Този път не се шегуваш... Damn, I'll miss you!
сряда, 28 април 2010 г.
неделя, 25 април 2010 г.
събота, 24 април 2010 г.
четвъртък, 22 април 2010 г.
"Синдикат 2" събра отново идеолозите на Мрака на 18 април в София
За втора поредна година "Gorgon" организираха т. нар. "Синдикат". Идеята за събитието възникнала спонтанно по време на дълго пътуване и целта е да се даде поле за изява на млади, независими творци, обединени под лоното на мрака. И този път мястото беше клуб "Fans", който е традиционно добър избор, заради подходящите капацитет и атмосфера.
Миналата година "Синдикат" беше разделен на три тематични вечери - "Orgy night" - със загубилия се напоследък SHEMALE ZERO и VJ Gorgon, "Electricity night" с ANIMASSACRE и "Industrial night" с VOYVODA и FAULT. През 2010-а отново се доказа, че тъмната страна от българската музика е жива. Е - почти жива, по-скоро току-що е излязла от гроба и готова за парти. Трите вечери бяха обединени в една, като бяха налице някои от добре познатите имена, както и нови, които затвърдиха черната картина.
Стартът бе даден на 18 април точно в 21:00 с INFECTION. Това беше първата му изява на сцена и новакът подгря публиката с дарк ембиънт, като накрая засили темпото. След неговото изпълнение беше прожектиран късометражният филм на Наталия Атанасова - "Rain" , който разказва в две минути историята на едно безцветно човече в света на цветовете.
Втори на сцената се появи SHRINE - дарк ембиънт творението на Христо Господинов. Той не изневери на стила си и за един сет време ни отнесе някъде на тъмно и някъде на далеч. След изпълнението си Христо не ми каза откъде идва тази негова любов към ембиънт музиката, под предтекста, че е "дълга история", но пък ми даде огънче и ме накара да се усмихна.
Към 22:30 ч. из клуба се разнесоха маршови звуци. Те бяха прехода към едни от идеолозите на събитието - момчетата от FAULT, които нямат издаден албум и разпространяват свободно музиката си в кибер-пространството. А тя е тежка, мрачна и шумна. Индъстриъл, който ти бърка директно в мозъка и изважда наяве скритите ти кошмари. Първото изсвирено от тях парче беше "Treason", последваха "Colour scene", "Room 101", "Horns и Voltaic". Няма как да не спомена доста ефектните им UV-микрофони, както и отличното им сценично поведение. FAULT изсвириха още "The Storm", "Ghosts, Buy a lie", "Soultheft" и "Cracked Robot", след което ни оставиха задъхани в ръцете на Симо от ANIMASSACRE и новия му проект MOKUSHI. А той е все така японски, но този път със сериозна хард-техно нотка. Варненският аниме герой имаше известни проблеми със звука и не успя да покаже най-доброто, на което е способен, но накара гостите да подскачат ентусиазирано на фона на тежките бийтове, а мен ме върна в тийн рейвърските ми години, които хич не бяха толкова отдавна.
Вечерта завърши с DJ Will, който както винаги се справи безупречно. Той се появи с тениска на TYPE O NEGATIVE и голяма част от сета му беше посветена на споминалия се наскоро Peter Steele, който за жалост този път май не си прави майтап с нас…
Отново останах приятно изненадана от "Синдикат". Имаше по нещо за всеки вкус - тежки бийтове, китари, хард-техно и отнесен ембиънт. Всичко беше поднесено в приятен полумрак, с абстрактна видео картина и на пръв поглед несъвместимите музикални стилове влизаха меко, заедно с приятните разговори и питиетата.
репортажът може да бъде прочетен и в www.katehizis.com на линк :
http://www.katehizis.com/news/shNews.php?id=14851&
Миналата година "Синдикат" беше разделен на три тематични вечери - "Orgy night" - със загубилия се напоследък SHEMALE ZERO и VJ Gorgon, "Electricity night" с ANIMASSACRE и "Industrial night" с VOYVODA и FAULT. През 2010-а отново се доказа, че тъмната страна от българската музика е жива. Е - почти жива, по-скоро току-що е излязла от гроба и готова за парти. Трите вечери бяха обединени в една, като бяха налице някои от добре познатите имена, както и нови, които затвърдиха черната картина.
Стартът бе даден на 18 април точно в 21:00 с INFECTION. Това беше първата му изява на сцена и новакът подгря публиката с дарк ембиънт, като накрая засили темпото. След неговото изпълнение беше прожектиран късометражният филм на Наталия Атанасова - "Rain" , който разказва в две минути историята на едно безцветно човече в света на цветовете.
Втори на сцената се появи SHRINE - дарк ембиънт творението на Христо Господинов. Той не изневери на стила си и за един сет време ни отнесе някъде на тъмно и някъде на далеч. След изпълнението си Христо не ми каза откъде идва тази негова любов към ембиънт музиката, под предтекста, че е "дълга история", но пък ми даде огънче и ме накара да се усмихна.
Към 22:30 ч. из клуба се разнесоха маршови звуци. Те бяха прехода към едни от идеолозите на събитието - момчетата от FAULT, които нямат издаден албум и разпространяват свободно музиката си в кибер-пространството. А тя е тежка, мрачна и шумна. Индъстриъл, който ти бърка директно в мозъка и изважда наяве скритите ти кошмари. Първото изсвирено от тях парче беше "Treason", последваха "Colour scene", "Room 101", "Horns и Voltaic". Няма как да не спомена доста ефектните им UV-микрофони, както и отличното им сценично поведение. FAULT изсвириха още "The Storm", "Ghosts, Buy a lie", "Soultheft" и "Cracked Robot", след което ни оставиха задъхани в ръцете на Симо от ANIMASSACRE и новия му проект MOKUSHI. А той е все така японски, но този път със сериозна хард-техно нотка. Варненският аниме герой имаше известни проблеми със звука и не успя да покаже най-доброто, на което е способен, но накара гостите да подскачат ентусиазирано на фона на тежките бийтове, а мен ме върна в тийн рейвърските ми години, които хич не бяха толкова отдавна.
Вечерта завърши с DJ Will, който както винаги се справи безупречно. Той се появи с тениска на TYPE O NEGATIVE и голяма част от сета му беше посветена на споминалия се наскоро Peter Steele, който за жалост този път май не си прави майтап с нас…
Отново останах приятно изненадана от "Синдикат". Имаше по нещо за всеки вкус - тежки бийтове, китари, хард-техно и отнесен ембиънт. Всичко беше поднесено в приятен полумрак, с абстрактна видео картина и на пръв поглед несъвместимите музикални стилове влизаха меко, заедно с приятните разговори и питиетата.
репортажът може да бъде прочетен и в www.katehizis.com на линк :
http://www.katehizis.com/news/shNews.php?id=14851&
събота, 17 април 2010 г.
Decadence
“He walks away,
The sun goes down,
He takes the day but I'm grown…”
… Няма да ти кажа, че си красив като онази стриптизьорка от острова, за която ми разказваше през онази бяла нощ. Красотата е толкова относително понятие и е навсякъде. В момента я виждам в слънцето, което се скрива облечено в синьо-розова рокля в дълбокото деколте на хълмовете, а трамвая преминава и го целува за довиждане. Ти също ме целуваш всеки път нежно по устните и ми казваш тихо и просто „Чао.” с плътния си мъжки глас. Това обаче е по изгрев. Прибирам се, залитам по улиците, токчетата ми тракат по паважа, пътувам със същия този трамвай или с някой от братята му близнаци. Лягам си и заспивам с ръка между краката, докато мисля за теб. Или за нищо конкретно. Казвам го само от куртоазия, но звучи красиво, нали? Дали приятелката ти ще прочете това? Дали ще те види между редовете? Най-вероятно не. Знаеш, че няма да те издам, затова ми даваш да те снимам с мобилния си телефон, докато си застанал на колене на мръсния под. Гол. Само по кубинки. И ме молиш за милост, с което ме караш да те унижавам още повече. Но това е целта ти. Харесва ти, защото си извратено копеле. И аз затова те харесвам - декаденсът привлича. Слънцето се скрива, пуретата ми гори и изпуска отровната си сива омая. Ще ида да си сипя още от уискито, което ти ми даде. Остана от последната ни нощ заедно, същата с трамвая. Докато го пия пиша за теб. Животът е прекрасен именно заради тези моменти. Заради преживяванията, които захвърляме след себе си, като чорапогащи с бримки от сласт и страст по тях. Животът е красив. Красив в простата електрическа илюзия на фаровете на колите, които преминават, които никога повече няма да видим, а и да видим няма да познаем. Някой ден ще умрем, ще изчезнем от този свят, а костите ни ще помнят някъде дълбоко в сложната си и вече нефункционираща същност тези мигове. Ще бъдем две изгубени, тъмни души, заслепени от светлината в края на тунела.
Наслаждавам ти се, защото винаги си почти мой, дори когато ми се отдаваш изцяло. Открадвам си по някой и друг момент с теб, а после го слагам внимателно в папката. Ти си част от колекция, както Воев би се изразил. Скоро ще бъдеш просто трофей, който виси закачен на стената ми и гледа с празни, мъртви вече за мен очи. Дебна те, като внимавам да не направя грешно движение и да не те изплаша. Премислям по девет пъти ходовете си и чак тогава натискам спусъка. Прекарвам твърде много време, в стремежа си да уцеля момента. Пиша клишета, които идват неканени в главата ми, а после ги трия и пия, защото ми се виждат глупави. Наблюдавам те през моя виртуален gloryhole. Докато те чакам през него виждам цици и къдрици. Когато най-сетне се появяваш се опитвам да пъхна в дупката това, което искаш да видиш в мен, а да скрия останалото. Него ще си го пазя за по-късно. Когато ще се прибера, залитайки по улиците, тропайки с токчета по паважа, със синини от твърде дългото стоене на колене на мръсния под. Пак ще сме сменили ролите си. И пак ще заспя с ръка между краката...
Декаденсът привлича.
The sun goes down,
He takes the day but I'm grown…”
… Няма да ти кажа, че си красив като онази стриптизьорка от острова, за която ми разказваше през онази бяла нощ. Красотата е толкова относително понятие и е навсякъде. В момента я виждам в слънцето, което се скрива облечено в синьо-розова рокля в дълбокото деколте на хълмовете, а трамвая преминава и го целува за довиждане. Ти също ме целуваш всеки път нежно по устните и ми казваш тихо и просто „Чао.” с плътния си мъжки глас. Това обаче е по изгрев. Прибирам се, залитам по улиците, токчетата ми тракат по паважа, пътувам със същия този трамвай или с някой от братята му близнаци. Лягам си и заспивам с ръка между краката, докато мисля за теб. Или за нищо конкретно. Казвам го само от куртоазия, но звучи красиво, нали? Дали приятелката ти ще прочете това? Дали ще те види между редовете? Най-вероятно не. Знаеш, че няма да те издам, затова ми даваш да те снимам с мобилния си телефон, докато си застанал на колене на мръсния под. Гол. Само по кубинки. И ме молиш за милост, с което ме караш да те унижавам още повече. Но това е целта ти. Харесва ти, защото си извратено копеле. И аз затова те харесвам - декаденсът привлича. Слънцето се скрива, пуретата ми гори и изпуска отровната си сива омая. Ще ида да си сипя още от уискито, което ти ми даде. Остана от последната ни нощ заедно, същата с трамвая. Докато го пия пиша за теб. Животът е прекрасен именно заради тези моменти. Заради преживяванията, които захвърляме след себе си, като чорапогащи с бримки от сласт и страст по тях. Животът е красив. Красив в простата електрическа илюзия на фаровете на колите, които преминават, които никога повече няма да видим, а и да видим няма да познаем. Някой ден ще умрем, ще изчезнем от този свят, а костите ни ще помнят някъде дълбоко в сложната си и вече нефункционираща същност тези мигове. Ще бъдем две изгубени, тъмни души, заслепени от светлината в края на тунела.
Наслаждавам ти се, защото винаги си почти мой, дори когато ми се отдаваш изцяло. Открадвам си по някой и друг момент с теб, а после го слагам внимателно в папката. Ти си част от колекция, както Воев би се изразил. Скоро ще бъдеш просто трофей, който виси закачен на стената ми и гледа с празни, мъртви вече за мен очи. Дебна те, като внимавам да не направя грешно движение и да не те изплаша. Премислям по девет пъти ходовете си и чак тогава натискам спусъка. Прекарвам твърде много време, в стремежа си да уцеля момента. Пиша клишета, които идват неканени в главата ми, а после ги трия и пия, защото ми се виждат глупави. Наблюдавам те през моя виртуален gloryhole. Докато те чакам през него виждам цици и къдрици. Когато най-сетне се появяваш се опитвам да пъхна в дупката това, което искаш да видиш в мен, а да скрия останалото. Него ще си го пазя за по-късно. Когато ще се прибера, залитайки по улиците, тропайки с токчета по паважа, със синини от твърде дългото стоене на колене на мръсния под. Пак ще сме сменили ролите си. И пак ще заспя с ръка между краката...
Декаденсът привлича.
понеделник, 12 април 2010 г.
неделя, 11 април 2010 г.
Най-тъпата татуировка на всички времена!
Тъй като възнамерявам да си правя нова татуировка, поразгледах днес из Фейсбук профилите на различни тату-артисти в София. Така де, да им видя скиловете и да преценя кой да е следващият, който да прониже плътта ми...
Попаднах на една снимка, която ме втрещи! Виждала съм много тъпи татуировки, но това да си напишеш "Притежание на Николай" на онази работа си е даже по-зле от това да си напишеш "Левски" на плешката!
Тази "творба" е на студиото Ink Brothers, които иначе имат доста интересни и перфектно изпълнени рисунки в профила си и са били избор на BG VIP персони като Маги Желязкова и Нели от Огледала. Тази може би са я качили за майтап или куриоз... Вече не се учудвам като някой татуист ми каже колко много татуси е отказал и отказва да прави...
Дали пък въпросният Николай не е накарал изгората си да направи това безумие, за да е сигурен във верността й? Кой знае...
Попаднах на една снимка, която ме втрещи! Виждала съм много тъпи татуировки, но това да си напишеш "Притежание на Николай" на онази работа си е даже по-зле от това да си напишеш "Левски" на плешката!
Тази "творба" е на студиото Ink Brothers, които иначе имат доста интересни и перфектно изпълнени рисунки в профила си и са били избор на BG VIP персони като Маги Желязкова и Нели от Огледала. Тази може би са я качили за майтап или куриоз... Вече не се учудвам като някой татуист ми каже колко много татуси е отказал и отказва да прави...
Дали пък въпросният Николай не е накарал изгората си да направи това безумие, за да е сигурен във верността й? Кой знае...
сряда, 7 април 2010 г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)