Около мен всички са влюбени. Обичат си "бебетата", "слънчицата", "меченцата", не пропускат да обявят на всеослушание в Интернет (и не само) колко са щастливи и доволни от статуса си на "обвързани". А аз отново съм single. Не, че не се влюбвам. Влюбвам се средно 2-3 пъти годишно - неуспешно, за кратко и във възможно най-неподходящия човек.
Като се замисля досега съм имала само две по-сериозни връзки - едната 11 месеца, другата - 9, но и двете бяха доста отдавна.
Първата беше в периода 2005-2006, когато бях все още на крехката 15-16 годишна възраст. Ходех 11 месеца с един 24 годишен "батко" с доста големи... хм... възможности. Но хубавото свършва до тук. Макар да бяхме "гаджета", той не пропускаше да спомене колко зле ми седи новия цвят на косата, новата растичка или поредната ми екстравагантна teen приумица. На мен ми се трещеше, на него му се бичеше айляк. Разликата между поколенията е непреодолима. Заряза ме след като му духах у тях. Каза ми, че иска да излиза с една негова колежка, а аз плаках през целия път с рейса до даскало.
Втората продължи 9 месеца и може би е единствената ми щастлива връзка с мъж. Да, наистина ми беше адски яко. Подхождахме си идеално, разбирахме се, не си спомням да сме се карали, пушехме масури, ходехме по партита, чукахме се бясно на psychedellic, спях у тях, а нашите ми се караха. Това беше 1 година по-късно - на 16-17. Спомням си, преди Invader-a на 30.12.06 г., бяхме у един негов приятел да пием и по едно време, както се бяхме уговорили, отидохме в другата стая и той ме пострига нула номер от едната страна.
Това се нарича любов.
След това, поради стечение на обстоятелствата се разделихме и той вече втора година има връзка с една русокоса мадама. Да са живи и здрави!
След тези два случая връзка, по-дълга от 3 месеца не съм имала. Даже тези с дължина над месец, сигурно се броят на пръстите на едната ми ръка. Не, че не искам да имам. Напротив. Усещам у себе си голяма нужда да обичам някого. А, ако може и той да ме обича би било идеално. Просто искам да обменяме енергия, да се събуждам до него и да го гледам как спи, да правим откачени работи, да лежим на тревата (и да я пушим), а понякога небрежно да ме хваща за ръка, докато вървим по улицата... Но не виждам себе си в концепцията за класическа връзка.
Виждането на Март за класическа връзка:
Момче и момиче се запознават. Зарибяват се известно време, след това момчето целува момичето. Започват да ходят по кафета, да се държат за ръка, да се гледат глуповато a.k.a. влюбено. На втората или третата седмица започват да се чукат. Момичето помни датата, на която са се целунали за първи път и държи да празнуват първия, втория, петия месец от връзката им, като подарява на момчето сантиментални подаръчета, а след това правят секс. В един момент момичето започва да ревнува, да ограничава свободата на момчето. Възможен е и обратния вариант.
Но моногамни хора няма. Ще цитирам моята колежка и role-model Еscarinna - има само много влюбени, много мързеливи и много страхливи. Та в един момент на момчето му се приисква нещо чуждо. Изневерява на приятелката си с някое "момиче като мен", например. Имат кратка авантюра, която обаче грижливо крие от гаджето си. В един момент на "момичето като мен" не му издържат нервите или му писва или му омръзва или си намира друг(и) и спира контактите с обвързаното момче. Той се отдава изцяло на своята приятелка отново. Връзката им вече е над година. Всеки си има своите малки тайни и прегрешения, но те са без значение. Защото се обичат. Или просто прекалено са свикнали един с друг. Въпрос на гледна точка.
Една друга откачена мацка - Надя, преди година ми каза следното: "Март, момичетата като нас просто не стават за приятелки. Мъжете виждат погледите на другите мъже вперени в нас и знаят, че ако се появи нещо по-добро ще ги зарежем. Не се чувстват сигурни. Затова ни взимат за любовници, а в тях ги чака едно мило, безлично момиче, което никога няма да им изневери." С времето се убеждавам колко е права.
Но нима, някъде там, не се крие мъжът за мен и съдбата просто чака подходящия момент за да ни събере?
Представяте ли си колко е тъпо да срещнеш "голямата любов" на 16? Почти толкова, колкото да я срещнеш на 60...
Едно е сигурно, ако имам гадже няма да искам от него да е моногамен. Няма да искам да броим месеците, в които сме заедно, защото ще летим по-високо от времето. Ще се опитам да го обичам, без да го притискам. И без да искам нищо в замяна.
А възможен е и варианта просто да не съм "жена за един мъж". Колко хубаво би било да ходя с двама пича и да се забавляваме зверски тримата. My boyfriend's boyfriend... ммм...
Възниква въпросът от заглавието.
Where is the love?
Ето го и отговора.
Крие се, мамицата й. И ще излезе точно, когато най-малко я очаквам.
Ще се появи като блудница на входната врата, за да ми припомни, че съществува.
- Knock, knock.
- Who's there?
- It's love.
- Love who?
- Love that totally fucks you up.
Обичайте се. А ако нямате кого да обичате - обичайте себе си. Помага.
27 коментара:
може би ще срещнеш някой който ще те превърне в безличното момиче...
ае, нямаше ли един пост със социална тематика за разни градинки?
имах да xD що?
не го виждам :)
Еми разкарах го, за да повиша обществения интерес и да ме питат хората, точно като теб! xD
мда, успешен ход :)
всичко ще дойде с времето си.
Вярвам в това х) единственото, което се иска от човек е да се надява на най-доброто ^^
предишните 2 разказа са за любимия човек предполагам,но той е този до който се будиш сутрин,или нещо мимолетно,кратко..кое от двете е любовта?Кое е Той с главна буква?
А кои са тези предишни два разказа? x)
"може би ще срещнеш някой който ще те превърне в безличното момиче..."
- този сценарии е от добрите, нали, щастливи заедно, обичат се, no mather what.
Другият добър е този с компромисите от двете страни, където щастието идва от това, че обичта ги кара да правят нещо заедно, поотделно и като цяло се прави нещо различно от това да се следи, брои, скиптицира и съмнява в другия и да се мисли за разни други изходи и паралелни изживявания, което си е чиста загуба навреме и в същото време първи стъпки във филма, да.
Към анонимния от четвъртък :
Сетих се, говориш за 2та други разказа с етикет love, right? x)
Ами първия (3 момента) го написах на 14 за първата ми любов. Да, него може би го обичах... Незнам как се нарича това да сънуваш един и същи човек всяка нощ, в продължение на месеци.
Другия (what i want is so unreal) е за един пич, с който имах кратка връзка "тип любовница", като тази за която пиша тук... не бях писала от 2 години, беше ми се случило какво ли не и той отприщи разни неща у мен...
Това е.
А иначе заспивам и се будя до плюшеното си мече x))
Никога не съм си мислила, че някога мога да страдам от липса на любов, но това се случи. След като скъсах си гаджето си се чувствах зле с месеци и мислех само за него и никой не беше способен да ме впечатли, както той го правеше. Вече се бях отказала да намеря нещо подобно, но намерих. Или по-точно - той ме намери. Изчакай и ще дойде! През това време знай, че например с тези постове и разкази правиш впечатление на момиче, което се кефи на различен всяка вечер. А и ти не си едно нормално момиче, така че за теб ще трябва едно не толкова нормално момче. Значи иска време просто ...
Март, Март.Хората, които си въобразяват, че любов има и че човек е толкова невероятен, че знае какво е да обича...Като под обича се има предвид вкопчване в един/една, твърде много компромиси, ревност, сценки и т.н, бих казала, че нямат шанс за развитие в тоя живот:D next lifetime may be.
Не вярвам в максимата "всеки среща голямата любов веднъж", нито в "хората се женят не толкова от любов, колкото за да не са сами или защото им е дошло времето". WTF?
Всеки има своя енергия, всеки излъчва на своя честота и ако някъде има някой дето долавя тия вълни, то значи ще те разбере перфектно.А какво и дали ще се получи..Ще видиш:)
Кво написах ся, да са такоам и аз хахаха
...Незнам как се нарича това да сънуваш един и същи човек всяка нощ...
обсесия?
може би е същото като да си мислиш почти непрекъснато за човек, който не познаваш и да не можеш да заспиш...
може би x)
С риск да прозвуча в стил 'добрата стааара и глуха вече баба' - всичко с времето си. Няма защо да се хабиш напразно, ако няма реципрочност в отношенията, така изразходваш енергия, която може да вложиш в нещо градивно. Аз мисля, че любовта те кара да вършиш неща, хубави неща за отсрещния човек. Знаеш, че ако обичаш някого се чудиш как да му доставиш удоволствие, съответно това би трябвало да става и в главата на другия. Всичко останало е вятър и избиване на комплекси на взаимни начала, манипулиране. И аз като всеки нормален човек искам да обичам и да съм обичана, но се успокоявам с мисълта, че ако нещо трябва да се случи - ще се случи, било то в положителен или отрицателен аспект. Не ме кефи възприемането на хората като носни кърпички, но още повече не ме кефи онова повърхностно схващане за връзка сред 'младежите'. Затова и досега не съм издържала повече от месец в такова положение, не мога да се вкарам в някакъв тъп сценарии, да знам кой, какво, кога и защо трябва да каже/направи нещо банално, изпразнено от реално съдържание, извадено от общия конвеир на модели за отношения между хората. В такова положение, просто не мога да функционирам и другия се стряска от 'бъга в системата', което ме устройва. Човек не трябва да прави компромиси със себе си. А къде е любовта... Любовта си е в теб, в мен, в птичките, пчеличките, в манджата на баба, а човека... Кой знае, може би се учи някъде как да те направи щастлива някой ден :)
jo
Хубаво е това, което си написала. За мен обаче безлични хора се срещат безкрайно рядко, затова не е добре да заемат цяла такава огромна категория в изложението ти :) Убедила съм се, че почти във всеки има нещо прекрасно (или ужасно - но не и безлично), което може и да не е покълнало, но го има...
toa deto ti obrysna glavata edo li be6e? :D
както пеят floyd - was it love, or was it the idea of being in love? ;)
хахахах почти позна, обаче сложи едно Т отпред х)
пс: ти пък кой си? xDDD
kolko si zleee... jurnalistika + teb = izobshto ne e dobra kombinaciq :)
гледай ти да си добре х)
Mart, депресията при теб ражда бисери!:)Всичко ще си дойде на мястото като спреш да го търсиш и му теглиш една майна. Не след дълго,или ще се спънеш в него или ще го завариш в леглото си.
а може момичето да започне да изневерява. или никой да не започне да изневерява.
сексът може да не е на втората седмица. може да е на третия месец или на втория ден.
когато се обичаш с някого, вярваш му и мозъкът ти е по-голям от кибритена кутийка, нещата обикновено се подреждат.
има и приказки.
може никой никого да не започне да притиска.
може ревността да се надживее. или да не се появи въобще.
и може да са си с някого сто години и въпреки това да не си се обезличил (нито той), ако умееш да поддържаш два ритъма едновременно.
има всякакви случаи. просто всеки търси нещо различно.
"има мн влюбени,мн мързеливи и много страхливи" и много тъпи ограничени копелета бих добавила,неуверени,несигурни unfuckable човешки боклуци. - мда ето такъв трябва да си за да съществува категория "изневярва" в съзнанието ти. Не виждам нещата по този начин - и приятелят ми не ги вижда така. Ние сме заедно 4 години - събрахме се когато бях на 16,а той на 17 -скочихме заедно с бънджи и се влюбихме.
Само няколко пъти съм си падала по други хора освен него,но винаги му разказвам - и на мен ми е приятно да го правя,и на него му харесва че го правя и му е интересно да му разказвам. Ако някога си намерим човек или хора които да харесваме с удоволствие бихме били и с тях - това е естествено. Моногамията съществува докато няма нищо по-подходящо или нищо което да е също толкова подходящо - или за единия или и за двамата едновременно.
Мисля 4е добре те разбирам защото и аз постоянно се сблъсквам с комплексарщината на хората и се чувствам ужасно щастлива че съм намерила поне 1 свестен човек който да е до мен.
Поздравявам те за оптимизма ти!
А той разказва ли ти такива неща за себе си?И ако ти споделя как хлътва по други женски индивиди и консумира желанието си с тях ти го гледаш разбиращо и си щастлива от това?Извинете дами,но човешката природа просто не е устроена така.Ако сте си трансформирали толкова психиката си спестявате наистина доста болка,която се изпитва с изневярата,но и губите много..И ако той с радост слуша за твоите "други" и това не го подразва дори малко,значи отношенията ви съвсем не са като на 2-ма влюбени.Явно сте запазили само обичта към личността на половинката си,но това далеч не е любов.. Все повече се уверявам,че човек може да обича много и много хора включително,но да е влюбен може да е само в 1...То е толкова завладяващо чувство,че няма как да го разделиш или разпределиш.Подаряваш го веднъж.
Ооооо миличката /ме прегръща Мартито!
Публикуване на коментар