вторник, 14 юли 2009 г.

Ървин Уелш - Креватните тайни на майсторите готвачи



Винаги съм харесвала книгите на Ървин Уелш. Четат се леко, увлекателни са и са изпълнени с големи дози секс, наркотици и рокендрол.

Когато започнах последния му роман, "Креватните тайни на майсторите готвачи" си казах "Пичът се е изтъркал... нищо ново не казва", но колкото по-нататък стигах се убеждавах, че тази книга е изключително приятна и в нея има нещо различно и нетипично за Уелш - фантастичният и небрежно философски елемент. По един супер непоучителен начин са засегнати са темите за възмездието, за силата на мисълта, за това, как това, което търсиш се оказва точно пред очите ти...

Сюжетът се върти около двама млади мъже - Дани Скинър и Браян Киби, които са толкова противоположни, че няма накъде повече... Дани пие много, друса се, чука яко мацки и търси баща си, който никога не е познавал. Браян е девствен, играе компютърни игри, мастурбира яко, ходи на излети, а баща му умира от мистериозна болест. Двамата работят на едно и също място и омразата между тях идва от пръв поглед. Дани дори изпраща толкова силна отрицателна енергия към задръстеняка, че отключва странно проклятие - всичко което му се случва се отразява на нищо неподозиращия Киби, който започва да гасне под огромните количества алкохол, дрога, насилие и какво ли още не...

Идеята с проклятието, със сигурност е взаимствана от "Портретът на Дориан Грей" на Оскар Уайлд, където всички пороци на младия Дориан се появяват върху неговия портрет. Тук ролята на портрета заема Браян, но общо взето концепцията е същата.

Отговор на основния въпрос: Кой е бащата на Даниел Скинър? ще получите на последната страница. Е, добре де, отчасти... До тогава ви чакат много забавни ситуации, шантави мацки, странни обрати и порок...

Njoy!

7/10

2 коментара:

i am hubenov. каза...

Разликата тук е, че книгата е твърде меко написана, не много в стилистиката на Уелш. Някак си след "Кошмарът..." или "Гавра", е странно да четеш нещо подобно от някой който описва мислите на стомашен червей...
Въпреки това, и въпреки, че още преди средата става ясно на читателя каква точно е връзката между Браян и Дани, и кой аджеба е бащата, определено я прочетох с удоволствие :)

MaRt каза...

Е, много си досетлив ^^ аз не можах да се сетя...