May Day: първомайските протести из Ню Йорк

Първи Май 2012 започва дъждовно в „Gotham City”. Към 8-9 сутринта будилника ми звъни и няма никакви симптоми, че денят ще бъде хубав. В просъница започвам да се притеснявам как ще изкарам камерата си навън и ще снимам в този дъжд... Днес из цял Ню Йорк Occupy Wall Street (OWS) движението, обединено с различни профсъюзи и емигрантски организации, ще привлече вниманието на обществеността с редица протести и шествия, в най-голямата си акция от зимата насам. Листовки и съобщения чрез всички социални мрежи са изпращани дни наред, единият ми съкварирант – запален активист, обвързан с Tech тима на OWS - дори е част от екипа, създал радиостанция, излъчваща на живо за MayDay и вървяща онлайн и чрез application за iPhone и Android. Журналистическата ми съвест не ми дава да пропусна. След като се надигам, включвам компютъра и започвам да следя някои от видео-стриймовете, течащи на живо по интернет. По времето в което си пия кафето, „окупаторите“ са се събрали в Bryant Park на 42-ра улица. Около 14 часа тукашно време, към тях ще се присъедини и Tom Morello, китаристът на Rage Against The Machine, за да поведе шествие към Union Square – на 14-та улица, заедно с около 1000 китаристи. Време е да излизам. Камера, портмоне, вода, ключове, връхни дрехи, телефон, диктофон, микрофон. Излизайки навън с изненада откривам, че времето е изненадващо топло и приятно. Поглеждам към небето, не се очертава да вали отново. Явно всичко е в полза на протестиращите, а и на хилядите журналисти, фотографи и блогъри, които ще ги следват нащрек (или нащрАк) по пътя им. Към 14:30 тълпата е може би около 1,000 човека, представена основно от типичната смесица от стари хипари-активисти, млади хипстери, клошари, отрепки, емигранти и хора, дошли за да гледат сеир или само да бъдат снимани и показани. Разхождайки се из площада, търсейки нещо интересно, струващо си да бъде заснето и/или интервюирано млад американец, вероятно моя възраст, облечено в червена карирана риза ме пресреща и започва да ми обяснява за неговата група, които били привърженици на вижданията на Троцки, но не били сталинисти. На импровизираната им маса, стоят марксистки бюлетини и памфлети с лика на Ленин. Тези американци, милеещи за комунизъм, вероятно са родени в условия по-добри с пъти от тези за децата родени в бивши и сегашни соц-държави. Започвам да се чудя, дали тези хора знаят какво е да живееш през комунизма, да отидеш в магазина и там да няма нищо за купуване. Или да се редиш на опашка за банани. С купони. И то само на Нова Година. Както майка ми и баба ми са ми разказвали... И дали ако бяха живяли, там и тогава, при тези условия, все още щяха да проповядват тези идеи. Мислите ми са прекъснати от възрастна жена от същата „група“, която ми предлага членство срещу „само 30 долара на година“. Махвам с ръка и си проправям път през струпалите се хора... Тълпата започва да се сгъстява все повече и повече и скоро на сцената се появява и Tom Morello, заедно с няколко други китаристи от неговата „Guitar Army”. Както вероятно знаете Rage Against The Machine е група, известна с ясната си политическа позиция срещу империализма и корпоративна Америка. Morello открива импровизирания концерт с акустичната „Worldwide Rebel Song” и призовава хората да пеят с него, а ако не могат да запомнят думите на песента просто да вдигнат юмрук към небето и да си тананикат „на-на-на-на“. Той определено е адмириран от публиката, а след него на сцената излизат Das Racist, Dan Deacon и други музиканти. Към 5:30 всички се отправяме надолу по Broadway към Wall Street на най-голямото събитие за деня – така наречения Solidarity March, който за първи път е и официално „разрешен и одобрен“. Чувството да вървиш с хиляди други хора е неописуемо. Сигурна съм, че това е и един от главните фактори, който привлича милиони хора с различен цвят на кожата, социална прослойка, религия, идеология в движението. Защото Occupy Wall Street няма ясно изразена цел, срещу която всички се борят, всеки в него може да намери място за собствената си кауза. То е обединяващата сила на гнева на хората към старото и желанието им за промяна и изграждането на един нов по-справедлив свят (спомняте ли си, за онзи семинар, за който ви разказах последно). Лори, 58, американка е тук защото вярва в борбата, която се води в момента и смята, че хората трябва да бъдат по улиците, изисквайки качество на живот и справедливост. Асма на 26 от Бангладеш, представител на организацията на уличните търговци участва, се бори срещу глобата от 1000 долара ако не си изложил веднага идентификацията си като търговец и иска тя да бъде намалена на 250 долара. Дейвишри, на 31 от Индия е студент по кино от NYU и протестира, защото нейния унивеститет отказва да признава студентите работещи за него като работници и им плаща минимално или въобще не им плаща, както и не им дава да създадат профсъюз. Там, в тълпата срещам и католически свещенник, който е част от движението Occupy Faith и смята, че цялата идея за 99-те процента експлоатирани от единия процент е дълбок спиритуален проблем и гласът на религиозната общност по тази тема тряба да бъде чут, той дори е бил арестуван по време на предишни OWS протести. Вървях наред и с лекарка от Бронкс, която е за здравна реформа и признава, че това да трябва да плащаш хиляди долари за престой в болница е абсурдно. Слънцето започва да се скрива на запад, а ниските сгради отстъпват място на небостъргачите на Financial District, с най-известната му улица – Wall Street. Тълпите си проправят път през меката на богатството, големите „зли“ корпорации, алчността - зоната в Манхатън, символ на всичко срещу което се борят. И все пак, в мен съвсем естествено възниква въпросът, дали ако имат предложение да вземат един милион долара за да се откажат от движението и да започнат работа в някоя такава корпорация и да се изкачват по нея, стъпка, по стъпка, по стъпка нагоре в нея, една част от тези хора няма да се поддадат. И каква част... Вече стигаме Fulton Street, а аз съм ужасно уморена. Раницата на гърба ми натежава все повече и повече, а картата на фотоапарата ми е пълна. Спирката на метрото на другата страна на улицата изглежда като идеалния мираж. Тъкмо смятам, че съм приключила за днес и ще си тръгвам, когато забелязвам нещо в краката си. Някой е изпуснал таблото, с което е протестирал. На него пише „Memo to 1%: This is so not over!” (Напомняне към единия процент: Това е толкова НЕприключило). Взимам я като доказателство със себе си и се отправям към влаковете, които ще ме заведат до квартирата ми.