VOTE!

Ако ти харесва стилът ми можеш да дадеш гласа си за мен до 29ти, петък и да ми помогнеш да се сдобия със сладкото лаптопче, което съм гушнала!

Тъкмо ще разбереш и името и фамилията ми (hint: инициалите са МД).

Линк: тук

Снимки:







Arigato gozaimasu! =^.^=

Истински J-rock в столицата!

Този петък в столичния клуб "Angel Heart" ще гостува японската j-rock'n'roll банда GUILD. Японците идват у нас като част от турнето по първия си албум "Gulded" и се очертава да бъде sugoooi! ^___^



Ето и обръщение към българските им фенове, което е просто ultra kawaii!



Както и едно тяхно парче:



<3

Alien Industry - Fever

Насладете се на новия и всъщност първи клип на БГ индустриъл метъл машините Alien Industry - Fever, с моето участие ^___^ Утре-вдругиден ще пусна и някакви забавни снимки от мейкинга, само да си отида в София, че тук компютъра ми е под всякаква критика. :@ Я да видим сега дали ще ме познаете! xDDD

Втора брутална сряда вечер в "R.B.F." с WATAIN, DESTROYER 666 и OTARGOS

На 13 октомври, за втора поредна сряда, София беше разтърсена от ударна доза екстремен метъл. След концерта на BELPHEGOR, VREID и EMANCER, който разклати из основи клуб "R.B.F." на 6 октомври, този път дойде ред на други три блек метъл банди - OTARGOS, DESTROYER 666 и WATAIN, които свириха у нас като част от "Reaping Death Tour Europa 2010".

Малко след 20:00 ч. шоуто, организирано, както и на 6.10., от "ShadowLand Music", откриха французите от OTARGOS. Четиримата бруталисти се откроиха с модерен и хаотичен блек метъл, ефектна визия и мрачни послания. Приятно впечатление направиха червените лазери, които пробождаха на тънки струи публиката, както и солидното количество дим. Определено осветлението и озвучението на този лайв бяха по-добри от тези на предния - факт, който допринесе за създаването на доста ефектна атмосфера. OTARGOS изсвириха седем мрачни парчета, сред които "Monolith", "God", "Origin" и "Kinetic" се превърнаха в личните ми фаворити за вечерта.

Втори на сцената час по-късно излязоха и екстремистите DESTROYER 666, които публиката посрещна с възторжени викове. За разлика от OTARGOS, австралийците звучаха, а и изглеждаха доста олдскуул блек, с приятна нотка пънкария. Мощните рифове предизвикаха пого още с първите парчета, а близо едночасовият гиг наелектризира до краен предел публиката за нещо, за което надали бе готова...

Ето, че два часа преди полунощ дойде ред и на хедлайнърите на събитието, а именно шведите от WATAIN, които се качиха на сцената с комплект набучени на метални колове свински глави и други части от трудноразличими животни. "TRUE!!", би възкликнал възторженият блек метъл фен, но "TRUE" си беше и миризмата на мърша, която обгърна моментално бившия киносалон. Истината е една - колкото и да си "TRUE", едномесечните свински глави са придружени от здрава воня. По думите на шофьора на турбуса, кръвта, с която бандата се маже преди шоуто, е от 23 септември и също мирише силно, а в някои от градовете, когато бандата излезе на сцената, част от публиката си тръгва... Явно обаче ние, българите, сме си корави, защото нашенските зрители се разцепиха максимално по време на близо двучасовия сет, без да изглеждат дори и малко притеснени от зловонието. След кратка молитва на импровизирания олтар, поставен в центъра на сцената, и думите "Sofia, it's time!" на вокалиста Erik Danielsson, WATAIN откриха с "Malfator", второто парче от последния си албум "Lawless Darkness". Последваха "Devil's Blood", "Satan's Hunger", "Reaping Death" и "Wolf's Curse", които бяха изпълнени по всички правила на "истинския" блек метъл. Лично аз намерих WATAIN за малко еднообразни, а сетлиста им за твърде дълъг, но близо стоте човека, събрали се в клуба, оцениха по достойнство бандата. В края на участието фронтменът ритуално вдигна животинския череп, поставен върху олтара и обграден със свещи, и слезе от сцената. Последва мрачна музика, по време на която публиката извика на бис шведите, за да изпълнят кавър на класиката на BATHORY "Sacrifice". Ентусиазиран фен дори нахлу на сцената, но беше безцеремонно избутан отново долу от единия от членовете на WATAIN.

Някъде към полунощ концертът приключи и точно, когато всички се канехме да излезем за глътка чист въздух, организаторите подканиха хората, както и бандите, на афтърпарти в клуб "The Black Lodge".
Сетлист на OTARGOS:
01. Dawn of the Eternal Monolith
02. Unaltered Negativ God
03. Worship Industrialized
04. Nullabsolut
05. Origin
06. Kinetic Zero
07. Cloning the Divine

Сетлист на WATAIN:
01. Malfator
02. Devil's Blood
03. Satan's Hunger
04. Reaping Death
05. Sworn to the Dark
06. Wolf's Curse
07. Legion of the Black Light
08. Total Funeral
09. On Horns Impaled
Бис:
10. Sacrifice (кавър на BATHORY)










репортажът може да бъде прочетен и в www.katehizis.com тук

Агресия-core

От 5 p.m. в новия The Box до Славейков... Be there!

В събота, на 9 октомври в новия The Box до Славейков всичко беше подчинено на агресията. Говоря за hardcore/metalcore фестивала Brushback fest, който обедини шест български и една сръбска банда в ударна доза жици и масово почупване.

Концертът започна твърде рано. По никое време, в 5 часа в съботния следобед излезе и първата банда As Blood Decay, която аз, както и други хора пропуснахме. Вярно е, че по традиция хардкор концертите у нас започват рано, но 5 е някак си твърде рано за да се включиш на такава вълна. Малко след 5:30 на сцената се качиха Dan Koloff, които раздвижиха публиката с яки жици и мощния рев на култовата си вокалистка Били. Мацката изпълни едно от парчетата заедно с Тошо от Avril in Blood, а изпълнението на Dan Koloff определено си беше на ниво и срещна одобрението на публиката, която бавно но сигурно започна да се множи. Освен това, Dan Koloff се отчетоха и с нов барабанист - Алекс от Redound.

След тях на сцената се качиха и едни от фаворитите ми за вечерта - Avril in Blood. До момента не ги бях чувала, но направо ме размазаха и изпълниха отвсякъде с мрачния си истеричен deathcore. Още с излизането си единият от вокалите беше категоричен "Тука дупка да няма. Напред!" И наистина при тях дупка нямаше. 2 китари, 1 бас, 2 вокала, прекрасно сценично поведение. Надявам се скоро пак да имат концерт, за да мога да ги чуя отново. Няма как да не отбележа и култовия поздрав на бандата "за турците в България, по-специално за ДПС", който подкрепиха с недвусмислено кудкудякане.

И ето, че Melekh дойдоха от сенките на миналите дни, за да превърнат слънцето в порой... Това не са мои думи, но човекът, който ги изрече е от въпросната банда и определено трябва да се замисли дали да не започне да се занимава с писане... Melekh са ми любимци, още от както направиха кавър на Nerdy на Poison The Well. И този път се откроиха с техничен и мелодичен звук, професионализъм и други култови реплики като "До върхът ще стигнат само онези, които не умрат по пътя." След концерта фронтменът им Боро ми сподели, че всъщност не го привлича агресивната, а мрачната музика, а две от любимите му банди са Нова Генерация и The Sisters of Mercy.

Четвърти се разписаха Deathsquad, който бяха готини, но не ми направиха особено впечатление. След което излязоха и сърбите Moment of Clarity, а вече съвсеем се бях отнесла.. Последни по традиция завършиха Redound.

Като цяло концертът ми хареса, както и новият Box, който макар и по-малък като площ има голямото предимство "ГАРДЕРОБ", макар и на цена от левче...

х))

BELPHEGOR, VREID и EMANCER - София, 6 октомври 2010

Ние не се намираме в мрачна и гъста норвежка гора, от която дебнем да изскочи нещо тъмно и зло всяка секунда. Не, ние сме в софийския квартал "Хаджи Димитър" и по-точно в бившия киносалон на читалище "Иван Вазов", превърнат сега в клуб "R.B.F.". Есен е, вали дъжд, тъма се спуска над града… идеалното време за ударна доза блек/дет метъл. За всеобщ късмет на датата 6 октомври се състои и концертът на EMANCER, VREID и BELPHEGOR, част от турнето "Walpurgis Rites Raid Europa 2010", така че няма как - ще си я получим.

Норвежците EMANCER сложиха началото на концерта 15-ина минути по-рано от обявения начален час 20:00. Те свириха епичен и мелодичен блек метъл с женски и мъжки вокали, но някак си не успяха да грабнат особено публиката, състояща се от около 100 човека. EMANCER свириха малко повече от 30 минути, след което на фона на мрачна музика излезе и втората блек метъл банда от мрачна Норвегия -VREID с парче от последния им албум "Milorg", а именно - "Alarm". VREID бяха облечени в подобие на военни униформи от периода на Втората световна война и забиха здраво, като успяха да пораздвижат публиката. Наред с мощните китари и барабани и рева на харизматичния вокал Sture, на места се прокрадваха и чистите вокали на другия китарист Strom. VREID бяха личния ми фаворит преди концерта, но на живо не успяха да ме грабнат кой знае колко и по мое мнение определено си звучат по-добре на запис.

След тях и след пауза, в която да преплетем пръсти, да се помолим за милост, която обаче знаем, че няма да получим, дойде и ред на хедлайнърите на събитието - демоните от BELPHEGOR. След мощно китарно соло, към 21:30 ч., сред мрачни и красиво направени пана с демони и викове "Hey, hey, hey" и "We're fucked up" обърнати с гръб към публиката се появиха и австрийците. Още с откриващото си парче "Bleeding Salvation" забиха много тежко и здраво, за да ни покажат кой е Господарят. Последваха "Seyn Todt in Schwartz" и "Belphegor Hells Ambassador", които не останаха равнодушно приети от публиката и предизвикаха групово мятане на коси и мощно пого. Публиката скандираше "Belphegor! Belphegor!" на фона на сатанисткия смях на вокалът Helmuth Lehner, който пък й благодари с думите: "Thank you, Sofia, you guys rock!" и "Oh, Sofia, Goddamn, Sofia". Любов и мир? Мирът е мъртъв. Време е за апокалипсис, за разрушение и за зъл "blackened" дет метъл!
BELPHEGOR се откроиха с отлична техника и страхотно сценично поведение. Супер брутални, както се и очакваше. На края на концерта даже имаше и кръв, тъй като развихрил се фен си беше разбил някъде главата, но така е… понякога метълът взима жертви. Дано това не сме ние. Концертът приключи някъде час преди полунощ и след него нощта из София сякаш изглеждаше с една идея по-черна…
Сетлист VREID:
01. Alarm
02. Raped by Light
03. Spek Goddamnit
04. Krig
05. Eldast Utan a gro
06. Svart
07. Jarnbyrd
08. Blucher
09. Pitch Black

Сетлист BELPHEGOR:
01. Bleeding Salvation
02. Seyn Todd in Schwartz
03. Belphegor - Hell's ambassador
04. Stigma Diabolicum
05. Walpurgis Rites
06. Veneratio Diaboli - I Am Sin
07. Pest and Terror
08. Lucifer Infectus
09. Blood Outro
10. Justine: Soaked in Blood
11. Bondage Goat Zombie
Бис:
12. Swarm of Rats

репортажът може да бъде прочетен и в www.katehizis.com тук, а за повече снимки кликнете точно тук ---> \m/ \m/ \m/

Колко далеч можеш да стигнеш, О?

"Тя се смятала щастлива, че имала такава стойност в неговите очи, та той изпитвал наслада да я оскърбява, както вярващите благодарят на Бога, че ги низгвергва..." стр. 74

Чела съм много брутална литература. Наистина. Но по-брутална книга от "Историята на О" на Полин Реаж не съм чела.

Брутална в безнадеждността си, в плътният мрак, който те сграбчва за гърлото докато я четеш и те отнася на дъното. Главната героиня, наречена лаконично О, е въвлечена в света на садомазохизма от любовника си Рьоне. Първоначално той я води в замъкът Роаси, където облечена в тежка рокля, под която е гола и с кожени нашийници и гривни тя трябва вдига полите си и да се отдава на всеки, когото я пожелае, навсякъде, безропотно, безмълвно. Трябва да е винаги с полуотворена уста и разтворени бедра, а през нощта бива завързвана и бита от слугите. Когато се връща от златния затвор и се озовава отново на работното си място, бива привлечена от моделката Жаклин, която на свой ред трябва да заведе в Роаси, а Рьоне я предава на новият й Господар - сър Стивън.

О отива все по-далеч и по-далеч във фатазиите си, в болката, в униженията, които, макар да ни се виждат ужасяващи й доставят удоволствие, несъизмеримо с никое друго...
В ударите от бича, във веригите, в саморазрушението, в белезите тя намира убежище за грешките си, намира избавление, губи себе си и се преоткрива като собственост на някой друг, като кукла, моделирана до болка от Сър Стивън за да бъде изоставена, когато е изпразнена напълно, когато е загубила всичката си стойност...

Книгата е написана с толкова разбиране към въпросът за "болката и удоволствието", с толкова дълбочина, че усещаш веригите върху собственото си тяло, чувстващ цялата празнота, която се отваря като бездна в главната героиня и я поглъща изцяло... Полин Реаж, което отново и разбираемо е просто псевдоним, определено е знаел(а) за какво става въпрос...

Книгата наистина ме ужаси, макар и никога да не съм си мислела, че мога да бъда ужасена и потресена от такъв тип литература. Много скандални книги са написани, но до момента по-скандална не съм срещала... Макар да започва малко тромаво, сюжетът е майсторски изпипан и всепоглъщащ... Има и филм, който също като "Емануела" е на френския режисьор Жус Жакен -- ще трябва да се гледа...

О, колко далеч можеш да стигнеш, О? И докъде можем да стигнем всички ние, ако решим да се отдадем на най-тъмните си фантазии? Изцяло.