February, mad february....

Обявявам, че са пуснали нещо във въздуха през февруари. Нещо, което кара хората да изтрещяват. Под хората, естествено, с присъщия ми егоцентризъм, визирам себе си.

Родена съм през този месец. На 24 февруари, точно пред 20 години на този свят се е появило човешко същество, около 4 килограма и половина жива плът, от женско пол, с тъмна коса и голяма глава. Кръстили го Мартина, на синът на една приятелка на баба ми, който в момента е поет в Париж. Така и не съм го срещала никога, но би ми било приятно да си побъбрим.

Ето, минали са 20 години от тогава. Както моято любим Brian Molco е възкликнал:

"There are twenty years to go
the faithful and the low
the best of starts
the broken heart,the stone

There are twenty years to go
the punch drunk and the blow
the worst of starts
the mercy part,the phone"

Има едни моменти... малко са особени. Всичко ти е наред, всичко е супер погледнато и отпред, и отгоре, и отляво, и отдясно. Но вътре нещо те разяжда и не е OK. Което води до въпроси, отговори, грешни постъпки, съжаляване, алкохол, наркотици, повръщане и главоболие. Но какво би било прераждането без смъртта? Дали някои неща не се случват заради "онази по-висша сила", която подръпва лекичко струните на съзнанието ти и те мърда из сцената на собствения ти живот? Или просто трябва да смениш дилъра...

Честно казано тотално откачих покрай собствения си рожден ден. Държах се като предрусала невротична кучка, без обаче да съм предрусала - хвърлих немалко пари на вятъра, ускорих ударите на сърцето си и намалих значително броя на нервните си клетки. Но осъзнах, че имам нужда от промяна. И то такава, която да се случи вътре в мен и след това да се материализира в реалността в образа на една по-добра Мартинка, която да пише повече и да обича повече.

Честит рожден ден на мен. 4 дни по-късно. Вече съм способна да се усмихна и да си купя нов чифт обувки. На токчета.



You're the truth not I

Out of Space IV

На 18 февруари в Club "Twins" /в НДК/ за 4ти пореден път ще се проведе тематичното парти "Out of space". По думите на организаторите целта е да се пресъздаде обстановката от онези хора, облечени в електрикови зелени и оранжеви дрехи и подскачащи нагоре-надолу със светещи пръчки. Звукът пък ще ни върне в последното десетилетие на миналото хилядолетие с oldschool rave, big beat, oldschool breaks и тн. Селектори ще бъдат:

Unison - oldchool rave author trax http://www.unisonbeats.com/

Vilnjal Van Dahl /тъгъдък/ - oldschool rave
Brokoli /remurder/ - oldschool rave
Brokerz /basstards/ - big beat
Gichev /remurder/ - jungle

Входът е 3 лева, но ако се облечете подходящо за случая можете да минете и без пари. x)

Да забранят "приятелките" със закон!

Трябва да забранят всички "приятелки" със специален закон! Под "приятелки" визирам гаджетата на разни мъже, макар че терминът "моята приятелка" вече е добил специфичен злокобен привкус. Тези гнусни вещици, безлични момиченца, които по някакъв начин, който на мен все ми се изплъзва, успяват да омаят мъжете и да ги оплетат в мрежите си, така че да ги направят "свои", трябва да горят в ада, докато гаджетата им им изневеряват с мен.

А мъжете сякаш се хипнотизират. Започват да качват снимки, в които са гушнали и цункали възлюбената си из facebook и skype, спамят постоянно интернет пространството с любовта си, не пропускат да напишат навсякъде колко много се обичат и колко точно месеца вече са щастливи заедно и как никога, ама никога не искат да се разделят. В същото време някоя тъмна вечер се напиват и разпускат напрежението като правят див разюздан секс с някоя откачена мацка. След което се прибират, гушкат "милото" и заспиват спокоен сън.

Повдига ми се от целия този фалш честно!

И признавам, че тайно им завиждам на тези привилегировани женки, които според мен членуват в някакво магьосническо сдружение. Как го правят, просто не знам. Сигурно няма и да разбера. Обикновено, след като са прекарали известно време с мен, мъжете си хващат някоя "приятелка" и изкарват поне година с нея... Примирила съм се вече. Дори започвам да си мисля, че "приятелките" ме използват като посредник чрез вуду кукла...

Миналата седмица ми се обади един бивш любовник. Искаше да се видим, да ходим на едно парти заедно. Отидохме и партито беше супер, но след 30 минути той вече искаше да си ходи, защото "бил в лека депресия заради раздялата с "приятелката" си и гледал да е на по-тихи места, защото му било още леко гадно". И то става въпрос за същата тази "приятелка", заради която спря да се вижда с мен.

Е, за какво ми се обади тогава? За да му кажа "Добре, скъпи. Аз ще те утеша с една свирка, няма да се депресираш заради нея. Ела у нас. Ела да ме чукаш, а после да си хванеш друга." Пичът е свежарка, но просто няма начин това да се случи, нали разбирате.

Друг ми се хвалеше в skype колко як секс правел, как бил лошо момче, пушел, пиел и се друсал, въобще rockstar lifestyle. Като му казах да дойде у нас и да ми покаже за какво става въпрос, той започна да ми се обяснява, как никога не бил изневерявал на "приятелката" си, с която били заедно от две години и половина, а от една живеели заедно, но как вече не можел да продължава така и не знаел какво да прави. Усетих познатото чувство предхождащо повръщането и побързах да достигна тоалетната...

Сигурно няма да ме разберете и ще ме заклеймите като злобна кучка, особено ако сте една от "приятелките". Честно казано слабо ме вълнува. Но следващият път, когато гаджето ви не си вдигне телефона си помислете, че една армия откачени мацки като мен дебнат и той може би е някъде, в някоя от нас, надълбоко...

Целувка по бузата за добрата стара Смърт

Силвия съблича топлия халат, излиза на терасата и както е само по бикини сяда на парапета. Не е нито топло, нито студено – температурата навън е някъде около 15 градуса по Целзий. Тя може да усети тръпките по кожата си, без да умира от студ - усещане, на границата между приятното и некомфортното.

Силвия седи провесила крака през ръба на деветия етаж и просто размишлява за света, който я обгражда, който я задушава, от който е част, но който сякаш не е част от нея. Колко странно изглежда всичко, ако се опиташ да се отчупиш от рамката, от нещата, които са те учили, че са така. Милиони странни същества, наречени хора, обсебват планетата. Раждат се, циркулират из нея, влюбват се, плачат, използват изобретени от тях приспособления, които им помагат и пречат едновременно, пушат и пият, срещат се и се разделят, умират и биват забравени. Вървят под небе, което не разбират и към което рядко поглеждат, крачат по земя, която им дава живот, а на която се отблагодаряват само с отпадъци, с огризки от битието. Животът е една луда игра, която си длъжен да играеш и на която разбираш смисъла, чак когато вече е приключила, мисли си тя. Това е парадоксално. Всъщност ние сме обградени от парадокси. От хора, които парадират с това, че не парадират, от хора, които обичат само за да наранят, от хора, които искат да бъдат различни, а когато се сблъскат с различното бягат от него. Едва ли има по-парадоксално общество. Защо трябва да съм част от него изобщо. Не може ли просто да плъзна краката си надолу, да се понеса към земята, от която съм дошла със силата на прочутата гравитация и да прекратя целия този фарс? Да избера чистата и вечна празнота, пред тази, обградена от крехка, фалшива черупка смисъл.

Вместо да скочи, обаче Силвия прехвърля обратно краката си на обляната в светлина тераса. Сяда на пода й полугола, леко трепереща. Сърцето й бие с няколко удара в минута по-бързо от обичайното. Силвия навлажнява леко показалеца и средния пръст на дясната си ръка и ги прокарва по влажната си вагина. Умът и фатализмът винаги я възбуждат. Когато свършва облича топлия халат и влиза вътре. Земята продължава да се върти, хората продължават да си мислят, че я владеят, а удоволствието след оргазма, продължава да е все така хубаво. Струва си да живееш. Засега. Но и да флиртуваш деликатно със смъртта. Да я поканиш на танц, да я целунеш леко по бузата, а след това да се разделите, за да се срещнете отново по-късно, неясно точно кога. Но да знаете, че със сигурност ще срещнете отново и тогава ще се отдадете една на друга изцяло.

Rated R - да бе, да !

Нещо, което не е особено ново, но за което спонтанно се сетих.

Последният албум на блудкавата r'n b певица Rihanna има същото име като най-якия албум на Queens of the stone age.

Става въпрос за "Rated R", което по номенклатурата на Американската филмова асоциация означава "Забранен за лица под 17 години без придружител".




Queens of the stone age VS Rihanna



Не, че е особено престъпление да си кръстиш албума, като този на друг изпълнител, но при толкова хиляди и милиони различни варианти, не коства чак такова огромно усилие да измислиш нещо ново. Да не говорим, че при условие, че половината от феновете ти са под тази възраст не виждам логиката. Или въпросното R идва от Rihanna. Уау! Колко оригинално!

Явно обаче схемата работи, защото албумчето на Rihanna продава 181 000 копия само за първата седмица.

Тук е и мястото да кажа, че изобщо не одобрявам масовото напоследък явление разни комерсиални поп певачки да изскачат с визия, все едно са мрачни готик звезди от средата на 80те или перверзни фетиш моделки (сещайте се кого имам в предвид). Не, че имам нещо против алтернативната визия, но трябва да имаш някакво покритие за да я използваш и налагаш. Просто не ми се вързва това да изглеждаш по подобен начин, а музиката, която правиш да няма абсолютно никаква допирна точка с визията ти.

Да, да, разбирам, че стана доста модерно напоследък да си "дарк" и да имаш татуировки, но щом сте толкова "корави" заедно с външния си вид сменете малко и блудкавите си поп песнички, създадени само за да угаждат на продуцентите, да се харесват на неслушащите- особено-внимателно маси хора и да носят много пари.

Иначе е леко манипулативно. Ако никога не съм чувала Rihanna и видя тази обложка, ще си помисля, че става въпрос за звук, подобен на Siouxsie & The Banshees, ранните Depeche Mode или Marilyn Manson, а не на това:



Пазете се деца и запомнете - външният вид лъже!