Много трудно се намират книги на Мураками в обществените библиотеки. Да знаете. Поне в пловдивската е така. Жената, която прави справки на компютъра каза, че дори и за нея е трудно да се вреди.
И все пак, един ден докато се разхождах из десетките рафтове пълни с книги и книги и книги (ах, колко обичам да го правя...) се натъкнах на един от неговите романи, поставен с лице към мен на най-високия рафт. Нямаше как да не го грабна веднага и да не го отнеса към къщи...
Бих класифицирала "Хроника на птицата с пружина" като дебела книга. За мен "дебелите книги" са над 500 страници. А тази е точно 678.
Преди мен я прочете баба ми. Всъщност не я дочете. Каза, че била интересна на моменти, но всичките тези подробности и описания й идвали в повече. Не обичала такива книги. Въпрос на вкус. А и нашето мнение често се разминава, затова на свой ред я захванах аз.
От началото ми беше интересна. Започва с описания на ежедневния живот на едно (на пръв поглед) съвсем обикновено японско семейство. Мъж и жена. Без деца, но с котарак. Един ден котаракът мистериозно изчезва. Мъжът, Тору Окада, започва да се сблъсква с какви ли не странни представители на човешкия род - мистериозна гадателка, проститутка със свръхестествени способности, шестнайсет годишно катастрофирало момиче, търсещо себе си, възрастен ветеран от войната, разказващ му ужасите от забравената война на Япония и СССР в Манджурия. В един момент жена му изчезва, той започва да я търси и в крайна сметка я намира... на дъното на един кладенец. Не буквално обаче...
Мураками комбинира, в типичния си стил, истории от всекидневния живот на героите си с мистериозни, свръхестествени случки. В "Хрониката с птицата с пружина" има и щипка хорър. По средата някъде обаче се отегчих. Бях сигурна, че няма да я дочета. Проблемът не беше в описанията. Лично на мен, точно те ми създаваха много добра картинност, а примесените готварски рецепти ме забавляваха. Всъщност незнам къде беше. Просто я зарязах и книгата събираше прах до леглото ми една, две седмици.
Един ден обаче реших да я взема с мен във влака до София. Започнах да я чета и ме увлече отново. Даже повече. Дочетох я бързо-бързо и остави у мен много приятно чувство. Краят е особено силен.
Погледнете я, ако ви попадне. Готина е и може би ще ви хареса. Особено ако си падате по съвременната японска мистика. И не се отегчавате лесно.
7/10
Няма коментари:
Публикуване на коментар