Малка кръчмарска поемка

Съвсем случайно намерих тази "кратка кръчмарска поемка" (еквивалентът на lousy bar poem в другия ми блог на английски), която датира от преди няколко месеца, но като че ли нещата не са се променили особено от тогава...

Винаги ми е харесвал моментът, в който искам да пиша, а няма на какво.
Моментът, в който имам още за пиене и пушене, а искам да си тръгна.
Моментът, в който знам, че ако се прибера ще си легна да спя, а мислите ми ще увиснат в празното пространство.
Неизказани, но изпити. Пълни, а сами.
Той ми записва телефона си със страшно старание. Толкова е пиян, че не може да го улучи.
Липсват цифри. Допълва ги. Но те нямат никакво значение. Аз никога няма да му се обадя.
Е, и?
Нека всички живеем в прекрасната алкохолна илюзия.
А утре отново да се събудим себе си,
Обикновени, ненаспани, жадни.
Сънливи, очакващи, сами.
Думите винаги ще имат да кажат още нещо, дори и в празнотата и очарованието на нощния живот.
Е, и?
Е, и?

Dirty New York Legends: A pretty shitty story (part 5)

Шпляс. Вратата се затвори, ние бяхме навън. Бяхме свободни. Не ми се искаше да се върна повече никога в тази абсурдна стая за 300 долара, в крайна сметка можех да изхарча парите си за нещо доста по-смислено, или поне за алкохол и наркотици.
- I stole 80 bucks from his wallet! - заяви Е. превъзбудено и съвсем безсрамно. Това го бях виждала само по филмите и го смятах за жива проституция, че и по-долно, защото курвите поне си взимаха парите с достойноство, а не ги крадяха скришно. Не смятах да й държа конско, в крайна сметка не й бях майка, нито аз бях откраднала парите.
- Ok, so we have money for a good breakfast.
След всичките тези хотелски филми без субтитри бях поогладняла, макар и дрогата още да ме държеше.
- Yes, but actually I think they serve the breakfast here in the hotel so we can eat there. What time it is?
- 7:20 am.
- It should be served. Come with me, I know where it is, me and Sammuel were here an year ago, eating breakfast here...
Това май вече го бях чула.
Закуската се сервираше в малко салонче до рецепцията. Сравнено с грандиозните шведски маси в хотелите в България това си беше направо мизерна работа. 2-3 вида яйца, бекон, някакви наденици и кюфтета, 3-4 вида мляко – пълномаслено, обезмаслено, half-and-half, портокалов сок, ябълков сок, безвкусно и слабо кафе от филтър, бейгъли, като за без пари беше идеално обаче. Така че не се оплаквах. Даже и чиниите бяха пластмасови, американска му работа. 2-3 американски семейства с децата си бяха насядали и хапваха, като гледаха да не обръщат внимание на декадентския ни сутрешен външен вид. Почувствах се като пълна курва, защото знаех, че ме виждат като точно такава, но най-интересното в случая беше, че въобще не ме хвана срам. Избърсах носа си и заръфах бекона и яйцата с които бях напълнила чинийката си. Не можех да поема много храна в това си състояние, но все пак хапването ми се отрази добре. Е. Дори напълни хартиена кесийка за по-късно и безсрамно се измъкнахме от хотела.
- Wait for a second – каза тя измъкна Iphone-a си и снима хотела. Явно изпрати снимката на някакъв номер, защото след минута я чух да оставя съобщение на гласовата поща.
- Hey Sammuel, I sent you this picture to see that I'm again here in the Holiday Inn in Midtown Manhattan, where we were together 1 year ago and had so good moments, but now you chose to be with this Chinese bitch...
Не ми се слушаше повече, изключих слуха си и поех по събуждащите се понеделнишки улици. Някой вече бяха облекли костюмите си и се бяха приготвили за поредния ден в корпоративния свят, други още не бяха свалили снощния си грим и се прибираха клатушкайки се към апартаментите си за да припаднат и да се събудят за поредната доза откачен нощен живот. Дали някога щях да намеря баланса между двете?
Е. спря такси. Качихме се в него. Тя каза адреса и започна да обяснява на шофьора точно през къде да мине. Говореше ми нещо и ръфаше от бекона в хартиената торбичка, но аз бях изключила и въобще не я слушах. Неусетно вече бях в леглото си и се заспивах. За мой късмет бях на работа чак от 6 вечерта. Не сънувах нищо.

End of part 1.

Dirty New York Legends: A pretty shitty story (part 4)

Изпод голият му задник, отпечатани на чаршафите се разкриха две големи лайняни петна. Нямах си ни най-малка идея как се бяха получили, но това беше просто отвратително. Дори не го бяхме чукали отзад със страп-он, а той вече беше легнал абсолютно гол, със същия този задник на моето място. Нямаше никакъв шанс да се върна отново в това легло. Той забеляза, че бях разкрила малката му позорна тайна и отправи риторичния, изпълнен със срам въпрос:
- It is disgusting, right?
- E. come here for a second, please – обърнах се към съквартирантката си, като се направих, че не съм чула, нито видяла нищо. Точно като онези прословути маймунки, сещате се за какво говоря.
- Why?
- Come here, I want to ask you something.
Влязохме в тоалетната, където аз вече бях занесла чантата й, в която се намираше спасителния бял прах. Определено имах нужда от нещо, което да избели онези петна, които все още бяха пред очите ми. Побиха ме тръпки, с такъв не бих си легнала дори да имаше милиарди долари. Добре, че не му бях дала дори да ме докосне.
- Е. let's make a bump, I really need it – казах й аз и й натиках в ръцете й собствената й чанта. Знаех, че е там. - Have you seen the sheets on which Michael is lying? THEY'RE SHITTY! - опитвах се да бъда тиха за да не ме чуе журналиста, без това вече му беше пределно ясно за какво говорехме и че след малко щяхме да си тръгнем.
- Really, he shitted on the bed?
- I have no idea what did he've done, did he shitted on the bed or forgot to wipe his ass, the fact is that there are two big shit spots. Let's get out of here E.
- Ok, ok, - каза Е. и подаде заскрежените ключове към носа ми. Вдишах.
- This is so gross – продължих аз – I don't know how you kissed him and let him touch your pussy...
- Well rich people are weird, you have to deal with some uncomfortable stuff sometimes. I dated once a doctor, he was so rich, he was a millionaire, but he wanted some weird stuff from me, to hear me how I pee in the bathroom and to watch me through the keyhole by this time. It was weird, but he was a fucking millionaire and bought me Fendi and Marc Jacobs bags in exchange. I love pretty things, good things, luxury goods. The guys are either rich and weird or broke and normal, which one you choose?
Не й отговорих, но като се замисля винаги ми е било все тая имат ли или нямат пари. Единственото, което ме интересуваше в повечето случаи беше курът им и способностите им в леглото, в крайна сметки нямаше да ме чукат с пачките и платинените си кредитни карти, нали?
- Give him some fucking excuse and lets go home. I can't stay here anymore, it makes me sick.
Отидохме обратно в стаята, Е. Легна отново до Michael, а аз започнах да се обличам. Сложих първо роклята, после чорапите, после кецовете. Хвърлих бегъл поглед на образа си в огледалото, гримът ми беше сравнително окей, като за ранния час, часовникът на смартфона ми показваше почти 8 сутринта.
- She has to go to work, Michael... Her boss just called her so she has to get the morning shift and to go to work now...
- Ok, ok go... I knew that you're gonna leave me alone...
- We're not leaving you intentionally, Michael, but I told you her boss called her so she has to go to work, she don't know even how to go back home, she came to New York months ago, she don't know Manhattan...
Тук вече преувеличаваше, отлично знаех как да се прибера, както и как да се оправям сама даже в най-напечените ситуации. Декаденсът учи на отговорност понякога, колкото и парадоксално да звучи – важно е да знаеш кога да спреш и кога да си тръгнеш, в противен случай можеше да свършиш като Amy Winehouse, че и по-зле. Не мислех да си отварям устата и да споря обаче, нека изграждаше образът на малката, неориентирана, работлива чужденка в главата му, без това сигурно нямаше да ме помни утре, а аз нямаше да го видя никога повече. За всеки случай взех телефона му – човек никога не знаеше, нали, особено в този бранш... Един ден можеше да е мой редактор в „Daily Obsever”, кой знаеше накъде щеше да завърти рулът на спонтанния круизен кораб „Мой Живот“?
- Take some money from my wallet to get a cap and go back home safe.
E. само това и чакаше. Отвори портмонето му, което лежеше самотно на масата с телевизора.
- I take 20 bucks, they should be enough.
- Ok, ok... - Michael беше затворил очите си и вече се унасяше в сладка алкохолна дрямка...
- Bye, Michael.
- Bye, Michael.
- Bye, girls.

(следва продължение)