Dirty New York Legends: A pretty shitty story (part 4)

Изпод голият му задник, отпечатани на чаршафите се разкриха две големи лайняни петна. Нямах си ни най-малка идея как се бяха получили, но това беше просто отвратително. Дори не го бяхме чукали отзад със страп-он, а той вече беше легнал абсолютно гол, със същия този задник на моето място. Нямаше никакъв шанс да се върна отново в това легло. Той забеляза, че бях разкрила малката му позорна тайна и отправи риторичния, изпълнен със срам въпрос:
- It is disgusting, right?
- E. come here for a second, please – обърнах се към съквартирантката си, като се направих, че не съм чула, нито видяла нищо. Точно като онези прословути маймунки, сещате се за какво говоря.
- Why?
- Come here, I want to ask you something.
Влязохме в тоалетната, където аз вече бях занесла чантата й, в която се намираше спасителния бял прах. Определено имах нужда от нещо, което да избели онези петна, които все още бяха пред очите ми. Побиха ме тръпки, с такъв не бих си легнала дори да имаше милиарди долари. Добре, че не му бях дала дори да ме докосне.
- Е. let's make a bump, I really need it – казах й аз и й натиках в ръцете й собствената й чанта. Знаех, че е там. - Have you seen the sheets on which Michael is lying? THEY'RE SHITTY! - опитвах се да бъда тиха за да не ме чуе журналиста, без това вече му беше пределно ясно за какво говорехме и че след малко щяхме да си тръгнем.
- Really, he shitted on the bed?
- I have no idea what did he've done, did he shitted on the bed or forgot to wipe his ass, the fact is that there are two big shit spots. Let's get out of here E.
- Ok, ok, - каза Е. и подаде заскрежените ключове към носа ми. Вдишах.
- This is so gross – продължих аз – I don't know how you kissed him and let him touch your pussy...
- Well rich people are weird, you have to deal with some uncomfortable stuff sometimes. I dated once a doctor, he was so rich, he was a millionaire, but he wanted some weird stuff from me, to hear me how I pee in the bathroom and to watch me through the keyhole by this time. It was weird, but he was a fucking millionaire and bought me Fendi and Marc Jacobs bags in exchange. I love pretty things, good things, luxury goods. The guys are either rich and weird or broke and normal, which one you choose?
Не й отговорих, но като се замисля винаги ми е било все тая имат ли или нямат пари. Единственото, което ме интересуваше в повечето случаи беше курът им и способностите им в леглото, в крайна сметки нямаше да ме чукат с пачките и платинените си кредитни карти, нали?
- Give him some fucking excuse and lets go home. I can't stay here anymore, it makes me sick.
Отидохме обратно в стаята, Е. Легна отново до Michael, а аз започнах да се обличам. Сложих първо роклята, после чорапите, после кецовете. Хвърлих бегъл поглед на образа си в огледалото, гримът ми беше сравнително окей, като за ранния час, часовникът на смартфона ми показваше почти 8 сутринта.
- She has to go to work, Michael... Her boss just called her so she has to get the morning shift and to go to work now...
- Ok, ok go... I knew that you're gonna leave me alone...
- We're not leaving you intentionally, Michael, but I told you her boss called her so she has to go to work, she don't know even how to go back home, she came to New York months ago, she don't know Manhattan...
Тук вече преувеличаваше, отлично знаех как да се прибера, както и как да се оправям сама даже в най-напечените ситуации. Декаденсът учи на отговорност понякога, колкото и парадоксално да звучи – важно е да знаеш кога да спреш и кога да си тръгнеш, в противен случай можеше да свършиш като Amy Winehouse, че и по-зле. Не мислех да си отварям устата и да споря обаче, нека изграждаше образът на малката, неориентирана, работлива чужденка в главата му, без това сигурно нямаше да ме помни утре, а аз нямаше да го видя никога повече. За всеки случай взех телефона му – човек никога не знаеше, нали, особено в този бранш... Един ден можеше да е мой редактор в „Daily Obsever”, кой знаеше накъде щеше да завърти рулът на спонтанния круизен кораб „Мой Живот“?
- Take some money from my wallet to get a cap and go back home safe.
E. само това и чакаше. Отвори портмонето му, което лежеше самотно на масата с телевизора.
- I take 20 bucks, they should be enough.
- Ok, ok... - Michael беше затворил очите си и вече се унасяше в сладка алкохолна дрямка...
- Bye, Michael.
- Bye, Michael.
- Bye, girls.

(следва продължение)