четвъртък, 24 декември 2009 г.

A christmas without weed...

Докато слушах изпушилата коледна станция Soma Fm: Xmas in Frisko (http://somafm.com/play/xmasinfrisko) попаднах на най-сърцераздирателната коледна песен ever: 

Ето и част от текста:

Well it's christmas time again
I've been calling all my friends
Well there ain't no weed to buy
So I won't be getting high

Then I called my old friend Mike
And he asked me what I like
I'd like to find some christmas pot
I enjoy smokin a lot
And this town's too god damn dry 

Christmas without weed
Is like a forest without trees
Is like a song without an end
A writer with no pen
Won't someone help me please

Тъжно, нали? Тайнственият депресиран певец нарича себе си Shawn, а парчето може да свалите от този линк : http://beemp3.com/download.php?file=2774672&song=A+Christmas+Without+Weed

Весела Коледа на всички! х)

вторник, 22 декември 2009 г.

Проникване

На едно момче
Срещаме се по средата на мъгливото шосе.
Аз нося дълго кашмирено палто и кожени ботуши на висок ток.
Ти си сложил черните си кубинки и сивия вехт балтон.
Но обвивките нямат никакво значение.
Вече.
Обвивките на обвивките още по-малко.
Крачим мълчаливо по осевата линия.
И двамата сме вперили погледи напред и дишаме учестено, съсредоточени в облачетата пара, образуващи се от дъха ни.
Вървим 5 или 10 минути, час или два.
Времето няма никакво значение.
То е просто условност, скъпи.
Шосето свършва внезапно.
Точно както сме си го представяли.
Продължаваме да вървим, сякаш нищо не се е променило.
Когато стигаме ръба поемаме дълбоко дъх.
Хващаме се за ръце.
Преплитаме пръсти.
За последно.
Ненужните ни кожи, мускули и кости, и всички останали телесни принадлежности започват да се изпаряват.
Вливат се в мъглата.
Захвърляме изхабената си плът, за да оголим душите си и да изчезнем в тях.
Хубаво е.

сряда, 16 декември 2009 г.

Лицата на балканския модернизъм на гости на Националната художествена галерия

Доста интересна изложба, включваща около 120 творби на художници модернисти от България, Гърция и Румъния ще бъде открита утре /17 декември/ в Националната художествена галерия. Днес сутринта имах възможността да надникна "зад кулисите" и се убедих в това.

"Лица на модернизма" представя подбор от по 40 творби на значими автори от трите балкански страни, сред които Вера Недкова, Жорж Папазов, Жул Паскин, Михалис Економу, Ханс Матис Тойч и други. Картините са разделени в различни зали на 3 основни групи - Нова модерна визия: пространство, пейзаж, натюрморт, Модерна визия за историята: социален критицизъм, национална идентичност, божествено вдъхновение, спомени за класическа Гърция и Човешкото присъствие в модерното изкуство: портретът, човешкото тяло. Експозицията акцентира върху развитието на модерното и авангардно изкуство в трите балкански страни и подчертава връзките им с художествените течения в Западна и Централна Европа за периода 1910 - 1940 г.

Сигурно повечето от тези имена са ви непознати /на мен също!/, а и съчетанието на думите балкански и модернизъм ви звучи като оксиморон... Да, ама не, както беше възкликнал един култов български журналист. Аз видях някои доста добри неща, сред които особено силно ме впечатли "Портрет" на Жорж Папазов - модернистичен портрет на мъж, изпълнен почти изцяло в черно, със съвсем леки разноцветни акценти като кичурчета коса. За съжаление, го нямам на снимка, но един пич, който не си беше забравил фотоапарата като мен, ми обеща, че ще ми прати това онова...

"Лица на модернизма" ще бъде последователно показана в Букурещ, София и Атина. Всъщност румънците вече са я видяли, защото експозицията е обитавала сградата на тамошния Национален художествен музей от 1 октомври до 29 ноември. У нас лицата на балканския модернизъм ще гостуват от 17 декември до 16 февруари догодина, след което заминават за Атина.

Е, май ви изплюх достатъчно инфо. Остава само да ви покажа малко от творбите включени в проекта. Смятам, че те ще ви убедят да отидете и да видите за какво става въпрос. Все пак не всеки ден се говори за балкански модернизъм! х)



Иван Милев
Натюрморт, 1925
Темпера, бронз, хартия, 51 х 57 cм




Николай Абрашев
Композиция (Земя), около 1927
Mаслени бои, платно, 91 х 69.5 cм



Кирил Цонев
Пристанището на Виго, Испания, около 1930
Mаслени бои, платно, 59.5 х 68 cм



Кирил Цонев
Инженерът, 1930
Mаслени бои, платно, 74 х 58 cм



Вера Недкова
Три фигури в интериор, 1928
Mаслени бои, платно, 90 х 110 cм



Спирос Папалукас
Скит „Св. Андрей“, 1932–35
Mаслени бои, платно, 93 x 83.5 cм



Михалис Економу
Къща на мечтите, около 1929–1931
Mаслени бои, картон, 40 x 69 cм



Янис Царухис
Моряк с бледо лице, 1938
Αкварел залепен на платно, 72 x 42.5 cм



Ханс Матис Тойч
Композиция, 1924
Mаслени бои, платно, 100.5 x 93 см



Хенри Даниел
Интериор на ателие, 1924
Βъглен, акварел и гваш, хартия, 34.4 x 23.7 см



Корнелиу Михайлеску
Най-новата Олимпия, 1930
Mаслени бои, картон, 96.5 x 68 см



Макс Херман Макси
Измерване на водните дълбочини на Дунав, 1926
Mаслени бои, платно, 80 x 109.5 см

/снимки: НХГ/

вторник, 8 декември 2009 г.

Amenun Philip Geneva. Червено. Горещо.

Снощи в Арт Клуба на Иван Асен II 6 с приятно парти беше открита новата изложба на Яна Купенова/Amenun Philip Geneva "Рисунък с туш". Тъй като смятам, че изкуството не трябва бъде обяснявано и преекспонирано, а просто видяно и почувствано ще ви покажа снимки на някои от картинитe:








Стига ви толкова. За повече ще трябва да отидете на място. Имате малко повече от месец да го направите - картините ще обитават Арт Клуба до 11 януари догодина. А след това може би ще намерят новия си дом.

Междувременно можете да посетите блога на Яна : www.amenungeneva.blogspot.com и/или да се свържете с нея на e-mail apg@abv.bg.

Всичко е супер. Единствено имам една забележка към собствениците и персонала на Арт Клуба - увеличете малко отоплението. Вярно е, че изкуството изисква жертви, но защо това да сме ние...

PS: Вчера /18 декември/ бях отново в Арт Клуба и беше доста топличко и приятно, така, че забележката отпада. x)) Наздраве!

(сред)нощно

Нощта се разсипва пред мен като огърлица черни перли блъснала се в белия мраморен под.
Аз стоя отстрани и мислено събирам зърната.
Хващам ги с два пръста и внимателно се оглеждам в тях.
Образът ми изглежда разкривен, тъмен и малък, но това по особен начин ме привлича.
Поглеждам по-надълбоко.
Усещам как Нещо ме всмуква и аз минавам от другата страна.
Затварям очи за миг и когато ги отварям съм вече там, отвъд.
Не знам защо ги затворих.
Знаех си, че трябва да гледам трансформацията, да я усвоя максимално за да я повторя.
Но затворих очи.
Когато ги отворих всичко беше същото.
Само цветовете бяха обърнати.
Аз стоях насред същото, а около мен като дъжд се сипеха бели перли.
Взех една от тях в ръката си.