От доста време неумишлено отбягвах новата (вече не чак толкова нова) творба на режисьора Вим Вендерс. Просто нямам навика и времето да гледам филми. Преди няколко дни обаче си бях в Пловдив. Мислех си да ходя на бар, но много ме мързеше. Тогава се сетих за този филм, изтеглих го от zamunda.net, легнах удобно, награбих 2 пакета солети и го пуснах.
Знаех, че ще е хубав. "Вим от Европа" просто няма слабо!
Филмът не само, че не предаде очакванията ми, а даже ги надмина! Страшно много ми хареса! В него има всичко - и протяжността на европейските филми, и нечовешки красиви кадри, и напрежение, и любов, и смърт, и много смисъл, но без да е натрапен, смлян, предъвкан и натъпкан насила в главите ни. "Снимки в Палермо" ми напомни едновременно на "Отвъд облаците" на Антониони и Вендерс и на "Седмия печат" на Бергман. На първия - заради самата атмосфера, пътуването, творенето и вдъхновението свързано с това пътуване, а на втория - заради сюрреалистичните сцени и да... заради смъртта! И тези прилики явно не са случайни, защото след края на филма излиза посвещение към двамата творци.
Ще разкажа и малко за сюжета. В центъра на събитията е световно-известният фотограф Фин (Кампино, който няма да коментирам колко е готин, защото ми писна да звуча като превъзбудена тинейджърка...). Той прави успешни изложби, снима звезди, живее живота на богатите и известните, но нещо като че ли му липсва. Един ден просто загубва контрол над себе си (ако сте го почувствали знаете за какво говоря, сякаш нещо се пропуква вътре в теб и не можеш повече да продължаваш по същия начин). Тогава той решава да се премести от Дюселдорф в Палермо. Там пък среща красивата реставраторка Флавия (Джована Мецоджорно), с която симпатично се забърква и се влюбва... През престоя си в живописното италианско градче Фин дебне да заснеме тайнствен мъж със сива мантия с качулка, който се опитва да го убие всеки път, когато фотографът насочва обектива си към него. Тук има и игра на думи : shooting на английски означава и снимам и застрелвам, така че те все едно се дуелират. Единият насочил лък със стрели, другият - фотоапарат. Накрая ще се окаже, че тайнственият стрелец е самата Смърт, която моли Фин да го снима, за да покаже истинското му лице на хората. Смъртта, осмисля живота, а хората толкова зле я разбират, жалва се Косачът на души. И наистина е така като се замислиш...
Четох много отрицателни рецензии за "Снимки в Палермо" в imdb.com, но на мен лично филмът определено ми влезе (както се казва)! Друг е въпросът, че всички български субтитри към него са под всякаква критика и излизат само една малка част от тях. Човек се изнервя и губи от диалозите, но да се благодарим, че все пак има някакви субтитри...
Саундтракът също е жесток. Включва (любими мои) изпълнители като Lou Reed, Portishead, Beirut, Nick Cave, а начинът по който е представен е много интересен - всички песни, които вървят по време на филма, всъщност звучат от слушалките на плейъра на Фин. По този начин се дава усещане за истинския саундтрак на живота на героя. Поне аз така го чувствам.
Ето го и трейлъра към "Снимки в Палермо":
9/10
Няма коментари:
Публикуване на коментар