петък, 15 февруари 2013 г.

ЙОНА ТУКУСЕР – ОТ ЧИНГИС ХАН ДО НЮ ЙОРК

Знам, знам... заета с хиляди неща и мотаща се с още толкова позарязах блога си тук и не бях публикувала нищо отдавна, но ето... сега имам изключително добрата причина да го направя. Интервюто ми с Бесарабската художничка Йона Тукусер беше публикувано от Българския Vice. Прочетете го на сайта им... или тук 


За Йона Тукусер знам, че е родена в бесарабско-българското село Главан в Украйна преди 26 години. През 2007 се мести в София за да учи живопис в Художествената академия, а идвайки в Америка разбира, че е наследничка на първия приятел на Чингис хан – Майкы-бий, което е направо върха! Като потомка на благороден монголски род на нея не ѝ липсва смелост. Скоро след идването си в Ню Йорк на прожекция на филм за жертвите на комунизма в Българското посолство в Ню Йорк, тя поднася като подарък на представителя ни в ООН Стефан Тафров руло тоалетна хартия увито в червена панделка, заради отказът му да подкрепи проекта Светлина-клетка, в който тя участва.
Йона ме чака в Able Fine Art NY – малка галерия с размера на голяма стая, в сграда с още десетина подобни. Седем нейни картини са включени в изложбата „Arousal” заедно с един американски, един японски и един корейски художник.
Ето какво още ми разказа тя за настоящата си изложба в Манхатън, живота на село и отказа си от секс, докато не получи един милион долара.
VICE: Разбрах, че си дошла в Ню Йорк преди пет месеца, как се озова тук?
Йона Тукусер: По пътя на зовът на душата на свободния артист [смее се]. Дипломирах се от Художествената Академия в София преди две години, след това се затворих за една година в ателието си и работих върху първия си сериозен проект Глад, който е вдъхновен от глада на бесарабските българи в Украйна в периода 1932-1946 година (глад, който води до канибализъм – б.р.). Последва много успешно представяне в Червената къща в София. В момента съм тук за да го представя в Ню Йорк, заедно с друг проект - Корен - който е куриран от Йонко Иван Стоянов – американски художник от български произход. Преговарям с различни галерии и така се озовах в тази обща изложба Arousal, заедно с един американски, един японски и един корейски художник.
Защо точно Ню Йорк?
Искам да съм в кухнята, а не в ресторанта където сервират. Ню Йорк днес е мястото, където се готви изкуството. Искам да гледам как го готвят, какви съставки слагат...
Мислиш ли да останеш?
Нямам никакви планове, просто съм отдадена на съдбата си. Трудно ми е, защото съм сама, не знам и английски, уча го.
Разкажи ми малко повече за картините изложени тук?
В Arousal са включени седем мои картини, от различни серии. Ето тази под която съм седнала, с червеното небе например, е от Чернобил, но тя е символична и за всеки мегаполис – сградите посипани с черна пепел и смог, в левия ъгъл съм нарисувала и знак „Стоп“, който те кара да се замислиш преди да влезеш в града. Тази в жълто - „Пътник“ е мой автопортрет, колкото и да ти изглежда странно, че не си приличаме. Нарисувах я, като си тръгвах от България – така виждах себе си. Животът в България ме накара да проникна в духа на обществото - усетих тъга във въздуха и тя вдъхнови проектите ми. В зелено е моята приятелка Еленa,което всъщност е младо момиче, но на картината изглежда възрастна, защото когато рисувам някого се опитвам да покажа неговата душа, а тя е много дълбок човек, стара душа. В изложбата е включен и още един експресионистичен портрет – на племенничката ми Анастасия, когато ми гостуваше в София, както и два съвременни натюрморта от проекта Корен - единият с риби, а другият с репи – земни плодове, както ги наричам.
Как се спря на експресионизма като стил?
Като бях в Академията бях критикувана, че нямам свой стил и че картините ми са много различни една от друга... За дипломирането си създадох композиция от четири картини на бикове. Дълго се подготвях за тях– с много скици и реалистични рисунки. Няколко дни преди да се дипломирам ги нарисувах за минути с няколко жеста, широк замах на четката, освободено и много експресивно и ги оставих.Когато се върнах на следващия ден в Академията ги видях и разбрах, че това е нещо интересно, но когато професора ги видя се уплаши и не искаше да ги представям изобщо. Аз обаче реших - щом са недостойни за стените да ги композирам на пода. Те бяха знакови – единият от биковете дълго време висеше на стената ми, за да го гледам като пример - създадох цялата серияГлад опирайки се на тази картина.
Как се озова в София и в Художествената академия?
Започнах да рисувам като малка – нашите даже са запазили първия ми тефтер с рисунки, сега ги гледам и си викам - „Ооо, колко експресия има в тях!“. През цялото си детство рисувах, пишех стихове, шиех. Мечтаех си да стана дизайнер и моите кукли винаги бяха облечени по последна мода. Често се вдъхновявах от филми за художници - не знаех, че ще избера този път, но имах духовен импулс към изобрателното изкуство. След като завърших училище в Украйна реших, че ще уча живопис... Направих една самостоятелна изложба в Одеса, но разбрах, че нивото ми не е достатъчно високо и имам нужда да се уча още. За бесарабските българи в Художествената Академия има определена квота и ме приеха. На тази първа моя изложба в културния център в Одеса се запознах с много българи, сред тях беше Иван Кулеков, който засне интеревю с мен и го показа в „Шоуто на Слави“. Те решиха да ме поканят на диванчето и Слави ми подари пътуване из България – да посетя земите на прадедите си. Това беше моментът, в който си казах „Уау.... какво става!“.

Ти си родена в село Главан в Украйна, какво беше усещането да се преместиш в голям град като София?
До 21 годишна възраст съм живяла на село и много ми тежеше да живея в такова затворено пространство - усещах се отделена от целия свят, все едно нещо се случва някъде там, с другите млади момичета, но не и с мен - не се развивах. Това много ме подтискаше и взех решението да замина. Тези емоции, все още ми тежат – трудът на село, отглеждането на крави, свине, овце, плодове и зеленчуци - през цялото това време си мислех, че ако бях в града щях да уча музика, танци, английски, френски, затова сега изливам тези мои преживявания и спомени върху платната. Преместих се в София без да познавам никой през 2007...беше просто приказка... Не вярвах в това, което се случваше с мен - животът ми веднага стана друг.
Четох някъде, че си наследничка на Чингис хан, така ли е?
Бях любопитна за корените си, и започнах да търся фамилията Тукусер в България. Фамилията на майка ми Чолак я намерих, но тази на баща ми не можех. Вече пристигайки в Америка научих, че произхожда от племето Тукус, основано от княз Тукус, който е бил потомък на княз Майкы-бий (Байку-но Йона) - съветник и първи войвода на Чингис хан. Докато откривах изложбата ми се обади потомък на Чингис хан, пристигнал от Монголия и ми каза, че по целия свят има някъде около хиляда негови наследника. Като потомък на най-добрия приятел на Чингис хан ме покани в организацията, която са създали и ми предложи пътуване до Монголия за да завърша изследването си. Освен това Майкы-бий е заръчал всички негови потомци да носят титлата княз, така че сега като отида в Монголия може да ме титуловат княгиня.
Как се случи така, че връчи тази тоалетна хартия на представителя на България в ООН?
Аз участвам в проекта Светлина-клетка, основан  върху българско изобретение – метод за лечение на детска парализа от доктор Ана Арнаудова – патентът е от 25 години вече. Този метод се прилага локално, само от нея и не е внедрен в медицината в България. Заедно с Фондацията за изобразителен синтез се обърнахме за спонсорство към представителя на България в ООН – Стефан Тафров за да подкрепи проекта, защото кампанията започва от Щатите – Ню Йорк, Ел Ей и той отказа коментирайки „аз нищо не мога да направя“. Като артист и човек не мога да остана равнодушна пред този отговор, затова и му поднесох подаръка си – руло тоалетна хартия, завързана с червена панделка, в знак на благодарност. Това беше моят глас и отзвук на това, което се случва... Освен мен в проекта участват Миленита, Нешка Робева и Йонко Иван, с който заедно създадохме Корен. В момента Фондацията води преговори с агенти на различни Холивудски звезди, които да го подкрепят...
Ще ми разкажеш ли малко за концепцията зад проекта „Корен“?
Автор на концепцията е Йонко Стоянов. Неговата задача е да поднесе класическия експресионизъм по модерен начин - проектът включва и бизнес, и мода и ПР... Той е моята земна изповед, аз работя с миналото и детството си на село. Проектът има определена цена  - той се продава за един милион долара и освен картините включва пакет от мисли на куратора, видеа от домашен архив, секс...
А така... значи включва и секс с авторката?
Всъщност точно обратното - аз се отказвам от секс, докато не получа този един милион долара.  За сметка на това в картините е композирано моето бельо – бикини, жартиери, сутиени, тоест те могат да си купят част от мен, но не и мен.
Може ли да се купи отделно само една картина?
Ами трябва да се разделят, предполагам, че може... 
От колко време продаваш проекта?
От една година.
Значи никакъв секс от една година?
Да...
Даже и в Ню Йорк?
Да...
Значи да разбирам, че чакаш един милион долара за да започнеш да правиш секс отново?
Не, аз искам да си покажа проекта... не ме интересува толкова този един милион долара, колкото ме интересува идеята. Всички войни стават заради идея, всичко се прави заради идея... Защо комунизмът е имал такъв успех? Защото хората са вярвали в идеята, та и аз така...
Можеш ли да обясниш на кратко идеята?
Сексът днес е толкова комерсиален и този един милион долара е такъв бранд, такова клише... Погледни всичките шоута с награда един милион... За мен той попада в една група с ПР, рекламата, Кока-Кола, МакДоналдс... това са някакви балончета, които се пукат и вътре в себе си нямат нищо. Работейки върху Корен аз търсех контраста между природното, истинското в човека и това измисленото, този балон, тази „американска мечта“... Обезпокоена съм, че културата и човешките ценности се промениха, че днес младите хора не ценят семейството, обичта... Това, което крепи човек и го създава като личност е подменено. Едно порядъчно момиче би правило секс за един милион долара, човешкият живот се равнява на един милион долара, кой иска да спечели един милион долара...
Добре, някой не се ли е опитвал да те сваля тук? Ню Йорк е един много наситен със секс град...
Знаеш ли, на салона на изкуствата тук се запознах с един известен галерист от Париж – фамилията му е Булакия – той продава Пикасо, както и много съвременни автори. Представих му проекта си и той го хареса много, в следващия момент започна да ме кани на вечери и да оплита нещата... аз му отказах с думите „Това е проект, чиято концепция е да не правя секс, прави си сметка...“ Знаех какво щях да получа ако бях правила секс с него – секс, вечери насам-натам, амур едно-друго... проектът ми щеше да потръгне, нали знаеш какво казват: „Хвани се с галерист да ти потръгне проектът“. Щеше да започне да ми прави ПР, да започнат да се продават картините, да ми се уреди животът, да си получа милиона... но аз отказах. С този проект осъзнах колко е важно човек да започне да цени самият себе си и колко е обидно, когато жените са изправени пред такъв избор...
Значи отричаш изцяло концепцията, че всеки човек си има цена?
Нека всеки да си знае цената, но не тази цена, която се измерва с пари.
Повече за Йона и картините ѝ на http://tukuser.com/ и за проекта Светлина-Клетка наhttp://cargocollective.com/light-cell.
Още съвременно изкуство "директно от кухнята" на 
http://www.ablefineartny.com




2 коментара:

Анонимен каза...

Howdy! Do you know if they make any plugins to assist with SEO?
I'm trying to get my blog to rank for some targeted keywords but I'm not seeing very good success.
If you know of any please share. Appreciate it!


Look into my web-site; diaper rash home remedies

Анонимен каза...

Hey very nice blog!

Stop by my web-site :: recycling facts