1+1-1

...I've been down so long, that down don't worry me...

22:09. Клуб „Капри”. Поредната петъчна вечер. Както обикновено се чуват чуквания на чаши и бутилки, оживена глъчка, едва доловими дръпвания от цигари. Всичко това на фона на “Stormy Blues” на Billie Holliday.
Ива седи на бара, на четвъртия висок стол от ляво на дясно, сложила краката си на „два без десет”, облечена в тъмно-синята си прилепнала рокличка, пиеща третата си водка-мартини за вечерта. Но не, не със зелена маслинка. С черна, моля. Благодаря.
Уточнението е излишно – Ива прекарва голяма част от вечерите си на този бар и барманът отдавна познава вкусовете й. Буквално.
Ива много добре е наясно как ще се развие и тази банална вечер. След малко ще се появи някой любезен, подпийнал джентълмен, който услужливо ще й предложи да я почерпи питие. Тя ще приеме. Той ще се опита да стопи леда с някое старо лафче или нов виц или обратното. Тя ще плъзне изкуствена усмивка. След това ще се опита да я впечатли с описания на перспективната си работа, интересните си хобита, бързата си кола и/или дебелия си портфейл. И всичкото това запълване на време и пространство с една едничка и напълно противоположна цел. Изпразване.
Докато изговаря всички тези думи и разкривява устата си във всички тези усмивки, той ще си представя как тя поема топлия му червен член в ръцете си, а след това и в розовеещите се отверстия на крехката си бяла плът. Как „момичето от бара” пъшка, диша тежко или тихичко стене, извива тялото си като същинска котка, птица или риба меч. И ето, стигаме до същността – как накрая излива пръски бяла, полупрозрачна, лепкава течност в презерватива, върху корема й или върху хубавичкото й личице.
„Изглежда мръсница.” си мисли той, а й казва „Имаш удивително хубави сини очи.”
Ива е опитно момиче и е напълно наясно с правилата на играта. Играла я е десетки пъти, превъртала е левъли, връщала се е в началото, получавала е бонус точки... И пак продължава да я играе, но не толкова, защото й харесва, а просто защото след четвъртото питие спира да й пука.
И тази петъчна вечер Ива се напи и си легна с любезния подпийнал джентълмен. Изцеди и последната капка сперма от застаряващото му, пропито с миризмата на алкохол, парфюм, тютюн и пот мъжко тяло. Той й благодари и й каза, че е страхотна. Тя не отвърна нищо. Той се опита да превърне благодарността си в целувка. Тя се дръпна и лекичко се усмихна. След това безмълвно полегна до него и се направи на уморена и заспала. Когато чу лекичкото му похъркване, тихомълком стана, облече се, взе дамската си чантичка, отвори входната врата, излезе през нея и се потопи в нощта.
Единствения звук, който остави след себе си бе равномерното потракване на токчета по мрачните улици. Но и той заглъхна скоро.