Mракът и индустриалното се превръщат в красота (изкуството на Кевин Уилям Рийд)

Препубликувано от материалa ми за вестник "Дневник" и Бунтарт. За връзка към оригиналния материал цъкни тук.

Мъглива вечер в Бруклин. Хващам автобуса от Бушуик и се насочвам към Клинтън Хил, където се намира студиото на Кевин Уилям Рийд.



Кевин учи магистратура в световноизвестния арт институт Pratt, от където са излезли фотографът Робърт Мейпълторп, дизайнерите Бетси Джонсън и Джеръми Скот, актьорът Робърт Редфорд, пънк иконата Пати Смит, художниците Макс Вебер и Нат Майер Шапиро, та даже и Роб Зомби! Преди това той завършва бакалавърска степен от University of Maryland – College Park, с акцент върху рисуване, принтмейкинг и графичен дизайн.


Кевин ме посреща на вратата и ведната ме въвежда в света на изкуството си. Вдъхновен от скелетите и свърхестественото, той създава своите красиви чудовища, използвайки индустриални отпадъци. Всичко това намира из Бруклин – разноцветни парчета изкуствена кожа, останали след производството на чанти, кори от яйца, автомобилни стъкла, парчета дърво и линолеум, върху които рисува.

Като дете, той често прекарва лятото във фермата на унгарската си баба в Кънектикът, където още в ранна възраст, вижда как животните са убивани, за да се превърнат в храна.

"Видях първото си колене на прасе на 3 години, стана ми малко тъжно, тъй като харесвах това прасе. Но дядо ми и баба ми ми обясниха, че това е нещо нормално, тъй като ние ще се храним с него и това е добре".

През този период от живота си Кевин започва да използва кости, пера и други части от мъртви животни, за да създава обекти, а сега вплита рециклирания боклук (както и идеята за мрака и свръхестественото), за да създава творбите си.

"Всичко, освен боите са отпадъци, които намирам из бунищата на Бруклин и на които вдъхвам нов живот. Където другите хора виждат ненужен боклук, аз виждам възможност да създавам изкуство."

Друго вдъхновение за него са съвременната tattoo и скейтборд култура.




- Значи ти комбинираш мрака и индустриалните отпадъци, за да създадеш красота - питам го аз.

"Точно така!" отговаря ми Кевин. Той също споделя, че е голям фен на екзотичните меса и в момента търси бизонско.

- Месото от кенгуро е много вкусно! Когато обаче казах на сестра ми, че съм го пробвал, тя не ми говореше няколко дни, защото харесва много кенгурутата. Аз обаче я успокоих, че това не е кенгуру, което познава лично!

Младият художник също работи и като барман в Project Parlor, бар на границата между Бед-Стай и Клинтън Хил, където част от творбите му бяха изложени през декември. Самостоятелната изложба, подкрепяща дипломната му работа, ще бъде показана през март, а през април ще участва в груповата изложба Amplify Action.

Кевин разказва, че заради унгарските си корени, много иска да направи изложба в Източна Европа.


"Докато другите артисти мечтаят да покажат творбите си в Париж, аз по-скоро ги виждам в Букурещ."


- Би ли дошъл тогава малко по на юг, за да ги изложиш и в София? - питам го, а той с усмивка ми отговаря:

- Да, защо не!

Благодаря му за посрещането и се потапям отново в мъглата, обгърнала Бруклин. Знам, че дори да сънувам кошмари тази нощ, те ще бъдат сладки...