Dirty New York Legends: Boys in the band (part 2)

Винаги съм можела да имам който си пожелая мъж в леглото си, в толетната на заведението, на стълбите във входа, къде ли не. Можех да ги чукам като лошо момиче веднага, проблемът беше, че после започваше да ми пука. С I. се видяхме още няколко пъти, през определен период от време. Връзката ни, както обикновено, беше невъзможна – той имаше гадже от година и кусур, не особено привлекателна на пръв поглед, но както в последствие разбрах доста интересна мацка, на която пипето определено й сечеше, макар и в по-различни вълни от тези на „нормалните“ хора, нещо, което уважавах. Обвързаността му, обаче, не ни попречи да позабавляваме подобаващо известно време. Веднъж, например, го накарах да лъска пред мен на колене в тоалетната на един столичен бар, докато го снимах с телефона си, а след това отидохме у тях, където през уебкамерата го унижавах пред една своя приятелка. Звучи забавлително, нали? Всъщност с I. правихме „класически“ секс само 1 или 2 пъти – сексът никога не беше основното в нашите игри, а просто рядко допълнение. Ако аз бях доминиращата, той имаше странния фетиш да държи кура си възможно най-мек и малък, а аз да му се подигравам как не може да го вдигне. Когато той доминираше ме караше да смуча пениса му с часове, да се давя с него, а накрая свършваше на едри, топли струи върху лицето ми и ми правеше снимка за спомен. Ставах доста перверзна на кокаин и доста се развихрях, но пък трудно свършвах. Май само веднъж достигнах до оргазъм с него, лежах на дивана у тях, а той ме обработваше с пръсти с едната ръка и ми биеше шамари по лицето с другата. През доста от останалите пъти, аз стоях и докосвах клитора си, надрусана и пияна, без почти никакъв ефект. Свършването беше най-малкият проблем.
Правило номер едно е никога не се влюбвай в Мастъра си. Правило номер две – правило номер едно е невъзможно. Започнах да следя концертите на бандите му и да ходя там, уж небрежно наконтена, да се поклащам в ритъма на музиката, гледайки го с възхищение. Моят Мастър беше на сцената. Беше неизбежно. Започнахме да се виждаме и да си пишем все по-рядко и по-рядко, да му предлагам да се видим и той да ми отказва. След поредния отказ, реших да изпия две уискита на екс в апартамента си, да сложа черната рокля, червеното червило, чорапи със силикон и да отида в любимия си Софийски рок бар.
Всъщност имаше повод да бъда там, трябваше да напиша репортаж за концерта на една местна индъстриал банда. Именно там, облегнат небрежно на бара, пиейки водка с Ред Бул, срещнах N...