Dirty New York Legends: A pretty shitty story (part 5)

Шпляс. Вратата се затвори, ние бяхме навън. Бяхме свободни. Не ми се искаше да се върна повече никога в тази абсурдна стая за 300 долара, в крайна сметка можех да изхарча парите си за нещо доста по-смислено, или поне за алкохол и наркотици.
- I stole 80 bucks from his wallet! - заяви Е. превъзбудено и съвсем безсрамно. Това го бях виждала само по филмите и го смятах за жива проституция, че и по-долно, защото курвите поне си взимаха парите с достойноство, а не ги крадяха скришно. Не смятах да й държа конско, в крайна сметка не й бях майка, нито аз бях откраднала парите.
- Ok, so we have money for a good breakfast.
След всичките тези хотелски филми без субтитри бях поогладняла, макар и дрогата още да ме държеше.
- Yes, but actually I think they serve the breakfast here in the hotel so we can eat there. What time it is?
- 7:20 am.
- It should be served. Come with me, I know where it is, me and Sammuel were here an year ago, eating breakfast here...
Това май вече го бях чула.
Закуската се сервираше в малко салонче до рецепцията. Сравнено с грандиозните шведски маси в хотелите в България това си беше направо мизерна работа. 2-3 вида яйца, бекон, някакви наденици и кюфтета, 3-4 вида мляко – пълномаслено, обезмаслено, half-and-half, портокалов сок, ябълков сок, безвкусно и слабо кафе от филтър, бейгъли, като за без пари беше идеално обаче. Така че не се оплаквах. Даже и чиниите бяха пластмасови, американска му работа. 2-3 американски семейства с децата си бяха насядали и хапваха, като гледаха да не обръщат внимание на декадентския ни сутрешен външен вид. Почувствах се като пълна курва, защото знаех, че ме виждат като точно такава, но най-интересното в случая беше, че въобще не ме хвана срам. Избърсах носа си и заръфах бекона и яйцата с които бях напълнила чинийката си. Не можех да поема много храна в това си състояние, но все пак хапването ми се отрази добре. Е. Дори напълни хартиена кесийка за по-късно и безсрамно се измъкнахме от хотела.
- Wait for a second – каза тя измъкна Iphone-a си и снима хотела. Явно изпрати снимката на някакъв номер, защото след минута я чух да оставя съобщение на гласовата поща.
- Hey Sammuel, I sent you this picture to see that I'm again here in the Holiday Inn in Midtown Manhattan, where we were together 1 year ago and had so good moments, but now you chose to be with this Chinese bitch...
Не ми се слушаше повече, изключих слуха си и поех по събуждащите се понеделнишки улици. Някой вече бяха облекли костюмите си и се бяха приготвили за поредния ден в корпоративния свят, други още не бяха свалили снощния си грим и се прибираха клатушкайки се към апартаментите си за да припаднат и да се събудят за поредната доза откачен нощен живот. Дали някога щях да намеря баланса между двете?
Е. спря такси. Качихме се в него. Тя каза адреса и започна да обяснява на шофьора точно през къде да мине. Говореше ми нещо и ръфаше от бекона в хартиената торбичка, но аз бях изключила и въобще не я слушах. Неусетно вече бях в леглото си и се заспивах. За мой късмет бях на работа чак от 6 вечерта. Не сънувах нищо.

End of part 1.