Фейсбук стихотворение

Замисляли ли сте се
Как ако един ден Фейсбук изчезне
Ще се чудим дали сме живи или не,
Защото всякакви доказателства,
Че сме живели тук
и цялата ни колекция от спомени
и снимки
и възклицания
и въобще всякакви виртуално-емоционални експресии
ще си бъде тръгнала,
може би,
притесняваме се и си скубем косите,
(ако имаме останали)
Завинаги.

Nameless here for evermore.
Ще бъдем сами във виртуалното небитие.

Къщата ще опразнее.

Dirty New York Legends: Boys in the band (part 9)

- I won't come to your place tonight Е., - отвърнах му аз – And I won't come just cause I want to see you again. I'm going home.
Е. яхна колелото си и се понесе към Bushwick. Аз извадих телефона си и набрах номера на R. Вдигна ми, каза ми, че си е вкъщи и ако съм искала да дойда да попушим малко трева заедно. Съгласих се, но не заради тревата. Исках да го видя. Мислех си да ида, да пушим и да си тръгна, сигурно беше добра идея, но аз не можех да го направя – познавах се. Позвъних на входната врата и той ми отвори дистанционно. Когато се качих по стълбите, вратата към апартамента му беше отворена. Той седеше на дивана и приготвяше бонга. Седнах до него и го погледнах в очите. Той прокара ръка между краката ми. Бях вече мокра.
- You have to suck this cock, slut. - каза той.
- I will, but you have to fuck me, cunt.
- I will.
След няколко хита и кратка прелюдия, вече бяхме в леглото и огромният му кур проникваше в мен. Още при първият тласък бях очарована и това ми личеше.
- This is a big cock, huh? You love this cock, right, bitch?
- I love your cock, baby. Oh, don't stop fucking me...
Свърши върху лицето ми, точно както обичах и макар и да не стигнах до оргазъм заспах задоволена. На сутринта будилникът на телефона му иззвъня и очите ми механично се отвориха. Спеше ми се безумно, на него също. Той беше този, който трябваше да ходи на работа този път, а бяхме събрали не повече от 3-4 часа. И двамата бяхме изнервени. Нямахме какво да си кажем. Качихме се заедно в метрото, той слезе на първо авеню, аз продължих към Union Square, където трябваше да сменя влакът за Astoria. Сигурно беше много удобно да живееш на Union Square. И убийствено скъпо. Искаше ми се да го целуна, да почувствам някаква човешка близост, но тя липсваше, точно като сънят, от който и двамата имахме нужда.
- Bye, see you.
И слезе от метрото. Останах сама, всъщност аз бях сама през цялото време, всички сме сами уж, или поне почти всички.
- This is First avenue. The next stop is Third avenue. Stand clear of the closing doors please.
Тъъ-дъъъ.
Не го видях повече, до сега. Понякога му пращах sms да се видим, пияна и самотна, в малките часове на нощта, на който получавах отговор след няколко дни с някаквоправдание, а понякога той напушен и разгонен ме питаше дали съм на работа тази вечер, а аз бях заета или просто исках да му го върна за закъсняващите отговори, и така и не се засичахме. За братовчед му S. не чух нищо повече, на няколко пъти си мислех да му пиша нещо от рода на „I met your cousin. He's a nice guy”, но всеки път се спирах. В крайна сметка нямаше никакъв смисъл, нали?
На концертът на Sonic Youth срещнах M, фронтмен на арт-пънк банда. Съвсем по Ню Йоркски малко трева заедно, разговаряхме на различни теми и се наслаждавахме на залезa над небостъргаченото чудовище Манхатън, под дистортнатите китари, чрез които бандата се обясняваше в любов, на градa, от утробата на който беше дошла. След концерта взех телефона му, той взе моят. След седмица ми звънна и ме покани да го посетя в лофта му в Bushwick. Напушихме се на покрива наслаждавайки се на Манхатън през Бруклинската ми перспектива, отворихме по бира, гледахме Desperately Seeking Susan, на който капитулирах и от който на следващия ден нямаше да си спомням почти нищо и трябваше да го гледам отново и щеше да ми бъде като за първи път. Смътно си спомням, че се опита да ме целуне и аз се отдръпнах. По-късно бях вече толкова пияна, че беше абсурдно да сменя всичките 3 метра и да се прибера вкъщи цяла.
- Can I crash here tonight, M. - попитах го.
- Yes, you can, but I don't want to fuck.
- I don't want to fuck either, dear, I just want to sleep.
На следващия ден се събудих в леглото му с дрехи и грим. Направи ми закуска. Предложи да ме закара до Union Square, но първо трябва да го придружа да свърши малко работа. Подари ми тефтерче и химикал и ми каза, че трябва да ги нося винаги със себе си, даде ми и две книги, които мушнах в чантата си. A catcher in the rye на Salinger и една за зараждането на американският пънк. Lower East Side от края на 60те до 80те. Fucking Lower East Side, CBGBs... Пътувахме в колата му, през огряните в слънце улици на същия този Lower East Side. Разказа му, как търси любов, връзка, а не просто пословично чукане за по една вечер, имал твърде много от това преди, а то върви ръка за ръка с наркотиците и рокендрола. Звучи ми познато, отвърнах му, и му разказах, как се бях уморила от същото това чукане за по една вечер. И макар и двамата да знаехме, че може би няма да намерим тази любов един в друг, че може би няма да правим секс, че при някоя от следващите ни уговорки той или аз нямаше да си вдигнем телефона и може би книгите щяха да останат при мен и може би нямаше да се видим с месеци след това, или нямаше да се видим въобще, това нямаше значение.
След месец отново в Sway срещнах E...

Dirty New York Legends: Boys in the band (part 8)

Трябваше да се срещнем на спирката на L train на Bedford Avenue, защото той наскоро се беше нанесъл в апартамент съвсем наблизо, където трябваше да се отбием за по бързо питие, след което да отидем на танцуваме в някакъв местен клуб Cove или нещо подобно, който като по чудо не бях чувала и където не бях ходила досега...
Транспортът от Куинс до Бруклин е отвратително неуреден, честно ви казвам. За да се добера до Бруклин, трябваше да сменя 3 до 4 влака или само два, но да мина през целия Манхатън, чак до Union Square. Бях се преместила съвсем наскоро в Astoria и вече въобще не бях възхитена нито от локацията, нито от квартала, нито от хората, които го обитаваха. Не, че имах нещо против тях, напротив, просто бяха твърде нормални за моя вкус (или от Бангладеш)... Та, тъй като бях в началото на пребиваването си там (което нямаше да продължава за дълго) все още не знаех, че експресният влак не върви през нощта и поради невежеството си изпуснах 2 като нашите пътнически влакове хаха, докато го чаках... вече минаваше времето на уречената ни среща, а аз още си висях на спирката в Astoria!!! Катастрофа. Парадоксалното в случая беше, че като разстояние не беше никак далече – едно такси би ми взело към 15 долара – 17, 18 с бакшиша, но някак си не ми се даваха пари за такси. Рядко давах пари за таксита така или иначе, особено ако имах денонощен градски транспорт... Винаги ми се бяха виждали като хвърлени пари на вятъра.
Звъннах му, че ще закъснея и след като убих поне няколко десетки нервни клетки, чакайки, най-накрая се метнах на влакът и се изстрелях към Williamsburg. Изстрелях е малко силно казано, пристигнах с около едно часово закъснение и му звъннах да дойде да ме вземе, все пак не исках да го го карам да виси да ме чака един час. Когато се появи белите му обувки, дългата коса и мустакът не бяха в абсолютно съзвучие с типа мъж, който търсех, но солидното количество татуировки и девет инчовата патка надделяваха. Да не забравяме, че беше и китарист, а очите му имаха онази особени искрица, която издаваше, че бях попаднала на извратено копеле. Срещнах се с няколко от бившите му съученици, които бяха дошли да го посетят в Ню Йорк и които, слава Богу, си тръгваха, и след това се качихме у тях. Там ни посрещна някакъв друг негов приятел, чието име така и не си направих труда да запомня. Бях все още изнервена от едночасовото си закъснение, определено това не беше най-доброто начало на първа среща с някой, но майната му какво казваха хората. Нека обърнем правилата на 360 градуса, нека ги изгорим на кладата, пък да става каквото ще. R. сипа по едно уиски, нареди по линия, запали бонгът – вече се чувствах доста по-добре и ми пукаше все по-малко. Първият път, когато приятелят му отиде до тоалетната, той се обърна към мен с вълчите си сини очи и ми каза „Give me a kiss”. Всеки следващ път, когато пичът изчезваше за малко, се натискахме все повече и повече, докато накрая той не разбра, че е време да си тръгва и не се изнесе. Останахме насаме. И на двамата ни беше ясно, защо бях дошла. Нямаще нужда да се преструваме. Същия ден, няколко часа преди срещата ни, ми беще дошло, и псувах тялото си, че пак беше преебало всичко и нямаше как да го изчукам. После реших, че това е шанс най-накрая да се видя с някой мъж, който харесвам, и да не го изчукам на първата среща и може би да започна връзка, с повече бъдеще от два-три тека. Когато ръката му докосваше бедрата ми, а подутината в панталона му набъбваше със скоростта на светлината пред очите ми обаче, най-малкото си мислех за бъдеще. Мислех за девет инчовата му патка, снимката на която пазех в телефона си. Той искаш да стоим голи и да се докосваме, казах му че съм в цикъл и не мога, той ми отвърна, че не му пука и сложи червена хавлиена кърпа под мен. Беше красив, няма съмнение, татуиран, блед, кльощав, с огромен кур. Ето защо браточед му ми беше говорил за него – той знаеше много добре за любовта ми към големите курове. Спазих обещанието си – секс така и не правихме, но това не ми попречи да му направя четири свирки. Три същата нощ и една на сутринта, когато се събудихме. Трябваше да ходя на работа – първа смяна – спеше ми се ужасяващо, но нямаше как. Искаше ми се да го прегърна, да приютя тялото си до неговото и да спим до обяд, след като се събудим даже бих му направила още една свирка, но той нямаше да ми плати наема, за жалост. Отидох до банята, измих се, пооправих рошавата си коса и грима си, върнах се пак до стаята. Той лежеше, полуунесен на леглото, все така гол, бледата му кожа контрастираше с тъмните чаршафи и мастилото по кожата му. Прииска ми се да отида и да го целуна отново, да прокарам пръсти през косата му (добре де, можехме да минем и без пръстите през косата), но през устните ми се изпълзна само едно „Bye, see you soon”, след което се измъкнах пред входната врата. Чудех се след това, дали ако го бях целунала тази сутрин, щеше да ми стане гадже, да започнем да се виждаме повече и нещата да проработят. Никога нямаше да разбера.
Видях го само веднъж след това. Беше постъпил като пълен гъз, като всички останали – на следващия ден ми писа смс как вървяла работата, след което се покри за няколко седмици. Реших, обаче, че трябва да го изчукам на всяка цена. Поне да не съм валат. Една вечер Е. Беше дошъл да ме вземе от работа, след което отидохме да пием. Е. беше много сладък, четеше много, патката му беше доста дебела и водехме интересни разговори. Е. обаче имаше един проблем – не обичаше да се целува с език, което си беше смущаващо... Не мислех, че има мъже, които ги кефи да се целуват като момичета. Даже повечето момичета, които познавах не ме целуваха така... Онази вечер, все пак ми даде няколко прилични целувки с език, след което ме покани да отида у тях...

Circus Devils - Leave The Knife, Curtis

В петък вечерта снимахме клипа на Circus Devils, заедно с Steve Five от The Library is on fire, както и няколко други негови приятели, с които се запознах същата вечер - Cory Race and Ashley Epps. Режисьор и оператор е очарователната K-chan aka Katie Rachele. Всъщност всичко се получи уникално спонтанно - пристигнах на снимките директно от работа и заснехме всичко почти без дубли. Видеото беше готово за 2 дни, на което му казвам американска експедитивност, като се има предвид, че това, което снимахме с Alien Industry в България отне около 2-3 месеца да излезе. Ето го и видеото към Leave the knife, Curtis.

Моля, не си играйте с ножове в домашни условия. Или си играйте. То си е ваша работа.

Dirty New York Legends: Boys in the band (part 7)

Първият човек, когото се сетих да потърся естествено беше S. След като безрезултатно се опитах да му звънна, му написах „So where are you and your cousin”. Вече бях леко пияна. Получих отговорът: “Not around mama. Had to drive home. Forgot Chad had a wedding.”. Значи и той отпадаше. Казах на таксито да кара към Alphabet City, където се донапих в бара на същия приятел, в чийто апартамент бях крашнала преди няколко дни (следите ли ми мисълта) и след това се прибрах в къщи. На сутринтa все пак отговорих на S.
Аз:„So who got married? You? XD”
S:“My cousin”
Аз::“Haha the same with the threesome?”
S:“No, lol. That would be crazy. No, this cousin is a goody two shoes”.
Веднага отворих Google за да проверя какво означава goody two shoes и се оказа, че е каквото и предполагах: примерен, неотклоняващ се от правилата индивид.
Аз:„What about the other one that you want me to fuck? Is he bad?”
S:“No more questions”.
Аз:“No more answers. Going to sleep now”.
След няколко дни ми звънна отново, с абсолютно идентично предложение да се видим тъй като сега е в Brooklyn. Може би като вярно пале трябваше да хвана моменталически такси, да притичам при него и да му лапна пишката? Не, че не бих го направила, все пак ми беше Мастър, но имах уговорка – трябваше да ида да видя една стая в Astoria, където смятах да се местя от следващия месец. Казах му, че ще му звънна като приключа и той се съгласи. Телефонният ми повик обаче остана безгласен. Демек, пича не си вдигна телефона. Написах му sms и на него не отговори и реших да спра да се занимавам. Отдавна ми беше писнало от тъпи копелета, които се правят на две и половина и не смятах да поощрявам мъжката путковщина, дори и да ставаше въпрос за някой със златен кур.
След около месец докато се прибирах от бара в Greenpoint, в който работех, получих sms от братовчед му R. Звучеше доста дружалюбен и искаше да се запознаем, братовчед му, който вече познавах доста добре, му бил дал телефона ми и бил много любопитен да се видим... започнахме да си пишем и след около 10-15 съобщения нещата вече доста сериозно опираха до секс. Започнахме да се възбуждаме като си пращаме голи снимки, които еволюираха в телефонен секс при който свършихме един след друг... Уговорихме си среща на следващия ден, знаех, че не трябва да го чукам, но, мамка му, беше толкова трудно да устоявам на изкушението – нали казваха още в лексиконите, че най-добрия начин да устоиш на изкушението е да му се отдадеш...

Dirty New York Legends: Boys in the band (part 6)

Отговор така и не получих и, честно казано, се почувствах малко тъпо... Имах нужда от секс, а знаех, че той се справя доста добре и не ми се губеше време и енергия в нови завоевания. Също, като с всеки Мастър до момента, се бях повлюбила малко и исках съвсем по момичешки да го видя...
Чудех се как да подходя, а в подобни ситуации болният ми мозък може да измисли какви ли не глупости. Намирах за тъпо да му пиша „Hey S. what are you up to?” или каквото и да е нормално нещо. Сигурно за повечето хора това е най-простото и логично решение на дилемата и въобще не го мислят, но не и за мен. Реших да се снимам както-майка-ми-ме-е-родила от кръста надолу, аранжирала плътта си с черен кожен камшик и да изпратя снимката му с думите „This pussy has to be spanked, Master...”. Стори ми се идеална идея, беше новаторско, възбуждащо и секси. Вероятно всъщност беше смущаващо, странно и неподходящо.
Отделих поне половин час в търсене на перфектния кадър, използвайки телефона си, фотоапарата си и уеб-камерата на лаптопа си. Направих сама всички снимки, нямаше кого да помоля да ми асистира, всъщност можех да помоля пича, който живееше на дивана в хола на квартирата ни - той беше гей и едва ли едно pussy би го смутило, но реших, да не го занимавам с моите глупости и сама да си свърша работата. Нали знаете – на вълка вратът му е дебел, защото си върши работата сам!
След кратки колебания избрах най-подходящия от поне трийсете кадъра, които направих и самоуверено му го изпратих с въпросната реплика отдолу. Не получих отговор на sms-а си няколко дни, но не го потърсих отново. Най-малкото след това съобщение нямах какво друго да кажа, ако ми отговореше ОК, ако не – всичко приключваше.
Към края на същата тази седмица, някъде три-четири дни след като изпратих снимката, телефонът ми светна с добре познатата червена светлина и пиукащ звук. Съобщение.
S: Wanna fuck me and my cousin.
Прочетох думите му върху цветният lcd екран на смарт-фона си, вървейки по сутрешните улици на Bed-Stuy. Връщах се вкъщи, отново снощна, отново на сутринта, след като бях крашнала в апартамента на един мой познат, с когото се бяхме понатискали сутринта. Не отговорих на съобщението и тъй като именно така трябва да се третират мъжете, нещо, което за жалост така и не успях да се науча да прилагам успешно до момента, той ми се обади на следващата вечер. Бил в Brooklyn, да сме се били видели. Отвърнах му, че имам вече уговорка с един приятел и вероятно по-късно вечерта може би ще съм свободна, но не знам точно кога и къде. Предложи да му се обадя, като приключа. Имах уговорка с P, с когото обаче исках само да си играя, а и той беше достатъчно зрял и знаеше, кога да постави дистанцията и да ме спре, за да не се изчукаме, което ни оставяше добри приятели преди всичко. Същата вечер обаче беше една от първите ни срещи и тепърва разбирах философията на отношенията ни. След като съвсем открито натискахме в един от най-популярните барове на Bedford Avenue, се качихме на такси за да отидем да се чукаме в студиото му. Спряхме за бири , които слезе да купи. Когато се върна след 5 минути обаче неочаквано ми каза:
- My friend I. got into trouble in one other bar, I have to go and help him.
Подаде ми бирите, даде някаква банкнота на таксиметровия шофьор и му каза да ме закара където си поискам. И така, аз се озовах сама в таксито с два Becks-а и целия Ню Йорк пред себе си.

Dirty New York Legends: Boys in the band (part 5)

С майка ми живеехме в една стая, което правеше невъзможно да се насладим подобаващо на вечерта. Това обаче не ме спираше, защото, както вече знаете, обичах невъзможните неща. Предложих му да отидем на покрива, където след като попушихме от коза, за който се бях изръсила 40 долара в името на „една перфектна вечер с идеално чукане“, започнах да му духам на фона на красивата гледка на среднощен Manhattan. По едно време обаче го хвана параноята и започна да се оглежда наооколо.
- Its too exposed here. We should go somewhere else...
- Its totally fine, baby, relax. Oh, are you nervous? You're worried that some people on the street can see your cock? - започнах да го бъзикам аз. Шях да съжаля/благодаря за думите си по-късно, когато ми го върна тъпкано. Съкварирантите ми се качиха на покрива, видимо подпийнали и той ме накара да му лапам пред тях, а по-късно ме натика в тоалетната на апартамента и ме изчука там, докато аз се опитвах да бъде възможно най-безшумна, тъй като от стаята, където спеше майка ми ме делеше само една тънка стена. На сутринта трябваше да си тръгне, нямаше къде да остане да спи, а го очакваше дълъг път до upstate градчето, където живееше. Качихме се на покрива отново за да изпушим по цигара заедно. Нямахме много какво да си кажем, а слънцето беше на път да оцвети със сутрешните си багри градът, който никога не спи. Пуснах една песен на IAMX от телефона си, но той не я хареса. Знаех си, че не трябва да пускам IAMX на пичовете, просто не го разбират. Другият път, смятах да пробвам с The Strokes или 2 Pac, зависи от случая. S. каза, че ще ми се обади, а аз започнах да му обяснявам колко са ми писнали всички тези мъжки приказки и колко мразя някой все да казва, че ще ми звънне и аз да трябва да чакам и да чакам...
- We should fuck more S,. казах му аз.
А той се усмихна и погледна на другата страна.
- I'm leaving.
- Ok, I'm gonna stay here and wait for the sunsrise.
Видях в очите му, че малко ми се зачуди. Американските момчета не бяха свикнали на такава пост-садо-мазо романтика. Аз имах нужда някой просто да ме гушне и да изчака с мен изгрева, след като съм му позволила да ме унижава и наказва с кура си. Просто,красиво, утопично. Чух вратата на покрива да се затваря зад мен, но продължих да стоя, с поглед насочен към събуждащото се небе и димяща цигара между пръстите.
Изгревът беше очароващо пленителен, точно както си го представях. Небето се насити в искрящо розово, което преливаше в болезнено синиеещи нюанси. Беше толкова красиво, че реших да го снимам и да му изпратя снимката. Отстрани сигурно изглеждаше cheesy, твърде глупаво и сантиментално, но докога щях да спирам себе си в стремежите и желанията си, само за да угодя на някой друг, на когото така и така не му пукаше и за да му запука аз трябваше да се правя, че ми пука? I'm sick of spending these lonely nights training myself not to care... Мразех всичките тези игрички, макар и да знаех, че работят. Исках да го направя, правех го. That's it. Натиснах бутона Send. Да става каквото ще.

Despot, Mr. Motherfucking eXquire & Das Racist @ Music Hall of Williamsburg

ОК. Знам, че не съм типичния човек, който очаквате да бъде на hip-hop концерт и определено не ходя по такива всеки ден, но моя човек Крис ме заведе на шоуто на Despot, Mr. Motherfucking eXquire и Das Racist миналата сряда (16 ноември) в Music Hall of Williamsburg и честно казано доста се забавлявах. Ето и три супер лейм видеоклипа, които заснех с телефона ми, защото снимането с камера (то и с телефон де) беше забранено (уж). Макар и звука (особено баса) да е ужасен ще добиете някаква представа. Despot е личния ми фаворит и направо смаза, без никакъв back up, но с убийствен и доста хардкор flow:



ето я и песента в оригинал:



Втори излeзе Mr. Motherfucking eXquire с огромен back-up, беше ОК, но не съм особено впечатлена:



А последни бяха и нашумелите напоследък хипстер-рап звезди, които даже бяха на корицата на Ноемврийския брой на SPIN Das Racist, които също направиха добро шоу, но даа, определено за мен Despot беше най-силния:

Dirty New York Legends: Boys in the band (part 4)

В истинската любов винаги има щипчица омраза и именно това я кара да пламти и изгаря, а моята любов към музикантите беше вечна и краткотрайна едновременно. Заминах за да променя всичко, за да оставя старите лудости, старите слабости и грешки, да ги захвърля като пластмасови шишета в новите модерни кошове за рециклиране, където да е превърнат в ултрамодерни, скъпи еко дрънкулки. Да, ама не. Както българската мъдрост е казала кръвта вода не става. Спермата също. Изконсумирах връзките си като fast food и това беше ужасно. Най-лошото беше, че това се беше затвърдило в мен като навик, а старите навици, както знаете, умират трудно. Бях достатъчно саможива, горда и агресивна и в същото време крехка, нетърпелива и романтична. Потресаваща комбинация.
Една неделя, в същия този Sway (б.a. виж part 1: A pretty shitty story), срещнах S. Всъщност, срещнах го пред клуба, докато най-добрият ми приятел си издерчваше цигара от него. Съвсем по Ню Йоркски , попушихме малко трева заедно и само след няколко минути вече се натискахме в клуба. Имаше енергия по между ни, сексуална енергия, определено ме възбуждаше и предусещах, че чукането би било невероятно. И не грешах, сексът беше един от най-добрите, които бях имала до сега. Тъпото, в случая, (да, да, виждам вече се подсмихвате и знаете какво ще ви кажа) беше че отново се случи още същата вечер. Знаех, че не трябваше да го правя и все пак не издържах и когато S. ме попита дали искам да отида с него, в апартамента на китариста на групата му, аз казах „Да“. Може би в този момент говореше Мяу-Мяу, моето алтер-его, която освен че беше изключително развратна, не можеше да казва „Не“, а само „Мяу-Мяу“.
Той реши, че е доста яко, че съм дошла с него, но в крайна сметка си беше грешка, като всички останали. Чукахме се здраво, цяла нощ, и се оказа, че има (скрити) заложби като Мастър и знае как да ме подчини с кура си. Чух всички обичайни хубави думички, колко често сме щели да се виждаме, колко му било хубаво с мен и колко мокро и гостоприемно котенце съм имала. Както кралицата-майка Мадона е казала „Everybody loves you when you're about to cum”. За след това, обаче не споменава нищо. Заспахме един до друг на дивана, като той използва 3 стола като удължение на което да положи половината от тялото си, защото съвсем по Ню Йоркски нямаше достатъчно място. Бяхме някъде в Harlem и на сутринта, когато се събудихме и излязохме на стълбите той си купи soda с последния долар в портфейла си, пъхна ръце под ученическата ми поличка и ме попита:
- What if I fuck you here in front of everybody?
Kачихме в колата му и той ме остави на съвсем грешна спирка на метрото в Alphabet City. Но това нямаше никакво значение, аз направо сияех от щастие. Обадих се на най-добрия си приятел за да му кажа, че съм срещнала (поредната) сродна душа и че снощи съм имала най-якото чукане. Ever. С S. се видяхме се отново след седмица-две, този път дойде на гости в квартирата ми в Bed-Stuy, двустаен апартамент, който споделяхме 5 човека...

Март @ Бунтарт !

Макар и да не съм особено доволна от крайния резултат и особено от подбора на кадрите, с които стартирам репортажа си (но аз съм изключително самокритична, да не забравяме това), все пак реших да постна тук линк към първата ми поява по БНТ като стрингър от Бруклин за предаването БунтАрт. За съжаление няма опция да постна видеото тук, а и ще стане доста тежко като размер, така, че ако искате да ме видите цъкнете тук. Аз се появявам някъде към 11 минута и може да видите малко от мен и малко от две от групите, които свириха на хардкор/метъл шоуто част от тазгодишния CMJ в мазето на "Charleston" Уилямсбург. Малко повече кадри в оригинал, както и интервюто ми с Хърман от Johnny Booth в оригинал тук.

Очаквайте неочакваното скоро!

Dirty New York Legends: Boys in the band (part 3)

Вече бях вкарала няколко уискита и съвсем удобно застанах до него и го заговорих:
- Здравей...
- Здрасти...
Така, тривиално започна всичко. Определено беше по-възрастен от мен, а аз точно такива ги харесвах. У него, обаче имаше и нещо момчешко, непорастнало, нещо все още ненаситено, неизживяно. Обсъждахме разпалено различни теми, танцувахме, смеехме се, ръката му се спускаше по извивките на тялото ми, изследвайки ги, а аз небрежно прехапвах устните си, опитвайки се да си представя кура му. Дали беше голям, плътен и твърд... надявах се. Тогава, отникъде той каза фразата, която се запечата завинаги в съзнанието ми, емблематична за връзката ни. Прошепна ми с трептящия си, почти мъркащ глас...
- Искам да те вържа...
Това накара слабините ми да се навлажнят, а фантазията ми да се развихри, Почерпи ме питие и по-късно, в същия мой апартамент, на същото това легло, тялото му притискаше моето, докато той проникваше надълбоко в мен отново и отново, първо бавно, а после все по-бързо, после бавно... отново и отново... След като приключихме с мократа си игра и лежахме tete-a-tete задъхани, открити и опиянени, той все така небрежно ми каза, че е женен и има деца, както и че свири в банда. Запитах го за името й (на бандата му, не на жена му!!!), а след като ми го каза, а по-късно я проверих в добрият стар Мyspace се оказа, че с I. всъщност са в една и съща банда. Без майтап! На следващия ден получих SMS от него, после още един и още един и още един... Започнахме да си пишем и понякога да идва в апартамента ми, за да накаже малката си кучка, след което си тръгваше, вероятно взимаше душ и лягаше до жена си, докато децата му спяха спокойно в другата стая. В този случай нещата си бяха съвсем откровено обречени и невъзможни, но това не ми попречи отново да хлътна.
Обичах куровете до безумие и ми беше трудно да се контролирам. Tе бяха голямата ми слабост, моят пиадестал, моята лудост, моята пещ. Двамата не разбраха един за друг дълго време, а когато след близо година това се случи, поискаха да направим тройка. Нещо за което фантазирах, за което пишех, което си представях с всеки малък детайл отново и отново, но нещо което така и не се случи. И слава богу. Доста често реалността е най-лошото, което може да се случи на страстта. Една от причините, заради които бях щастлива, че се махам от България беше, че щях да бъда далеч и от двамата.
Бях изпаднала в онова особено състояние на лудост. Правех едни и същи грешки отново и отново, просто защото не можех да се контролирам, защото ги исках целите веднага. Всичко на секундата или никога нищо. Всичко беше един огромен космос и нямаше средно положение, а нали според Буда именно там беше щастието. За мен то се движеше по ръба на бръснача и все ми се изплъзваше. Кръжах все в една и съща орбита, без да мога да достигна никоя планета. Виждах ги от далече, понякога се приближавах достатъчно близо, да мога да им се полюбувам за кратко, механичните ми лостове, служещи за крака, почти достигаха повърността, но тъкмо да кацна и осъзнавах, че всичко това е мираж, а аз се отдалечавам все повече и повече с всяко усилие, гледайки ги как се стопяват в далечината. Ах, тези музиканти, тези шибани копелета, които толкова мразех и обичах едновременно...

Dirty New York Legends: Boys in the band (part 2)

Винаги съм можела да имам който си пожелая мъж в леглото си, в толетната на заведението, на стълбите във входа, къде ли не. Можех да ги чукам като лошо момиче веднага, проблемът беше, че после започваше да ми пука. С I. се видяхме още няколко пъти, през определен период от време. Връзката ни, както обикновено, беше невъзможна – той имаше гадже от година и кусур, не особено привлекателна на пръв поглед, но както в последствие разбрах доста интересна мацка, на която пипето определено й сечеше, макар и в по-различни вълни от тези на „нормалните“ хора, нещо, което уважавах. Обвързаността му, обаче, не ни попречи да позабавляваме подобаващо известно време. Веднъж, например, го накарах да лъска пред мен на колене в тоалетната на един столичен бар, докато го снимах с телефона си, а след това отидохме у тях, където през уебкамерата го унижавах пред една своя приятелка. Звучи забавлително, нали? Всъщност с I. правихме „класически“ секс само 1 или 2 пъти – сексът никога не беше основното в нашите игри, а просто рядко допълнение. Ако аз бях доминиращата, той имаше странния фетиш да държи кура си възможно най-мек и малък, а аз да му се подигравам как не може да го вдигне. Когато той доминираше ме караше да смуча пениса му с часове, да се давя с него, а накрая свършваше на едри, топли струи върху лицето ми и ми правеше снимка за спомен. Ставах доста перверзна на кокаин и доста се развихрях, но пък трудно свършвах. Май само веднъж достигнах до оргазъм с него, лежах на дивана у тях, а той ме обработваше с пръсти с едната ръка и ми биеше шамари по лицето с другата. През доста от останалите пъти, аз стоях и докосвах клитора си, надрусана и пияна, без почти никакъв ефект. Свършването беше най-малкият проблем.
Правило номер едно е никога не се влюбвай в Мастъра си. Правило номер две – правило номер едно е невъзможно. Започнах да следя концертите на бандите му и да ходя там, уж небрежно наконтена, да се поклащам в ритъма на музиката, гледайки го с възхищение. Моят Мастър беше на сцената. Беше неизбежно. Започнахме да се виждаме и да си пишем все по-рядко и по-рядко, да му предлагам да се видим и той да ми отказва. След поредния отказ, реших да изпия две уискита на екс в апартамента си, да сложа черната рокля, червеното червило, чорапи със силикон и да отида в любимия си Софийски рок бар.
Всъщност имаше повод да бъда там, трябваше да напиша репортаж за концерта на една местна индъстриал банда. Именно там, облегнат небрежно на бара, пиейки водка с Ред Бул, срещнах N...

Dirty New York Legends: Boys in the band (part 1)

"And they all scream and shout for the boys in the band... only for the boys in the band”.

Знаех, че не трябва да чукам двама музиканти от една и съща банда. Това, което не знаех обаче беше защо продължавах да го правя.
Началото на цялата сага сложи I. Започнахме да си пишем докато бях в Берлин. Обща приятелка ме свърза с него и той започна да ми пише перверзии по Skype, как иска да бъде мой роб, да му сядам на лицето, че даже пари би ми давал за това... В началото, признавам си, си мислех да изкарам някой лев от него или поне малко безплатен кокаин, който знаех, че има в изобилие като всяка уважаваща себе си рокзвезда. А и той си беше доста известен и доказал себе си през годините, което галеше егото ми. Беше около трийсетте, харизматичен и откачен. Открито си падаше по садо-мазо и фетиши, не беше поредното хлапе, което би се свило от страх и казало, че „не може да причинява болка на човешки същества“ при безобидната ми покана да ме напляска.
При първата ни среща ме чакаше пред новинарската агенция, в която тогава работех, беше облякъл женско бельо под дрехите си, точно както му бях заповядала. Решихме да отидем у нас, където трябваше да бъде мой роб. Живеех сама и апартаментът ми в София беше идеалното убежище за тъмните ми страсти. Отидохме там, след като ме придружи да си купя мишка на компютъра, тъй като моята се беше развалила. Колко прозаично. Носеше бельото през цялото време.
Идеята да доминирам над доказала се култова личност и да правя каквото си искам с него, някаква си 20 годишна пикла, ме ласкаеше, но не ме възбуждаше чак толкова много – винаги съм била повече submissive. По-скоро исках от безплатното уиски и кокаин, които знаех, че щеше да ми предложи. Озовахме се в апартамента ми, начертахме по няколко линии на раклата на леглото ми, отпихме от уискито, плуващо лежерно върху кубчетата лед. Накарах го да се съблече и да ми покаже бельото си. Беше сложил доста идиотски розов сутиен, черни дантелени прашки и чорапогащник 20 дена. Поставих пластмасовия си гаг си на устата му и го карах да повтаря мръсни думички, сложих го на каишка, заведох го в кухнята и го накарах да измие мръсните ми чинии, докато аз го снимах за спомен, а след това щях да кача снимките във Фейсбук, където все още стоят всъщност - естествено само аз мога да ги виждам.
Върнахме се отново в стаята, където го яздих на конче. Забавлявах се много, но не мога да кажа, че това ме възбуждаше кой знае колко. След като излязохме от плея, той на шега подхвърли, че можел и да бъде мастър... Вече бях достатъчно пияна и надрусана, така че реших да го пробвам. Смиреният роб, с когото до преди минути се ебавах както си искам, изведнъж обърна нещата на 360 градуса, избута ме на леглото, заби ми 1-2 шамара и докато се усетя твърдият му кур беше някъде дълбоко в гърлото ми, аз се давех, едновременно унизена, поразена и адски възбудена. След това си тръгна, а аз останах да лежа на леглото, гледайки в тавана и чудейки се в какво се забърках отново.

(to be continued)

Наклонено

Десетки имена на мъже в телефонния указател И нито един, на когото да се обадиш, ей така, да си поговорите... Подът на стаята и въобще на целия Април не, не Април, Ноември сме. Почти. Апартамент имах в предвид, е наклонен. Все едно живееш на хълм. Под наклон. Имам в предвид. На ръба на бръснача. През цялото време. Поне стрелките на часовника са прави. Уж.

Малка кръчмарска поемка

Съвсем случайно намерих тази "кратка кръчмарска поемка" (еквивалентът на lousy bar poem в другия ми блог на английски), която датира от преди няколко месеца, но като че ли нещата не са се променили особено от тогава...

Винаги ми е харесвал моментът, в който искам да пиша, а няма на какво.
Моментът, в който имам още за пиене и пушене, а искам да си тръгна.
Моментът, в който знам, че ако се прибера ще си легна да спя, а мислите ми ще увиснат в празното пространство.
Неизказани, но изпити. Пълни, а сами.
Той ми записва телефона си със страшно старание. Толкова е пиян, че не може да го улучи.
Липсват цифри. Допълва ги. Но те нямат никакво значение. Аз никога няма да му се обадя.
Е, и?
Нека всички живеем в прекрасната алкохолна илюзия.
А утре отново да се събудим себе си,
Обикновени, ненаспани, жадни.
Сънливи, очакващи, сами.
Думите винаги ще имат да кажат още нещо, дори и в празнотата и очарованието на нощния живот.
Е, и?
Е, и?

Dirty New York Legends: A pretty shitty story (part 5)

Шпляс. Вратата се затвори, ние бяхме навън. Бяхме свободни. Не ми се искаше да се върна повече никога в тази абсурдна стая за 300 долара, в крайна сметка можех да изхарча парите си за нещо доста по-смислено, или поне за алкохол и наркотици.
- I stole 80 bucks from his wallet! - заяви Е. превъзбудено и съвсем безсрамно. Това го бях виждала само по филмите и го смятах за жива проституция, че и по-долно, защото курвите поне си взимаха парите с достойноство, а не ги крадяха скришно. Не смятах да й държа конско, в крайна сметка не й бях майка, нито аз бях откраднала парите.
- Ok, so we have money for a good breakfast.
След всичките тези хотелски филми без субтитри бях поогладняла, макар и дрогата още да ме държеше.
- Yes, but actually I think they serve the breakfast here in the hotel so we can eat there. What time it is?
- 7:20 am.
- It should be served. Come with me, I know where it is, me and Sammuel were here an year ago, eating breakfast here...
Това май вече го бях чула.
Закуската се сервираше в малко салонче до рецепцията. Сравнено с грандиозните шведски маси в хотелите в България това си беше направо мизерна работа. 2-3 вида яйца, бекон, някакви наденици и кюфтета, 3-4 вида мляко – пълномаслено, обезмаслено, half-and-half, портокалов сок, ябълков сок, безвкусно и слабо кафе от филтър, бейгъли, като за без пари беше идеално обаче. Така че не се оплаквах. Даже и чиниите бяха пластмасови, американска му работа. 2-3 американски семейства с децата си бяха насядали и хапваха, като гледаха да не обръщат внимание на декадентския ни сутрешен външен вид. Почувствах се като пълна курва, защото знаех, че ме виждат като точно такава, но най-интересното в случая беше, че въобще не ме хвана срам. Избърсах носа си и заръфах бекона и яйцата с които бях напълнила чинийката си. Не можех да поема много храна в това си състояние, но все пак хапването ми се отрази добре. Е. Дори напълни хартиена кесийка за по-късно и безсрамно се измъкнахме от хотела.
- Wait for a second – каза тя измъкна Iphone-a си и снима хотела. Явно изпрати снимката на някакъв номер, защото след минута я чух да оставя съобщение на гласовата поща.
- Hey Sammuel, I sent you this picture to see that I'm again here in the Holiday Inn in Midtown Manhattan, where we were together 1 year ago and had so good moments, but now you chose to be with this Chinese bitch...
Не ми се слушаше повече, изключих слуха си и поех по събуждащите се понеделнишки улици. Някой вече бяха облекли костюмите си и се бяха приготвили за поредния ден в корпоративния свят, други още не бяха свалили снощния си грим и се прибираха клатушкайки се към апартаментите си за да припаднат и да се събудят за поредната доза откачен нощен живот. Дали някога щях да намеря баланса между двете?
Е. спря такси. Качихме се в него. Тя каза адреса и започна да обяснява на шофьора точно през къде да мине. Говореше ми нещо и ръфаше от бекона в хартиената торбичка, но аз бях изключила и въобще не я слушах. Неусетно вече бях в леглото си и се заспивах. За мой късмет бях на работа чак от 6 вечерта. Не сънувах нищо.

End of part 1.

Dirty New York Legends: A pretty shitty story (part 4)

Изпод голият му задник, отпечатани на чаршафите се разкриха две големи лайняни петна. Нямах си ни най-малка идея как се бяха получили, но това беше просто отвратително. Дори не го бяхме чукали отзад със страп-он, а той вече беше легнал абсолютно гол, със същия този задник на моето място. Нямаше никакъв шанс да се върна отново в това легло. Той забеляза, че бях разкрила малката му позорна тайна и отправи риторичния, изпълнен със срам въпрос:
- It is disgusting, right?
- E. come here for a second, please – обърнах се към съквартирантката си, като се направих, че не съм чула, нито видяла нищо. Точно като онези прословути маймунки, сещате се за какво говоря.
- Why?
- Come here, I want to ask you something.
Влязохме в тоалетната, където аз вече бях занесла чантата й, в която се намираше спасителния бял прах. Определено имах нужда от нещо, което да избели онези петна, които все още бяха пред очите ми. Побиха ме тръпки, с такъв не бих си легнала дори да имаше милиарди долари. Добре, че не му бях дала дори да ме докосне.
- Е. let's make a bump, I really need it – казах й аз и й натиках в ръцете й собствената й чанта. Знаех, че е там. - Have you seen the sheets on which Michael is lying? THEY'RE SHITTY! - опитвах се да бъда тиха за да не ме чуе журналиста, без това вече му беше пределно ясно за какво говорехме и че след малко щяхме да си тръгнем.
- Really, he shitted on the bed?
- I have no idea what did he've done, did he shitted on the bed or forgot to wipe his ass, the fact is that there are two big shit spots. Let's get out of here E.
- Ok, ok, - каза Е. и подаде заскрежените ключове към носа ми. Вдишах.
- This is so gross – продължих аз – I don't know how you kissed him and let him touch your pussy...
- Well rich people are weird, you have to deal with some uncomfortable stuff sometimes. I dated once a doctor, he was so rich, he was a millionaire, but he wanted some weird stuff from me, to hear me how I pee in the bathroom and to watch me through the keyhole by this time. It was weird, but he was a fucking millionaire and bought me Fendi and Marc Jacobs bags in exchange. I love pretty things, good things, luxury goods. The guys are either rich and weird or broke and normal, which one you choose?
Не й отговорих, но като се замисля винаги ми е било все тая имат ли или нямат пари. Единственото, което ме интересуваше в повечето случаи беше курът им и способностите им в леглото, в крайна сметки нямаше да ме чукат с пачките и платинените си кредитни карти, нали?
- Give him some fucking excuse and lets go home. I can't stay here anymore, it makes me sick.
Отидохме обратно в стаята, Е. Легна отново до Michael, а аз започнах да се обличам. Сложих първо роклята, после чорапите, после кецовете. Хвърлих бегъл поглед на образа си в огледалото, гримът ми беше сравнително окей, като за ранния час, часовникът на смартфона ми показваше почти 8 сутринта.
- She has to go to work, Michael... Her boss just called her so she has to get the morning shift and to go to work now...
- Ok, ok go... I knew that you're gonna leave me alone...
- We're not leaving you intentionally, Michael, but I told you her boss called her so she has to go to work, she don't know even how to go back home, she came to New York months ago, she don't know Manhattan...
Тук вече преувеличаваше, отлично знаех как да се прибера, както и как да се оправям сама даже в най-напечените ситуации. Декаденсът учи на отговорност понякога, колкото и парадоксално да звучи – важно е да знаеш кога да спреш и кога да си тръгнеш, в противен случай можеше да свършиш като Amy Winehouse, че и по-зле. Не мислех да си отварям устата и да споря обаче, нека изграждаше образът на малката, неориентирана, работлива чужденка в главата му, без това сигурно нямаше да ме помни утре, а аз нямаше да го видя никога повече. За всеки случай взех телефона му – човек никога не знаеше, нали, особено в този бранш... Един ден можеше да е мой редактор в „Daily Obsever”, кой знаеше накъде щеше да завърти рулът на спонтанния круизен кораб „Мой Живот“?
- Take some money from my wallet to get a cap and go back home safe.
E. само това и чакаше. Отвори портмонето му, което лежеше самотно на масата с телевизора.
- I take 20 bucks, they should be enough.
- Ok, ok... - Michael беше затворил очите си и вече се унасяше в сладка алкохолна дрямка...
- Bye, Michael.
- Bye, Michael.
- Bye, girls.

(следва продължение)

Dirty New York Legends: A pretty shitty story (part 3)

Michael се беше излегнал на леглото, което изпълваше поне 70% от миниатюрната стая и лениво гледаше телевизия. Беше се съблякол гол до кръста и изпод белите чаршафи се разкриваха посребрените косми по гърдите му и поотпуснатия му торс.
- Oh, you came back girls. Come and lay next to me. I’m a little bit shitty, I apologies for that.
- We’re all shitty – отвърнах аз, без да придавам особено значение на думите му.
Е. легна до него, аз въобще нямах и намерение да го докосвам, затова легнах от другата й страна. Зъбите ми започнаха да изтръпват, което беше добър знак.
- Let’s open some beers, guys. – предложих аз, а Е. Стана и отвори няколко на шкафа до себе си. Отпих и легнах отново, палейки цигара. Климатика духаше силно. Затворих очите си. Всъщност май ми се спеше. Чувствах се изхабена. Отворих ги от приглушените стонове до себе си. Е. Се беше качила върху Michael и умело поклащаше таза си някъде между корема и кура му.
- I’m a tease, Michael, noo you can’t fuck me. I’m the pure tease, lay back and enjoy it. – говореше му тя, продължавайки да усуква младото си тяло над неговата застаряваща плът. Реших да затворя очите си отново. Поне не закачаше мен. Усещах вълните ендорфин разливащи се по тялото, подбудени от специфични химични реакции, не позволяващи ми да заспя. Реших да сваля роклята си, без това нямаше кой да ме види през чаршафите, двамата бяха твърде заети един с друг, а аз смятах да поспя. На екрана на LCD телевизора, холограмите на неизвестни за мен американски политици спореха, заливаха се един друг с думи, ехтящи звуково, но не достигащи смислово до мен. Въобще не ме интересуваха. Да го духат. Исках само да заспя и да се събудя в леглото си, в квартирата, защо въобще бях дошла тук?!
- Hey, will you give me a cigarette, please. I want to smoke. – гласът на Michael си проправи път през мрака, прецеждан през мислите ми.
Ебати, защо си бях свалила роклята. Сега трябваше да стана гола и да му подам цигара. Какво пък…
- Ok, can you get them for yourself, they’re on the desk, cause I took off my dress to sleep.
Никаква реакция. То пък оставаше да каже, „Да, бейби, сега ще стана да си ги взема сам, за да не те видя гола“. Ебати парадокса хаха.
Станах, изпънах котешката голото си бледо тяло и му подадох пакета с цигарите. Всъщност не бях свалила черните си тюлени прашки, така че не се броях за съвсем гола. Небето беше добило зловещия цвят на керемидена пепел, преди да разцъфне в сияещ изгрев. Обичах изгревите. Michael се беше втренчил в циците ми, докато му подавах цигарата и запалката. Не го винях, те си бяха доста красиви, нека си гледа, само да не ме закача.
- Isn’t she beautiful? – каза той на E.
- Are you kidding? She’s gorgeous.
Благодарих на ум и се шмугнах отново под чаршафите, когато чух отново гласа на Michael казващ нещо, което отдавна очаквах да чуя.
- Hey, do you mind to kiss me just for 2 minutes.
- No, I don’t want to, I told you I have to be faithful to my Master.
Мисля, че Michael дори не беше запомнил името ми. Май беше по-добре така. След минутка вече обсипваше с целувки вагината на Е. През розовите й памучни боксерки.
- Won’t you give him to kiss you there through the panties, only through them, not underneath?
- No. – отвърнах лаконично аз, обърнах се на другата страна и се завих през глава. Въобще не ми се занимаваше. Ама никак. Дано ме оставеха намира и не ме занимаваха никога, ама никога повече. Станах и си отворих нова бира. Те продължаваха да се натискат. Явно нямаше да се спи. Мислех да взема чантата на Е., за да отида да шмръкна още малко кокаин в тоалетната. Така и така се бях почнала… Тъкмо я бях награбила и се отправях към тоалетната, когато видях как Michael става от мястото си на леглото и се отправя да легне на моето място.

Dirty New York Legends: A pretty shitty story (part 2)

- I need to pee, I need to pee – повтаряше съкварирантката ми през целия път до Duane Reade, Със сигурност беше доста пияна. Разказах й, че един път в един клон на въпросната дрогерия ми бяха позволили да ползвам тоалетната, така че имаше шанс и сега да й дадат. Влязохме вътре.
- Do they have Blue moon?
- Fuck Blue Moon, let’s get a six pack of Becks.
Награбих бутилките и се отправих към касата.
- I need to pee, I need to pee now, either way I’m gonna pee right here.
Знаех какво е чувството, веднъж се бях напикала точно пред вратата на апартамента си и беше ужасно. Дано Е. можеше да стиска повече от мен.
- Excuse me, do you have a restroom for my roommate, she really needs to pee. – попитах аз чистача, който метеше пода на метри от нас.
Бях с черна тюлена рокля до коляното и кецове Converse, Е. носеше рокля на цветя през която циците й направо преливаха и се беше качила на доста високи токчета. Сигурно изглеждахме много строшени.
- I’m sorry but we don’t have a bathroom for customers. – отговори ми машинално той. Сигурно това беше заучена фраза, обуславяща customer service-а на корпорацията, а той беше най-малката брънка в нея, работещ робски труд за 7.25 на час, защото нямаше друг избор, защото някой трябваше да я работи тази гадна работа, за да може други да си позволяват стаи за по 300 или 300,000 долара на нощ. Само така можеше да съществува една съвременна империя.
- She really needs to pee, please.
Реших, че да споря с този работник е безнадеждно и да пробвам с касиера.
- Sir, please let my roommate go to the bathroom, I’ve been once to one of your bathrooms in one other Duane Reade, I know that they’re not available for customers but this is an emergency case.
- I don’t know where you’ve been but we don’t have a bathroom, I’m sorry.
Ебати коравите копелета. Системата им беше ебала майката и ги беше превърнала в безчувствени роботи, които пазеха огризката си хляб със сетни сили. Сигурно беше бъкано с камери, а те не искаха да изгубят работата си заради две пияни среднощни кучки.
- If you don’t let me use the bathroom, I’m gonna pee right here. – каза Е. и тръгна да вдига роклята си.
- You can’t do that – коравосърдечно, но и леко притеснено отвърна касиера – Please miss.
Представям си какви откачалки минаваха през аптеката посред нощ.
- C’mon E. you’re gonna pee in the hotel. – казах й аз – Let’s get the fuck out of here.
- Your bosses pay 20,000 per month for at least 10 years contract here, I know that cause I work in the real estate, and you tell the customers that they can’t use the bathroom?! – започна да крещи тя – I’ll sew you, my cousin just opened a drugstore in the City, I’m gonna sew you!!!
- C’mon E., let’s go, leave them.
Придърпах я и излязохме от аптеката. Случката не беше твърде необичайна за персонала, нито твърде необичайна за нас. В крайна сметка нямаше нищо твърде необичайно, особено в Ню Йорк. По пътя Е. се опита да си купи пица и да използва тоалетната в една малка пицарийка на ъгъла, но и там нямаше тоалетна. Оказа се, че това да си намериш къде да пикаеш в почти 5 сутринта не е толкова лесно, изобщо даже. Но къде ли е. Вече чувствах главата си доста празна. Отправихме се към хотела, същия мрак, пробиван от неоновите светлини, същата глъчка на хората пред клубовете, същото също като от преди малко. Почукахме на същата стъклена автоматична врата и същата застаряла, изрусена рецепционистка ни отвори. Е. имаше карта за хотелската врата. Holiday Inn, a? Яката работа.
- Hey E., there is a bathroom on the first floor, wanna use it?
- Yes, come with me, to make a bump.
Значи кучката имаше останал кокаин, а аз бях привършила своя. Е, какво влизах с нея, нямаше как. Тя седна на тоалетната чиния, явно не й пукаше. Аз никога не го правех, струваше ми се твърде нехигеинично, дори не сядах на тази в квартирата ни обикновено. Тоалетната се изпълни с острата миризма на урина, пригади ми се леко, но запазих самообладание. Пуснах водата вместо нея. Тя извади пакетчето и ключовете си, поех малко от белия прах в едната си ноздра. Това е за мама, това е за баба, това е за татко. Върнах се в детските си години направо. Е. последва примера ми. Качихме се на асансьора, и тя натисна бутона за 25тия етаж. Мамка му, никога до сега не се бях качвала на 25тия етаж, сигурно гледката беше убийствена. Асансьора спря, Е. леко приплъзна картата в жака до бравата и вратата се отвори автоматично…

Dirty New York Legends: A pretty shitty story (part 1)

„So tell me baby how does it feel
I know you like the roll of the limousine wheel…“

Клубът беше пълен с хора, които пиеха, смееха се, излизаха навън за по цигара (беше забранено да се пуши вътре в заведенията, така че клубът не беше както обичайно задимен). Маргаритите бяха хубави, обичах Маргарита – класическият коктейл се беше превърнал в последната ми страст, задължително със сол по ръба на чашата. Обичах и неделите в Sway, тълпата, отличната селекция на уейв и 80тарски гот рок, подсилени със солидно количество The Smiths и Morrisey. Понякога идвах тук просто да потанцувам, да отпусна напрежението, понякога идвах с ясната цел да си намеря нещо за вечерта. Точно тази неделя, обаче, нямах абсолютно никакви очаквания, просто се бях пуснала по вълната и танцувах с А. и други гости на клуба. Моята съкваритирантка E. Беше заедно с мен, но седеше лениво на масата, пиейки вечното си питие – водка с портокалов сок.По едно време забелязах, че към компанията й се беше присъединил мъж на видима възраст 40-45. Косата му беше прошарена, а фигурата леко отпусната, изглеждаше видимо пиян, за което говореха и поне 4-5те празни и полупълни чаши пред него, които персоналът още не беше вдигнал. Носеше хавайска риза на цветя, шорти от деним, кафяви мокасини. Не знам защо, но първата ми асоциация появила се в съзнанието ми след като го видях беше точно Hunter S. Thompson.
- Who’s that guy? – попитах E. Като се приближих към нея.
- He’s a famous journalist, he writes for Playboy. He gave me a business card, I bet that he’s rich, he bought me a few drinks.
- Oh, really, a journalist? That sounds interesting.
Журналист значи. Интересно. Приближих се към него
- Hey, how are you? I’m E.’s roommate, my name is X, nice to meet you.
- Hi, I’m Michael.
В заведението беше шумно, май не беше идеалното място за разговори.
- So I heard that you’re a journalist. I’m a journalist as well. I was doing that in Bulgaria…
- Yes, I was doing that for such a long time…
Май не обърна никакво внимание на това, че му казах, че и аз имам интерес в сферата на журналистиката. Майната му. Самовлюбено копеле, срещала съм толкова такива. Отидох до тоалетната за да се освежа, след което се върнах заредена с нови сили. Michael шепнеше нещо на ухото на съкваритирантката ми, а тя се смееше. Ясно. Отйово отидох да потанцувам с А.
- Този с Е. пише за Playboy.
- Верно ли?
- Да. Айде да измислим после някакъв афтър с него и нея. Да го накараме да купи уиски и кокаин и да продължим партито. Вече е 4 без 10 сутринта, знаеш, че в 4 затварят.
- Айде.
Потърсих пак с поглед Е., но не я открих. Може би вече бяха тръгнали нанякъде. Отправих се към изхода и ги хванах в крачка.
- Hey E., where are you going?
- We’re going to a hotel.
- Only the two of you?
- Well yes.
Дръпнах я настрани.
- Let me and A. come, lets make him buy some coke and booze. You said that he’s rich, he’s gonna pay for the fucking hotel, right?
- Of course, he’s gonna pay for everything. He said that he’ll even pay for the cap back home in the morning.
- Ok. Hey, Michael. – извиках го аз. – Let’s go all of us in the hotel, to buy some booze and some coke and continue the party.
- I have no booze and no coke. No one sells coke in Sunday night.
- Well let’s try.
- My man don’t sells for sure.
- I’m gonna try mine.
Намерих в телефонния си указател номера на сегашния си дилър. Биийп, бииийп. Никой не вдигна. Включи се секретар. Fuck. Сетих се, че имах телефона на един друг дилър, но не си спомнях името му, а и кокаинът му не беше хубав. Все тая. Michael отиде до банкомата в близкото магазинче да изтегли пари. След като се върна му казах, че и с моя човек няма да стане.
- I told you, no coke on Sunday night.
Вероятно беше прав. А. реши да си тръгне и останахме само тримата – аз, Е. и журналистът.
- Well now we can go to the hotel.
Стана ми ясно каква му беше идеята. Е, какво пък, щях да отида. Моята първа нощ в Ню Йоркски хотел. Като се замисля никога не бях ходила на хотел с мъж. Винаги ми се е струвало от една страна курвенско и долнопробно, от друга безмислен разход на пари… защо да не го направиш на обществено и необичайно място, вместо да харчиш парите си или парите на пича за стая някъде. А и сигурно стаите по хотелите тук бяха доста скъпи. Както и да е , нямаше да плащам аз, а и не мислех да правя нищо с този мъж. Трябваше да бъда вярна на Господаря си, но ако Е. искаше да го чука или да прави нещо с него пред мен нямах нищо против. Щях да гледам. Взехме такси. Той каза някакъв адрес, който не си направих труда да запомня. Не беше далеч, спряхме за по пица, след което поехме към хотела в следващата пресечка. По пътя разни хора ни подвикваха, бяха пияни и стояха пред клубовете. Не им обърнахме никакво внимание. Почукахме на стъклената врата на първия хотел. Не ни отвориха. Било твърде късно. Почукахме на втория, пак същото. Третият беше в същата колона. Същата прозрачна, автоматична, стъклена врата. Този път позастарялата, изрусена рецепционистка отвори.
- Hello, we need a room for the night. – каза Michael.
Вече минаваше 4 сутринта.
- We only have rooms with king size beds.
- Ok, it works.
- It“s 260 plus tax.
- Ok. – каза той и подаде синята си кредитна карта.
Очите ми се разшириха от учудване. 260, сигурно и триста, заедно с таксата, долара само за няколко часа в някаква стая с момичета, които не познаваш и които, доколкото познавах Е. и бях сигурна за себе си, нямаше да ти пуснат. По-късно Е. Коментира „People are rich, people don’t care, oh I love money” и ми разказа как е била тук преди време с бившия си приятел С.., който й давал 200 долара всеки път, когато му правила свирки. Били са заедно 2 години и са живяли в апартамент с прислужница във Financial District. Боже, ако бях такава, сигурно щях да стана милионерка до сега, замислих се аз. Но не бях и едва ли някога щях да бъда.
Плащането беше извършено и касовата бележка, напечатана от пост терминала лежеше на рецепцията, запечатала автографа на Michael. Той даде още 20 долара на Е. да отидем за бири. Всички магазини за алкохол около нас бяха затворили. Уж Ню Йорк никога не спеше, а магазините за алкохол не бяха денонощни и клубовете затваряха в 4 сутринта. За сметка на това аптеките бяха денонощни, а там можеше да купиш бира, мляко и чипс без рецепта и амфетамини и морфин, ако имаш insurance и лекарят ти е печен и/или продажен. 24/7.
(следва продължение)

Какво още е животът, освен една книга игра, в която вместо два-три избора имаш хиляди? И има ли правилни избори или просто правилни хора, с които да споделиш това, което наистина си? Трябва ли да се преструваме през цялото време (или дори и само в някои от моментите), за да получим това, което искаме? И дали в такъв случай ще продължаваме да го искаме все още след като го получим или ще го захвърлим да прашасва някъде в шкафа на спомените ни, както разглезено дете захвърля новата си играчка? Въпросите продължават да текат из съзнанието ми очертавайки различни възможни избори, но истинският въпрос е къде са отговорите? И дали те ще доведат до нещо различно от още повече въпроси?

G train, NYC, 09/05/11

Айрийн, Ню Йорк и аз. True Story.

Ураганът Айрийн (или Ирена по нашему) се очакваше да се нанесе в Ню Йорк Сити, 27ми срещу 28ми август 2011, и да остане 12 до 24 часа, точно за партито в събота вечер. Предният ден се бях прибрала късно от работа или по-скоро рано, въпрос на гледна точка и съвсем по котешки си бях взела деветте часа сън. Сигурно щях да продължавам да спя и сънувам непробудно, ако мелодията на телефона ми (в настоящия момент откъс от Korea на Deftones) не ме беше събудила. Вдигнах, беше майка ми, която бързаше да ме предупреди, че спират метрото в 12 на обяд и би било добре да съм се придвижела към квартирата й в Ridgewood, където било далеч по-безопасно от Astoria, където в момента живеех.
- Ти си в жълта или червена зона, а аз не съм никаква зона, не се знае какво ще стане сега... в твоята стая има 3 големи прозореца, единия ти е над главата, нещо ако се счупят какво ще правиш...?
- Антония спи ми се, обади ми се след половин час...
Затворих телефона и очите си едновременно. Когато ги отворих отново вече минаваше 12 и беше твърде късно да сменя петте метра, които ми бяха нужни за да отида при нея... Все пак споменът, че ще има някакъв ураган и трябва да се приготвя, ехтеше в главата ми. Реших да пообиколя близките супермаркети и да купя малко храна, за което съжалих малко, след като изхарчих около 40 долара. Мразех да давам много пари за храна, но ако трябваше да ги изпия в някой бар не ми пукаше... Върнах един пакет яйца и кутия портокалов сок и смекчих разходите до трийсет и нещо. Тогава реших да звънна на Антония и да отида все пак да я видя. Като се замисля наистина не се знаеше какво чудо-вижте щеше да е точно ураганът. Казваха, че може да чупи прозорци, да наводнява, че трябва да се затворим по къщите си и да не излизаме... А и беше доста добър повод да й погостувам малко, след като живеехме разделени и двете работехме по различно време в този луд, луд град, нямахме много време и възможност да се виждаме често. Таксито до Ridgewood ми излезе 25 долара + 2 долара бакшиш за шофьора, който си беше пич и не ме чарджи допълнително за дето обърка пътя и още малко да отидем в Manhattan. Това беше хубаво на черните таксита, така наречения car service, обаждаш се, казват ти една цена, казваш ОК и повече не го мислиш – задръствания, обърквания в пътя, затворени пътища, това не е твой проблем...
Пристигнах в стаята й някъде към 5. Беше доста голяма и хубава, с 2 големи прозореца, 2 големи гардероба, розови столчета и лилави перденца. Приличаше малко на детска стая, но имаше нещо сладко и чаровно в това... Започна да вали някъде към седем следобяд, идеалното време в което реших да взема един топъл, освежаващ душ, който отстъпи място на семейната вечеря. Хапнахме печени свински пържолки и салатка, съвсем по български, а утре за обяд сигурно щяхме да направим и рибата, която аз бях донесла.
10:35 pm ураганът още не беше дошъл и по мое предложение пуснахме да гледаме Desperately Seeking Susan, забавен, неангажиращ и доста cool филм за Lower East Side през 80те (<3) с участието на Madonna от най-якия й Like a virgin период. Филмът е доста пънк, всъщност бях започнала да го гледам с S. преди 2 дни, но бях твърде строшена и припаднах преди края му. Майка ми се възмущава, че трябва да си седим цял уикенд по къщите, вместо да ходим някъде:
- Вързаха ни по цял ден да стоим по къщите като някакви шнорхели
- А ти ме върза да стоя с тебе?
- Ти сама доброволно се обади, аз не съм настоявала, още по-малко съм те вързала....
Тогава чухме страховит вятър през отворения прозорец:
- Почва се?
- Ами да ти кажа може да се почва...,
Започнахме филмът с пуканки и чипс, които отстъпиха място на шампанско в чаши за вода, защото чаши за шампанско, разбира се, нямаме.
- Това е толкова New York, вмъкнах аз, а тя се хили и отпива от шампанското.
То е всъщност подарък за рожденния й ден от една нейна приятелка тук, също българка, но беше останало в моя апартамент и реших да го взема. Какъв по-подходящ повод за отваряне на шампанско от първият ни ураган!
В стаята е ужасна жега, тъй като майка ми няма климатик, а вентилатора на покрива не прави нищо. Навън духа силно и вали... ама чак пък ураган. Щом даже чат-пат отваряхме прозореца да се проветрява никакъв ураган не е това, особено пък толкова страшен, че новините по целия свят да гърмят и тръбят за него.. Ако такава буря се беше случила в Пловдив, сигурно и вестник „Марица“ нямаше да я отрази!
След филма пускам новата алтърнатив станция на soma.fm “480 minutes” или нещо такова и чета „Тhe virgin suicides” излегнала се удобно на леглото на майка ми. В сцената, до която съм Trip Fontaine застава до Lux Lisbon в училищния киносалон, докато прожектират филм за ураганът Зелда.
- Защо кръщават всички урагани с женски имена?
- За да се подиграват на жените, защо...
Започвам да се смея.
- Не се смей, казва майка ми и започва да се смее заедно с мен.
След кратко проучване в Уикипедия осъзнавам, че не е точно така... Ураганът Andrew е с мъжко име, а е един от най-разрушителните, даже има и ураган Ivan, явно кръстен на български мъж – нещо, което тотално одобрявам.
Вече е 1:06 АМ. Окей, навън продължава да духа и вали силно, но не ми се вижда чак толкова страшно... Продължавам да си чета все така апатично, отпивайки от шампанското. Колко ли hurricane партита бяха организирани сега в Ню Йорк? Със сигурност поне няколко десетки...
На майка ми леглото е доста тясно, не мога да си представя да спя на толкова тясно легло. В моята стая има full-size, а това е short twin, което ми се струва твърде малко...
- Как спиш на толкова тясно легло?
- Ами Ок ми е... то по-добре да имаш едно такова легло и един диван...
- Аааа не, едно голямо е много по-добре... - отвърщам аз...
- Не не, диван и легло...
- Не и за мен, Антония... различен лайфстайл, нали разбиращ...
Тя решава да не ми отговаря нищо, едва ли й е лесно с дете като мен, ама е свикнала и сме си ОК. Две странни птици кръжащи из Ню Йорк, всяка в орбитата на собствената си лудост, всяка имаща собствена стая в различни части на града, така че може да се наслаждаваме на не чак толкова честите си срещи с пълна сила...
Някъде към 3 AM заспивам, не чувам нищо пред нощта, верно е доста тясно, ама съм спала и на по-тясни легла с повече хора на тях, така че ще го преживея. Като се събуждам някъде към 11 AM дори е спряло да вали. Навън е сиво, дърветата се поклащат енергично, но чак пък ураган... моля ви! Чудя се дали в Astoria е било по-брутално, но както разбирам в последствие – същата работа. Много шум за какво?! За увеличаване оборотите на магазините и таксиметровите шофьори, парализиране на ресторантите и работата, за да се дадат два дни почивка на хората, някой от които работят по седем дни като роботи, или за да се направят още много нови анти-ураган застраховки... Или просто за всеки случай. Нямам идея. Решавам да остана и следващия ден при нея, мързелувайки и без да излизам навън. Поваля сигурно 15 минути за целия ден и вятърът беше силен, но не чак толкова. Дори излязох на аварийния изход да изпуша една пуретка.
Хора, не вярвайте на новините! Дори да има някакви малки наводнения в най-долните части на града, огромна част от Ню Йорк Сити си е много добре, единствено чакаме да ни пуснат метрото и да се потопим отново в ритъма на града, през който ураганът Айрийн мина почти незабелязано...

Лора Порноджова strikes again!

Няма как да не коментирам новият клип на щерката на Данчо Караджов от Сигнал - Лора Караджова, който е под всякаква критика. Това, че тя няма никакви гласови данни не е тайна за никого, но по-смущаваща в случая е безцелната псевдо-арт еротика. Тя бие дори чалга певиците, които дори да са разголени, все пак вкарват някакъв сюжет, който тук е май единствено, "декаденсът" на личната героиня "мацка", която се напива всяка вечер с мисълта за изгубената любов. Още във втория кадър виждаме задника й, който не че е лош, ама във всеки клип го виждаме... Защо обаче някоя пияно-тъжна мацка ще се прибира и ще се кълчи по леглото си, облечена в скъпо черно бельо е въпросът?! Лорчето да си премисли ПР-а, или май като гледам масите аплодират, така че липсата на всякаква логика, компенсирана с разточително количество плът е печеливша в България явно... Поне със сигурност, ако не друго, става да спреш звука и да си удариш една...

Oh, Amy...

Вчера почина Ейми Уайнхаус. Тъжно ми е. Тъжно ми е, защото тя ме разбираше, защото когато си пуснех нейните песни, знаех, че не съм сама, намирах частица от себе си вътре и те бяха огледало на емоциите ми, мое вдъхновение, фон на дните и нощите ми. Тъжно ми е, защото толкова добър, откровен и непретенциозен джаз/соул албум като "Back to Black" не е записван в последните 10 години и надали ще бъде записан в следващите. Защото тя разбираше декаденса, но отиде твърде дълбоко в него... Снощи пусках албума й в бара, където работя, дори повече от обикновено, пих едно уиски в нейна памет и се прибрах после с метрото с лек привкус на тъга в устата. Днес като се събудих и отворих Фейсбук ми стана още по-тъжно след като прочетох десетки постове как можело хората да скърбят за Ейми Уайнхаус, като в същия ден атентата в Норвегия взе 93 жертви, от които 70% деца, и как едва ли не не я било срам да умре в този ден и да обере ларвите и как не ни било срам да скърбим за някаква "лайняна наркоманка". На хора, които дори могат да си помислят това, искам да им кажа, че човек не си избира кога да умре (освен в особени случаи) и, че дори и да нямат добър музикален вкус е добре поне да имат малко уважение към мъртвите. Ейми, ти ще останеш легенда и съм сигурна, че песните ти (дори и толкова малко на брой) ще се слушат и след 20 и след 30 и след 50 години, а не е ли това най-важното за един творец всъщност? Почивай в мир.

Весталката и Сенаторът - част 11

Ливия тичаше без да вижда посока, искаше да изтрие всичко. Знаеше, че ако я хванеха щеше да бъде заровена жива в земята. Дори и да успееше да избяга нямаше да го види никога отново. Беше станала алчна, беше поискала твърде много и за това беше наказана. Бягаше. Секундите се вливаха в минути, които оформяха часове, не искаше да вижда нищо, не искаше да усеща нищо, искаше само да бяга, да бяга, да бяга. Без посока, без цел. На далеч, на много далеч, където би могла да остави старата си кожа, да изгори паметта си, да се превърне в някой друг. Това беше и единствената възможна алтернатива за нея, освен смъртта.
Всяко удоволствие има своята цена, а за големите, онези забранените, тя често бива твърде голяма. В този случай Апий я заплати. След честен съдебен процес и след като месец Ливия не беше открита, той беше осъден да бъде разкъсан на четири от разярена фанатична тълпа, не далеч от мястото на Форума, където я видя за първи път. Жена му дори не отиде да гледа, но може би така беше по-добре, гледката нямаше да й понесе, нито срамът, че е била съпруга на мъж, осмелил се да наруши повелята на боговете. Ливия се скри в горите, недалеч от Рим и реши, да умре там от мъка. Не можеше да живее без него, болката беше твърде голяма, за да я издържи, а срама твърде силен, за да го превъзмогне. Легна гола на опадалите по земята листа, поеше ги със сълзите си, докато не се умори и не зачака примирено смъртта. Дните се сменяха с нощи, а слънцето с други звезди, все по-далечни и студени. Една нощ, когато беше вече на предела на силите си, дочу мъжки глас. Сякаш някой беше до нея и й говореше, но тя нямаше силата да отвори очите си и да види кой е. Когато все пак ги отвори забеляза, че е на легло, чуждо легло, което не беше виждала до сега. Огледа се, стаята беше скромно обзаведена и също не й беше позната. След малко вратата се отвори и при нея влезе млад мъж.
- Здравей, сигурно се чудиш защо си тук.
- Ами всъщност, да – отговори му Ливия – и кой си ти, къде съм?
- Казвам се Юлий. Снощи, когато реших да изляза в гората, да се поразходя, видях те легнала на земята, съвсем гола, на ръба на силите си. Не знам какво ти се е случило, но не бих могъл да да те оставя в такова положение.
- Трябваше да ме оставиш да умра, аз го заслужавам.
- Никой не заслужава да умре и все пак часът настъпва за всички ни, но не би трябвало ние да го избираме.
Устните на Ливия се прегънаха леко в усмивка. Този мъж беше толкова добър с нея, може би това също беше знак от съдбата, може би с него можеше да започне ново начало. Юлий също я погледна, учудваща беше способността на човешката плът да се възстановява, малко сън и тя изглеждаше доста добре. Забеляза, че всъщност беше ужасно красива, въпреки тъмните кръгове под очите си, сплетените коси и изражението на лицето, криещо толкова много болка и тъга под себе си.
- Ще ти донеса малко хляб, месо и плодове, трябва да се храниш за да се възстановиш по-бързо и да се върнеш у дома си.
- Аз нямам дом вече – отвърна му Ливия.
- Тогава остани при мен, докато решиш.
И Ливия остана и заживя заедно с младия Юлий, който така и никога не разбра за миналото й, а и не посмя да я попита. Привидно си живееха добре, бяха щастливи, макар и Ливия никога да не го заобича истински и понякога да изчезваше мистериозно за по няколко дни, през които се отдаваше на различни мъже и жени, след това се връщаше уморена и спеше дълго и непробудно. Юлий не я попита и за това, прие го смирено и макар и понякога да му ставаше мъчно никога не я укори. Роди им се син, който Ливия настоя да кръстят Апий, дори си наложи да повярва в илюзията, че е заченат през онази фатална нощ с маските, онази нощ, когато всичко между нея и Сенатора се счупи на парченца. Мислено се връщаше понякога назад във времето и разиграваше в съзнанието си различни сцени - как би могла да се развие ситуацията, ако беше паднала и маската й се беше счупила, когато крадецът я подгони, ако се успеше, ако объркаше къщата, ако не й отвореха. Но как можеше да се развие, всъщност? Можеха да си откраднат още няколко мига. Само това. И все пак би дала всичко, което имаше, за още няколко мига, там с него, в Рим, на хълма Палатин. Тя никога не го забрави, нито научи какво се е случило с него, но вярваше , че каквото и да беше станало след онази нощ, някой ден, когато умре, пак ще се озоват заедно на онзи хълм, в момента, в който бяха само двамата и нито дума не им беше нужна.

The end.

Основни характеристики на ХИПСТЕР КОЧ партитата

Искам да споделя с верните си читатели, че снощи бях на първото истинско ХИПСТЕР КОЧ парти.

И ако в България коч партитата се обуславят обикновено от група пичове, седнали около маса, които пият докато припаднат, псуват, говорят си за п*тки и гледат футбол, бокс или K1, при ХИПСТЕР КОЧ партитата мъжете седят на земята, защото са еко, пият евтина бира (Budweiser) и рисуват. Да. Те творят.

Въпросното парти само на метри от работата ми беше обявено като АРТ парти, но нека това не ви заблуждава - това си беше живо ХИПСТЕР КОЧ парти. Нито един от пичовете не ми се пробва, с един пушихме цигари навън, макар и собственика на апартамента ГЛАВНИЯ ХИПСТЕР да ни каза, че ако излезем не можем да се върнем и това са правилата на ХИПСТЕР КОЧ партито ние излязохме и се върнахме. През цялото време, докато бяхме навън, бях леко възбудена, не че той беше толкова готин, но беше половин румънец, на 30, скейтър и аз бях доста пияна. Купих си Grolsh, защото американската пикня, която наричат бира не исках да я пия. Той не ме и докосна.

Нарисувах нещо изключително елементарно. 2 очи, устни насочени нагоре и надолу едновременно, грозни черни небостъргачи, 2 зелени кура за разкош, няколко отпечатъка на пръсти (пак черни) и върху всичко с жълти букви написах "ИСКАХ ДА ГО НАПРАВЯ". Всичко това ми отне около 3 минути и половина, разпокъсано във времето. Не исках да рисувам. Исках да пия с момчетата, но те бяха твърде съсредоточени и мълчаливи. Въпреки това продължих да пия. Казаха, че картината ми е много модернистична - честно казано тя беше просто грозна. Съжалявам че не я снимах, ако са я запазили бих си я взела за спомен и бих ви я снимала за доказателство. За момента доказателства обаче нямам - само смътни спомени и лек махмурлук.

И за финал ще ви покажа Hipster Hitler, ако случайно сте го пропуснали:

http://hipsterhitler.com/ ЦЪК!

http://katstacksfans.com/videos.php

LOl!

Билкови цигари ?!

Тъй като и аз се чудя вече какво да пуша - тук в New York времето е твърде задушно за да пуша пурети, цигарите ги отказах пред 3-4 години и не ми се иска много пак да ги почвам, а и вкуса им не ми е най-любимия на света (като изключим ментоловите - те ме кефят) вчера влязох в един Smoke shop и намерих това:



Вместо тютюн вътре има бяла ружа, карамфил и листа роза... Голям цирк! Нямаше как да не подкрепя нещо толкова странно и си взех една кутия. Цената беше доста висока - 14.50$, но като се има в предвид, че кутия Боро е 13 долара не е чааак толкова повече. А и идеята си струва. Вкусът е доста алтернативен и приличен в интерес на истината. Може да си взема отново...

Весталката и Сенаторът - част 10

Ливия премина по тесен и къс коридор, който я отведе до стаята, която беше видяла отвън. Налягалите гости се бяха разгорещили. Две жени доставяха едновременно наслада на мъж с маска на птица. Друг мъж проникваше в гост, от същия пол с отпуснато тяло и посребрено окосмение, който се гънеше от удоволствие, болка или и двете. Една жена беше свалила маската си и похапваше грозде, чиито зърна първо потапяше в слабините на друга жена с бяла, широко ухилена комична маска. Взря се малко по-внимателно в лицето на жената без маската и припозна в нея една от придружителките на Луций, които беше видяла предния път. В левия ъгъл друга жена бичуваше с дебел камшик мъж, който се беше проснал в краката й и молеше за още и още. Ливия леко потръпна. Това ли искаше, това ли беше копняла да види, да усети? Мястото й ни най-малко не беше тук. Та това беше толкова по-различно от нещата, които беше опознала с Апий. Защо беше дошла изобщо? И докато размишляваше над това, към нея се приближи атлетичен мъж, с бяла препаска през кръста, също с трагична маска.
- Опасявах се, че ще дойдеш. - Тя позна този глас, това тяло. Говореше й Апий - още когато осъзнах, че съм ти казал за това събиране. Разбрах, че все ще разбереш как да стигнеш, без значение, че не знаеш кой точно е Луций и коя е къщата му. Казах ти твърде много...
Ливия не отговори нищо, а само леко се усмихна изпод маската. Радваше се, че го вижда, че пак са заедно и то на място различно от това на обичайните им срещи, някъде другаде. Той й липсваше, липсваше й във всяка секунда, в която бяха разделени. Обичаше го, с цялата безнадеждност на света.
Докосна го през препаската и пъхна нежната топла ръка под нея. Огледа се, дали някой не ги наблюдава, но всеки изглеждаше обгърнат от собствения си акт. Прошепна тихо на ухото му:
- След като и двамата сме тук, защо не проникнеш в мен, пред всички тях. Би било толкова вълнуващо, те да ни гледат, но да не знаят кои сме. Само мисълта за това ме кара да потръпвам отвътре.
- Не. Това е лудост и ти го знаеш. - каза й строго той, но нещо в ръцете й беше започнало вече да се втвърдява.
- Моля те, за малко... - тя го погледна изпод маската и очите им се срещнаха за миг...
Апий вече беше доста възбуден, а и тя го докосваше винаги толкова добре. Прииска му се да проникне в топлите й дълбини, да усети сластната й влага... Докато усети какво се случва вече беше започнал да я чука сред множеството. Тя беше застанала права и леко наведена с гръб към него, а той прониквашев нея бавно, после по-бързо, а после пак бавно... В следващия момент се чу оглушителен трясък. Неочаквано маската на лицето на Ливия се сгромоляса на черния мраморен под и се пръсна на парчета. Всички присъстващи прекъснаха игрите си и обърнаха лицата си към нея. Първа една леко пълничка дама, която до преди малко се превиваше в оргазмени конвулсии под двама мъже я позна и се провикна:
- Та това не е ли Ливия? Весталката?
След минута тишина всички започнаха да викат. Да крещят, как тя е мръсница, как трябва да умре, както и този, който я е обезчестил, че боговете ще накажат всички тази вечер заради наглостта й.
- Бягай, бягай – призова я Апий.
- Не мога. Не мога да те оставя. Не мога да живея без теб.
- Не, ти не можеш да живееш с мен. Бягай.
Ливия го целуна за последно, залепи влажните си, топли устни върху маската му. Погледна го отново и без да губи много време побягна гола навън. Забрави робата си там, където я беше оставила, до колоната на входа, нямаше време да се сети за нея, дори забрави факта, че беше гола.
- Юпитер, нека поне единият от нас оцелее, нека Тя живее – тихо прошепна Апий, след което на свой ред свали маската си.

Весталката и Сенаторът - част 9

Нощта беше топла и ласкава и лекият летен вятър безсрамно проникваше под дрехите й и я докосваше навсякъде. Тя тръгна по пътя. Беше толкова тъмно, че не виждаше почти нищо пред себе си. Как можеше да си помисли, че ще забележи следите от въглена, които имаха същия цвят като нощта? За неин късмет, сякаш краката й отново сами я водеха, тя не се подвоуми дори и за миг по коя уличка да свие или на коя страна да тръгне, а знаеше точно на къде се беше насочила – към къщата на сенатор Луций, която чрез странно стечение на обстоятелствата беше разбрала къде се намира преди няколко дни.
Ливия вървеше уверено и спокойно, откакто беше срещнала Апий, нощта се беше превърнала в нейна сестра, която я загръщаше нежно с черното си покривало, обсипано с безброй мъждукащи звезди. Тя не се страхуваше от нея, защото само докато нощта властваше Ливия можеше да бъде такава, каквато е наистина, да избяга от предразсъдъците на деня и ярката слънчева светлина. Но ето, че както си вървеше, а улиците уж бяха празни, пред нея се появи мъжка фигура. Субектът изглежше едър, опърпан и доста недружалюбен.
- Какво прави хубаво и само момиче като теб само в нощта – попита я той, приближавайки се още повече. Едва ли го казваше от любопитство.
- Я какви хубави обици, дали ще ми ги дадеш да ги понося малко? - продължи, приближавайки се към нея все по-заплашително.
Ливия беше прекарала целия си живот в Рим, но това не беше Рим, който тя познаваше с ритуалните церемонии, блясъка, лукса и фалшивите усмивки. Това беше Рим на улицата - тъмен, озъбен, гладен, свиреп и безпощаден. И тя нямаше място там. Осъзнавайки това за частици от секундата Ливия побягна, бягаше без да се обръща назад,макар и да знаеше, че той тича след нея. Бягаше колкото се може по-бързо, а кръвта се блъскаше в слепоочията й, докато нещо в стомаха й се беше свило на топка. Май това нещо се наричаше страх и тя го усещаше за първи път. Продължаваше да бяга, интуитивно спазвайки посоката, влагайки цялата си сила и енергия. Отново беше дивото животно, плячката, но този път не можеше да си позволи да се отдаде. Продължи да бяга известно време, след което спря, огледа се и осъзна, че никой не я следи. Въздъхна и седна за малко на един мраморен праг. Странно, макар и да не беше бягала в някаква конкретна и умишлено избрана посока, установи, че всъщност срещу нея се намираше онова пазарче, което не беше никак далеч от къщата на Луций. Още няколко преки и щеше да бъде там. Прие го като добро знамение и дори благодари на богинята. Но младата жрица не знаеше, че знаменията не винаги биваха пращани от боговете... Повървя още малко и стигна до пищната къща на сенатора. Отпред нямаше охрана и Ливия реши да се приближи Ослуша се за издаващи звуци, покрай къщата, но не чу нищо. Все пак вътре беше светло, макар и тежки завеси да бяха спуснати по прозорците. Реши да обиколи къщата, все някъде щеше да има пролука, през която да хвърли един поглед, да види какво се случва. Все още съществуваше възможността Апий да беше блъфирал, нарочно да й беше казал друго име или друг ден, можеше и тя да беше объркала къщата. Вероятността да е улучила всъщност не беше никак голяма, но някои неща просто бяха предвещани да се случат. Ето, че на дясната стена на къщата, намери едно място, където завесата се беше отместила. Приближи се внимателно и погледна вътре. Пред очите й се разкри пищен хол с голяма маса в средата, отрупана с разнообразни ястия . Около нея бяха налягали мъже и жени, някои с маски, други не, които се хранеха, говореха, докосваха се, проникваха един в друг, сменяха ролите си. Да, явно беше попаднала на точното място. Гледката я възбуди, накара слабините й да се навлажнят, а страните й да порозовеят. Реши, че робата й е твърде невзрачна и обикновена и няма да я пуснат вътре така, затова реши да я съблече и да я остави до една колона. Сложи маската на главата си и я закрепи добре. Тя беше една блудница в тяло на светица, безсрамно гола, скрила душата си под маската и оставила само тръпнещото си тяло на показ. Почука. Веднъж. Два пъти. Три пъти. Никакъв отговор. Започна да се чувства неловко, представяше си каква гледка би била отстрани и се засмя сконфузно. Тъкмо мислеше да се откаже и да си тръгне и вратата се отвори. Отвори й жена, облечена в прозрачна червена роба с пищна сребърна огърлица и маска, инкрустирана с камъни. Смяташе, че ще я попита какво прави там чисто гола, ще я изгони или ще реагира по някакъв начин. Но тя просто я погледа, изпод маската си, след което се отмести, лежерно показвайки й с ръката си пътя, който трябваше да следва...

Весталката и Сенаторът - част 8

Съботата беше към края си и оставаха само още четири дни до нощта, на оргията , за която Апий и беше разказал. И все пак можеше ли да бъде сигурна в думите му? Може би я беше излъгал, за да изпита верността й? Но за каква вярност можеше да става въпрос, при условие, че той беше женен, тя трябваше да бъде непорочна и връзката им беше чисто и просто невъзможна. И все пак съществуваше, въпреки всичката тази невъзможност. Освен това той беше прав, че присъствието им там би било опасно, особено нейното. Ако той беше там сам, това не представляваше проблем, а напротив би било толерирано – плътските наслади бяха позволени за него, та дори и препоръчителни, но тя... тя нямаше как да има каквото и да е извинение за присъствието си. За нея беше недопустимо и биваше ли разкрита я грозеше ужасна смърт - щеше да бъде заровена жива в земята. И все пак искаше да отиде и смяташе да го направи, въпреки всичко. Не можеше да устои на изкушението и за да се освободи от тази натрапчива идея, която се беше загнездила в главата, й трябваше да я изживее.
Следващите три дни минаха обичайно, под лоното на разкоша и злободневните й задължения и ето, че неусетно календарът показа сряда. През целия ден младата Ливия водеше душевни борби какво да направи, да отиде ли или да не отиде, струваше ли си рискът? Преброяваше плюсовете и минусите от възможността да отиде и въпреки, че минусите многократно надхвърляха плюсовете, тя реши да го направи. След полунощ, когато весталките както обикновено бяха заспали дълбоко, тя облече една от най-обикновените си и невзрачни роби, но на ушите си сложи пищни златни обици, обсипани в сапфири и рубини, които бяха подарени от майка и. Внимателно, на пръсти се придвижи до предверието и погледът й се спря върху двете маски закачени над камината. Бяха снежно бели, изработени от фина бяла керамика и гарнирани със слонова кост. Две. Комична и трагична. Усмихната и не. Зачуди се коя да вземе, но тъй като винаги беше харесвала драматизма повече се спря върху тази, чиято уста сочеше надолу. Присегна се, внимавайки да не бутне нещо, което да се сгромоляса с трясък на мрамора, да събуди весталките и да провали мисията й, успя да откачи маската внимателно и макар леко да закачи комичната и за момент да се паникьоса, другата маска се задържа на мястото си и продължи да я гледа с ехидна, широко разтворена усмивка, проследявайки я, докато се измъкваше през портата.