Шведските
титани Meshuggah завършиха
едномесечното си турне из Щатите на
масивния клуб/концертна зала Terminal
5 в западната част на
Manhattan. Датата
е 23 май, ден преди в България да отпразнуват
Денят на Народните Будители.
С
това си шоу, Meshuggah така
ме „събудиха“, че три часа след концерта
не мога да си пусна никаква музика, не
искам да чувам никакъв звук, та даже не
мога и да си помисля да гледам/слушам и
филм. Имам чувството, че някой много
сериозно се е ровил с отверка в главата
ми, ама от онези тъпите, които влизат
малко по малко и от тях много боли. Сещам
се какво казваше един колега в едно
много хубаво ревю:
„Добре дошли в психиатрична клиника
„Meshuggah” (…) обслужващият
екип е все така добре познатият екип от
Швеция, специализирал в нанасянето на
трайни увреждания в психическата
стабилност на пациента, без възможност
за възстановяване.“
Лягам да дам
няколко часова утеха на мозъка си. На
следващият ден ставам и си пускам отново
„Koloss”. Постъпвам
като тотален мазохист, но не крия, че
това ми харесва.
Тъй като,
който ме познава знае, че съм изключително
разсеян човек, отивам да търся клуба на
Union Square, вместо
на 58-ма улица и 11-то авеню, където всъщност
се намира. Както и да е, сред шеметно
пътуване с метрото и още по-шеметно
крачене в тежките ми кубинки след това,
към 20:15 вече съм в огромната зала.
Уведомяват ме, че снимането с професионални
камери е забранено, но вътре никой не
ми обръща внимание, така че успявам да
направя снимки, че даже и видео, с което
да мога да дам, макар и бегла представа
каква сеч очаква българските фенове на
3-ти юни, когато Meshuggah ще
дадат своя принос към амбициозния Loud
Festival на летище София.
Но нека се
върнем отново в Манхатън. По времето, в
което влизам в залата, на сцената се
вихрят ултра техичните death
метали – Decapitated.
Бандата, създадена през
1996 в градчето Krosno в
Полша, разтърсва с нечовешка техника и
модерен звук. Ревът на вокалът Rafal
Pietrovski бих определила като
доста приятен, сценичното поведение
като стабилно, а техниката на свирене
като нечовешка. Decapitated,
които за жалост няма да
видим в България, изсвириха главно
парчета от последният албум,
които издадоха след като
се събраха отново през 2009 – Carnival
is Forever.
Втори
на сцената към 21:00 часа излизат Baroness,
които са и голямата ми
изненада в line-up-а
за този концерт. Най-малкото, защото
нямат нищо общо с бруталността на другите
две банди. Предполагам, че ако те бяха
открили шоуто, щях
да ги приема по-добре, но решението на
организаторите да ги сложат след
бруталните Decapitated (или
да им разрешат да свирят втори, тъй като
по-думите на Nick, барабанист
от Long Island, с
когото се запознавам на концерта, самите
Baroness са
настояли да излязат втори.) е меко казано
странно и Baroness звучат
много леко, малко епично и доста
разочароващо. Публиката се разрежда
видимо и малцина ръкопляскат и това ми
напомня на случая, когато Ladytron
бяха поканени да открият
за няколко tech-house
DJ-а на Cacao
Beach, бяха освиркани, тъй
като не бяха пред „тяхната публика“,
и в резултат на това повече не стъпиха
на родна почва. Лично на мен Baroness
не ми харесват – нито на
живо, нито на запис... комбинацията от
хеви метъл и „инди рок“ ми идва малко
в повече, може би това е бъдещето на
метъла, ама айде по-добре не...
Към 9:30 започвам да си мисля, че приспивността им е търсен ефект и организаторите целят събралите се метъл фенове да се поунесат преди Meshuggah да се качат на сцената и да разбият главите им с бормашина... За мой късмет, скоро Baroness приключват сета си и след 15-тина минути тишина вече нищо няма да бъде същото
.
На сцената
са изнесени три големи табла с изродския
artwork от
новият албум „Koloss” -
биомеханични
3D картини,
създадени за девет месеца от арт екипа
на luminokaya.com, които
можете да видите тук.
Шест минути
след 10:00 светлините изгасват и няколко
хилядите (не)човека, събрали се в Terminal
5 започват да скандират
„Mes-huggah,
Me-shugggah”. Психарите пък
от своя страна им дават това, което си
просят – неравноделни ритми, безумно
ниски осемструнни китари, рев от отвъдното
и роботизиран Math Metal
– стил, комбинация от експериментални
джаз ритми, math rock и
убийствена сеч, който самите те създадоха
и с който промениха съвременната метъл
сцена завинаги.
Ако Х. Р.
Гигер създаваше музика тя щеше да бъде
Meshuggah. Близо
двучасовият сет помля всичко по пътя
си и със сигурност причини не едно и две
трайни мозъчни увреждания. Meshuggah
са невъобразимо добри
live, а вокалът
Jens Kidman показва
много добра форма и убийствено сценично
поведение, нахъсвайки постоянно публиката
и хранещ ги с безмилостен, режещ като
електрически трион рев. Ето го и пълният
сетлист на хедлайнерите:
- Mind's Mirrors
****
- The
Last Vigil
И не на
последно място, малко
папарашко видео от live-a,
което да даде бегла
представа за метъл земетръса, който
очаква София след няколко дни: