Здрави бийтове под Телевизионната кула във Варна

На 10 и 11 юли, полянката до ТВ Кулата във Варна ще приюти почитатели, създатели и миксатори на алтернативна и хард електронна музика.

На 10ти, за трети път ще се проведе Remurder Seaside Fest-а. Музиката ще бъде различна и експериментална - breakcore, idm, rave, experimental. Няма да липсват гости от цяла Европа, както и мощен БГ съпорт. Просто не знам как всички DJ ще успеят да се отчетат за една вечер, но REMURDER си знаят работата.



Ето и line up на артистите, както и сайтове, на които може да се запознаете с творчеството им:

GHOST- UK
http://www.myspace.com/ghostoflife4land

GRR - IT
http://www.myspace.com/grrsgnarl

DJ ZECK
http://www.myspace.com/bloelink

MINUS - RO
http://www.myspace.com/minusro

OLGA BANCIC - RO
http://www.myspace.com/olgabancic

D-JAHSTA - GR
http://www.myspace.com/djahsta

NUFF - GR
http://www.myspace.com/ffun

KILLMADONNA - GR
http://www.myspace.com/_killmadonna_

Y370 & ENEFTZE - BG
http://www.tishina.org

ZAREVO - BG
http://www.tishina.org

MLOSKI - BG
http://www.myspace.com/mloskimusic

MOODIX- BG
http://www.myspace.com/moodix

GICHEV - BG
http://www.myspace.com/gichev

BROKOLI - BG
http://www.myspace.com/brokoliremurder

GOROE - BG
http://www.myspace.com/goroe

AMENIZUM - BG
http://www.myspace.com/amenizumremurder

FAKE - BG
http://www.myspace.com/dushecircel

BROKERZ - BG
http://www.myspace.com/brokerz

PUMPKIN TEMP - BG
http://www.myspace.com/pumpkintemp

Входът ще бъде 10 лева, носете си пиячка, кльопачка и екстри (ако ви трябват). Вярвам, че събитието ще си струва, така че... be there!

***

Втората вечер е отредена за всички schranz и gabba манияци. Събитието е хоствано от DARKNESS FALLS GROUP и V.T.T. и ще се проведе на две сцени: SCHRANZ FACTORY VI и HARDCORE REBELLION. Както вече се досещате на първата ще дъни яко Хард Техно, а на втората Хардкор, Габба и подобни бруталии. Прилагам флаери и line up + сайтове за двете сцени.

STAGE 1
SCHRANZ FACTORY VI 11.JULY.2009



Line up:

Dj Quest
http://myspace.com/_dj_quest

Thermo (Underground Loops)
http://myspace.com/thermich

BoBetz /Xcentric/ Vs Dj Void /Xcentric/
http://myspace.com/bobetz

SubSonic /Darkness-falls,Kne`Deep/
http://myspace.com/subs0nic

DarkTechnik /Sadistic Noize/
http://myspace.com/darktechnik

Divine /Darkness-Falls, Sektor 13/
http://myspace.com/djdivinebg

NRC
http://myspace.com/narcot1c

Sizzle /Sadistic Noize/
http://myspace.com/sizzleisbad

TRMZ
http://myspace.com/DjTrmz

STAGE 2
HARDCORE REBELLION



Line Up :

JUNKIE KUT / Splatterkore/Splitterblast/Darkspell , UK /
http://www.myspace.com/junkiekut

KID KORRUPT / Ghettocore rec. , UK /
http://www.myspace.com/aninspirationforbirthcontrol

L-DOZE / VTT /

PSYCHOTICAL vs In-TOXX / VTT /
http://www.myspace.com/psychoticalepisode
http://www.myspace.com/hcetalon

MOKUSHI / VTT /
http://www.myspace.com/mokushibg

NIKOLA MARINOV
http://www.myspace.com/nikolamarinov

D-LYSERGIC ACID /GABBAFREAKZ/
http://www.myspace.com/aceeed

AMENIZUM /REMURDER/
http://www.myspace.com/amenizumremurder

TRESNQ
http://www.myspace.com/goatspiral

IPOLEPTIC /Gabbafreakz/
http://www.myspace.com/ipoleptic

Входът за двете сцени е общ - 10 лева, а началният час е 19.

Ето и карта, с помощта на която да стигнете до мястото:



Изберете подходящото за вас парти (а защо не и двете), грабвайте раницата и доброто си настроение и се запътвайте към морето!

Айдеее... дойде сезонът на open-airите!

За разрухата като народопсихология. Част 2 - Червено-жълто-пембяно - Природата ни е в опасност. Иракли.

"Чупете! Трошете! Всичко е държавно!" Този пънкарски девиз май отдавна се е превърнал в мото на българските политици. И докато предизборно всеки един от тях се кълне и зарича какво ще построи и направи за България, аз правя ретроспективна равносметка на нещата, които са разрушили. И май разрушеното е доста повече от построеното...


Комунизъм/капитализъм - колективен деструктивизъм:

Във facebook едно момче ми напомни за невинните жертви на комунизма. Няма да се спирам подробно на зверствата от тази епоха. Всички ние би трябвало да сме си взели поука, какво се случва, ако сложим властта на един утопичен режим в неподходящи ръце. Ето и малко все още мокра от кръв информация:

По време на комунистическия режим в страната са били убити над 60 000 души и над 200 000 души са преминали през комунистическите концентрационни лагери. В края му е било организирано преследване срещу българските турци по време на т.нар. „възродителен процес” и над 300 000 от тях са били насилствено изселени в Турция.

Слава богу, комунизма си отиде. Спете спокойно деца.

1989 дойде и отмина.
Комунистите се превърнаха в социалисти, БКП в БСП. Властта вече не беше еднолична, партиите влизаха в коалиции помежду си, разпределяха си благините, но не и отговорността. Разрухата също се видоизмени, но продължи да я има.

Вместо човешки материал, вече се разрушаваше природа. Вярно, не така явно и показно, както мавзолея, но не е ли държавата тази, която трябва да спре незаконните строежи? Да защити останалата ни природа?

Явно не. Парата прави играта. Срещу някой и друг лев се продават разрешителни за строителство, а държавата нищо не вижда, нищо не чува, нищо не казва.

По време на управлението на Тройната Коалиция (БСП-НДСВ-ДПС) е разрешено да се строи върху древни некрополи. Защитени обекти като Иракли и Седемте рилски езера са заплашени от бетониране и застрояване. Седемте рилски езера успяхме да ги спасим. За некрополите се вдигна малко шум по медиите. Безрезултатно. А Иракли?

Иракли:






Иракли е едно от последните останали райски кътчета по родното ни Черноморие. Заемащо площ от 42.30 хектара, до село Емона (община Несебър), то попада в категория "Защитена територия", както и в мрежата от защитени райони на Европейския Съюз "Натура 2000". Контролира се (уж) от Регионалната инспекция по опазване на околната среда в Бургас. Обявено за е резерват от правителството със Заповед No. РД110 от 06 май 1994 година. Целта е да се опазят типичните крайбрежни хабитати на редки и застрашени растителни видове като пясъчна лилия и млечка, морски ранилист, татарски млечник, морски ветрогон, както и множество птици.

Тези факти обаче явно не са пречка за офшорната компания Swiss Properties (www.swissproperties.net), която решава, че точно там ще построи своето луксозно ваканционно селище Riverside village. И никой не й попречва.

Ето и планът на "уреденото с вкус" комплексче, което според сайта на компанията има за цел да създаде нов вид среда комбинираща възможности за приятно и комфортно прекарване на времето, да предложи високо качество на обслужването, да създаде нови работни места, да осигури високи доходи на работещите и да формира опит и класа в областта на този бранш. Не се връзвайте на тези празни приказки.


Всъщност компанийката има за цел да изкара хиляди евро за сметка на малкото останала българска природа. Виждате в какво се превърна Слънчев бряг. Искаме ли и останалата част от Черноморието ни да изглежда така? Бетонирана, фрашкана с пияни до козирката чужденци, чалга клубове, сергийки и мащабни хотелски комплекси, които са по джоба на 1% от българските граждани.

Природозащитниците се вдигнаха на крак, препречиха пътя на багерите, създадоха сайт www.daspasimirakli.org, организираха няколко концерта с цел пропагандиране на акцията, с цел защита на един уникален природен комплекс.

Резултатът? Строежите продължават и държавата мълчи. Вместо избраните от нас политици, лидери на българския народ, защитници на нашите интереси да се вдигнат и да изгонят багерите на нахалната строителна компания, те се обясняват колко стабилна била в момента държавата. Каква стабилност, другарю Станишев? Природата ни малко по малко се превръща в бетон!

Дори попове освещават безочливия строеж, срещу някое и друго подхвърлено левче. Какво повече да коментирам...



Устието на река Вая е превърнато в бетонно корито, строежите на Riverside village продължават "по план", множество дървета са изсечени...




Иска ми се да кажа, че има надежда, че някой ще помогне, че издевателствата над българската природа ще спрат. Иска ми се, но не мога.

За разрухата като народопсихология. Част 1 - Синьо - Мавзолеят

"Чупете! Трошете! Всичко е държавно!" Този пънкарски девиз май отдавна се е превърнал в мото на българските политици. И докато предизборно всеки един от тях се кълне и зарича какво ще построи и направи за България, аз правя ретроспективна равносметка на нещата, които са разрушили. И май разрушеното е доста повече от построеното...

1.Мавзолеят на Георги Димитров



2 юли 1949г. В съветската столица Москва умира бащата на българския комунизъм - Георги Димитров. Министерският съвет на Народна Република България взема решението за построяването на негов мавзолей, което обаче трябва да стане много бързо. За три дни арх. Георги Овчаров изработва проекта, след още пет сградата е почти изцяло готова и на 10 юли 1949г. тялото на Димитров е балсамирано и положено там. В последствие облицоват фасадата с русенски камък, а по-късно подменят облицовката с нови плочи от врачански камък. От двете страни на входа са били поставени бюстове на Димитър Благоев, Георги Кирков, Георги Димитров и Васил Коларов (последния първоначално е погребан при изхода на мавзолея, а по-късно тленните му останки са преместени в Софийските централни гробища).

Мавзолеят е бил оборудван с климатична инсталация поддържаща температура от 17°C с отклонение плюс - минус половин градус. Повечето му помещения са се намирали под земята. Там са се извършвали процедурите необходими за подържане на балсамираното тяло. Саркофагът, в който то е било изложено, е бил с бронирани стъкла и се е спускал надолу, чрез специален подемник, а когато е качван в траурната зала за поклонение се е превръщал в херметически затворена камера.

След настъпването на демокрацията, на 17 юли 1990г. мумията е изнесена от "оскверненото" й обиталище, намиращо се на пъпа на София - между БНБ и Министерството на отбраната, и е погребана в Орландовци.

9 години по-късно и точно 50 години, след построяването на мавзолея, правителството на СДС, начело с вицепремиера Евгений Бакърджиев решава окончателно да го разруши. Първият взрив е извършен на 21 август 1999 година в 14:37 часа, а последните отломки са извозени в късния следобед на 27 август. Парадоксално - с два дни повече отнема разрушението от сътворението. Построен за 5 дни, премахнат - за 7. Това може да се случи само в България.

В световен мащаб има само пет мавзолея на комунистически лидери: в Пекин - на Мао Дзедун, в Пхенян - на Ким Ир Сен, в Ханой - на Хо Ши Мин, в Москва - на Ленин. И да... този на Георги Димитров, който вече не съществува.

Никога няма да им го простя!

Самата мисъл, че уникално историческо наследство е заличено от земята с лека ръка и много динамит ме изпълва с неописуем гняв и започвам мислено да екзекутирам по изключително жесток начин всички членове на тогавашното правителство, взело това безумно решение и разрушило една от малкото забележителности на София. Замислете си и ми кажете, можете ли да се сетите за туристическа атракция в София, с историческо значение, като изключим църквите и административните сгради?! Едва ли има столица по бедна на история и забележителности от нашата! Дори се чудя къде екскурзоводите водят туристите, преди да ги забият в един от стотиците барове, където да се налеят с един от най-евтините алкохоли в Европа и да чукат едни от най-евтините курви...

Германия не е разрушила Райхстага си, Москва не е разрушила мавзолея на Ленин, Китай не е разрушил мавзолея на Мао Дзедун, макар политическите системи и личности, обвързани с тези сгради, да са причинили много повече вреда на собствените си нации и на света. Още нещо: правителствата на тези държави изкарват луди пари всеки ден от тези забележителности. Опа входче 10 долара, опа брошурка - 2 долара, опа сувенирче за спомен - 5 долара. Или да говоря в евро, защото е по-модерно?! Ще загуби ли България, ако пари, спечелени от един спомен от миналото, отидат за по-високи пенсии или по-евтини лекарства? Но не, ние трябва да заличим миналото от световната история, да го убием, да стъпим върху него, да се потупаме по гърдите и да извикаме "Булгар, булгар! Ние сме най-великите, затова можем да си позволим да разрушаваме културното си наследство."

Защо Костов не припомни на многобройния си електорат, жадуващ за промяна, в някое от много си пълни с обещания интервюта, че по "негово време" е разрушена една уникална реликва от времето на комунизма, един от броящите се на пръстите на ръцете мавзолеи в света?! Мълчите, господин Костов.... защо?

27 юни 2009г. 10 години без 2 месеца от разрушаването на мавзолея на Георги Димитров. На неговото място все още не е построено нищо.

Благодарение на демокрацията би трябвало поне да сте научили английски. Изгледайте това филмче и ми кажете, кара ли ви да се чувствате горди, че сте българи?



ПС: Не съм комунистка, напротив, но вярвам, че разрушаването на исторически паметници е недопустимо и не зависи от партийната принадлежност. А иначе - всички са "един дол дренки". Очаквайте в част 2 - какво разрушиха "червените".

Gantz - кръв и цици

Ето една перфектна рецепта да се избавите от лятната жега: затваряте се у вас, наливате Cola Light в чаша с лед и лайм, пускате климатика на макс, настанявате се удобно и пускате някое откачено аниме на компютъра. Със сигурност няма да успеете да мръднете с часове, защото след края на всеки епизод ще пускате следващия за да видите какво е станало. "Дързост и Красота" ряпа да яде! А и за какво ви е да излизате? Да се пържите в тези нечовешки температури, да се потите като животни, а не дай си боже да слънчасате...?

Имам едно свежо предложение за вас. Гледайте Gantz.
Откачено, кърваво, забъркано, тежко, забавно, секси това са само част от епитетите, с които бих го охарактеризирала. Не бях гледала анимета отдавна, но като го зачекнах - няма спиране!

Двамата гимназисти, Кей Короно и Масару Като не са се виждали от деца. Те се срещат и разпознават след години на спирка на токийското метро. Пиян клошар пада на релсите и двете момчета му се притичват на помощ, но в момента, в който го измъкват влакът ги застига и по перона се разхвърча плът и кръв. Двете момчета уж умират, но в следващия момент се материализират в странна стая, населена с различни хора, в средата на която е разположена мистериозна черна сфера, наречена Ганц. Внезапно тя просвятква, появява се зелен текст и прозвучава зловеща песничка : "Изгря новата зора, пълна с надежда. Отвори сърцето си за радостта...". Сферата, на свой ред, се отваря и отвътре изскачат оръжия и костюми. С тяхна помощ, починалите в реалния свят хора трябва за един час да убият показаното им на картинка извънземно. Ако оцелеят - могат да си отидат в къщи, докато Ганц не ги повика отново, ако умрат - умират завинаги. "Как ще протече новият ви живот, зависи от мен. Това е правилото" - лаконично се изразява черното нещо и "играта" започва.

Анимето е леко мудно в началото, но нататък става все по-брутално и по-интересно. За капак на всичко едно от главните действащи лица е заблудена мацка с големи цици, която доста често е гола. Кей Кишимото, която си е клъцнала вените във ваната, успява да оцелее след първата мисия, но когато се връща вкъщи открива, че истинското й аз, всъщност е спасено и сега има две като нея. Разстроена, рисуваната сладурана се сгушва до вратата на адаша си, Кей Короно и когато той се прибира го помолва да бъде "неговия домашен любимец", защото няма къде другаде да отиде. Kawaii desu! ^_^ Той пък е девствен цицоман и порноманиак и само се чуди как да я изчука. Около двамата се завъртат куп неловки еротични ситуации, от които направо може да се спукате от смях!



Gantz залага на добре познатата sex & violence формула, но пък от където и да го погледнете е чук! Жестока графика, вълнуващ сюжет, доволна доза мистерия, неочаквани обрати и много gore ви очакват във всеки един от 26те епизода, а разнообразните герои правят една доста сполучлива дисекция на модерното японско общество.

9.5/10

Ето и линкове от които можете да го свалите:
http://zamunda.net/details.php?id=120091&hit=1
http://torrents.animes-bg.com/index.php?page=torrent-details&id=3a50c388171ce0794eedcd81d2d6c403b226e65c

Пожелавам Ви приятно гледане! =^.^=

Къде сте хипи мацки?

Хипарки от всички градове, обединявайте се! След няколко десетилетия чакане отново настъпи вашият час!

"Момчета с мощни мотори търсят за посрещането на Джулая на Камен бряг и концертите в Каварна хипи мацки. Пиши на hippie.delic@gmail.com"
Това гласи мини-сайтът http://july.artcom.bg/, а от него яко дъни Uriah Heep - July Morning, разбира се.

Момчетата дори са си пуснали банер във vbox7.com за реклама. По конкурс ли ще ги избират "хипи мацките" или ще приемат всички желаещи не става ясно. Възрастова граница също не е определена.

Така, че ако се виждате като "хипи мацка" и кръвта ви още кипи, това е вашият шанс да изживеете отново сексуалната революция на 60те. Какво още чакате? Пишете им!!! xDDDD

Чък Поланик - Оцелелият

Една от най-изтрещелите книги, които съм чела от доста време. Честно.

Сюжетът се върти около Тендър Брансън, последният останал член на самоубийствената секта на Вероющите. Той е единствения човек на борда на отвлечен самолет, пуснал го е на автопилот и разказва историята на живота си. Идеята е, когато се разбие самолетът (по план: някъде около Австралия) думите му да се запишат на черната кутия и истината да излезе наяве.

Книгата е адски забавна, гротескно-иронична, изпълнена с култови фрази като "Само в наркотиците и смъртта можем да открием нещо ново, но смъртта е твърде ограничаваща." и "Най-добрият начин да се почисти багажникът на кола от кръв е да не задаваш въпроси." Освен това от нея можете да усвоите полезни знания, например как да ядете омар според етикета или как да премахнете петна от червило и сперма. Без майтап.

Уникално е това, че книгата върви в обратен ред: започва от 47 глава и 281 страница и завършва на първа.

Историята на превръщането на Тендър Брансън от смирен домашен прислужник в религиозно гуро в обвиняем масов убиец е адски колоритна, оригинална и изпълнена с черен хумор. Чък Поланик си прави зверска ебавка с цялото ни модерно общество и разбива стереотипите на пух и прах.

8/10

Харуки Мураками - Хроника на птицата с пружина

Много трудно се намират книги на Мураками в обществените библиотеки. Да знаете. Поне в пловдивската е така. Жената, която прави справки на компютъра каза, че дори и за нея е трудно да се вреди.

И все пак, един ден докато се разхождах из десетките рафтове пълни с книги и книги и книги (ах, колко обичам да го правя...) се натъкнах на един от неговите романи, поставен с лице към мен на най-високия рафт. Нямаше как да не го грабна веднага и да не го отнеса към къщи...

Бих класифицирала "Хроника на птицата с пружина" като дебела книга. За мен "дебелите книги" са над 500 страници. А тази е точно 678.

Преди мен я прочете баба ми. Всъщност не я дочете. Каза, че била интересна на моменти, но всичките тези подробности и описания й идвали в повече. Не обичала такива книги. Въпрос на вкус. А и нашето мнение често се разминава, затова на свой ред я захванах аз.

От началото ми беше интересна. Започва с описания на ежедневния живот на едно (на пръв поглед) съвсем обикновено японско семейство. Мъж и жена. Без деца, но с котарак. Един ден котаракът мистериозно изчезва. Мъжът, Тору Окада, започва да се сблъсква с какви ли не странни представители на човешкия род - мистериозна гадателка, проститутка със свръхестествени способности, шестнайсет годишно катастрофирало момиче, търсещо себе си, възрастен ветеран от войната, разказващ му ужасите от забравената война на Япония и СССР в Манджурия. В един момент жена му изчезва, той започва да я търси и в крайна сметка я намира... на дъното на един кладенец. Не буквално обаче...

Мураками комбинира, в типичния си стил, истории от всекидневния живот на героите си с мистериозни, свръхестествени случки. В "Хрониката с птицата с пружина" има и щипка хорър. По средата някъде обаче се отегчих. Бях сигурна, че няма да я дочета. Проблемът не беше в описанията. Лично на мен, точно те ми създаваха много добра картинност, а примесените готварски рецепти ме забавляваха. Всъщност незнам къде беше. Просто я зарязах и книгата събираше прах до леглото ми една, две седмици.
Един ден обаче реших да я взема с мен във влака до София. Започнах да я чета и ме увлече отново. Даже повече. Дочетох я бързо-бързо и остави у мен много приятно чувство. Краят е особено силен.

Погледнете я, ако ви попадне. Готина е и може би ще ви хареса. Особено ако си падате по съвременната японска мистика. И не се отегчавате лесно.

7/10

Where is the love?

Около мен всички са влюбени. Обичат си "бебетата", "слънчицата", "меченцата", не пропускат да обявят на всеослушание в Интернет (и не само) колко са щастливи и доволни от статуса си на "обвързани". А аз отново съм single. Не, че не се влюбвам. Влюбвам се средно 2-3 пъти годишно - неуспешно, за кратко и във възможно най-неподходящия човек.

Като се замисля досега съм имала само две по-сериозни връзки - едната 11 месеца, другата - 9, но и двете бяха доста отдавна.

Първата беше в периода 2005-2006, когато бях все още на крехката 15-16 годишна възраст. Ходех 11 месеца с един 24 годишен "батко" с доста големи... хм... възможности. Но хубавото свършва до тук. Макар да бяхме "гаджета", той не пропускаше да спомене колко зле ми седи новия цвят на косата, новата растичка или поредната ми екстравагантна teen приумица. На мен ми се трещеше, на него му се бичеше айляк. Разликата между поколенията е непреодолима. Заряза ме след като му духах у тях. Каза ми, че иска да излиза с една негова колежка, а аз плаках през целия път с рейса до даскало.

Втората продължи 9 месеца и може би е единствената ми щастлива връзка с мъж. Да, наистина ми беше адски яко. Подхождахме си идеално, разбирахме се, не си спомням да сме се карали, пушехме масури, ходехме по партита, чукахме се бясно на psychedellic, спях у тях, а нашите ми се караха. Това беше 1 година по-късно - на 16-17. Спомням си, преди Invader-a на 30.12.06 г., бяхме у един негов приятел да пием и по едно време, както се бяхме уговорили, отидохме в другата стая и той ме пострига нула номер от едната страна.

Това се нарича любов.
След това, поради стечение на обстоятелствата се разделихме и той вече втора година има връзка с една русокоса мадама. Да са живи и здрави!

След тези два случая връзка, по-дълга от 3 месеца не съм имала. Даже тези с дължина над месец, сигурно се броят на пръстите на едната ми ръка. Не, че не искам да имам. Напротив. Усещам у себе си голяма нужда да обичам някого. А, ако може и той да ме обича би било идеално. Просто искам да обменяме енергия, да се събуждам до него и да го гледам как спи, да правим откачени работи, да лежим на тревата (и да я пушим), а понякога небрежно да ме хваща за ръка, докато вървим по улицата... Но не виждам себе си в концепцията за класическа връзка.

Виждането на Март за класическа връзка:

Момче и момиче се запознават. Зарибяват се известно време, след това момчето целува момичето. Започват да ходят по кафета, да се държат за ръка, да се гледат глуповато a.k.a. влюбено. На втората или третата седмица започват да се чукат. Момичето помни датата, на която са се целунали за първи път и държи да празнуват първия, втория, петия месец от връзката им, като подарява на момчето сантиментални подаръчета, а след това правят секс. В един момент момичето започва да ревнува, да ограничава свободата на момчето. Възможен е и обратния вариант.
Но моногамни хора няма. Ще цитирам моята колежка и role-model Еscarinna - има само много влюбени, много мързеливи и много страхливи. Та в един момент на момчето му се приисква нещо чуждо. Изневерява на приятелката си с някое "момиче като мен", например. Имат кратка авантюра, която обаче грижливо крие от гаджето си. В един момент на "момичето като мен" не му издържат нервите или му писва или му омръзва или си намира друг(и) и спира контактите с обвързаното момче. Той се отдава изцяло на своята приятелка отново. Връзката им вече е над година. Всеки си има своите малки тайни и прегрешения, но те са без значение. Защото се обичат. Или просто прекалено са свикнали един с друг. Въпрос на гледна точка.

Една друга откачена мацка - Надя, преди година ми каза следното: "Март, момичетата като нас просто не стават за приятелки. Мъжете виждат погледите на другите мъже вперени в нас и знаят, че ако се появи нещо по-добро ще ги зарежем. Не се чувстват сигурни. Затова ни взимат за любовници, а в тях ги чака едно мило, безлично момиче, което никога няма да им изневери." С времето се убеждавам колко е права.
Но нима, някъде там, не се крие мъжът за мен и съдбата просто чака подходящия момент за да ни събере?
Представяте ли си колко е тъпо да срещнеш "голямата любов" на 16? Почти толкова, колкото да я срещнеш на 60...
Едно е сигурно, ако имам гадже няма да искам от него да е моногамен. Няма да искам да броим месеците, в които сме заедно, защото ще летим по-високо от времето. Ще се опитам да го обичам, без да го притискам. И без да искам нищо в замяна.

А възможен е и варианта просто да не съм "жена за един мъж". Колко хубаво би било да ходя с двама пича и да се забавляваме зверски тримата. My boyfriend's boyfriend... ммм...

Възниква въпросът от заглавието.
Where is the love?
Ето го и отговора.
Крие се, мамицата й. И ще излезе точно, когато най-малко я очаквам.
Ще се появи като блудница на входната врата, за да ми припомни, че съществува.

- Knock, knock.
- Who's there?
- It's love.
- Love who?
- Love that totally fucks you up.



Обичайте се. А ако нямате кого да обичате - обичайте себе си. Помага.