Dirty New York Legends: Boys in the band (part 6)

Отговор така и не получих и, честно казано, се почувствах малко тъпо... Имах нужда от секс, а знаех, че той се справя доста добре и не ми се губеше време и енергия в нови завоевания. Също, като с всеки Мастър до момента, се бях повлюбила малко и исках съвсем по момичешки да го видя...
Чудех се как да подходя, а в подобни ситуации болният ми мозък може да измисли какви ли не глупости. Намирах за тъпо да му пиша „Hey S. what are you up to?” или каквото и да е нормално нещо. Сигурно за повечето хора това е най-простото и логично решение на дилемата и въобще не го мислят, но не и за мен. Реших да се снимам както-майка-ми-ме-е-родила от кръста надолу, аранжирала плътта си с черен кожен камшик и да изпратя снимката му с думите „This pussy has to be spanked, Master...”. Стори ми се идеална идея, беше новаторско, възбуждащо и секси. Вероятно всъщност беше смущаващо, странно и неподходящо.
Отделих поне половин час в търсене на перфектния кадър, използвайки телефона си, фотоапарата си и уеб-камерата на лаптопа си. Направих сама всички снимки, нямаше кого да помоля да ми асистира, всъщност можех да помоля пича, който живееше на дивана в хола на квартирата ни - той беше гей и едва ли едно pussy би го смутило, но реших, да не го занимавам с моите глупости и сама да си свърша работата. Нали знаете – на вълка вратът му е дебел, защото си върши работата сам!
След кратки колебания избрах най-подходящия от поне трийсете кадъра, които направих и самоуверено му го изпратих с въпросната реплика отдолу. Не получих отговор на sms-а си няколко дни, но не го потърсих отново. Най-малкото след това съобщение нямах какво друго да кажа, ако ми отговореше ОК, ако не – всичко приключваше.
Към края на същата тази седмица, някъде три-четири дни след като изпратих снимката, телефонът ми светна с добре познатата червена светлина и пиукащ звук. Съобщение.
S: Wanna fuck me and my cousin.
Прочетох думите му върху цветният lcd екран на смарт-фона си, вървейки по сутрешните улици на Bed-Stuy. Връщах се вкъщи, отново снощна, отново на сутринта, след като бях крашнала в апартамента на един мой познат, с когото се бяхме понатискали сутринта. Не отговорих на съобщението и тъй като именно така трябва да се третират мъжете, нещо, което за жалост така и не успях да се науча да прилагам успешно до момента, той ми се обади на следващата вечер. Бил в Brooklyn, да сме се били видели. Отвърнах му, че имам вече уговорка с един приятел и вероятно по-късно вечерта може би ще съм свободна, но не знам точно кога и къде. Предложи да му се обадя, като приключа. Имах уговорка с P, с когото обаче исках само да си играя, а и той беше достатъчно зрял и знаеше, кога да постави дистанцията и да ме спре, за да не се изчукаме, което ни оставяше добри приятели преди всичко. Същата вечер обаче беше една от първите ни срещи и тепърва разбирах философията на отношенията ни. След като съвсем открито натискахме в един от най-популярните барове на Bedford Avenue, се качихме на такси за да отидем да се чукаме в студиото му. Спряхме за бири , които слезе да купи. Когато се върна след 5 минути обаче неочаквано ми каза:
- My friend I. got into trouble in one other bar, I have to go and help him.
Подаде ми бирите, даде някаква банкнота на таксиметровия шофьор и му каза да ме закара където си поискам. И така, аз се озовах сама в таксито с два Becks-а и целия Ню Йорк пред себе си.