03.01.2010
"Is it what we read or is it what we write..."
Пътувам отново с влака по добре познатата траектория "Пловдив-София". В ушите ми звучи първият албум на The Smiths, а на краката ми са "По пътя" на Керуак и бутилка минерална вода. Тефтерчето в което пиша ми е подарено от Рамирез и е много специално и гледам да си го пазя и да не пиша в него. Наскоро обаче осъзнах, че смисъл от пазеници няма. Всичко може да приключи в следващия момент, а и да не приключи животът може да ти поднесе нещо тотално неочаквано. Има особена красота и магнетичност в това да изживееш земния си път на един дъх, без да спреш и за миг да извличаш максимум наслада. Да не се замисляш и за миг за последствията, а да гориш, гориш като приказна фоерверка, както е написал чичо Джак, в средата на миналия век. Приятелите ми са курви, наркомани и комарджии. Макар да звучи ужасно в това няма нищо лошо и аз смятам, че те са едни от най-възхитителните хора,
които можеш да срещнеш по тези географски ширини в момента. Аз пък от своя страна пътувам от декаденса към конструктивното, комбинирайки некомбинируемото и ни нито за миг не спирайки в сивата хомогенна смес на средното положение. На следващата страница:
Хляб, кисело мляко, храна за заека.
5 коментара:
иии че грозно пишеш :(
постарай се малко, опитай по- прегледно, какойтуйнещо...
Марти, мисля че Долан те сваля.
огнянчо, мойто момче- найшкаттишибнаедин...
ъпдейт:
Мартино- честита ти Бама Марта !
Може и имен ден да имаш днес, но не съм сигурен, ще ме прощаваш..
Повечко здраве, силна храна и по- малко нерви с тъпите, прости, изгубени във времето и собственото си его американци..
- от твоите невидими приятели.
п.п. Бай Огняне- извинявай, аверче.
Марти, честит имен ден!
Жива, здрава, хубава, румена и т.н.
Следвай си мечтите и целите, недей се разсейва, недей прави компромиси също така.
Нека още много години си другарстваме в твоя блог, като едно мило семейство!
Публикуване на коментар