Отдавна хората не гледат филми за да се разтоварват и забавляват. Филмите са се превърнали в нещо като сънищата - в рамките на час-два-три ние можем да излезем от живота си и да се потопим в нечия друга история. И точно като при сънищата и филмите са или весели и жизнерадостни или кошмари.
Е, "Сръбски филм" определено е от вторите. Той показва неща, за които ти се иска да си затвориш очите, но точно като Alex DeLarge от "A clockwork orange" на Кубрик, някой сякаш ти ги държи отворени с онези страховити метални скоби и не ти дава да ги затвориш. Инцест, некрофилия, снъф, педофилия, кръв, насилие, секс, ужасяващо много секс, който хем те възбужда, хем ти казва "нее, това не е редно, не мога да се възбуждам от такива извращения...". И въпреки всичко, въпреки, че вероятно след като го гледаш ще си кажеш "Ебати гадоста" или "Трябва да си абсолютен психар и да не си добре тотално за да ти хареса филм като този" се замисли за дозите насилие, перверзия, извращения и гадости, които ни сипят новините всеки ден.
Пияни родители убили 8-годишната си дъщеричка Нина, като я ударили с дърво по главата. Близначката й през това време е била с 1.6 промила в кръвта. И това се случва, тук на Балканите, в България, в луковитското село Торос, ей сега, тези дни. След това дечицата спели с трупчето на сестричката си.... А журналистите, жадни за сензация пишат новина със заглавие
Пияни майка и татко размазаха главата на Нина и я слагат на челно място във вестника си за да продадат броя си, а новинарските емисии започват с нея, защото в университетите ни учат - "Лошите новини и сензациите продават". Това по-малко гадно ли е? По-малко скандално ли е? Не, просто е истина и сме свикнали с нея, но когато един режисьор отиде до края и ни предаде цялата гадост, без да скрие нищо, макар и да знаем, че е фалшиво ние пропищяваме "Ооо, ужас, извращение, не може да гледаме това..." и за да се разтоварим си пускаме същите тези новини.
Австриецът Йозеф Фрицъл крие дъщеря си в мазе 24 години, а тя му ражда три деца Лиза, Моника и Александър. Александър има и близначе Феликс, което умира три дни след раждането, а бащата или хм... дядото, по избор, собственоръчно изгаря тялото му в мазето... В Аржентина Никанор Молинас изнасилва дъщеря си 30 години и им се раждат 10 деца. В България циганин от Перущица изнасилва дъщеря си 8 години и не, няма да кажа "ром". Това по-малко отвратително ли е, потресени зрители, от сцената, в която надрусан, загубил контрол и озверял Милош изчуква сина си, докато брат му с бяла маска чука жена му, а режисьорът отстрани вика "Браво, браво, това е...това е филмът".
Не е ли надрусано, загубило контрол и озверяло цялото ни общество и не викат ли отстрани медиите "Да, да, това е... това ще ни продаде шибания брой или емисия, това ще прикове погледите на зрителите, защото те са жадни да видят това... иска им се, да го видят, а после да почувстват облекчение, че мизерното им битие все пак е по-хубаво..."
Какви филми искате да се раждат в такова време? Дори и най-гадната сцена, в която шофьорът и дясната ръка на режисьора, мъж с татус на врата, бръсната глава, лош фейс и тъмни очила, изражда и изчуква едно бебе, а режисьора крещи "Newborn porn, newborn porn, това е нещо съвсем ново" е ултранатуралистична метафора за това до къде можем да стигнем, в желанието си да оставим следа и да направим нещо ново, в едно уморено време, в което вече всичко е чуто, прочетено и видяно.
Ще ви разкажа и сюжетът накратко. Главният герой Милош е бивш порноактьор, който се отказва от кариерата си и живее бедно, но щастливо със сина си Петър и красивата си съпруга Мария, докато брат му полицай е сексуално привлечен от жена му, до степен, в която му правят свирки, докато той гледа филми със щастливото семейство."Ето едно истинско сръбско семейство!" ще възкликне във въпросната инцест сцена и режисьорът Вукмир, който предлага на Милош огромна неназована сума пари, с която Милош може да осигури семейството си до края на живота им. Пенсионираният порноактьор трябва единствено да се снима в "арт филм", за който не трябва да задава въпроси, защото парите говорят сами по себе си. И Милош се съгласява. За мен "Сръбски филм" е изключително проницателен, дълбок, тъжен, мрачен, ужасяващ, алегоричен, добре заснет. Той е от тези филми, които или харесваш или мразиш. Controversial до мозъка на костите си. И да, аз съм от тези, които го харесаха. Но не бих си го пуснала отново.
Шокиращ е. Факт, но не по-малко шокираща е нашата действителност. И сред всичките емблематични образи, може би най-култови са "мутрите", които излизат от къщата в началото на заснемането на филма и единствени остават живи на края, за да се насладят на цялото извращение. Защото "мутрите", са тези, които владеят, тези, които поръчват мръсотиите, тези, които остават зад кадър и са облагодетелствани накрая. Всички останали сме жертви по един или по друг начин и ако не живееш на Балканите, в нашата парадоксална реалност, трудно можеш да го почувстваш истински.
Като огромен фен на секса и насилието, си мислех, че "Сръбски филм" може да ми подейства като "A requiem for a dream" за наркоманите... но макар, че той показва докъде може да стигне човек, ако загуби нишката и се отдаде на страстите си изцяло, аз по-скоро го приемам като една гротескна, крайна алегория на обществото ни, голяма нощна пеперуда, забодена в колекцията на световното трансгресивно кино. "Сръбски филм" стига дотам, където "8 mm", "Cigarette Burns" и "Videodrome" не смеят. И това не е учудващо. Ние, на Балканите сме с една идея по-крайни. Сигурно е от въздуха, в който винаги е витаела миризмата на барут, война, сперма и кръв...
7/10
За трейлър цъкни
тук
