събота, 2 април 2011 г.
We are fireworks
His fuel is our frustration
and dreams begin to ache
and all the while we wear a party smile
and happily we shiver
happily we shake
Oh shake, shake, shake
We are fireworks -- slowly, glowing
bold and bright
We are fireworks -- burning shapes
into the night
Twist and turn -- burn, burn, burn...
Винаги съм обичала фоерверките или както по-често ги наричаме в България - заря. Последно от терасата на апартамента ми в София със С. гледахме прекрасна, продължителна, разнообразна, цветна заря. Тя избухваше, разцъфваше огряна в разноцветни лъчи и форми и угасваше в небето оставяйки след себе си струйка дим, за да отстъпи място на следващата балерина, участваща в пиротехническата феерия. Чичо Джак, но не Даниълс, а Керуак е казал: "...защото единствените хора за мен са лудите, онези, които са луди за живот, луди за разговори, луди за спасение, онези, които пожелават всичко наведнъж, които никога не се прозяват, нито дрънкат баналности, а горят, горят, горят като приказни жълти фойерверки, разпукват се сред небето, същински звездни паяци, а отвътре блясва синкавата светлина на сърцевината им и тогава всички се стъписват: "Аууууу!"
Пейо Яворов е добавил:
"Сред пламъци и адски дим
ний двама с тебе ще горим.
Красиви в мрачна грозота,
и грозни в сяйна красота -
сред задух нетърпим,
в копнение за мир небесен,
ний двама тук ще изгорим,
ний двама с тебе, моя песен!"
Да бъдем фоерверки, да бъдем цветни, макар и да искрим в пълния си блясък само в мрака, да горим, а да не тлеем, да види някой магическото ни изпълнение и да възкликне "Аууу!" "Уауу!" или "Ехааа!" или нещо подобно на някой от стотиците езици по света. Kогато и димът отмине, да останем да живеем в някой неврон на мозъка му, в някоя малка килийка от паметта му завинаги.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
5 коментара:
яворов щеше да ти се присмее и да те сочи с пухкавото си пръстче, докато ревеш в пясъчника над смачканите си формички.
не си дорасла..
Абе какви сте такива хора беее, най-лесното е да сочиш с пръстче и да мачкаш формички. Живели ли сте някога вие веее, играли ли сте в пясъчник?? Вие сте неживи веее .......
какво пухкаво пръстче и Яворов... ти на Яворов дългите поетични пръсти виждал ли си как държат пушката? Земи се скрих по-добре. Ай сиктир от анонимни философи вече хаха.
мартинката, уиабу загубена, за пореден път се демонстрираш като тъпа и ограничена.
Абе пич, разбрахме всички че този блог ти бърка незнамсикъде, нямаш ли си друга работа освен да проверяваш през ден какви коментари има и да нареждаш?
Публикуване на коментар