват.
Вливат се в мъглата.
Захвърляме изхабената си плът, за да оголим душите си и да изчезнем в тях.
Хубаво е.

сряда, 16 декември 2009 г.

Лицата на балканския модернизъм на гости на Националната художествена галерия

Доста интересна изложба, включваща около 120 творби на художници модернисти от България, Гърция и Румъния ще бъде открита утре /17 декември/ в Националната художествена галерия. Днес сутринта имах възможността да надникна "зад кулисите" и се убедих в това.

"Лица на модернизма" представя подбор от по 40 творби на значими автори от трите балкански страни, сред които Вера Недкова, Жорж Папазов, Жул Паскин, Михалис Економу, Ханс Матис Тойч и други. Картините са разделени в различни зали на 3 основни групи - Нова модерна визия: пространство, пейзаж, натюрморт, Модерна визия за историята: социален критицизъм, национална идентичност, божествено вдъхновение, спомени за класическа Гърция и Човешкото присъствие в модерното изкуство: портретът, човешкото тяло. Експозицията акцентира върху развитието на модерното и авангардно изкуство в трите балкански страни и подчертава връзките им с художествените течения в Западна и Централна Европа за периода 1910 - 1940 г.

Сигурно повечето от тези имена са ви непознати /на мен също!/, а и съчетанието на думите балкански и модернизъм ви звучи като оксиморон... Да, ама не, както беше възкликнал един култов български журналист. Аз видях някои доста добри неща, сред които особено силно ме впечатли "Портрет" на Жорж Папазов - модернистичен портрет на мъж, изпълнен почти изцяло в черно, със съвсем леки разноцветни акценти като кичурчета коса. За съжаление, го нямам на снимка, но един пич, който не си беше забравил фотоапарата като мен, ми обеща, че ще ми прати това онова...

"Лица на модернизма" ще бъде последователно показана в Букурещ, София и Атина. Всъщност румънците вече са я видяли, защото експозицията е обитавала сградата на тамошния Национален художествен музей от 1 октомври до 29 ноември. У нас лицата на балканския модернизъм ще гостуват от 17 декември до 16 февруари догодина, след което заминават за Атина.

Е, май ви изплюх достатъчно инфо. Остава само да ви покажа малко от творбите включени в проекта. Смятам, че те ще ви убедят да отидете и да видите за какво става въпрос. Все пак не всеки ден се говори за балкански модернизъм! х)



Иван Милев
Натюрморт, 1925
Темпера, бронз, хартия, 51 х 57 cм




Николай Абрашев
Композиция (Земя), около 1927
Mаслени бои, платно, 91 х 69.5 cм



Кирил Цонев
Пристанището на Виго, Испания, около 1930
Mаслени бои, платно, 59.5 х 68 cм



Кирил Цонев
Инженерът, 1930
Mаслени бои, платно, 74 х 58 cм



Вера Недкова
Три фигури в интериор, 1928
Mаслени бои, платно, 90 х 110 cм



Спирос Папалукас
Скит „Св. Андрей“, 1932–35
Mаслени бои, платно, 93 x 83.5 cм



Михалис Економу
Къща на мечтите, около 1929–1931
Mаслени бои, картон, 40 x 69 cм



Янис Царухис
Моряк с бледо лице, 1938
Αкварел залепен на платно, 72 x 42.5 cм



Ханс Матис Тойч
Композиция, 1924
Mаслени бои, платно, 100.5 x 93 см



Хенри Даниел
Интериор на ателие, 1924
Βъглен, акварел и гваш, хартия, 34.4 x 23.7 см



Корнелиу Михайлеску
Най-новата Олимпия, 1930
Mаслени бои, картон, 96.5 x 68 см



Макс Херман Макси
Измерване на водните дълбочини на Дунав, 1926
Mаслени бои, платно, 80 x 109.5 см

/снимки: НХГ/

вторник, 8 декември 2009 г.

Amenun Philip Geneva. Червено. Горещо.

Снощи в Арт Клуба на Иван Асен II 6 с приятно парти беше открита новата изложба на Яна Купенова/Amenun Philip Geneva "Рисунък с туш". Тъй като смятам, че изкуството не трябва бъде обяснявано и преекспонирано, а просто видяно и почувствано ще ви покажа снимки на някои от картинитe:








Стига ви толкова. За повече ще трябва да отидете на място. Имате малко повече от месец да го направите - картините ще обитават Арт Клуба до 11 януари догодина. А след това може би ще намерят новия си дом.

Междувременно можете да посетите блога на Яна : www.amenungeneva.blogspot.com и/или да се свържете с нея на e-mail apg@abv.bg.

Всичко е супер. Единствено имам една забележка към собствениците и персонала на Арт Клуба - увеличете малко отоплението. Вярно е, че изкуството изисква жертви, но защо това да сме ние...

PS: Вчера /18 декември/ бях отново в Арт Клуба и беше доста топличко и приятно, така, че забележката отпада. x)) Наздраве!

(сред)нощно

Нощта се разсипва пред мен като огърлица черни перли блъснала се в белия мраморен под.
Аз стоя отстрани и мислено събирам зърната.
Хващам ги с два пръста и внимателно се оглеждам в тях.
Образът ми изглежда разкривен, тъмен и малък, но това по особен начин ме привлича.
Поглеждам по-надълбоко.
Усещам как Нещо ме всмуква и аз минавам от другата страна.
Затварям очи за миг и когато ги отварям съм вече там, отвъд.
Не знам защо ги затворих.
Знаех си, че трябва да гледам трансформацията, да я усвоя максимално за да я повторя.
Но затворих очи.
Когато ги отворих всичко беше същото.
Само цветовете бяха обърнати.
Аз стоях насред същото, а около мен като дъжд се сипеха бели перли.
Взех една от тях в ръката си.

неделя, 15 ноември 2009 г.

Снимки в Палермо (2008)



От доста време неумишлено отбягвах новата (вече не чак толкова нова) творба на режисьора Вим Вендерс. Просто нямам навика и времето да гледам филми. Преди няколко дни обаче си бях в Пловдив. Мислех си да ходя на бар, но много ме мързеше. Тогава се сетих за този филм, изтеглих го от zamunda.net, легнах удобно, награбих 2 пакета солети и го пуснах.

Знаех, че ще е хубав. "Вим от Европа" просто няма слабо!
Филмът не само, че не предаде очакванията ми, а даже ги надмина! Страшно много ми хареса! В него има всичко - и протяжността на европейските филми, и нечовешки красиви кадри, и напрежение, и любов, и смърт, и много смисъл, но без да е натрапен, смлян, предъвкан и натъпкан насила в главите ни. "Снимки в Палермо" ми напомни едновременно на "Отвъд облаците" на Антониони и Вендерс и на "Седмия печат" на Бергман. На първия - заради самата атмосфера, пътуването, творенето и вдъхновението свързано с това пътуване, а на втория - заради сюрреалистичните сцени и да... заради смъртта! И тези прилики явно не са случайни, защото след края на филма излиза посвещение към двамата творци.

Ще разкажа и малко за сюжета. В центъра на събитията е световно-известният фотограф Фин (Кампино, който няма да коментирам колко е готин, защото ми писна да звуча като превъзбудена тинейджърка...). Той прави успешни изложби, снима звезди, живее живота на богатите и известните, но нещо като че ли му липсва. Един ден просто загубва контрол над себе си (ако сте го почувствали знаете за какво говоря, сякаш нещо се пропуква вътре в теб и не можеш повече да продължаваш по същия начин). Тогава той решава да се премести от Дюселдорф в Палермо. Там пък среща красивата реставраторка Флавия (Джована Мецоджорно), с която симпатично се забърква и се влюбва... През престоя си в живописното италианско градче Фин дебне да заснеме тайнствен мъж със сива мантия с качулка, който се опитва да го убие всеки път, когато фотографът насочва обектива си към него. Тук има и игра на думи : shooting на английски означава и снимам и застрелвам, така че те все едно се дуелират. Единият насочил лък със стрели, другият - фотоапарат. Накрая ще се окаже, че тайнственият стрелец е самата Смърт, която моли Фин да го снима, за да покаже истинското му лице на хората. Смъртта, осмисля живота, а хората толкова зле я разбират, жалва се Косачът на души. И наистина е така като се замислиш...

Четох много отрицателни рецензии за "Снимки в Палермо" в imdb.com, но на мен лично филмът определено ми влезе (както се казва)! Друг е въпросът, че всички български субтитри към него са под всякаква критика и излизат само една малка част от тях. Човек се изнервя и губи от диалозите, но да се благодарим, че все пак има някакви субтитри...

Саундтракът също е жесток. Включва (любими мои) изпълнители като Lou Reed, Portishead, Beirut, Nick Cave, а начинът по който е представен е много интересен - всички песни, които вървят по време на филма, всъщност звучат от слушалките на плейъра на Фин. По този начин се дава усещане за истинския саундтрак на живота на героя. Поне аз така го чувствам.

Ето го и трейлъра към "Снимки в Палермо":



9/10

понеделник, 2 ноември 2009 г.

С костюмите шега не бива...

Всяка прилика с реални лица и случки е случайна и не до там случайна...



Времето между 31 октомври и 1 ноември е познато по света, а и у нас като Хелоуин. Това е нощ, в която, който иска се маскира и купонясва, който не иска да се маскира - просто купонясва, а който не иска да купонясва - да го духа! До сега не съм видяла някой да обикаля по къщите облечен като призрак или чудовище и да повтаря "Номер или лакомство". Още по-малко пък някой да му дава нещо в тези времена на криза...

Яница не правеше изключение от общия случай. Беше млада, красива, кръвта й кипеше, така, че реши и тя да се включи в целокупния маскарад! Щеше да го играе ученичка. Плисирана къса пола, бели чорапки до коляното, ризка, вратовръзка, плитчици и книга под мишница - наистина изглеждаше очарователно. Вкара няколко питиета още от вкъщи за да загрее и се отправи към клуба. А там вече бяха повечето й познати. Я Тошко се е направил на клоун, Вили е ангелче, Мариан е полицай, а Пафката, ех този Пафката бе! Най-оригиналният е, безспорно, ако не гони образът на Денис Родман, то пък на!

Танци, танци, танци. Още питиета. И още танци. И още питиета... Главата й вече започна да се замотава и нещо в гащичките й да се сгрява... Дааа, алкохолът винаги така й действаше. Пийнеше ли чашка две й се приискваше нечия пишка да проникне дълбоко в нея. А пийнеше ли повечко, това със сигурност се случваше. Огледа се из клуба, за да избере строгия учител, който да я накаже с показалката си. Но маскирани като учители нямаше. :( Повъртя се наляво на дясно и погледът й се спря, на един доста сладък Дядо Коледа с татуирани ръкави. Беше висок, с тъмна коса, тъмни очи и пиърсинг на устната. А и с тези татуировки... определено беше неин тип. Реши след малко да отиде да се запознае с него, но преди това беше време за още едно питие. Отправи се към бара, поръча голям джин с тоник и бавно отпи. Усети как ароматната течност облива гърлото й и замотава още повече главата й... Да, този Дядо Коледа със сигурност трябваше да бъде неин!

След няколко минути, събра кураж и се отправи към дансинга, където беше видяла (пред)коледния си подарък. Огледа се, но никъде го нямаше. Мамка му! Дано се върне след малко. Отиде да побъбри малко с Мила, която тази нощ се беше преобразила доста успешно в японска гейша. Изпи и тази чаша и си поръча нова. Вече всичко й се въртеше, а и честно казано доста й се ебеше. Засмя се на това, че започна да мисли в рими и в същото време, на същото място на дансинга, забеляза поклащаща се в ритъм червена коледна шапка! "О, завърнал се е! Този път няма да го изпусна!" - помисли си палавата ученичка.

Отправи се към него, запознаха се. Каза й, че се казва Георги и тя му се усмихна "Значи Жоро, а..". След няколко наздравици, тя вече се отъркваше в твърдия му член, очертаващ се под тесните дънки, дърпаше предизвикателно шапчицата му и впиваше устните си в неговите. "Живея сама, искаш ли да дойдеш в къщи" - прошепна му протяжно-еротично тя, докато прокарваше език по ухото му. След минути вече бяха в таксито, след още няколко и в леглото. Чукането не беше нищо особено, дори не успя да свърши. "Поредното разочарование, защо винаги толкова се превъзбуждат като опре до вкарването..", помисли си Яна, но беше прекалено пияна за да му направи забележка. След като той се изпразни и слезе от нея, тя моменталически заспа и се понесе някъде из страната на сънищата...

Събуди се от странно усещане. Нещо хлъзгаво, мокро и топло се движеше из гащичките й. Започна да й става приятно. Поотвори едното си око и забеляза, че същото това нещо се беше провряло под юргана й и усърдно я лижеше. "Е, поне се старае", помисли си тя и се отпусна. Пак не успя да свърши, а и по някое време започна да й става досадно, затова реши да отвие юргана и да се наслади на стегнатото, татуирано тяло на снощното си завоевание. До сега не си беше лягала с Дядо Коледа, но на Хелоуин всичко е възможно... След като отгърна топлия пухен юрган, обаче, очите й се разшириха безобразно! Освен, че за първи път виждаше това лице, то определено не принадлежеше на татуирания сексапилен тип, който си спомняше от снощи... Между краката й се мъдреше прогресивно оплешивяващата глава на мъж на средна възраст, придружена с космати гърди и закръглено бирено коремче.

- Ей, красавице, събудих ли те?
- Fuck! Кой си ти, по дяволите?
- Аз съм Жоро, но можеш да ми викаш Дядо Коледа, снощи се запознахме в клуба, ти веднага ме налази и ме заведе у вас да се чукаме... не си ли спомняш?

Лампичката в главата на Яница просветна като светкавица, пронизваща мътното небе по време на буря. Ами да! Беше объркала Дядо Коледовците! Как можеше да е такава идиотка?! Хвана я яд и й стана смешно едновременно! Значи беше забелязала готиния пич, след което се беше нокаутирала толкова много с поредното питие, че бе видяла друг облечен като Дядо Коледа човек и беше решила, че е същият. След това го беше завела в дома си и го беше изчукала, толкова пияна, че дори да не се бе усетила, че този няма нищо, ама наистина нищо общо с първия...

Бяха й се случвали всякакви парадоксални идиотщини, но тази определено беше една от най-култовите. Ако сценаристите на "Сексът и Градът" я познаваха, сигурно щяха да си скъсат трудовия договор.

Чичо Коледа (Да! Това определено повече му отиваше...) се беше надървил яко и искаше да я чука. Е, какво пък... Беше го направила вече един път, а и езикът му я беше подготвил. Яна затвори очи и си представи безследно изгубения си коледен мираж, докато Жоро бавно проникваше в нея...

***

След няколко часа, докато разчистваше последните следи от снощното си приключение, Яница намери смачкана бележка. На нея с червен маркер пишеше : "I'm The Nasty Santa! Please, spank me...". "No, you were the wrong Santa", помисли си тя и се засмя. Самоиронията винаги е хубаво нещо. А грешките рядко са непоправими. Особено, когато използваш презервативи.



The End.

неделя, 4 октомври 2009 г.

Топ 10 Странни фетиши

Разни хора, разни идеали – казал го е народът. Но някой неща, от които хората се възбуждат са наистина мноооого странни. Ето ги и 10те най-странни фетиша, според мен.

10. Балони: Това е един доста популярен напоследък фетиш. Поне в нета можете да намерите десетки web-страници свързани с него. Балунатиците (от английски – baloonatics) дори са се разделили на две враждуващи групи – едните обичат да галят балоните, да им се наслаждават, а другите обичат да ги пукат. Родствен на балонения фетиш е фетишът към надуваеми играчки… абе, надуване да има!




09: Плюшени играчки: Може би си спомняте с умиление мечето, което сте гушкали като малки, но за някои хора плюшените играчки са нещо повече от един хубав спомен… Част от плюшофилите буквално пробиват по една дупка и оправят невинните, безпомощни меки животинчета, а други обличат костюми и направо се превръщат в тях. Защо го правят? А защо не! Плюшените играчки са меки и сладки, те просто са създадени да бъдат обичани и никога няма да ви изневерят!




08: Повръщане: Понятието „римски дъжд” може и да ви говори нещо, може и да не ви говори… Както и да е, хората, които обичат да повръщат един върху друг се наричат еметофили и най-добрите им приятелки вероятно са булимичките…



07: Мъртви животни: Какво правите когато видите премазано животинче на пътя? Сигурно извръщате глава и ви става доста гадно, но некрозоофилите определено се наслаждават дълго на гледката… Ако се срещнете с такъв човек, по-добре пазете домашния си любимец на далеч от него.



06: Катастрофи: Всичко тръгва от новелата на J.G. Ballard, “Crash” написана през 1973 г., разказваща за група откачалки с фетиш към автомобилните катастрофи. През 1996 г. канадският режисьор Дейвид Кроненберг я претворява в едноименен и мега култов филм, с участието на небезизвестните James Spader, Deborah Kara Unger, Holly Hunter, Elias Coteas… Оттам този краен и изключително опасен, но представен по изключително секси начин, фетиш добива популярност…



05: Канибализъм: През 2001 г. 44 годишния германец Армин Майвес пуска обява в интернет-форум, че търси "добре сложен мъж от 18 до 30 г., който е съгласен да бъде изяден". На странното му желание се отзовава програмистът Бернд-Юрген Брандес, впоследствие убит и изяден – точно по план. Тази история беше раздухана неимоверно от медиите, вероятно сте я чували. Този фетиш се казва ворарефилия и по-добре не го опитвайте в къщи с гаджето….



04: Дървета: Ако видите някой да се търка неистово в липичката в градинката до вас – попаднали сте на дендрофил! Според статистическите данни, само 0,3 % от населението на земята се възбужда от дървета, но на мен и този процент ми се вижда доста голям…



03: Духове: Спектрофилията или получаването на сексуална възбуда от духове получава почетното 3то място, но определено не ми е ясно къде и как по-точно хората със сексуален фетиш към духове задоволяват потребностите си… Единственото, което ми идва на ум е албумът “Sleeping with ghosts” на Placebo… Дали пък Brian Molko не е спектрофил?



02: Ампутирани крайници: Това вече е hardcore и мисля да го оставя без коментар…



01: Очни ябълки – Ето го и победителят в тази откачено-фетишистка класация! Сексуалната възбуда от това да ближеш очните ябълки на партньора си, според мен, безкомпромисно печели почетното първо място на най-странният фетиш ever! Дори ми е трудно да си го представя…



Ауч! Добре, че има снимки за тази работа...

Живеем в един луд, луд, луд свят, който с всяка година, като че ли става все по-откачен, извратен, пъстър… Но именно там му е чара, нали? Е, може би не точно в очните ябълки, ампутираните крайници и приемането на дърветата като сексуални обекти, но и това е част от живота… поне на някои. А сега гушнете любимата си обувка, стиснете здраво вибратора или отидете да напляскате гаджето си с камшика – видяхте, че има и по-извратени от вас, така че спокоооойно! Х)

четвъртък, 3 септември 2009 г.

Facebook ражда звезди!



Ако се чудите как лесно да пробиете и да станете известен (поне в интернет средите), ето ви един възможен отговор - започенете да правите тестове във Facebook. Хем ще прославите името си, хем ще убиете времето на хората, хем ще спомогнете за цялостната Facebook истерия у нас!

Да живее Facebook-а и тестовете му, та и ние юзърите покрай тях!

понеделник, 17 август 2009 г.

Bernays Propaganda @ Lebowski

Събота вечер под тепетата. Макар и леко уморена и депресирана, реших да се отправя към клуб Lebowski (доста обичайно за мен място това лято), за да послушам македонската група Bernays Propaganda, който щяха да свирят там. Никога не ги бях чувала. Всъщност единствено бях виждала плаката за концерта, който ми изглеждаше доста примамливо...



New Wave, та и Post-punk, та и женски вокал, та и ангелски крилца, та и от Македония... Ще се ходи!!! Определено съм фен на македонската сцена и мисля, че имат адски талантливи и уникални банди - като пример ще дам Mizar и мисля, че няма нужда да изброявам повече...

Към 21:36 се озовах в клуба, отправих се към бара и си поръчах един голям джин с тоник. Заради депресията, иначе, по принцип, почвам с малък... След малко се появиха и 2 мои дружки от Самакитка, a някъде около 22:02 на сцената се качиха и македонците.

Първото ми впечатление беше "определено очаквах нещо по-бавно". Тези ангелски крилца, а и обявените стилове ми бяха навяли асоциация за лежерна банда, със синтезатори, пост-пънк бийт и райски женски вокал. Реалността беше, че Bernays Propaganda си забиваха здраво. Освен, че бяха китара, бас, барабани и вокал, а нямаше и помен от синтезатори, музиката им беше шумна, надъхваща, танцувална. Стилово бих ги определила като алтернативен, пост-соц пънк, макар и соцът да си е отишъл отдавна. Мацката говореше много зарибени работи между песните и като цяло бандата беше доста концептуална, което определено ми хареса.

Ето го и майспейс-а на Bernays Propaganda - там можете да чуете 4 техни песни и да добиете по-добра представа за тяхната музика: http://www.myspace.com/bernayspropaganda

Междувременно аз ще вмъкна малко lame снимки, които направих по време на гига:








И за да бъде картината съвсем изчерпателна - ето и едно клипче от втората песен, която изпълниха. Публиката още не се е активизирала, но пък парчето си заслужава:



За финал ще спомена, че си изкарах добре. Освободих се от депресията с добре познатата формула - музика + алкохол + мъж(е).

Mission Completed. До следващия път. Ако случайно ме мернете в някой задимен бар нейде из вселената, елате да ми кажете наздраве. Вероятно ще съм пияна, дружелюбна и разкрепостена, така че най-много да намажете... хахаха шегувам се, естествено *fingerscrossed* x).

събота, 15 август 2009 г.

Бачковският манастир - вяра и кебапчета

И тази година на 15 август, денят на който според православното християнство се чества Успение Богородично, или по-народному Голяма Богородица, по традиция се отправихме към Бачковския манастир.

Страхотно място! Природата, реката, вековния манастир устоял на толкова бури, покушения, робства... и кич! Мнооого кич, алъш-вериш, просяци, балони, кебапчета, кръстчета и фигурки на Баби Яги... Сякаш всеки се опитва да изкяри, каквото успее на днешния ден, да се възползва от тълпите поклонници и вярващи за да им измъкне колкото се може повече левчета. И то да се продаваше нещо свястно, културно, а то какво... циганки разцъкват сутиени и гащи на импровизирана сергийка, до тях димящи скари с кебапчета, до тях икони, кръстове и броеници, до тях каубойски шапки и сладолед. Тълпи, тълпи. Бели, черни, нагиздени, млади, стари... насядали на одеала на една полянка точно пред вратите на манастира... Празник е!

А за чудодейната икона - една опашка, километрична... не можахме да я дочакаме, но влезнахме вътре и запалихме по свещичка. Взехме и ние по едно кебапче, да не останем по-назад, и обратно към Пловдив!

Представям ви кадри от тази празнична идилия, които, за жалост, ще предадат само една малка част от цялостната картина:















Няма ли кой да регулира тази пошлост и цигания заляла един от най-старите ни манастири? Кой всъщност дава лицензи на тези сергиджийници? Така ли изразяваме вярата и почитта си? Има ли въобще някакъв контрол?

И има ли всъщност кой да отговори на тези въпроси? На някой пука ли му въобще?