понеделник, 29 август 2011 г.

Айрийн, Ню Йорк и аз. True Story.

Ураганът Айрийн (или Ирена по нашему) се очакваше да се нанесе в Ню Йорк Сити, 27ми срещу 28ми август 2011, и да остане 12 до 24 часа, точно за партито в събота вечер. Предният ден се бях прибрала късно от работа или по-скоро рано, въпрос на гледна точка и съвсем по котешки си бях взела деветте часа сън. Сигурно щях да продължавам да спя и сънувам непробудно, ако мелодията на телефона ми (в настоящия момент откъс от Korea на Deftones) не ме беше събудила. Вдигнах, беше майка ми, която бързаше да ме предупреди, че спират метрото в 12 на обяд и би било добре да съм се придвижела към квартирата й в Ridgewood, където било далеч по-безопасно от Astoria, където в момента живеех.
- Ти си в жълта или червена зона, а аз не съм никаква зона, не се знае какво ще стане сега... в твоята стая има 3 големи прозореца, единия ти е над главата, нещо ако се счупят какво ще правиш...?
- Антония спи ми се, обади ми се след половин час...
Затворих телефона и очите си едновременно. Когато ги отворих отново вече минаваше 12 и беше твърде късно да сменя петте метра, които ми бяха нужни за да отида при нея... Все пак споменът, че ще има някакъв ураган и трябва да се приготвя, ехтеше в главата ми. Реших да пообиколя близките супермаркети и да купя малко храна, за което съжалих малко, след като изхарчих около 40 долара. Мразех да давам много пари за храна, но ако трябваше да ги изпия в някой бар не ми пукаше... Върнах един пакет яйца и кутия портокалов сок и смекчих разходите до трийсет и нещо. Тогава реших да звънна на Антония и да отида все пак да я видя. Като се замисля наистина не се знаеше какво чудо-вижте щеше да е точно ураганът. Казваха, че може да чупи прозорци, да наводнява, че трябва да се затворим по къщите си и да не излизаме... А и беше доста добър повод да й погостувам малко, след като живеехме разделени и двете работехме по различно време в този луд, луд град, нямахме много време и възможност да се виждаме често. Таксито до Ridgewood ми излезе 25 долара + 2 долара бакшиш за шофьора, който си беше пич и не ме чарджи допълнително за дето обърка пътя и още малко да отидем в Manhattan. Това беше хубаво на черните таксита, така наречения car service, обаждаш се, казват ти една цена, казваш ОК и повече не го мислиш – задръствания, обърквания в пътя, затворени пътища, това не е твой проблем...
Пристигнах в стаята й някъде към 5. Беше доста голяма и хубава, с 2 големи прозореца, 2 големи гардероба, розови столчета и лилави перденца. Приличаше малко на детска стая, но имаше нещо сладко и чаровно в това... Започна да вали някъде към седем следобяд, идеалното време в което реших да взема един топъл, освежаващ душ, който отстъпи място на семейната вечеря. Хапнахме печени свински пържолки и салатка, съвсем по български, а утре за обяд сигурно щяхме да направим и рибата, която аз бях донесла.
10:35 pm ураганът още не беше дошъл и по мое предложение пуснахме да гледаме Desperately Seeking Susan, забавен, неангажиращ и доста cool филм за Lower East Side през 80те (<3) с участието на Madonna от най-якия й Like a virgin период. Филмът е доста пънк, всъщност бях започнала да го гледам с S. преди 2 дни, но бях твърде строшена и припаднах преди края му. Майка ми се възмущава, че трябва да си седим цял уикенд по къщите, вместо да ходим някъде:
- Вързаха ни по цял ден да стоим по къщите като някакви шнорхели
- А ти ме върза да стоя с тебе?
- Ти сама доброволно се обади, аз не съм настоявала, още по-малко съм те вързала....
Тогава чухме страховит вятър през отворения прозорец:
- Почва се?
- Ами да ти кажа може да се почва...,
Започнахме филмът с пуканки и чипс, които отстъпиха място на шампанско в чаши за вода, защото чаши за шампанско, разбира се, нямаме.
- Това е толкова New York, вмъкнах аз, а тя се хили и отпива от шампанското.
То е всъщност подарък за рожденния й ден от една нейна приятелка тук, също българка, но беше останало в моя апартамент и реших да го взема. Какъв по-подходящ повод за отваряне на шампанско от първият ни ураган!
В стаята е ужасна жега, тъй като майка ми няма климатик, а вентилатора на покрива не прави нищо. Навън духа силно и вали... ама чак пък ураган. Щом даже чат-пат отваряхме прозореца да се проветрява никакъв ураган не е това, особено пък толкова страшен, че новините по целия свят да гърмят и тръбят за него.. Ако такава буря се беше случила в Пловдив, сигурно и вестник „Марица“ нямаше да я отрази!
След филма пускам новата алтърнатив станция на soma.fm “480 minutes” или нещо такова и чета „Тhe virgin suicides” излегнала се удобно на леглото на майка ми. В сцената, до която съм Trip Fontaine застава до Lux Lisbon в училищния киносалон, докато прожектират филм за ураганът Зелда.
- Защо кръщават всички урагани с женски имена?
- За да се подиграват на жените, защо...
Започвам да се смея.
- Не се смей, казва майка ми и започва да се смее заедно с мен.
След кратко проучване в Уикипедия осъзнавам, че не е точно така... Ураганът Andrew е с мъжко име, а е един от най-разрушителните, даже има и ураган Ivan, явно кръстен на български мъж – нещо, което тотално одобрявам.
Вече е 1:06 АМ. Окей, навън продължава да духа и вали силно, но не ми се вижда чак толкова страшно... Продължавам да си чета все така апатично, отпивайки от шампанското. Колко ли hurricane партита бяха организирани сега в Ню Йорк? Със сигурност поне няколко десетки...
На майка ми леглото е доста тясно, не мога да си представя да спя на толкова тясно легло. В моята стая има full-size, а това е short twin, което ми се струва твърде малко...
- Как спиш на толкова тясно легло?
- Ами Ок ми е... то по-добре да имаш едно такова легло и един диван...
- Аааа не, едно голямо е много по-добре... - отвърщам аз...
- Не не, диван и легло...
- Не и за мен, Антония... различен лайфстайл, нали разбиращ...
Тя решава да не ми отговаря нищо, едва ли й е лесно с дете като мен, ама е свикнала и сме си ОК. Две странни птици кръжащи из Ню Йорк, всяка в орбитата на собствената си лудост, всяка имаща собствена стая в различни части на града, така че може да се наслаждаваме на не чак толкова честите си срещи с пълна сила...
Някъде към 3 AM заспивам, не чувам нищо пред нощта, верно е доста тясно, ама съм спала и на по-тясни легла с повече хора на тях, така че ще го преживея. Като се събуждам някъде към 11 AM дори е спряло да вали. Навън е сиво, дърветата се поклащат енергично, но чак пък ураган... моля ви! Чудя се дали в Astoria е било по-брутално, но както разбирам в последствие – същата работа. Много шум за какво?! За увеличаване оборотите на магазините и таксиметровите шофьори, парализиране на ресторантите и работата, за да се дадат два дни почивка на хората, някой от които работят по седем дни като роботи, или за да се направят още много нови анти-ураган застраховки... Или просто за всеки случай. Нямам идея. Решавам да остана и следващия ден при нея, мързелувайки и без да излизам навън. Поваля сигурно 15 минути за целия ден и вятърът беше силен, но не чак толкова. Дори излязох на аварийния изход да изпуша една пуретка.
Хора, не вярвайте на новините! Дори да има някакви малки наводнения в най-долните части на града, огромна част от Ню Йорк Сити си е много добре, единствено чакаме да ни пуснат метрото и да се потопим отново в ритъма на града, през който ураганът Айрийн мина почти незабелязано...

неделя, 28 август 2011 г.

Лора Порноджова strikes again!



Няма как да не коментирам новият клип на щерката на Данчо Караджов от Сигнал - Лора Караджова, който е под всякаква критика. Това, че тя няма никакви гласови данни не е тайна за никого, но по-смущаваща в случая е безцелната псевдо-арт еротика. Тя бие дори чалга певиците, които дори да са разголени, все пак вкарват някакъв сюжет, който тук е май единствено, "декаденсът" на личната героиня "мацка", която се напива всяка вечер с мисълта за изгубената любов. Още във втория кадър виждаме задника й, който не че е лош, ама във всеки клип го виждаме... Защо обаче някоя пияно-тъжна мацка ще се прибира и ще се кълчи по леглото си, облечена в скъпо черно бельо е въпросът?! Лорчето да си премисли ПР-а, или май като гледам масите аплодират, така че липсата на всякаква логика, компенсирана с разточително количество плът е печеливша в България явно... Поне със сигурност, ако не друго, става да спреш звука и да си удариш една...