четвъртък, 7 април 2011 г.

Automatic Flowers - False reality



Пловдивската банда Automatic Flowers изскочи със съвсем нов и ултра свеж клип към парчето "False Reality". Групата определено е усъвършенствала стила си, който звучи доста уникално и алтернативно за българската сцена, вокалът на Иво е отличен, както обикновено, и напомня приятно на този на Daryl Palumbo от Glassjaw и Head Automatica. Мелодията е запомняща се и оригинална, а клипът остроумен и в съзвучие с текста, който макар и силно саркастичен не поучава, а напротив - получило се е много забавно и небрежно. Изборът на главните герои е супер - и двамата са много хубави и се справят отлично с ролите си, ъгълът на заснемане също ми допада много.

Поздравления на целия екип и наздраве!

вторник, 5 април 2011 г.

Татуирани Лего човечета Йей!









Страхотно креативна рекламна кампания на химикалките PilotPen, а като гледам и на Лего. х) Реблогнато от http://www.itsdeadlicious.com/.

събота, 2 април 2011 г.

We are fireworks



His fuel is our frustration
and dreams begin to ache
and all the while we wear a party smile
and happily we shiver
happily we shake
Oh shake, shake, shake

We are fireworks -- slowly, glowing
bold and bright
We are fireworks -- burning shapes
into the night

Twist and turn -- burn, burn, burn...

Винаги съм обичала фоерверките или както по-често ги наричаме в България - заря. Последно от терасата на апартамента ми в София със С. гледахме прекрасна, продължителна, разнообразна, цветна заря. Тя избухваше, разцъфваше огряна в разноцветни лъчи и форми и угасваше в небето оставяйки след себе си струйка дим, за да отстъпи място на следващата балерина, участваща в пиротехническата феерия. Чичо Джак, но не Даниълс, а Керуак е казал: "...защото единствените хора за мен са лудите, онези, които са луди за живот, луди за разговори, луди за спасение, онези, които пожелават всичко наведнъж, които никога не се прозяват, нито дрънкат баналности, а горят, горят, горят като приказни жълти фойерверки, разпукват се сред небето, същински звездни паяци, а отвътре блясва синкавата светлина на сърцевината им и тогава всички се стъписват: "Аууууу!"

Пейо Яворов е добавил:

"Сред пламъци и адски дим
ний двама с тебе ще горим.
Красиви в мрачна грозота,
и грозни в сяйна красота -
сред задух нетърпим,
в копнение за мир небесен,
ний двама тук ще изгорим,
ний двама с тебе, моя песен!"

Да бъдем фоерверки, да бъдем цветни, макар и да искрим в пълния си блясък само в мрака, да горим, а да не тлеем, да види някой магическото ни изпълнение и да възкликне "Аууу!" "Уауу!" или "Ехааа!" или нещо подобно на някой от стотиците езици по света. Kогато и димът отмине, да останем да живеем в някой неврон на мозъка му, в някоя малка килийка от паметта му завинаги.