Статия за мен от любимия ми Киро

... всъщност за мен и клипа, който снимахме със Circus Devils:

Виж я в блога му.

Диалози за света на утрешния ден

Светът, в който живеем, се променя. Особено осезаемо напоследък.

Дали заради заплахите за "края на света" и "календара на маите". Дали заради революциите и протестите, случили се през изминалата година в арабския свят, Ванкувър, Occupy Wall Street движението, което предизвика последователи и идентични Occupy протести из целия свят. Дали заради това, че все повече хора откриват силата на позитивното мислене, чрез която могат да моделират света около себе си. Дали заради това, че навлизаме във втората декада на XXI век...

Причините са многобройни.

Нещо обаче се случва. Или е в очакване да се случи. Или и двете.

Светът, в който живеем, е under construction. И всички ние сме част от построяването му.

Мисията на фестивала "This is how we do it" (от 20 до 22 април 2012 в Cooper Union, Manhattan) е да говори свободно за тази промяна и за алтернативните практики в медиите, политиката, икономиката, сигурността, чрез които тя се случва.

This is how we do it ("Ето как го правим", в превод) ще бъде открит на 20 април в 19:00 часа нюйоркско време (2 сутринта българско, "седем часа разлика", нали знаете) от Grace Lee Boggs, която е част от почти всяко значимо движение в САЩ през последните 75 години. На 96 години в момента, миналата година тя издава последната си книга "Следващата американска революция: Устойчив активизъм за двайсет и първи век (The Next American Revolution: Sustainable Activism for the Twenty-First Century). Към Boggs ще се присъединят Nelson Johnson и Andrea Smith, и двамата влиятелни американски активисти, а диалогът ще бъде отворен и за присъстващите в залата.

В следващите два следобеда ще последват разговори с различни водачи, журналисти, поети, политици и икономисти, които са активна част от промяната, която се случва около всички нас. За подробен списък на събитията кликни тук.

И ето го и най-хубавото. Не е нужно да си Ню Йорк, за да си част от всичко това. This is how we do it ще се излъчва директно по интернет, в реално време на уебсайта http://www.thefoundrytheatre.org, в петък (20 април) от 2:00 сутринта българско време, а събота и неделя от 19:00 за първата беседа и 22:00 за втората (съответно 12:00 pm и 3 pm тукашно).

Така че, ако ти се гледа нещо различно от турски сериали и холивудски филми, кликни на линка и се пренеси виртуално в залата в Downtown Manhattan. Бъди част от промяната и научи повече за нея.

Публикувано също в dnevnik.bg на адрес: http://www.dnevnik.bg/buntart/2012/04/16/1808439_dialozi_za_sveta_na_utreshniia_den/

Новият сет на DirtyNerdy със семпли от гласа ми

DirtyNerdy's WINE

Ако освен да се наслаждаваш/мокриш/възмущаваш/хейтваш (на) писанията ми, понякога ти се иска да чуеш гласа ми сега имаш тази възможност. Още по-добре ако той е съчетан с разнообразен сет от Бруклинското DJ Crew DirtyNerdy, включващо
SWISHERHANDS
ETHER EDEN
GORDON GARTRELL
DJ PETER PIPER.

Обърнете специално внимание на 44:35, където казвам... ще чуете какво.

=^.^=

пс: Всъщност това е гласът на моето алтер-его Мяу-Мяу, но това е една друга история, с която в момента няма да се занимавам.

Babycastles: връзката между изкуството, нойз музиката и независимите видео игри

Краят на март мина под знака на нойз партитата.

На 29-ти, съвсем случайно, както стават всички хубави работи, се озовах на концерта на Feedtime, Vaz, Sightings и Maggoted в изпъстрения с графити ъндърграунд клуб Death By Audio в Уилямсбург, Бруклин. Но той не е темата на днешната ми статия. Ако искате да прочетете повече за него, кликнете тук и ще се озовете на единия от блоговете ми, където съм казала няколко думи по повода. Tук този концерт е просто предисторията.

Днешният ми материал е за събитието, което последва след него.

В Death By Audio, реейки се около бара се натъкнах на DJ Kunal и Dan Alongi, щракащи нещо на лаптопите си. Заговорихме се и те ми казаха, че след два дни, в Secret Project Robot - галерия/клуб/бар/място за всякакви алтернативни събития - която трудно бих намерила, ако не знаех точния адрес, ще се случи нещо, което би ме заинтересувало.

Харесвала ли съм нойз? Ами да, добър нойз, но да... нали затова съм тук.

Харесвала ли съм видео игри? Определено.

Е, значи било точно за мен.

Какво знаех в аванс за евента? Честно казано, не твърде много. Знаех, че там ще има видео игри, сътворени от хора като теб и мен, а не от големи "зли" корпорации. Игри, които изразяват позиция и съществуват като арт форма. Знаех, че куратор на събитието ще е Anna Antrophy, която току що е издала новата си книга "Rise of the Videogame Zinesters: How Freaks, Normals, Amateurs, Artists, Dreamers, Drop-Outs, Queers, Housewives, and People Like You are Taking Back an Artform", автобиография и "направи-си-сам" наръчник едновременно, в която тя обяснява, как всеки може да изразява идеите си, създавайки видео игри и за чудатия си живот като транссексуална жена.Знаех, че няколко нойз диджеи и изпълнители щяха да представят музиката си и че щеше да е цветно, забавно, алтернативно. Поне се надявах да е така и както обикновено, интуицията ми не ме подведе.

Във ветровитата съботна вечер, някъде към десет вечерта се яхнах на метрото и ето ме, крачеща из улиците на Бушиук. Между бившите фабрики, сега превърнати в лофтове, бодегите и складовете, без знак отвън (на първото си ходене по улицата го подминах) се е сгушил и Secret Project Robot. Определено достатъчно таен. Идвах тъкмо навреме.



Първото нещо, което забелязох влизайки, бяха стените, върху които се прожектираше в реално време играта, създадена специално от Ана за този евент – Duck Duck Poison, част от която може да видите тук. Duck Duck Poison е модификация на популярната детска игра Duck Duck Goose, при която играчите сядат в кръг, а един от тях се "кръжи" наоколо и посочва "duck,duck, duck..." докато не избере някой от тях за гъската (goose).



Избраният за "черната овца", в случая гъска, трябва да стане и започва да гони посочващия, докато той се опитва да седне на мястото му. Естествено, Anna Antrophy, която открито има страст към насилието (и секса в комбинация) я е модифицирала – четиримата играча седят един до друг, със сутиени с вградени копчета в тях. Един от тях е вампирът и по същия начин избира един от играчите за goose, кръжейки над тях. Ти трябва да познаеш дали си goose и да избереш дали да изпиеш хапчето с цианид или да рискуваш да бъдеш изяден. Всичко това контролираш с копчето, вградено като зърно в сутиена. Поиграх малко, признавам, не особено успешно, но определено цялата концепция ми хареса.




Представени бяха и две други DIY ("направи си сам" игри): Kompendium, създадена от Michael Brough, която можеш да видиш тук и Virtual Swordsman от Pizza Time, и двете участващи в IGF, фестивала за независими аркадни игри, който се проведе за четиринайсти път от 5 до 12 март тази година в Сан Франсиско.



Всичко това беше подплатено със солидно количество нойз/експериментал/8-bit музика, с лайв-сетове се отчетоха Josephs от BABYCASTLES под името Isfet , самостоятелният проект на Sto от Cinders Gallery и DUBKNOWDUB – Stolen Temple Pileup





, Dan Friel от Parts & Labor и GDFX .

Събитието е организирано от Babycastles, организация започната от Kunal Gupta (да, същия DJ Kunal) и Syed Salahuddin. Главната цел на Babycastles е да подпомага независимите дизайнери на игри и да им дава поле за изява. Освен това, по думите на DJ Isfet, организацията фокусира върху това да направи игрите по-социални и интерактивни, като вместо да седят самотни пред компютрите си, геймърите могат да излязат и да се забавляват заедно на събитие като съботното. Като подплатим това с музикални пърформънси, визуализации на живо и игри, създадени специално за конкретния повод, това се превръща в истинско парти.

Повече за Anna Antrophy можете да намерите на блога й: auntiepixelante.com, където може и да поиграете и някои от игрите й.



И за да не си говорим само "голи приказки", ето и визуална картина от събитието, включваща интервюта с Anna Antrophy и Sto.





Материалът е публикуван в dnevnik.bg. Виж го тук.