Снощи беше откриването на първата самостоятелна изложба на скъпата ми приятелка Alexandra Ramirez. В продължение на 13 дни в софийското ателие "Пластелин", намиращо се на "Цар Симеон"48, ще можете да се насладите на картините й, обединили мистерия, мрак и еротика. Оставям ви на нейните собствени думи, тъй като би го казала по-добре от мен, смятам че когато авторът говори е редно журналистите да мълчат, а и съм съгласна с нея...
Abyss
“Because sometimes the only path to take is the hardest one to walk”
Питали са ме – как издържаш да гледаш толкова дълго и продължително в Бездната? Как да отговоря на това? Мракът винаги е бил част от мен, призраците и демоните също. Те обитават кошмарите ми, хилят се ехидно от някой ъгъл или пък иронично се подават от рамото на някой познат. Предупреждават ме и ме съветват. Подиграват се и си играят с мен. И аз ги уважавам. Обичам ги и ги мразя. Но те не могат да стоят мирно вътре в мен – искат да излезнат навън, да бъдат показани пред света, да бъдат нарисувани. Приемат нечий човешки облик, олицетворявайки греха, злобата и лицемерието, тъгата, похотта. Навиват вътрешния ми механизъм и опъват нервите до степен на скъсване. Подлудяват ме и ме водят. Но не трябва веднага да скачаш от водопада в черната бездна, дивашки грабвайки четката, нацапотвайки моментното обсебване. Да изгубиш контрол е най-лошото, коета може да се случи. Нещата трябва да се осмислят и претеглят преди да бъдат направени. Търпение и достойнство. Да, трябва да бъдеш търпелив с демоните, но и да не се оставяш да те водят за носа. Те могат да те научат и да ти дадат ужасно много на още по-ужасна цена. Затова е по-добре да отчупиш малко от залъка, а останалото да сготвиш сам. И по този начин, освен, че ще научиш повече, ще си и много по-свободен. Ще запазиш достойнството си на силен човек. Трябва да изградиш една прозрачна тежка стена около себе си и да не прескачаш границата. Не следвай демоните твърде надалеч или ще пропаднеш в Бездната, достигайки абсолютния й край. А там има само празнота. Една чиста, истинска празнота, наречена Нищо.
Я да видим сега дали ще ме познаете? xDD
Няма коментари:
Публикуване на коментар