Dirty New York Legends: Boys in the band (part 9)

- I won't come to your place tonight Е., - отвърнах му аз – And I won't come just cause I want to see you again. I'm going home.
Е. яхна колелото си и се понесе към Bushwick. Аз извадих телефона си и набрах номера на R. Вдигна ми, каза ми, че си е вкъщи и ако съм искала да дойда да попушим малко трева заедно. Съгласих се, но не заради тревата. Исках да го видя. Мислех си да ида, да пушим и да си тръгна, сигурно беше добра идея, но аз не можех да го направя – познавах се. Позвъних на входната врата и той ми отвори дистанционно. Когато се качих по стълбите, вратата към апартамента му беше отворена. Той седеше на дивана и приготвяше бонга. Седнах до него и го погледнах в очите. Той прокара ръка между краката ми. Бях вече мокра.
- You have to suck this cock, slut. - каза той.
- I will, but you have to fuck me, cunt.
- I will.
След няколко хита и кратка прелюдия, вече бяхме в леглото и огромният му кур проникваше в мен. Още при първият тласък бях очарована и това ми личеше.
- This is a big cock, huh? You love this cock, right, bitch?
- I love your cock, baby. Oh, don't stop fucking me...
Свърши върху лицето ми, точно както обичах и макар и да не стигнах до оргазъм заспах задоволена. На сутринта будилникът на телефона му иззвъня и очите ми механично се отвориха. Спеше ми се безумно, на него също. Той беше този, който трябваше да ходи на работа този път, а бяхме събрали не повече от 3-4 часа. И двамата бяхме изнервени. Нямахме какво да си кажем. Качихме се заедно в метрото, той слезе на първо авеню, аз продължих към Union Square, където трябваше да сменя влакът за Astoria. Сигурно беше много удобно да живееш на Union Square. И убийствено скъпо. Искаше ми се да го целуна, да почувствам някаква човешка близост, но тя липсваше, точно като сънят, от който и двамата имахме нужда.
- Bye, see you.
И слезе от метрото. Останах сама, всъщност аз бях сама през цялото време, всички сме сами уж, или поне почти всички.
- This is First avenue. The next stop is Third avenue. Stand clear of the closing doors please.
Тъъ-дъъъ.
Не го видях повече, до сега. Понякога му пращах sms да се видим, пияна и самотна, в малките часове на нощта, на който получавах отговор след няколко дни с някаквоправдание, а понякога той напушен и разгонен ме питаше дали съм на работа тази вечер, а аз бях заета или просто исках да му го върна за закъсняващите отговори, и така и не се засичахме. За братовчед му S. не чух нищо повече, на няколко пъти си мислех да му пиша нещо от рода на „I met your cousin. He's a nice guy”, но всеки път се спирах. В крайна сметка нямаше никакъв смисъл, нали?
На концертът на Sonic Youth срещнах M, фронтмен на арт-пънк банда. Съвсем по Ню Йоркски малко трева заедно, разговаряхме на различни теми и се наслаждавахме на залезa над небостъргаченото чудовище Манхатън, под дистортнатите китари, чрез които бандата се обясняваше в любов, на градa, от утробата на който беше дошла. След концерта взех телефона му, той взе моят. След седмица ми звънна и ме покани да го посетя в лофта му в Bushwick. Напушихме се на покрива наслаждавайки се на Манхатън през Бруклинската ми перспектива, отворихме по бира, гледахме Desperately Seeking Susan, на който капитулирах и от който на следващия ден нямаше да си спомням почти нищо и трябваше да го гледам отново и щеше да ми бъде като за първи път. Смътно си спомням, че се опита да ме целуне и аз се отдръпнах. По-късно бях вече толкова пияна, че беше абсурдно да сменя всичките 3 метра и да се прибера вкъщи цяла.
- Can I crash here tonight, M. - попитах го.
- Yes, you can, but I don't want to fuck.
- I don't want to fuck either, dear, I just want to sleep.
На следващия ден се събудих в леглото му с дрехи и грим. Направи ми закуска. Предложи да ме закара до Union Square, но първо трябва да го придружа да свърши малко работа. Подари ми тефтерче и химикал и ми каза, че трябва да ги нося винаги със себе си, даде ми и две книги, които мушнах в чантата си. A catcher in the rye на Salinger и една за зараждането на американският пънк. Lower East Side от края на 60те до 80те. Fucking Lower East Side, CBGBs... Пътувахме в колата му, през огряните в слънце улици на същия този Lower East Side. Разказа му, как търси любов, връзка, а не просто пословично чукане за по една вечер, имал твърде много от това преди, а то върви ръка за ръка с наркотиците и рокендрола. Звучи ми познато, отвърнах му, и му разказах, как се бях уморила от същото това чукане за по една вечер. И макар и двамата да знаехме, че може би няма да намерим тази любов един в друг, че може би няма да правим секс, че при някоя от следващите ни уговорки той или аз нямаше да си вдигнем телефона и може би книгите щяха да останат при мен и може би нямаше да се видим с месеци след това, или нямаше да се видим въобще, това нямаше значение.
След месец отново в Sway срещнах E...

Dirty New York Legends: Boys in the band (part 8)

Трябваше да се срещнем на спирката на L train на Bedford Avenue, защото той наскоро се беше нанесъл в апартамент съвсем наблизо, където трябваше да се отбием за по бързо питие, след което да отидем на танцуваме в някакъв местен клуб Cove или нещо подобно, който като по чудо не бях чувала и където не бях ходила досега...
Транспортът от Куинс до Бруклин е отвратително неуреден, честно ви казвам. За да се добера до Бруклин, трябваше да сменя 3 до 4 влака или само два, но да мина през целия Манхатън, чак до Union Square. Бях се преместила съвсем наскоро в Astoria и вече въобще не бях възхитена нито от локацията, нито от квартала, нито от хората, които го обитаваха. Не, че имах нещо против тях, напротив, просто бяха твърде нормални за моя вкус (или от Бангладеш)... Та, тъй като бях в началото на пребиваването си там (което нямаше да продължава за дълго) все още не знаех, че експресният влак не върви през нощта и поради невежеството си изпуснах 2 като нашите пътнически влакове хаха, докато го чаках... вече минаваше времето на уречената ни среща, а аз още си висях на спирката в Astoria!!! Катастрофа. Парадоксалното в случая беше, че като разстояние не беше никак далече – едно такси би ми взело към 15 долара – 17, 18 с бакшиша, но някак си не ми се даваха пари за такси. Рядко давах пари за таксита така или иначе, особено ако имах денонощен градски транспорт... Винаги ми се бяха виждали като хвърлени пари на вятъра.
Звъннах му, че ще закъснея и след като убих поне няколко десетки нервни клетки, чакайки, най-накрая се метнах на влакът и се изстрелях към Williamsburg. Изстрелях е малко силно казано, пристигнах с около едно часово закъснение и му звъннах да дойде да ме вземе, все пак не исках да го го карам да виси да ме чака един час. Когато се появи белите му обувки, дългата коса и мустакът не бяха в абсолютно съзвучие с типа мъж, който търсех, но солидното количество татуировки и девет инчовата патка надделяваха. Да не забравяме, че беше и китарист, а очите му имаха онази особени искрица, която издаваше, че бях попаднала на извратено копеле. Срещнах се с няколко от бившите му съученици, които бяха дошли да го посетят в Ню Йорк и които, слава Богу, си тръгваха, и след това се качихме у тях. Там ни посрещна някакъв друг негов приятел, чието име така и не си направих труда да запомня. Бях все още изнервена от едночасовото си закъснение, определено това не беше най-доброто начало на първа среща с някой, но майната му какво казваха хората. Нека обърнем правилата на 360 градуса, нека ги изгорим на кладата, пък да става каквото ще. R. сипа по едно уиски, нареди по линия, запали бонгът – вече се чувствах доста по-добре и ми пукаше все по-малко. Първият път, когато приятелят му отиде до тоалетната, той се обърна към мен с вълчите си сини очи и ми каза „Give me a kiss”. Всеки следващ път, когато пичът изчезваше за малко, се натискахме все повече и повече, докато накрая той не разбра, че е време да си тръгва и не се изнесе. Останахме насаме. И на двамата ни беше ясно, защо бях дошла. Нямаще нужда да се преструваме. Същия ден, няколко часа преди срещата ни, ми беще дошло, и псувах тялото си, че пак беше преебало всичко и нямаше как да го изчукам. После реших, че това е шанс най-накрая да се видя с някой мъж, който харесвам, и да не го изчукам на първата среща и може би да започна връзка, с повече бъдеще от два-три тека. Когато ръката му докосваше бедрата ми, а подутината в панталона му набъбваше със скоростта на светлината пред очите ми обаче, най-малкото си мислех за бъдеще. Мислех за девет инчовата му патка, снимката на която пазех в телефона си. Той искаш да стоим голи и да се докосваме, казах му че съм в цикъл и не мога, той ми отвърна, че не му пука и сложи червена хавлиена кърпа под мен. Беше красив, няма съмнение, татуиран, блед, кльощав, с огромен кур. Ето защо браточед му ми беше говорил за него – той знаеше много добре за любовта ми към големите курове. Спазих обещанието си – секс така и не правихме, но това не ми попречи да му направя четири свирки. Три същата нощ и една на сутринта, когато се събудихме. Трябваше да ходя на работа – първа смяна – спеше ми се ужасяващо, но нямаше как. Искаше ми се да го прегърна, да приютя тялото си до неговото и да спим до обяд, след като се събудим даже бих му направила още една свирка, но той нямаше да ми плати наема, за жалост. Отидох до банята, измих се, пооправих рошавата си коса и грима си, върнах се пак до стаята. Той лежеше, полуунесен на леглото, все така гол, бледата му кожа контрастираше с тъмните чаршафи и мастилото по кожата му. Прииска ми се да отида и да го целуна отново, да прокарам пръсти през косата му (добре де, можехме да минем и без пръстите през косата), но през устните ми се изпълзна само едно „Bye, see you soon”, след което се измъкнах пред входната врата. Чудех се след това, дали ако го бях целунала тази сутрин, щеше да ми стане гадже, да започнем да се виждаме повече и нещата да проработят. Никога нямаше да разбера.
Видях го само веднъж след това. Беше постъпил като пълен гъз, като всички останали – на следващия ден ми писа смс как вървяла работата, след което се покри за няколко седмици. Реших, обаче, че трябва да го изчукам на всяка цена. Поне да не съм валат. Една вечер Е. Беше дошъл да ме вземе от работа, след което отидохме да пием. Е. беше много сладък, четеше много, патката му беше доста дебела и водехме интересни разговори. Е. обаче имаше един проблем – не обичаше да се целува с език, което си беше смущаващо... Не мислех, че има мъже, които ги кефи да се целуват като момичета. Даже повечето момичета, които познавах не ме целуваха така... Онази вечер, все пак ми даде няколко прилични целувки с език, след което ме покани да отида у тях...

Dirty New York Legends: Boys in the band (part 7)

Първият човек, когото се сетих да потърся естествено беше S. След като безрезултатно се опитах да му звънна, му написах „So where are you and your cousin”. Вече бях леко пияна. Получих отговорът: “Not around mama. Had to drive home. Forgot Chad had a wedding.”. Значи и той отпадаше. Казах на таксито да кара към Alphabet City, където се донапих в бара на същия приятел, в чийто апартамент бях крашнала преди няколко дни (следите ли ми мисълта) и след това се прибрах в къщи. На сутринтa все пак отговорих на S.
Аз:„So who got married? You? XD”
S:“My cousin”
Аз::“Haha the same with the threesome?”
S:“No, lol. That would be crazy. No, this cousin is a goody two shoes”.
Веднага отворих Google за да проверя какво означава goody two shoes и се оказа, че е каквото и предполагах: примерен, неотклоняващ се от правилата индивид.
Аз:„What about the other one that you want me to fuck? Is he bad?”
S:“No more questions”.
Аз:“No more answers. Going to sleep now”.
След няколко дни ми звънна отново, с абсолютно идентично предложение да се видим тъй като сега е в Brooklyn. Може би като вярно пале трябваше да хвана моменталически такси, да притичам при него и да му лапна пишката? Не, че не бих го направила, все пак ми беше Мастър, но имах уговорка – трябваше да ида да видя една стая в Astoria, където смятах да се местя от следващия месец. Казах му, че ще му звънна като приключа и той се съгласи. Телефонният ми повик обаче остана безгласен. Демек, пича не си вдигна телефона. Написах му sms и на него не отговори и реших да спра да се занимавам. Отдавна ми беше писнало от тъпи копелета, които се правят на две и половина и не смятах да поощрявам мъжката путковщина, дори и да ставаше въпрос за някой със златен кур.
След около месец докато се прибирах от бара в Greenpoint, в който работех, получих sms от братовчед му R. Звучеше доста дружалюбен и искаше да се запознаем, братовчед му, който вече познавах доста добре, му бил дал телефона ми и бил много любопитен да се видим... започнахме да си пишем и след около 10-15 съобщения нещата вече доста сериозно опираха до секс. Започнахме да се възбуждаме като си пращаме голи снимки, които еволюираха в телефонен секс при който свършихме един след друг... Уговорихме си среща на следващия ден, знаех, че не трябва да го чукам, но, мамка му, беше толкова трудно да устоявам на изкушението – нали казваха още в лексиконите, че най-добрия начин да устоиш на изкушението е да му се отдадеш...

Dirty New York Legends: Boys in the band (part 6)

Отговор така и не получих и, честно казано, се почувствах малко тъпо... Имах нужда от секс, а знаех, че той се справя доста добре и не ми се губеше време и енергия в нови завоевания. Също, като с всеки Мастър до момента, се бях повлюбила малко и исках съвсем по момичешки да го видя...
Чудех се как да подходя, а в подобни ситуации болният ми мозък може да измисли какви ли не глупости. Намирах за тъпо да му пиша „Hey S. what are you up to?” или каквото и да е нормално нещо. Сигурно за повечето хора това е най-простото и логично решение на дилемата и въобще не го мислят, но не и за мен. Реших да се снимам както-майка-ми-ме-е-родила от кръста надолу, аранжирала плътта си с черен кожен камшик и да изпратя снимката му с думите „This pussy has to be spanked, Master...”. Стори ми се идеална идея, беше новаторско, възбуждащо и секси. Вероятно всъщност беше смущаващо, странно и неподходящо.
Отделих поне половин час в търсене на перфектния кадър, използвайки телефона си, фотоапарата си и уеб-камерата на лаптопа си. Направих сама всички снимки, нямаше кого да помоля да ми асистира, всъщност можех да помоля пича, който живееше на дивана в хола на квартирата ни - той беше гей и едва ли едно pussy би го смутило, но реших, да не го занимавам с моите глупости и сама да си свърша работата. Нали знаете – на вълка вратът му е дебел, защото си върши работата сам!
След кратки колебания избрах най-подходящия от поне трийсете кадъра, които направих и самоуверено му го изпратих с въпросната реплика отдолу. Не получих отговор на sms-а си няколко дни, но не го потърсих отново. Най-малкото след това съобщение нямах какво друго да кажа, ако ми отговореше ОК, ако не – всичко приключваше.
Към края на същата тази седмица, някъде три-четири дни след като изпратих снимката, телефонът ми светна с добре познатата червена светлина и пиукащ звук. Съобщение.
S: Wanna fuck me and my cousin.
Прочетох думите му върху цветният lcd екран на смарт-фона си, вървейки по сутрешните улици на Bed-Stuy. Връщах се вкъщи, отново снощна, отново на сутринта, след като бях крашнала в апартамента на един мой познат, с когото се бяхме понатискали сутринта. Не отговорих на съобщението и тъй като именно така трябва да се третират мъжете, нещо, което за жалост така и не успях да се науча да прилагам успешно до момента, той ми се обади на следващата вечер. Бил в Brooklyn, да сме се били видели. Отвърнах му, че имам вече уговорка с един приятел и вероятно по-късно вечерта може би ще съм свободна, но не знам точно кога и къде. Предложи да му се обадя, като приключа. Имах уговорка с P, с когото обаче исках само да си играя, а и той беше достатъчно зрял и знаеше, кога да постави дистанцията и да ме спре, за да не се изчукаме, което ни оставяше добри приятели преди всичко. Същата вечер обаче беше една от първите ни срещи и тепърва разбирах философията на отношенията ни. След като съвсем открито натискахме в един от най-популярните барове на Bedford Avenue, се качихме на такси за да отидем да се чукаме в студиото му. Спряхме за бири , които слезе да купи. Когато се върна след 5 минути обаче неочаквано ми каза:
- My friend I. got into trouble in one other bar, I have to go and help him.
Подаде ми бирите, даде някаква банкнота на таксиметровия шофьор и му каза да ме закара където си поискам. И така, аз се озовах сама в таксито с два Becks-а и целия Ню Йорк пред себе си.

Dirty New York Legends: Boys in the band (part 5)

С майка ми живеехме в една стая, което правеше невъзможно да се насладим подобаващо на вечерта. Това обаче не ме спираше, защото, както вече знаете, обичах невъзможните неща. Предложих му да отидем на покрива, където след като попушихме от коза, за който се бях изръсила 40 долара в името на „една перфектна вечер с идеално чукане“, започнах да му духам на фона на красивата гледка на среднощен Manhattan. По едно време обаче го хвана параноята и започна да се оглежда наооколо.
- Its too exposed here. We should go somewhere else...
- Its totally fine, baby, relax. Oh, are you nervous? You're worried that some people on the street can see your cock? - започнах да го бъзикам аз. Шях да съжаля/благодаря за думите си по-късно, когато ми го върна тъпкано. Съкварирантите ми се качиха на покрива, видимо подпийнали и той ме накара да му лапам пред тях, а по-късно ме натика в тоалетната на апартамента и ме изчука там, докато аз се опитвах да бъде възможно най-безшумна, тъй като от стаята, където спеше майка ми ме делеше само една тънка стена. На сутринта трябваше да си тръгне, нямаше къде да остане да спи, а го очакваше дълъг път до upstate градчето, където живееше. Качихме се на покрива отново за да изпушим по цигара заедно. Нямахме много какво да си кажем, а слънцето беше на път да оцвети със сутрешните си багри градът, който никога не спи. Пуснах една песен на IAMX от телефона си, но той не я хареса. Знаех си, че не трябва да пускам IAMX на пичовете, просто не го разбират. Другият път, смятах да пробвам с The Strokes или 2 Pac, зависи от случая. S. каза, че ще ми се обади, а аз започнах да му обяснявам колко са ми писнали всички тези мъжки приказки и колко мразя някой все да казва, че ще ми звънне и аз да трябва да чакам и да чакам...
- We should fuck more S,. казах му аз.
А той се усмихна и погледна на другата страна.
- I'm leaving.
- Ok, I'm gonna stay here and wait for the sunsrise.
Видях в очите му, че малко ми се зачуди. Американските момчета не бяха свикнали на такава пост-садо-мазо романтика. Аз имах нужда някой просто да ме гушне и да изчака с мен изгрева, след като съм му позволила да ме унижава и наказва с кура си. Просто,красиво, утопично. Чух вратата на покрива да се затваря зад мен, но продължих да стоя, с поглед насочен към събуждащото се небе и димяща цигара между пръстите.
Изгревът беше очароващо пленителен, точно както си го представях. Небето се насити в искрящо розово, което преливаше в болезнено синиеещи нюанси. Беше толкова красиво, че реших да го снимам и да му изпратя снимката. Отстрани сигурно изглеждаше cheesy, твърде глупаво и сантиментално, но докога щях да спирам себе си в стремежите и желанията си, само за да угодя на някой друг, на когото така и така не му пукаше и за да му запука аз трябваше да се правя, че ми пука? I'm sick of spending these lonely nights training myself not to care... Мразех всичките тези игрички, макар и да знаех, че работят. Исках да го направя, правех го. That's it. Натиснах бутона Send. Да става каквото ще.

Dirty New York Legends: Boys in the band (part 4)

В истинската любов винаги има щипчица омраза и именно това я кара да пламти и изгаря, а моята любов към музикантите беше вечна и краткотрайна едновременно. Заминах за да променя всичко, за да оставя старите лудости, старите слабости и грешки, да ги захвърля като пластмасови шишета в новите модерни кошове за рециклиране, където да е превърнат в ултрамодерни, скъпи еко дрънкулки. Да, ама не. Както българската мъдрост е казала кръвта вода не става. Спермата също. Изконсумирах връзките си като fast food и това беше ужасно. Най-лошото беше, че това се беше затвърдило в мен като навик, а старите навици, както знаете, умират трудно. Бях достатъчно саможива, горда и агресивна и в същото време крехка, нетърпелива и романтична. Потресаваща комбинация.
Една неделя, в същия този Sway (б.a. виж part 1: A pretty shitty story), срещнах S. Всъщност, срещнах го пред клуба, докато най-добрият ми приятел си издерчваше цигара от него. Съвсем по Ню Йоркски , попушихме малко трева заедно и само след няколко минути вече се натискахме в клуба. Имаше енергия по между ни, сексуална енергия, определено ме възбуждаше и предусещах, че чукането би било невероятно. И не грешах, сексът беше един от най-добрите, които бях имала до сега. Тъпото, в случая, (да, да, виждам вече се подсмихвате и знаете какво ще ви кажа) беше че отново се случи още същата вечер. Знаех, че не трябваше да го правя и все пак не издържах и когато S. ме попита дали искам да отида с него, в апартамента на китариста на групата му, аз казах „Да“. Може би в този момент говореше Мяу-Мяу, моето алтер-его, която освен че беше изключително развратна, не можеше да казва „Не“, а само „Мяу-Мяу“.
Той реши, че е доста яко, че съм дошла с него, но в крайна сметка си беше грешка, като всички останали. Чукахме се здраво, цяла нощ, и се оказа, че има (скрити) заложби като Мастър и знае как да ме подчини с кура си. Чух всички обичайни хубави думички, колко често сме щели да се виждаме, колко му било хубаво с мен и колко мокро и гостоприемно котенце съм имала. Както кралицата-майка Мадона е казала „Everybody loves you when you're about to cum”. За след това, обаче не споменава нищо. Заспахме един до друг на дивана, като той използва 3 стола като удължение на което да положи половината от тялото си, защото съвсем по Ню Йоркски нямаше достатъчно място. Бяхме някъде в Harlem и на сутринта, когато се събудихме и излязохме на стълбите той си купи soda с последния долар в портфейла си, пъхна ръце под ученическата ми поличка и ме попита:
- What if I fuck you here in front of everybody?
Kачихме в колата му и той ме остави на съвсем грешна спирка на метрото в Alphabet City. Но това нямаше никакво значение, аз направо сияех от щастие. Обадих се на най-добрия си приятел за да му кажа, че съм срещнала (поредната) сродна душа и че снощи съм имала най-якото чукане. Ever. С S. се видяхме се отново след седмица-две, този път дойде на гости в квартирата ми в Bed-Stuy, двустаен апартамент, който споделяхме 5 човека...

Dirty New York Legends: Boys in the band (part 3)

Вече бях вкарала няколко уискита и съвсем удобно застанах до него и го заговорих:
- Здравей...
- Здрасти...
Така, тривиално започна всичко. Определено беше по-възрастен от мен, а аз точно такива ги харесвах. У него, обаче имаше и нещо момчешко, непорастнало, нещо все още ненаситено, неизживяно. Обсъждахме разпалено различни теми, танцувахме, смеехме се, ръката му се спускаше по извивките на тялото ми, изследвайки ги, а аз небрежно прехапвах устните си, опитвайки се да си представя кура му. Дали беше голям, плътен и твърд... надявах се. Тогава, отникъде той каза фразата, която се запечата завинаги в съзнанието ми, емблематична за връзката ни. Прошепна ми с трептящия си, почти мъркащ глас...
- Искам да те вържа...
Това накара слабините ми да се навлажнят, а фантазията ми да се развихри, Почерпи ме питие и по-късно, в същия мой апартамент, на същото това легло, тялото му притискаше моето, докато той проникваше надълбоко в мен отново и отново, първо бавно, а после все по-бързо, после бавно... отново и отново... След като приключихме с мократа си игра и лежахме tete-a-tete задъхани, открити и опиянени, той все така небрежно ми каза, че е женен и има деца, както и че свири в банда. Запитах го за името й (на бандата му, не на жена му!!!), а след като ми го каза, а по-късно я проверих в добрият стар Мyspace се оказа, че с I. всъщност са в една и съща банда. Без майтап! На следващия ден получих SMS от него, после още един и още един и още един... Започнахме да си пишем и понякога да идва в апартамента ми, за да накаже малката си кучка, след което си тръгваше, вероятно взимаше душ и лягаше до жена си, докато децата му спяха спокойно в другата стая. В този случай нещата си бяха съвсем откровено обречени и невъзможни, но това не ми попречи отново да хлътна.
Обичах куровете до безумие и ми беше трудно да се контролирам. Tе бяха голямата ми слабост, моят пиадестал, моята лудост, моята пещ. Двамата не разбраха един за друг дълго време, а когато след близо година това се случи, поискаха да направим тройка. Нещо за което фантазирах, за което пишех, което си представях с всеки малък детайл отново и отново, но нещо което така и не се случи. И слава богу. Доста често реалността е най-лошото, което може да се случи на страстта. Една от причините, заради които бях щастлива, че се махам от България беше, че щях да бъда далеч и от двамата.
Бях изпаднала в онова особено състояние на лудост. Правех едни и същи грешки отново и отново, просто защото не можех да се контролирам, защото ги исках целите веднага. Всичко на секундата или никога нищо. Всичко беше един огромен космос и нямаше средно положение, а нали според Буда именно там беше щастието. За мен то се движеше по ръба на бръснача и все ми се изплъзваше. Кръжах все в една и съща орбита, без да мога да достигна никоя планета. Виждах ги от далече, понякога се приближавах достатъчно близо, да мога да им се полюбувам за кратко, механичните ми лостове, служещи за крака, почти достигаха повърността, но тъкмо да кацна и осъзнавах, че всичко това е мираж, а аз се отдалечавам все повече и повече с всяко усилие, гледайки ги как се стопяват в далечината. Ах, тези музиканти, тези шибани копелета, които толкова мразех и обичах едновременно...

Dirty New York Legends: Boys in the band (part 2)

Винаги съм можела да имам който си пожелая мъж в леглото си, в толетната на заведението, на стълбите във входа, къде ли не. Можех да ги чукам като лошо момиче веднага, проблемът беше, че после започваше да ми пука. С I. се видяхме още няколко пъти, през определен период от време. Връзката ни, както обикновено, беше невъзможна – той имаше гадже от година и кусур, не особено привлекателна на пръв поглед, но както в последствие разбрах доста интересна мацка, на която пипето определено й сечеше, макар и в по-различни вълни от тези на „нормалните“ хора, нещо, което уважавах. Обвързаността му, обаче, не ни попречи да позабавляваме подобаващо известно време. Веднъж, например, го накарах да лъска пред мен на колене в тоалетната на един столичен бар, докато го снимах с телефона си, а след това отидохме у тях, където през уебкамерата го унижавах пред една своя приятелка. Звучи забавлително, нали? Всъщност с I. правихме „класически“ секс само 1 или 2 пъти – сексът никога не беше основното в нашите игри, а просто рядко допълнение. Ако аз бях доминиращата, той имаше странния фетиш да държи кура си възможно най-мек и малък, а аз да му се подигравам как не може да го вдигне. Когато той доминираше ме караше да смуча пениса му с часове, да се давя с него, а накрая свършваше на едри, топли струи върху лицето ми и ми правеше снимка за спомен. Ставах доста перверзна на кокаин и доста се развихрях, но пък трудно свършвах. Май само веднъж достигнах до оргазъм с него, лежах на дивана у тях, а той ме обработваше с пръсти с едната ръка и ми биеше шамари по лицето с другата. През доста от останалите пъти, аз стоях и докосвах клитора си, надрусана и пияна, без почти никакъв ефект. Свършването беше най-малкият проблем.
Правило номер едно е никога не се влюбвай в Мастъра си. Правило номер две – правило номер едно е невъзможно. Започнах да следя концертите на бандите му и да ходя там, уж небрежно наконтена, да се поклащам в ритъма на музиката, гледайки го с възхищение. Моят Мастър беше на сцената. Беше неизбежно. Започнахме да се виждаме и да си пишем все по-рядко и по-рядко, да му предлагам да се видим и той да ми отказва. След поредния отказ, реших да изпия две уискита на екс в апартамента си, да сложа черната рокля, червеното червило, чорапи със силикон и да отида в любимия си Софийски рок бар.
Всъщност имаше повод да бъда там, трябваше да напиша репортаж за концерта на една местна индъстриал банда. Именно там, облегнат небрежно на бара, пиейки водка с Ред Бул, срещнах N...

Dirty New York Legends: Boys in the band (part 1)

"And they all scream and shout for the boys in the band... only for the boys in the band”.

Знаех, че не трябва да чукам двама музиканти от една и съща банда. Това, което не знаех обаче беше защо продължавах да го правя.
Началото на цялата сага сложи I. Започнахме да си пишем докато бях в Берлин. Обща приятелка ме свърза с него и той започна да ми пише перверзии по Skype, как иска да бъде мой роб, да му сядам на лицето, че даже пари би ми давал за това... В началото, признавам си, си мислех да изкарам някой лев от него или поне малко безплатен кокаин, който знаех, че има в изобилие като всяка уважаваща себе си рокзвезда. А и той си беше доста известен и доказал себе си през годините, което галеше егото ми. Беше около трийсетте, харизматичен и откачен. Открито си падаше по садо-мазо и фетиши, не беше поредното хлапе, което би се свило от страх и казало, че „не може да причинява болка на човешки същества“ при безобидната ми покана да ме напляска.
При първата ни среща ме чакаше пред новинарската агенция, в която тогава работех, беше облякъл женско бельо под дрехите си, точно както му бях заповядала. Решихме да отидем у нас, където трябваше да бъде мой роб. Живеех сама и апартаментът ми в София беше идеалното убежище за тъмните ми страсти. Отидохме там, след като ме придружи да си купя мишка на компютъра, тъй като моята се беше развалила. Колко прозаично. Носеше бельото през цялото време.
Идеята да доминирам над доказала се култова личност и да правя каквото си искам с него, някаква си 20 годишна пикла, ме ласкаеше, но не ме възбуждаше чак толкова много – винаги съм била повече submissive. По-скоро исках от безплатното уиски и кокаин, които знаех, че щеше да ми предложи. Озовахме се в апартамента ми, начертахме по няколко линии на раклата на леглото ми, отпихме от уискито, плуващо лежерно върху кубчетата лед. Накарах го да се съблече и да ми покаже бельото си. Беше сложил доста идиотски розов сутиен, черни дантелени прашки и чорапогащник 20 дена. Поставих пластмасовия си гаг си на устата му и го карах да повтаря мръсни думички, сложих го на каишка, заведох го в кухнята и го накарах да измие мръсните ми чинии, докато аз го снимах за спомен, а след това щях да кача снимките във Фейсбук, където все още стоят всъщност - естествено само аз мога да ги виждам.
Върнахме се отново в стаята, където го яздих на конче. Забавлявах се много, но не мога да кажа, че това ме възбуждаше кой знае колко. След като излязохме от плея, той на шега подхвърли, че можел и да бъде мастър... Вече бях достатъчно пияна и надрусана, така че реших да го пробвам. Смиреният роб, с когото до преди минути се ебавах както си искам, изведнъж обърна нещата на 360 градуса, избута ме на леглото, заби ми 1-2 шамара и докато се усетя твърдият му кур беше някъде дълбоко в гърлото ми, аз се давех, едновременно унизена, поразена и адски възбудена. След това си тръгна, а аз останах да лежа на леглото, гледайки в тавана и чудейки се в какво се забърках отново.

(to be continued)

Да забранят "приятелките" със закон!

Трябва да забранят всички "приятелки" със специален закон! Под "приятелки" визирам гаджетата на разни мъже, макар че терминът "моята приятелка" вече е добил специфичен злокобен привкус. Тези гнусни вещици, безлични момиченца, които по някакъв начин, който на мен все ми се изплъзва, успяват да омаят мъжете и да ги оплетат в мрежите си, така че да ги направят "свои", трябва да горят в ада, докато гаджетата им им изневеряват с мен.

А мъжете сякаш се хипнотизират. Започват да качват снимки, в които са гушнали и цункали възлюбената си из facebook и skype, спамят постоянно интернет пространството с любовта си, не пропускат да напишат навсякъде колко много се обичат и колко точно месеца вече са щастливи заедно и как никога, ама никога не искат да се разделят. В същото време някоя тъмна вечер се напиват и разпускат напрежението като правят див разюздан секс с някоя откачена мацка. След което се прибират, гушкат "милото" и заспиват спокоен сън.

Повдига ми се от целия този фалш честно!

И признавам, че тайно им завиждам на тези привилегировани женки, които според мен членуват в някакво магьосническо сдружение. Как го правят, просто не знам. Сигурно няма и да разбера. Обикновено, след като са прекарали известно време с мен, мъжете си хващат някоя "приятелка" и изкарват поне година с нея... Примирила съм се вече. Дори започвам да си мисля, че "приятелките" ме използват като посредник чрез вуду кукла...

Миналата седмица ми се обади един бивш любовник. Искаше да се видим, да ходим на едно парти заедно. Отидохме и партито беше супер, но след 30 минути той вече искаше да си ходи, защото "бил в лека депресия заради раздялата с "приятелката" си и гледал да е на по-тихи места, защото му било още леко гадно". И то става въпрос за същата тази "приятелка", заради която спря да се вижда с мен.

Е, за какво ми се обади тогава? За да му кажа "Добре, скъпи. Аз ще те утеша с една свирка, няма да се депресираш заради нея. Ела у нас. Ела да ме чукаш, а после да си хванеш друга." Пичът е свежарка, но просто няма начин това да се случи, нали разбирате.

Друг ми се хвалеше в skype колко як секс правел, как бил лошо момче, пушел, пиел и се друсал, въобще rockstar lifestyle. Като му казах да дойде у нас и да ми покаже за какво става въпрос, той започна да ми се обяснява, как никога не бил изневерявал на "приятелката" си, с която били заедно от две години и половина, а от една живеели заедно, но как вече не можел да продължава така и не знаел какво да прави. Усетих познатото чувство предхождащо повръщането и побързах да достигна тоалетната...

Сигурно няма да ме разберете и ще ме заклеймите като злобна кучка, особено ако сте една от "приятелките". Честно казано слабо ме вълнува. Но следващият път, когато гаджето ви не си вдигне телефона си помислете, че една армия откачени мацки като мен дебнат и той може би е някъде, в някоя от нас, надълбоко...

Целувка по бузата за добрата стара Смърт

Силвия съблича топлия халат, излиза на терасата и както е само по бикини сяда на парапета. Не е нито топло, нито студено – температурата навън е някъде около 15 градуса по Целзий. Тя може да усети тръпките по кожата си, без да умира от студ - усещане, на границата между приятното и некомфортното.

Силвия седи провесила крака през ръба на деветия етаж и просто размишлява за света, който я обгражда, който я задушава, от който е част, но който сякаш не е част от нея. Колко странно изглежда всичко, ако се опиташ да се отчупиш от рамката, от нещата, които са те учили, че са така. Милиони странни същества, наречени хора, обсебват планетата. Раждат се, циркулират из нея, влюбват се, плачат, използват изобретени от тях приспособления, които им помагат и пречат едновременно, пушат и пият, срещат се и се разделят, умират и биват забравени. Вървят под небе, което не разбират и към което рядко поглеждат, крачат по земя, която им дава живот, а на която се отблагодаряват само с отпадъци, с огризки от битието. Животът е една луда игра, която си длъжен да играеш и на която разбираш смисъла, чак когато вече е приключила, мисли си тя. Това е парадоксално. Всъщност ние сме обградени от парадокси. От хора, които парадират с това, че не парадират, от хора, които обичат само за да наранят, от хора, които искат да бъдат различни, а когато се сблъскат с различното бягат от него. Едва ли има по-парадоксално общество. Защо трябва да съм част от него изобщо. Не може ли просто да плъзна краката си надолу, да се понеса към земята, от която съм дошла със силата на прочутата гравитация и да прекратя целия този фарс? Да избера чистата и вечна празнота, пред тази, обградена от крехка, фалшива черупка смисъл.

Вместо да скочи, обаче Силвия прехвърля обратно краката си на обляната в светлина тераса. Сяда на пода й полугола, леко трепереща. Сърцето й бие с няколко удара в минута по-бързо от обичайното. Силвия навлажнява леко показалеца и средния пръст на дясната си ръка и ги прокарва по влажната си вагина. Умът и фатализмът винаги я възбуждат. Когато свършва облича топлия халат и влиза вътре. Земята продължава да се върти, хората продължават да си мислят, че я владеят, а удоволствието след оргазма, продължава да е все така хубаво. Струва си да живееш. Засега. Но и да флиртуваш деликатно със смъртта. Да я поканиш на танц, да я целунеш леко по бузата, а след това да се разделите, за да се срещнете отново по-късно, неясно точно кога. Но да знаете, че със сигурност ще срещнете отново и тогава ще се отдадете една на друга изцяло.

Проникване

На едно момче

Срещаме се по средата на мъгливото шосе.
Аз нося дълго кашмирено палто и кожени ботуши на висок ток.
Ти си сложил черните си кубинки и сивия вехт балтон.
Но обвивките нямат никакво значение.
Вече.
Обвивките на обвивките още по-малко.
Крачим мълчаливо по осевата линия.
И двамата сме вперили погледи напред и дишаме учестено, съсредоточени в облачетата пара, образуващи се от дъха ни.
Вървим 5 или 10 минути, час или два.
Времето няма никакво значение.
То е просто условност, скъпи.
Шосето свършва внезапно.
Точно както сме си го представяли.
Продължаваме да вървим, сякаш нищо не се е променило.
Когато стигаме ръба поемаме дълбоко дъх.
Хващаме се за ръце.
Преплитаме пръсти.
За последно.
Ненужните ни кожи, мускули и кости, и всички останали телесни принадлежности започват да се изпаряват.
Вливат се в мъглата.
Захвърляме изхабената си плът, за да оголим душите си и да изчезнем в тях.
Хубаво е.

С костюмите шега не бива...

Всяка прилика с реални лица и случки е случайна и не до там случайна...



Времето между 31 октомври и 1 ноември е познато по света, а и у нас като Хелоуин. Това е нощ, в която, който иска се маскира и купонясва, който не иска да се маскира - просто купонясва, а който не иска да купонясва - да го духа! До сега не съм видяла някой да обикаля по къщите облечен като призрак или чудовище и да повтаря "Номер или лакомство". Още по-малко пък някой да му дава нещо в тези времена на криза...

Яница не правеше изключение от общия случай. Беше млада, красива, кръвта й кипеше, така, че реши и тя да се включи в целокупния маскарад! Щеше да го играе ученичка. Плисирана къса пола, бели чорапки до коляното, ризка, вратовръзка, плитчици и книга под мишница - наистина изглеждаше очарователно. Вкара няколко питиета още от вкъщи за да загрее и се отправи към клуба. А там вече бяха повечето й познати. Я Тошко се е направил на клоун, Вили е ангелче, Мариан е полицай, а Пафката, ех този Пафката бе! Най-оригиналният е, безспорно, ако не гони образът на Денис Родман, то пък на!

Танци, танци, танци. Още питиета. И още танци. И още питиета... Главата й вече започна да се замотава и нещо в гащичките й да се сгрява... Дааа, алкохолът винаги така й действаше. Пийнеше ли чашка две й се приискваше нечия пишка да проникне дълбоко в нея. А пийнеше ли повечко, това със сигурност се случваше. Огледа се из клуба, за да избере строгия учител, който да я накаже с показалката си. Но маскирани като учители нямаше. :( Повъртя се наляво на дясно и погледът й се спря, на един доста сладък Дядо Коледа с татуирани ръкави. Беше висок, с тъмна коса, тъмни очи и пиърсинг на устната. А и с тези татуировки... определено беше неин тип. Реши след малко да отиде да се запознае с него, но преди това беше време за още едно питие. Отправи се към бара, поръча голям джин с тоник и бавно отпи. Усети как ароматната течност облива гърлото й и замотава още повече главата й... Да, този Дядо Коледа със сигурност трябваше да бъде неин!

След няколко минути, събра кураж и се отправи към дансинга, където беше видяла (пред)коледния си подарък. Огледа се, но никъде го нямаше. Мамка му! Дано се върне след малко. Отиде да побъбри малко с Мила, която тази нощ се беше преобразила доста успешно в японска гейша. Изпи и тази чаша и си поръча нова. Вече всичко й се въртеше, а и честно казано доста й се ебеше. Засмя се на това, че започна да мисли в рими и в същото време, на същото място на дансинга, забеляза поклащаща се в ритъм червена коледна шапка! "О, завърнал се е! Този път няма да го изпусна!" - помисли си палавата ученичка.

Отправи се към него, запознаха се. Каза й, че се казва Георги и тя му се усмихна "Значи Жоро, а..". След няколко наздравици, тя вече се отъркваше в твърдия му член, очертаващ се под тесните дънки, дърпаше предизвикателно шапчицата му и впиваше устните си в неговите. "Живея сама, искаш ли да дойдеш в къщи" - прошепна му протяжно-еротично тя, докато прокарваше език по ухото му. След минути вече бяха в таксито, след още няколко и в леглото. Чукането не беше нищо особено, дори не успя да свърши. "Поредното разочарование, защо винаги толкова се превъзбуждат като опре до вкарването..", помисли си Яна, но беше прекалено пияна за да му направи забележка. След като той се изпразни и слезе от нея, тя моменталически заспа и се понесе някъде из страната на сънищата...

Събуди се от странно усещане. Нещо хлъзгаво, мокро и топло се движеше из гащичките й. Започна да й става приятно. Поотвори едното си око и забеляза, че същото това нещо се беше провряло под юргана й и усърдно я лижеше. "Е, поне се старае", помисли си тя и се отпусна. Пак не успя да свърши, а и по някое време започна да й става досадно, затова реши да отвие юргана и да се наслади на стегнатото, татуирано тяло на снощното си завоевание. До сега не си беше лягала с Дядо Коледа, но на Хелоуин всичко е възможно... След като отгърна топлия пухен юрган, обаче, очите й се разшириха безобразно! Освен, че за първи път виждаше това лице, то определено не принадлежеше на татуирания сексапилен тип, който си спомняше от снощи... Между краката й се мъдреше прогресивно оплешивяващата глава на мъж на средна възраст, придружена с космати гърди и закръглено бирено коремче.

- Ей, красавице, събудих ли те?
- Fuck! Кой си ти, по дяволите?
- Аз съм Жоро, но можеш да ми викаш Дядо Коледа, снощи се запознахме в клуба, ти веднага ме налази и ме заведе у вас да се чукаме... не си ли спомняш?

Лампичката в главата на Яница просветна като светкавица, пронизваща мътното небе по време на буря. Ами да! Беше объркала Дядо Коледовците! Как можеше да е такава идиотка?! Хвана я яд и й стана смешно едновременно! Значи беше забелязала готиния пич, след което се беше нокаутирала толкова много с поредното питие, че бе видяла друг облечен като Дядо Коледа човек и беше решила, че е същият. След това го беше завела в дома си и го беше изчукала, толкова пияна, че дори да не се бе усетила, че този няма нищо, ама наистина нищо общо с първия...

Бяха й се случвали всякакви парадоксални идиотщини, но тази определено беше една от най-култовите. Ако сценаристите на "Сексът и Градът" я познаваха, сигурно щяха да си скъсат трудовия договор.

Чичо Коледа (Да! Това определено повече му отиваше...) се беше надървил яко и искаше да я чука. Е, какво пък... Беше го направила вече един път, а и езикът му я беше подготвил. Яна затвори очи и си представи безследно изгубения си коледен мираж, докато Жоро бавно проникваше в нея...

***

След няколко часа, докато разчистваше последните следи от снощното си приключение, Яница намери смачкана бележка. На нея с червен маркер пишеше : "I'm The Nasty Santa! Please, spank me...". "No, you were the wrong Santa", помисли си тя и се засмя. Самоиронията винаги е хубаво нещо. А грешките рядко са непоправими. Особено, когато използваш презервативи.



The End.

Топ 10 Странни фетиши

Разни хора, разни идеали – казал го е народът. Но някой неща, от които хората се възбуждат са наистина мноооого странни. Ето ги и 10те най-странни фетиша, според мен.

10. Балони: Това е един доста популярен напоследък фетиш. Поне в нета можете да намерите десетки web-страници свързани с него. Балунатиците (от английски – baloonatics) дори са се разделили на две враждуващи групи – едните обичат да галят балоните, да им се наслаждават, а другите обичат да ги пукат. Родствен на балонения фетиш е фетишът към надуваеми играчки… абе, надуване да има!




09: Плюшени играчки: Може би си спомняте с умиление мечето, което сте гушкали като малки, но за някои хора плюшените играчки са нещо повече от един хубав спомен… Част от плюшофилите буквално пробиват по една дупка и оправят невинните, безпомощни меки животинчета, а други обличат костюми и направо се превръщат в тях. Защо го правят? А защо не! Плюшените играчки са меки и сладки, те просто са създадени да бъдат обичани и никога няма да ви изневерят!




08: Повръщане: Понятието „римски дъжд” може и да ви говори нещо, може и да не ви говори… Както и да е, хората, които обичат да повръщат един върху друг се наричат еметофили и най-добрите им приятелки вероятно са булимичките…



07: Мъртви животни: Какво правите когато видите премазано животинче на пътя? Сигурно извръщате глава и ви става доста гадно, но некрозоофилите определено се наслаждават дълго на гледката… Ако се срещнете с такъв човек, по-добре пазете домашния си любимец на далеч от него.



06: Катастрофи: Всичко тръгва от новелата на J.G. Ballard, “Crash” написана през 1973 г., разказваща за група откачалки с фетиш към автомобилните катастрофи. През 1996 г. канадският режисьор Дейвид Кроненберг я претворява в едноименен и мега култов филм, с участието на небезизвестните James Spader, Deborah Kara Unger, Holly Hunter, Elias Coteas… Оттам този краен и изключително опасен, но представен по изключително секси начин, фетиш добива популярност…



05: Канибализъм: През 2001 г. 44 годишния германец Армин Майвес пуска обява в интернет-форум, че търси "добре сложен мъж от 18 до 30 г., който е съгласен да бъде изяден". На странното му желание се отзовава програмистът Бернд-Юрген Брандес, впоследствие убит и изяден – точно по план. Тази история беше раздухана неимоверно от медиите, вероятно сте я чували. Този фетиш се казва ворарефилия и по-добре не го опитвайте в къщи с гаджето….



04: Дървета: Ако видите някой да се търка неистово в липичката в градинката до вас – попаднали сте на дендрофил! Според статистическите данни, само 0,3 % от населението на земята се възбужда от дървета, но на мен и този процент ми се вижда доста голям…



03: Духове: Спектрофилията или получаването на сексуална възбуда от духове получава почетното 3то място, но определено не ми е ясно къде и как по-точно хората със сексуален фетиш към духове задоволяват потребностите си… Единственото, което ми идва на ум е албумът “Sleeping with ghosts” на Placebo… Дали пък Brian Molko не е спектрофил?



02: Ампутирани крайници: Това вече е hardcore и мисля да го оставя без коментар…



01: Очни ябълки – Ето го и победителят в тази откачено-фетишистка класация! Сексуалната възбуда от това да ближеш очните ябълки на партньора си, според мен, безкомпромисно печели почетното първо място на най-странният фетиш ever! Дори ми е трудно да си го представя…



Ауч! Добре, че има снимки за тази работа...

Живеем в един луд, луд, луд свят, който с всяка година, като че ли става все по-откачен, извратен, пъстър… Но именно там му е чара, нали? Е, може би не точно в очните ябълки, ампутираните крайници и приемането на дърветата като сексуални обекти, но и това е част от живота… поне на някои. А сега гушнете любимата си обувка, стиснете здраво вибратора или отидете да напляскате гаджето си с камшика – видяхте, че има и по-извратени от вас, така че спокоооойно! Х)

Някои от най-големите глупости, изричани от мъже пред мен!

Скъпият ми фейсбук ме вдъхнови да опиша някои от най-глупавите неща, изричани от мъжката половина на човечествето пред/за мен. Ето едно своеобразно списъче с разни разнообразни мъжки безумия. Повечето от тях, вероятно ще ви прозвучат като вицове, но уви, истина са...

1. "Ооо не, аз не мога да причинявам болка на човешки същества" - предизвикано от желание, въпросният мъж да ме "понапляска" малко по време на секс. След няколко дни, жалостивото типче ме върза да ходя сама на парти, с новата си рокля, купена специално за него и секси обувките ми на токчета... Странни представи имат хората за "болка". Не че си изкарах лошо, но не е там въпроса...

2. Следващата случка е от моя бурен пубертет. Като бях на 15, ходех с 1 блейдър, най-дългата ми връзка всъщност... За 1ви път щях да празнувам Свети Валентин с гадже и бях много въодушевена. Отидох у тях, правихме секс, после отидохме да пием кафе в едно известно пловдивско заведение, където всичко беше подобаващо украсено за празника, дори с кафето даваха бисквитка във формата на сърчице. Романтика отсекъде! Развълнувана го попитах:
- Няма ли да ми честитиш празника?
А той ми отговори:
- Що? Да не се казваш Трифон?
xDDDD
Макар и сега това да ми се струва безумно смешно със сигурност е оставило дълбока джезга в крехката ми момичешка психика, та за това мразя този празник, всякакви клиширани романтични хавички и съм станала такава непоправима мрачна циничка!!!

3. Чукам се с един за първи път. Качила съм се върху него, вече се клатя от няколко минути и го питам:
- Хубаво ли ти е?
На което той отговаря:
- С Мартинка винаги е хубаво...
Стана ми едновременно тъпо и смешно, станах, вдигнах си гащичките и се прибрах да спя...

4. Ядем супички в "Дивака" с един младеж, с който се виждах известно време, но вече ми лазеше зверски по нервите. Идва време да ставаме и да плащаме. Оставям някакъв бакшиш на сервитьорката 20-30 стотинки и до кръгла сума има още 20-30, значи остават общо около 40-50 стотинки, които да й оставим. Най-неочаквано, обаче накрая пичът ги прибира. Казвам му:
- Айде остави бакшиша на момичето...
На което той ми отговаря:
- Е, тя какво ще направи с 40 стотинки?
Смятаааай... едно от най-грозните неща на света е стиснат мъж. Зарязах го веднага, естествено, и отидох да се напия с един друг...

5. Седим в едно друго кръчме с моята любима колежка и един колега, който познавах буквално от 1-2 седмици. Много яко се разбирахме 3мата, заедно си бръмчахме - въобще чудна идилийка. Седим си, пийваме бирици и аз нещо го закачам типчето, така съм свикнала да си се държа с мъжете, предизвикателно, флиртаджийка съм си, без задни мисли, та бутам му крака под масата, правим си майтапи и той по едно време от никъде ми заявява:
- Така както ги виждам нещата, до няколко дни ще се чукаме.
Ние с другата мацка останахме втрещени, с физиономии тип "What the fuck?". Естествено нещо го налях, след което цяла вечер се обясняваше на хал, което още повече влоши нещата...

6. От друг пък една вечер получих sms - "Ponqkoga ve4er, predi da zaspq si predstavqm kak ti pravq fedoroso, no ne znam za6to..." Кажете ми на това как да отговоря, освен с бурен смях?!?!!!

Вероятно има и много други подобни случаи, за които просто не мога да се сетя в момента. Имена не съм споменала, поради логични причини - не съм чак такава кучка, всъщност съм котка... meow! =^.^=

Така, че момчета, ако припознаете себе си в тези редове - сами сте си виновни...

1+1-1

...I've been down so long, that down don't worry me...

22:09. Клуб „Капри”. Поредната петъчна вечер. Както обикновено се чуват чуквания на чаши и бутилки, оживена глъчка, едва доловими дръпвания от цигари. Всичко това на фона на “Stormy Blues” на Billie Holliday.
Ива седи на бара, на четвъртия висок стол от ляво на дясно, сложила краката си на „два без десет”, облечена в тъмно-синята си прилепнала рокличка, пиеща третата си водка-мартини за вечерта. Но не, не със зелена маслинка. С черна, моля. Благодаря.
Уточнението е излишно – Ива прекарва голяма част от вечерите си на този бар и барманът отдавна познава вкусовете й. Буквално.
Ива много добре е наясно как ще се развие и тази банална вечер. След малко ще се появи някой любезен, подпийнал джентълмен, който услужливо ще й предложи да я почерпи питие. Тя ще приеме. Той ще се опита да стопи леда с някое старо лафче или нов виц или обратното. Тя ще плъзне изкуствена усмивка. След това ще се опита да я впечатли с описания на перспективната си работа, интересните си хобита, бързата си кола и/или дебелия си портфейл. И всичкото това запълване на време и пространство с една едничка и напълно противоположна цел. Изпразване.
Докато изговаря всички тези думи и разкривява устата си във всички тези усмивки, той ще си представя как тя поема топлия му червен член в ръцете си, а след това и в розовеещите се отверстия на крехката си бяла плът. Как „момичето от бара” пъшка, диша тежко или тихичко стене, извива тялото си като същинска котка, птица или риба меч. И ето, стигаме до същността – как накрая излива пръски бяла, полупрозрачна, лепкава течност в презерватива, върху корема й или върху хубавичкото й личице.
„Изглежда мръсница.” си мисли той, а й казва „Имаш удивително хубави сини очи.”
Ива е опитно момиче и е напълно наясно с правилата на играта. Играла я е десетки пъти, превъртала е левъли, връщала се е в началото, получавала е бонус точки... И пак продължава да я играе, но не толкова, защото й харесва, а просто защото след четвъртото питие спира да й пука.
И тази петъчна вечер Ива се напи и си легна с любезния подпийнал джентълмен. Изцеди и последната капка сперма от застаряващото му, пропито с миризмата на алкохол, парфюм, тютюн и пот мъжко тяло. Той й благодари и й каза, че е страхотна. Тя не отвърна нищо. Той се опита да превърне благодарността си в целувка. Тя се дръпна и лекичко се усмихна. След това безмълвно полегна до него и се направи на уморена и заспала. Когато чу лекичкото му похъркване, тихомълком стана, облече се, взе дамската си чантичка, отвори входната врата, излезе през нея и се потопи в нощта.
Единствения звук, който остави след себе си бе равномерното потракване на токчета по мрачните улици. Но и той заглъхна скоро.