Блокове. Трамваи. Залези. Пари, колкото да ти стигат. Усмивки, кога истински, кога маскировъчни. Смях - винаги искрен, гръмогласен и запомнящ се. Музика. Аромат на пурети, витаещ във въздуха. Уискита - малки, с 2 ледчета, но много. Репетиции. Репетиционни. Сцени. Падане от сцени. Концерти. Опашки за концерти. Погледът му, насочен към теб на другата опашка, скръстил ръце, с едва забележима, похотлива усмивка. Никога няма да го забравиш. Обвързани мъже. Малки момченца. Татенца. Секс. Всякакъв и навсякъде. Оставящ завинаги следи в душата ти и безименен, опитващ се да се измъкне докато спиш. Задочен студентски живот. Работа. Махмурлук. Пране на чорапогащи посред нощ. Четене на книги в трамвая. Никога не изпратени кодирани SMSи. Съображения за сигурност. Уговорки. (Не)осъществени сексуални фантазии. Пак Той. Обществени тайни. Обществени тоалетни. Личен живот, отвъд маската. Котката и споделените мигове. Изпълняване на сцената на Леонардо Ди Каприо и Кейт Уинслет на палубата на "Титаник" на собствената ти тераса, много пияни. Познанства. Приятелства. Soulmates. Татуировки, в чест на японско-българската дружба и на теб самата. Поощрявани шамари. Фистинг. S&M. Табута, разбити на парчета. Разочарование и пак очакване. Трептене под лъжичката. Любов? Вдъхновение, запечатано завинаги върху кожата ти, с цел да не напуска никога душата ти. Визуализации. Стресът от пазаруване. Виртуална с@мот@. Време за раздиране и време за съшиване. Молитви преди да заспиш. Противоречия. Борса. Френски. Работа. Декадентски петъци. 3 уши. Фенса. Ложата. Нужни въпроси и ненужни отговори. Оправдания. The perfect drug. Пак Той. Гледката към казиното пред блока ти, към трафика на колите и самолетите, минаващи отгоре. Машимаро. Гости. Празници. Рожденни дни. Бири по пейките, ракия пред компютъра. Улици. Хора. Откраднати погледи, които забравяш след минута. Хора, които никога няма да забравиш. Пак Той и другите, с които се опитваш да го заместиш. Екзистенциално търсене. Израстване. О. Време за събаряне и време за градене. Мастъри. Подчинение. Игри. Мрак. Проникване, опряна на стената на вход, близо до клуба. След това си тръгва. Както винаги. На следващия ден сядаш да пишеш отново. Благодарност. Любов и Благодарност. Получила си всичко, което е трябвало. И ще е твое завинаги, защото е жигосано върху душата ти.
Това е краят на една епоха.
И началото на нова.
24 коментара:
Тъкмо се разтревожих,че изчезнА от нета.Радвам се,че ще има още с какво да си запълвам свободното време :)
Ahahahahahahahahah, e ne.........
дееба, момиче, ти в къв свят живееш бе, бимумеча и жалкия ти живот, дето си почнала..
Много знаеш ти какъв живот живея хаха. х) Май е по-добре да си гледаш в своята паничка, вместо да надзърташ и да се опитваш да плюеш в чуждата, скрит зад удобна анонимност. Поздрави!
Е то лошо няма, ама цялото това позиране "обичам да ме пляскат и да ме чукат, каква откачена кучка съм", става смешно. Иначе пишеш интересно, не мога да си кривя душата. :D
"...щото да си сексав е мода..." цитат от възвишен мозък :D
бе, мацка, да хванеш една мотика и да бачкаш, че ай сиктир и мързеливите хипстъри, само простотии в главите ви
.. дорота ти го е казала културно, ма мен не не ебе, лол
освен това името ни е легион
Mart, опасно лично споделяш; а сега - сега дали е (и) на безопасна дистанция? Отстрани о/по/гледнато. Нека стои, нека да е така, да свидетелства. Хубавото е че само ти можеш да сложиш в паузите и пукнатините глаголи и прилагателни. Които (явно) другиму не/достигат. Концентрацията на толкова живот и на спомени и на жестове разиграли се и въздигали сривали връщащи към изконното право да срежеш или прихлупиш в точка или отскок - връщат вярата в думите. Като страх, колко Много умеят, крият, хлъзват се, и претръпват, врътват се на спирала в хубаво-пъстри тъжно-луди тонове и нюанси, зад погледи и сърце като яйце - с крехки стени; луди деца с блясък в очите си непомътен, шумни - и се боричкат. Без нужда някой да разбере волята със която бутат и си помагат, бягат и си приличат...
Започвам (от) днес да разплитам назад по месеци.
Abre Vladislavcho, sine maichin - nikoi ne go ebe za eseto ti, daje Martina ne q ebe. Za teq 20 minuti v koito si pisal toq post mojeshe da napravish 3 po 20 licevi opori i 3 po 20 koremni presi, da se obadish na baba si po telefona da q chuesh kak e ili da udarish edna stirka na parketa.
присъединявам се към колегата по- горе (здравейте, колега)- смятам, че и двамата трябва да се хванете да работите нещо полезно, защото нито мисълта ви е мисъл, нито духа ви е дух, за да ги излагате така на всеослушание, освен това не ни интересуват особено..
пишем ви, колкото да се намираме на приказка в паузите, докато спасяваме света и работим, освен това ние хубаво да се шегуваме после на ваш гръб
п.п. забравих да допълня- освен това не ни ебе.
тъпо. клой го чете това изобщо? дори не стигнах до края
влади, брачет... даже два пъти бих те наредил, ако не ме мързеше- че ти си по- загубен и от мартата, бе мой..
ебахти елита, ебахти зора
"...толкова много момичета по света; с деликатни душички от пуканки, и вода, като корнфлейкс, и момичета от канела, с леки, широки усмивки и тъжни лица, с нови прически и стичащ се грим. С горда походка в тренчкот под дъжда, има момичета с облаци по ръба на заострените си нокти. Като котки, като мъгла. Има такива момичета. Извън всяка граматика. Гласът им се вмъква, да няма път наобратно, пронизва и се прилепя - сякаш е гвоздей - в главата, и бистър и мек, звънти подобно на камертон, отмиващ ехото издълбоко в бърз ритъм, ръми - с темпото на безкраен щорм презокеански. Има такива момичета; които остават в гореща прегръдка, с парфюма по дрехите. Всяка със своя собствена диря, жест или дума, някоя по-лична и отличима, или букет, в гама и своевремие - сама себе...."
влади, мойто момче.... да земеш една мотика......
Леле, какви са тези претенциозно-посредствени аграри дето ми четат блога?! Като не ви кефи не четете, никой не ви е вързал пред мониторите нито някой ви се трогва от псевдо-саркастичните коментарчета, всъщност доказващи една бедна душевност и супер много злоба, незнайно защо събрана там. Работила съм и работя, ама не мисля, че трябва да се тупам в гърдите за това и да обвинявам другите колко са мързеливи и предпочитам да седна и да напиша нещо, вместо да чета другите блогове само за да храня. Аре спрете да ми спамите блога вече или ако ще критикувате, поне го правете обосновано и на ниво...
ПС: този пост е написан за да бъде разбран от хората, които са били част от този период на живота ми. Другите няма как да довършат изреченията. Това е само като уточнение.
няма пък !
...щях да си довършвам изречението..
Марти, недей ни пъди така, виж кво весело стана. Аз предлагам да си запалим огън, да се хванем за ръце и да изпеем нещо.
Някакви предложения?
Марти, обичам те, ела при мен !!
Х-м-м, нека младата госпожица има предвид, че нито един аграр няма време да и чете блога (камо ли да пише коментари), тъй като през това време на годината е зает с обработката на почвата за новия сезон. Гражданите от по-горната дискусия всъщност са високо платени специалисти със заплати над 2000 лв, които бездействат по време на работния си ден, завиждайки на авторката за описаните паметни случки.
джихада- горе- долу е така- ама ти що, искаш като нас ли ?
да те наема, а ?
ишшалла
впрочем шегата ти е несполучлива, щото, батка- и ти ходиш в кенефа и след теб не мирише на цветя
шегите ми са сполучливи, прост селяк такъв
Марти кво им се обясняваш на тия фашисти? Да се ебат в гъза!
АААААААААМ МИТАКА, АКО ДОЙДЕШ ПРИ НАС, В ЛЮЛИН, ШЕ ТЕ БИЕМ И ШЕ ТЕ ЕБЕМ !
14/88
Публикуване на коментар