Нещо, което написах преди около година, сложих в блога си и след това изтрих. Сега решавам да го публикувам отново.В една късна лятна вечер, когато купонът вече започваше да замира, момчетата цъкаха белот в кухнята, докато момичетата се бяха събрали в хола, бяха се излегнали кой където намери и се прозяваха групово. Точно тогава, сигурно 5 минути преди да заспят тотално Клара се обади:
Ей мацки, ако знаете онзи ден каква история чух . Уж се била случила в нашето градче, но на мен ми изглежда като чиста проба градска легенда. Все пак е изключителна, много романтична и малко тъжна, искате ли да я чуете?
- Ами давай, или ще се поразбудим или ще ни подейства като приказка за лека нощ. – Отговори й Силвия, която разцъкваше SMS-ите на телефона си си и триеше ненужните.
Клара започна да разказва. Всъщност всички наостриха уши и започнаха да я слушат внимателно, защото тя разказваше много интересно, определено си я биваше, а историите й бяха необикновени и същевременно достатъчно простички за да припознаеш ако не себе си, поне някой познат вътре.
- Започвам. Слушайте внимателно. Той бил на 20 и няколко и се казвал Теодор. Бил по-скоро хубав – висок, с добре оформено тяло, за което се грижел старателно, с тъмно руса коса и леко грубо, но мъжествено лице с искрящи зелени очи. Имал много познати, с които излизал вечер по баровете и клубовете в нашия град, точно като нас, даже може и да сме го срещали хаха. Там, както знаете стават и свалките, а с неговата външност определено се радвал на женско внимание. Теодор имал обаче един проблем, за който не бил споделил с никой - неговата малка тайна, която разяждала отвътре уж щастливия живот, който трябвало да води. Той не успявал да получи ерекция с всички онези красиви, млади, добре оформени жени (като нас), които ухаели на свежа плът и секс и с които всички искали да спят. Когато Теодор се озовял в едно легло с такава жена, каквото и да правела тя просто „не можел да вдигне парашута”. Но не, той не бил импотентен… просто явно му ставал само с грозни мацки. Ако бил с някоя възрастна, грозновата, дебела, космата или откровено грозна жена получавал мощна ерекция и ги карал да полудяват. Но никога не можел да докаже своите способности на красивите жени, които желаел и с които заслужавал да бъде. След 2-3 срещи с него, след няколко креватни опита, мацките просто спирали да му вдигат телефона или започвали да измислят оправдания за да не се виждат, а след седмица-две той ги виждал с някой друг, който нямал неговата външност, сигурно нямал и неговата душевност, но успявал да ги чука и вероятно да ги задоволи. Никоя от тези красавици не успявала да стигне до истинската му същност, а грозниците чукал по един два пъти и след това нямал и желание да ги види повече. Използвал ги като обект, който да задоволи страстите му, като секс кукли, които не харесвал визуално, но по странна ирония го възбуждали. Мислел си – „Само да мога да правя секса, който искам бих бил щастлив”
Тя пък била на 17 и се наричала Кристина. Притежавала интересна красота, изящно тяло и огромен сексуален капацитет. Обожавала да се чука и го правила като никоя друга жена на света. Знаела, че може да има пениса на всеки, никой никога не й бил отказвал, но не можела да притежава душата на никого и това я натъжавало. Не, че мъжете не се влюбвали в нея – влюбвали се, но в момента в който тя усетела, че те вече са нейни, губела всякакъв интерес към тях и ги изоставяла. Сякаш сама бягала от щастието си, от това, което искала. Така от легло на легло, от мъж на мъж, тя се взирала в очите им докато свършвали и се опитвала да открие в тях любов. Но не виждала нищо друго освен страст и сласт и безкрайна празнота, която оставала вътре в нея след като те свършели. Не, че и Кристина не се влюбвала. Тя се влюбвала няколко пъти годишно, но само в онези, които можела да притежава отчасти, с които си открадвала моменти и които след като били за кратко в нея се връщали при своите приятелки и съпруги. Обичала само мъжете, минаващи като приказни привидения през нея и живота й и оставящи след себе си вкус на сладка тъга. Тя продължавала да бъде чрез тялото си с различни мъже, да приема в душата си само тези, които не можела да има, докато не започвала да се чувства все по-празна и празна. Искала да се промени, казвала си, че ще го направи и все пак не го правела. Изгубена в кръговрата, точно когато си мислела, че водата я е погълнала изцяло и няма смисъл да се повдига дори и за миг над всичко това и да си поема въздух, я срещнал Теодор. Станало като на филмите. Случайно, на улицата, обърнал се след нея и тя се обърнала след него. Заговорили се. Просто се забелязали в тълпата, разменили си Фейсбуците, защото gsm-ите вече не били на мода. Уговорили се да излязат. Отишли на среща, след която и на двамата се случило точно това, което винаги се случвало. Тя се напила и си легнала с него, а той не успял да го вдигне. Но вместо това да ги смути, то някак си ги накарало да се почувстват по-интимни от всякога. Под въздействието на алкохола или не Теодор първи й разказал своята история и й казал, че му трябва пълноценният секс за да се почувства щастлив. От своя страна Кристина му отговорила, че сексът не може да му даде щастие, а напротив и му разказала своя случай. Решили да загърбят чукането и всички онези неща, които правят „връзките” - „връзки”, или които просто хората са приели за такива. Решили да се виждат и да си говорят за динозаври и книги, вместо за сметките за тока, сексът,наркотиците и парите, да се докосват по най-нетрадиционните места като брадичката или безименния пръст на лявата ръка, вместо да се целуват и натискат. Започнали да се срещат по този начин, като две човешки същества, на които просто им е приятно да споделят времето си заедно. Без ангажименти, без условности, без нищо сексуално и животинско. Срещите им били като танц на душите, чисти като току що навалял декемврийски сняг. Но една вечер, докато си говорели и се наслаждавали чисто и просто на удоволствието от присъствието на другия съвсем спонтанно се целунали, прокарали пръсти през косите, след което се прегърнали. Прегърнали телата си, след като били опознали душите си. Отправили се към леглото и правили най-прекрасния, пълноценен и задоволяващ секс някога. След като се бил отрекли от него и били изтрили от паметта си, всичко, което знаели за секса, всичко на което ги били учили и всичко, което били изкривили през тесните си призми и безбройните обществени огледала го открили наново неоневинен, неопетнен, почти магически… На сутринта Кристина се събудила и го погледала докато спи. След малко и Теодор се събудил и й се усмихнал.
- Ееее Клара, страхотна разказвачка си, просто няма такава, ама кажи де, какво станало после? – запитаха момичетата, които се бяха понадигнали и слушаха с ококорени очи.
- Не знам, до тук ми я разказаха… предполагам, че са „заживели щастливо до края на дните си”…
- Да беее, такива неща не се случват вече, никой не се отказва от секса, никой не се уморява от него. Sex rules everything around us, не можем да победим това. – обади се Виктория – и все пак е много красиво.
- Дааа. Искам и на мен да ми се случи нещо такова, този моят вече започва сериозно да ми лази по нервите. – сподели Мария.
Летаргичната обстановка от преди малко се беше превърнала в добре познатата момичешка глъчка, в която всяка споделяше с другите любовните си терзания и радости. Само Калина стоеше мълчаливо отстрани и леко се усмихвашe…
които можеш да срещнеш по тези географски ширини в момента. Аз пък от своя страна пътувам от декаденса към конструктивното, комбинирайки некомбинируемото и ни нито за миг не спирайки в сивата хомогенна смес на средното положение. 
