Dirty New York Legends: Minaj? (part 2)

Излязохме от подземните тунели. Навън вече беше светло. Нощта си беше тръгнала, а ние защо бяхме останали?

Никакви таксита на хоризонта. Даже не знаех къде сме. Мина автобус. B57 - звучеше ми познато. Предложих й да се качим, все донякъде щеше ни закара. Автобусът ни подмина и трябваше да го гоним до другия тротоар. Или шофьорката ни видя или успяхме да го хванем с известна доза късмет. Погледнах набързо картата с маршрута на автобуса – Marcy, Flushing.. все до някъде трябваше да ни закара. МТА все пак спасяваше положението.

Качихме се.

-          - Excuse me, is this bus going to Bed-Stuy?

            - Yes.

            - Is it going to Bedford Avenue

            - Yes, Bedford and Flushing

Сетих се, че Bedford е доста обширно понятие, по-добре беше да си задам въпроса по друг начин.

            - What about Marcy and Myrtle?

            - Its going to Marcy and Flushing?

            - What about Myrtle?

            - Marcy and Flushing.

Имах чувството, че говоря с робот.

Седнахме на две предни седалки и аз отворих Google Maps на телефона си. Добре, че се сетих да го заредя зад бара.

             - Do you know where are we going?

             - Kind of, I'm gonna figure it out now.

Дори не знаех името й, но това бяха само формалности. Реших да продължа да мисля за нея като за момичето с обувките.

             - Oh, yes. - отговорих, след като сайта ми зареди. Не знаех за МТА, ама Гугъл яко спасяваше положението. - Well we're gonna get off on Marcy and Flushing and I can take the G down for one stop and you - for two... That's the best idea.

Улиците бяха безлюдни и сиви, но кой нормален би бил се разхождал навън в 5-6 сутринта в Неделя, освен ако наистина не му се налагаше. Подминахме човек, който си разхождаше кучето. Бяла булонка. Ето на това му се казваше ентусиазъм. В автобуса имаше още няколко човека освен нас, сигурно отиващи на работа... 

             - Can't I walk to there? - попита ме момичето с обувките.

             - Well it's not а too long walk, but we have to go around all the Projects, which I don't think is a good idea. (Пояснение: Projects – става въпрос за обществено построените сгради, в които живеят безплатно или почти безплатно чернокожи пимпове, дилъри и все от този род. Особено нежелателно е да минаваш през тях късно през нощта, рано сутринта и общо взето по всяко време.)

            -  Oh well...

Пътувахме с автобуса, всеки си гледаше в неговата си посока. Чудех се дали щях да й науча името въобще, ама нещо не ми се питаше... Май си казахме по няколко думи, но не се сещам какви. Не беше нещо забележително във всеки случай.

            - Oh, we're close – Разпознах Kent street, Bedford avenue, Spencer street, ей сега щяхме стигнем и Marcy avenue. Никога не ми е било ясно разпределението на авенюта към улици в Ню Йорк. Нито защо имената на улиците в Downtown Manhattan и Downtown Brooklyn са едни и същи. Може да питам Google по-късно. Сетих се за онзи таксиметров шофьор в София, който преди няколко години искаше да го запознаем с Гугъл да излезнат на кафенце, иначе не му вярвал.

           - I hope so – отговори ми тя след известно количество тишина.

          - Do you live here in Bed-Stuy? – попитах я.

          - Yes.

          - Since how long?

          - Like six years.

          - Cool, where are you from?

          - Where I am from or what is my nationality?

Този контравъпрос винаги беше малко объркващ. И друг път го бях получавала вместо отговор. Казах както винаги:

         - Well both – след кратък нескопосан кикот.

         - I was born here but my family is from Bangladesh. 

         - Oh, cool.

Универсалният отговор.

Автобусът ни остави точно на ъгъла. Слязохме надолу по стълбите към метрото. Плъзнахме картите си една след друга и преминахме от другата страна. Още не знаех името й. Двама човека и няколко десетки плъха ни правеха компания. Добре, че плъховете пълзяха някъде под нас и не ги виждахме, като изключим няколко размотаващи се на релсите. Седнахме. Поне имаше места.

         - So what's your name? - най-накрая я попитах.

Отговори ми, че се казва Минаж.

След като се представих и аз, съвсем естествено възкликнах.

        - Oooh, like Nicki Minaj.

Тя ме погледна отегчено и каза. 

        - Yes, like Nicki Minaj.

Не изглеждаше особено въодушевена от съвпадението на имената. 

       - Do you like Nicki Minaj? - попитах я.. 

       - No. Since she came out that's every single person's first response. “Like Nicki Minaj”. This bitch ruined my life.

Започнахме да се хилим. Готина мацка. Реших да й оставя обувките.

Разказа ми, че е била в клуб в Куинс тази вечер и се прибира вече сигурно от два часа. Попитах я „В Астория ли?“, отговори ми „да“. Разказах й, че миналото лято живях два месеца в Астория, ама никак не ми хареса.

       - Yeah, it's not cool. In this club everyone was dressed the same...

       - Yeah, and the people are so boring there. Everyone is in their thirties, working in Midtown and just plain boring and settled down.

Сетих се, че излизах за кратко с румънец с просребрени коси, инвеститор с дългогодишен стаж на Уолстрийт, който обичаше да пуши трева.Не беше рядко срещано. Той живееше в разкошен едностаен апартамент с огромна тераса гледаща към градина около Ditmars Boulevard, на последната спирка в Астория. Като се преместих наколо спрях да го виждам. Все така ставаше. Утопията за „съседа за секс“, който ще е винаги готов и наоколо.

Това обаче не й го казах, а вместо това започнах да й обяснявам за бившето си гадже и как трябва да ги запозная. Не знам как стигнах до това да я сватосвам с него и защо, май идваше от това, че той ми беше казал наскоро, че намирал Nicki Minaj за “very hot”. Продължих монолога си с това, че и тя е хубава и може и да се харесат. Кимаше и се усмихваше. Имал и своите негативни страни, все пак ми е бившо гадже, но бил готин пич, музикант. Тя се хилеше. Хилех се и аз, какво да правя.

Влакът дойде и се качихме. Много мина, мъничко остана, както народният поет се беше изразил. Бялото облаче ме очакваше във формата на матрака в сегашната ми стая, само дето беше по-скоро в черната гама.

Говорихме си още неща и се смеехме още и аз й взех Фейсбука. Тя пишеше на клавиатурата на телефона ми и забелязах, че първото й име всъщност е Mehnaj. Две букви разлика, но звучи същото. E като Erection и H като Hippopotamus, вие какво си помислихте. Нямах предвид обаче Hippopotamus Erection обаче. Честно.

Казах й, че ще я добавя, прегърнахме се и си казахме „Чао“. Всеки по пътя си. Може и да я видя отново. Може и да не.

Когато се прибрах у нас намерих празни чаши и разхвърляни дрехи до дивана. Толкова набързо бяха свалени, че обувките още стояха заклещени в панталоните. Съквартирантът ми явно си прекарваше добре. Направих няколко снимки за доказателство и си легнах.

Няколко дни по-късно се озовах в джакузите на декадентско фетиш/queer парти в Le Bain, разкошен клуб в Meatpacking district с разтърсваща гледка от 15-тия етаж, но това вече е друга история.

Dirty New York Legends: Minaj? (part 1)

“Ever since I've been
Ridin', right on the
Subway Train
You can hear the whistle blowin'
You might think I'm insane”

    4:30 AM. Неделя. Някои хора се събуждаха за да отидат на работа, други се опитваха да разберат къде се намират и къде са всичките им пари, излизайки от клуба и отправяйки се към следващото приключение – линия – приключение. Спирката на Delancey и Essex. Влакът с буквичката F. F като Fuck. Окей, признавам - Forest беше първата ми асоциация, но после го смених за да е в унисон със заглавието.

Дестинация – Бед-Стай. Мислех да взема такси, защото:

А: щеше ми излезе около 12 долара, което за тукашните стандарти е нищо.

Б: щеше ме заведе до нас за 5 минути.

Но пък от друга страна:

А: Никога не знаеш, какво приключение може да ти се случи в метрото рано сутринта.

Б: И ако хванеш такси до вас, вероятно няма и да разбереш.

Окончателното ми решение беше да се метна на метрото.

Плъзнах картата през тесния отвор, чух познатото бипване, бутнах металната решетка. Придвижих се до дървените пейки, гледащи към линиите и с нескрито задоволство положих задните си части отгоре. Ех, ама много е хубаво да поседне човек, особено след като е прекарал последните десет часа зад бара.

В слушалките ми забуча „Bossanova” на Pixies и твърде уморена да чета, реших да разцъкам едно пасиансче на телефона. Това е едиственото, което бях качила. Игрите никога не са ми се отдавали особено, така или иначе.

Млад мъж с бейзболна шапка, седнал на дясната седалка до мен ме побутна. Измъкнах едната слушалка от ухото си и се обърнах към него. Той каза нещо, което не разбрах. Погледнах леко надолу. Беше сложил жълт, гумен пистолет върху раницата ми и ме наблюдаваше. Ситуация от типа „what the fuck”. Твърде уморена и отегчена бях за да се шокирам, да стана и да се разпищя, а и с този искрящ цвят трудно бих го взела за истински.Първата ми реакция беше да измъкна чантата си изпод гумения патлак. За мой късмет, вдигайки я нищо не гръмна, но странно - за гумен го усещах доста тежък.

- What is that? - казах с изненадан глас и се преместих да седна някъде другаде. Какво друго можех да направя в крайна сметка. Да викна полицията?

      Гледах да не се обръщам назад. В този град беше пълно с психопати. За минута се паникьосах, че може би съм оставила отпечатъците си върху пистолета, но реших, че това са глупости и е по-добре въобще да не го мисля.

Влакът дойде съвсем скоро. Седнах до млада жена, подремваща с размазан грим. Сигурно се връщаше от някой клуб. Е, поне можеше да заспи, а и в малката вечерна чантичка която носеше не изглеждаше да има място за пистолет. Въздъхнах облекчено и на свой ред затворих очи.

York Street. Jay Street – Metrotech. Bergen street. Може и да изпускам някоя, но когато MTA работничката обяви Carroll street бях правa, с готовност да се измъкна възможно най-бързо навън и да премина от другата страна на спирката, където да хвана буквичката G. G като... Gangsta. Какво си помислихте?

На другата страна на платформата бяхме само аз и мургаво момиче с дълга къдрава коса и черни обувки на висока платформа. Обувките не бяха никак лоши между другото, може би и аз трябваше да си взема нещо такова. Или да я удуша, да ги открадна, да я хвърля на релсите и да избягам. Излизайки навън и вече на безопасна дистанция, да открия че не са моя номер...

Усмихнах се на мислите, минаващи транзитно през мозъка ми в този ранен час. Сигурно е вярно, че всички луди и опасни излизат през нощта. Мина влакът F обратно към Манхатън. Значи G трябваше да дойде скоро. Продължавах да слушам „Bossanova”, след известно време обаче ми писна и смених с „Farm” на Dinosaur Jr. Момичето, което спеше в метрото се появяви и седна отново до мен. Мина още един F и тя се качи на него. Не знам защо искаше да се качи на същия влак отново и да се върне в обратната посока.

А: Може да се е объркала.

Б: Може да е дошла до тук само за да си купи наркотици и да се върне да трещи още.

В: Може хобито й да е да подремва в метрото..

Г: Не е моя работа.

Важният въпрос в случая беше къде е моят влак?! Два F-а в една и съща посока, един след друг, това изглеждаше съмнително... На спирката бяхме само аз и момичето с обувките.

Станах и реших да разгледам налепените листовки за промяна в движението на влаковете. Те обикновено бяха с малки букви и никой не им обръщаше внимание или поне не и аз.

Ето го и отговора. Днес и утре през нощта G нямало да минава въобще от тук... Защо ли не го хванах това такси и вече да си бях на мекичко и топличко в леглото. Започнах да псувам и себе си и МТА наум. Ето ме сега: 5:30 сутринта, заклещена в Carroll Gardens, където никога не съм била. Май и момичето с обувките чакаше същия влак. Може би пък е в моята посока и ще можем да си разделим таксито. Приближих се до нея и я попитах

  - Hey, are you waiting for the G train

  - Yes... - момичето с обувките ме погледна с недоверие.

      Споко, мацка, няма да те убивам. Най-вероятно...

        - Well, there is no G train here tonight, I just saw this sign

        - Oh...

        - Yes... fucking MTA, I guess they can't make thеsе signs smaller...

Всъщност те си бяха с реален размер, ама нали трябваше да кажа нещо. Момичето с обувките мълчеше.

  - Well... I'm going to Bed-Stuy if you're going in that direction we can split a cab..

  - Oh, no I'm OK.

      Сигурно беше усетила мислите ми от преди малко... Как да й обясня по мисловен път, че се шегувах?!

        - Where are you going?

        - Emm...To the Bedford-Nostrand stop.

        -Well this is couple blocks from me, let's go.

        - I have only 3 bucks...

        - No worries, I'll pay the cab. 

-       - Are you sure?

-       - Yes, sure. Let's go.

     Тя се усмихна и тръгна с мен, явно майка й не я беше научила да не тръгва с непознати, особено такива, които й предлагат нещо безплатно... Безплатно е само сиренцето в капана на мишката - мен така ме бяха учили.

Dirty New York Legends: Boys in the band (part 9)

- I won't come to your place tonight Е., - отвърнах му аз – And I won't come just cause I want to see you again. I'm going home.
Е. яхна колелото си и се понесе към Bushwick. Аз извадих телефона си и набрах номера на R. Вдигна ми, каза ми, че си е вкъщи и ако съм искала да дойда да попушим малко трева заедно. Съгласих се, но не заради тревата. Исках да го видя. Мислех си да ида, да пушим и да си тръгна, сигурно беше добра идея, но аз не можех да го направя – познавах се. Позвъних на входната врата и той ми отвори дистанционно. Когато се качих по стълбите, вратата към апартамента му беше отворена. Той седеше на дивана и приготвяше бонга. Седнах до него и го погледнах в очите. Той прокара ръка между краката ми. Бях вече мокра.
- You have to suck this cock, slut. - каза той.
- I will, but you have to fuck me, cunt.
- I will.
След няколко хита и кратка прелюдия, вече бяхме в леглото и огромният му кур проникваше в мен. Още при първият тласък бях очарована и това ми личеше.
- This is a big cock, huh? You love this cock, right, bitch?
- I love your cock, baby. Oh, don't stop fucking me...
Свърши върху лицето ми, точно както обичах и макар и да не стигнах до оргазъм заспах задоволена. На сутринта будилникът на телефона му иззвъня и очите ми механично се отвориха. Спеше ми се безумно, на него също. Той беше този, който трябваше да ходи на работа този път, а бяхме събрали не повече от 3-4 часа. И двамата бяхме изнервени. Нямахме какво да си кажем. Качихме се заедно в метрото, той слезе на първо авеню, аз продължих към Union Square, където трябваше да сменя влакът за Astoria. Сигурно беше много удобно да живееш на Union Square. И убийствено скъпо. Искаше ми се да го целуна, да почувствам някаква човешка близост, но тя липсваше, точно като сънят, от който и двамата имахме нужда.
- Bye, see you.
И слезе от метрото. Останах сама, всъщност аз бях сама през цялото време, всички сме сами уж, или поне почти всички.
- This is First avenue. The next stop is Third avenue. Stand clear of the closing doors please.
Тъъ-дъъъ.
Не го видях повече, до сега. Понякога му пращах sms да се видим, пияна и самотна, в малките часове на нощта, на който получавах отговор след няколко дни с някаквоправдание, а понякога той напушен и разгонен ме питаше дали съм на работа тази вечер, а аз бях заета или просто исках да му го върна за закъсняващите отговори, и така и не се засичахме. За братовчед му S. не чух нищо повече, на няколко пъти си мислех да му пиша нещо от рода на „I met your cousin. He's a nice guy”, но всеки път се спирах. В крайна сметка нямаше никакъв смисъл, нали?
На концертът на Sonic Youth срещнах M, фронтмен на арт-пънк банда. Съвсем по Ню Йоркски малко трева заедно, разговаряхме на различни теми и се наслаждавахме на залезa над небостъргаченото чудовище Манхатън, под дистортнатите китари, чрез които бандата се обясняваше в любов, на градa, от утробата на който беше дошла. След концерта взех телефона му, той взе моят. След седмица ми звънна и ме покани да го посетя в лофта му в Bushwick. Напушихме се на покрива наслаждавайки се на Манхатън през Бруклинската ми перспектива, отворихме по бира, гледахме Desperately Seeking Susan, на който капитулирах и от който на следващия ден нямаше да си спомням почти нищо и трябваше да го гледам отново и щеше да ми бъде като за първи път. Смътно си спомням, че се опита да ме целуне и аз се отдръпнах. По-късно бях вече толкова пияна, че беше абсурдно да сменя всичките 3 метра и да се прибера вкъщи цяла.
- Can I crash here tonight, M. - попитах го.
- Yes, you can, but I don't want to fuck.
- I don't want to fuck either, dear, I just want to sleep.
На следващия ден се събудих в леглото му с дрехи и грим. Направи ми закуска. Предложи да ме закара до Union Square, но първо трябва да го придружа да свърши малко работа. Подари ми тефтерче и химикал и ми каза, че трябва да ги нося винаги със себе си, даде ми и две книги, които мушнах в чантата си. A catcher in the rye на Salinger и една за зараждането на американският пънк. Lower East Side от края на 60те до 80те. Fucking Lower East Side, CBGBs... Пътувахме в колата му, през огряните в слънце улици на същия този Lower East Side. Разказа му, как търси любов, връзка, а не просто пословично чукане за по една вечер, имал твърде много от това преди, а то върви ръка за ръка с наркотиците и рокендрола. Звучи ми познато, отвърнах му, и му разказах, как се бях уморила от същото това чукане за по една вечер. И макар и двамата да знаехме, че може би няма да намерим тази любов един в друг, че може би няма да правим секс, че при някоя от следващите ни уговорки той или аз нямаше да си вдигнем телефона и може би книгите щяха да останат при мен и може би нямаше да се видим с месеци след това, или нямаше да се видим въобще, това нямаше значение.
След месец отново в Sway срещнах E...

Dirty New York Legends: Boys in the band (part 8)

Трябваше да се срещнем на спирката на L train на Bedford Avenue, защото той наскоро се беше нанесъл в апартамент съвсем наблизо, където трябваше да се отбием за по бързо питие, след което да отидем на танцуваме в някакъв местен клуб Cove или нещо подобно, който като по чудо не бях чувала и където не бях ходила досега...
Транспортът от Куинс до Бруклин е отвратително неуреден, честно ви казвам. За да се добера до Бруклин, трябваше да сменя 3 до 4 влака или само два, но да мина през целия Манхатън, чак до Union Square. Бях се преместила съвсем наскоро в Astoria и вече въобще не бях възхитена нито от локацията, нито от квартала, нито от хората, които го обитаваха. Не, че имах нещо против тях, напротив, просто бяха твърде нормални за моя вкус (или от Бангладеш)... Та, тъй като бях в началото на пребиваването си там (което нямаше да продължава за дълго) все още не знаех, че експресният влак не върви през нощта и поради невежеството си изпуснах 2 като нашите пътнически влакове хаха, докато го чаках... вече минаваше времето на уречената ни среща, а аз още си висях на спирката в Astoria!!! Катастрофа. Парадоксалното в случая беше, че като разстояние не беше никак далече – едно такси би ми взело към 15 долара – 17, 18 с бакшиша, но някак си не ми се даваха пари за такси. Рядко давах пари за таксита така или иначе, особено ако имах денонощен градски транспорт... Винаги ми се бяха виждали като хвърлени пари на вятъра.
Звъннах му, че ще закъснея и след като убих поне няколко десетки нервни клетки, чакайки, най-накрая се метнах на влакът и се изстрелях към Williamsburg. Изстрелях е малко силно казано, пристигнах с около едно часово закъснение и му звъннах да дойде да ме вземе, все пак не исках да го го карам да виси да ме чака един час. Когато се появи белите му обувки, дългата коса и мустакът не бяха в абсолютно съзвучие с типа мъж, който търсех, но солидното количество татуировки и девет инчовата патка надделяваха. Да не забравяме, че беше и китарист, а очите му имаха онази особени искрица, която издаваше, че бях попаднала на извратено копеле. Срещнах се с няколко от бившите му съученици, които бяха дошли да го посетят в Ню Йорк и които, слава Богу, си тръгваха, и след това се качихме у тях. Там ни посрещна някакъв друг негов приятел, чието име така и не си направих труда да запомня. Бях все още изнервена от едночасовото си закъснение, определено това не беше най-доброто начало на първа среща с някой, но майната му какво казваха хората. Нека обърнем правилата на 360 градуса, нека ги изгорим на кладата, пък да става каквото ще. R. сипа по едно уиски, нареди по линия, запали бонгът – вече се чувствах доста по-добре и ми пукаше все по-малко. Първият път, когато приятелят му отиде до тоалетната, той се обърна към мен с вълчите си сини очи и ми каза „Give me a kiss”. Всеки следващ път, когато пичът изчезваше за малко, се натискахме все повече и повече, докато накрая той не разбра, че е време да си тръгва и не се изнесе. Останахме насаме. И на двамата ни беше ясно, защо бях дошла. Нямаще нужда да се преструваме. Същия ден, няколко часа преди срещата ни, ми беще дошло, и псувах тялото си, че пак беше преебало всичко и нямаше как да го изчукам. После реших, че това е шанс най-накрая да се видя с някой мъж, който харесвам, и да не го изчукам на първата среща и може би да започна връзка, с повече бъдеще от два-три тека. Когато ръката му докосваше бедрата ми, а подутината в панталона му набъбваше със скоростта на светлината пред очите ми обаче, най-малкото си мислех за бъдеще. Мислех за девет инчовата му патка, снимката на която пазех в телефона си. Той искаш да стоим голи и да се докосваме, казах му че съм в цикъл и не мога, той ми отвърна, че не му пука и сложи червена хавлиена кърпа под мен. Беше красив, няма съмнение, татуиран, блед, кльощав, с огромен кур. Ето защо браточед му ми беше говорил за него – той знаеше много добре за любовта ми към големите курове. Спазих обещанието си – секс така и не правихме, но това не ми попречи да му направя четири свирки. Три същата нощ и една на сутринта, когато се събудихме. Трябваше да ходя на работа – първа смяна – спеше ми се ужасяващо, но нямаше как. Искаше ми се да го прегърна, да приютя тялото си до неговото и да спим до обяд, след като се събудим даже бих му направила още една свирка, но той нямаше да ми плати наема, за жалост. Отидох до банята, измих се, пооправих рошавата си коса и грима си, върнах се пак до стаята. Той лежеше, полуунесен на леглото, все така гол, бледата му кожа контрастираше с тъмните чаршафи и мастилото по кожата му. Прииска ми се да отида и да го целуна отново, да прокарам пръсти през косата му (добре де, можехме да минем и без пръстите през косата), но през устните ми се изпълзна само едно „Bye, see you soon”, след което се измъкнах пред входната врата. Чудех се след това, дали ако го бях целунала тази сутрин, щеше да ми стане гадже, да започнем да се виждаме повече и нещата да проработят. Никога нямаше да разбера.
Видях го само веднъж след това. Беше постъпил като пълен гъз, като всички останали – на следващия ден ми писа смс как вървяла работата, след което се покри за няколко седмици. Реших, обаче, че трябва да го изчукам на всяка цена. Поне да не съм валат. Една вечер Е. Беше дошъл да ме вземе от работа, след което отидохме да пием. Е. беше много сладък, четеше много, патката му беше доста дебела и водехме интересни разговори. Е. обаче имаше един проблем – не обичаше да се целува с език, което си беше смущаващо... Не мислех, че има мъже, които ги кефи да се целуват като момичета. Даже повечето момичета, които познавах не ме целуваха така... Онази вечер, все пак ми даде няколко прилични целувки с език, след което ме покани да отида у тях...

Dirty New York Legends: Boys in the band (part 7)

Първият човек, когото се сетих да потърся естествено беше S. След като безрезултатно се опитах да му звънна, му написах „So where are you and your cousin”. Вече бях леко пияна. Получих отговорът: “Not around mama. Had to drive home. Forgot Chad had a wedding.”. Значи и той отпадаше. Казах на таксито да кара към Alphabet City, където се донапих в бара на същия приятел, в чийто апартамент бях крашнала преди няколко дни (следите ли ми мисълта) и след това се прибрах в къщи. На сутринтa все пак отговорих на S.
Аз:„So who got married? You? XD”
S:“My cousin”
Аз::“Haha the same with the threesome?”
S:“No, lol. That would be crazy. No, this cousin is a goody two shoes”.
Веднага отворих Google за да проверя какво означава goody two shoes и се оказа, че е каквото и предполагах: примерен, неотклоняващ се от правилата индивид.
Аз:„What about the other one that you want me to fuck? Is he bad?”
S:“No more questions”.
Аз:“No more answers. Going to sleep now”.
След няколко дни ми звънна отново, с абсолютно идентично предложение да се видим тъй като сега е в Brooklyn. Може би като вярно пале трябваше да хвана моменталически такси, да притичам при него и да му лапна пишката? Не, че не бих го направила, все пак ми беше Мастър, но имах уговорка – трябваше да ида да видя една стая в Astoria, където смятах да се местя от следващия месец. Казах му, че ще му звънна като приключа и той се съгласи. Телефонният ми повик обаче остана безгласен. Демек, пича не си вдигна телефона. Написах му sms и на него не отговори и реших да спра да се занимавам. Отдавна ми беше писнало от тъпи копелета, които се правят на две и половина и не смятах да поощрявам мъжката путковщина, дори и да ставаше въпрос за някой със златен кур.
След около месец докато се прибирах от бара в Greenpoint, в който работех, получих sms от братовчед му R. Звучеше доста дружалюбен и искаше да се запознаем, братовчед му, който вече познавах доста добре, му бил дал телефона ми и бил много любопитен да се видим... започнахме да си пишем и след около 10-15 съобщения нещата вече доста сериозно опираха до секс. Започнахме да се възбуждаме като си пращаме голи снимки, които еволюираха в телефонен секс при който свършихме един след друг... Уговорихме си среща на следващия ден, знаех, че не трябва да го чукам, но, мамка му, беше толкова трудно да устоявам на изкушението – нали казваха още в лексиконите, че най-добрия начин да устоиш на изкушението е да му се отдадеш...

Dirty New York Legends: Boys in the band (part 6)

Отговор така и не получих и, честно казано, се почувствах малко тъпо... Имах нужда от секс, а знаех, че той се справя доста добре и не ми се губеше време и енергия в нови завоевания. Също, като с всеки Мастър до момента, се бях повлюбила малко и исках съвсем по момичешки да го видя...
Чудех се как да подходя, а в подобни ситуации болният ми мозък може да измисли какви ли не глупости. Намирах за тъпо да му пиша „Hey S. what are you up to?” или каквото и да е нормално нещо. Сигурно за повечето хора това е най-простото и логично решение на дилемата и въобще не го мислят, но не и за мен. Реших да се снимам както-майка-ми-ме-е-родила от кръста надолу, аранжирала плътта си с черен кожен камшик и да изпратя снимката му с думите „This pussy has to be spanked, Master...”. Стори ми се идеална идея, беше новаторско, възбуждащо и секси. Вероятно всъщност беше смущаващо, странно и неподходящо.
Отделих поне половин час в търсене на перфектния кадър, използвайки телефона си, фотоапарата си и уеб-камерата на лаптопа си. Направих сама всички снимки, нямаше кого да помоля да ми асистира, всъщност можех да помоля пича, който живееше на дивана в хола на квартирата ни - той беше гей и едва ли едно pussy би го смутило, но реших, да не го занимавам с моите глупости и сама да си свърша работата. Нали знаете – на вълка вратът му е дебел, защото си върши работата сам!
След кратки колебания избрах най-подходящия от поне трийсете кадъра, които направих и самоуверено му го изпратих с въпросната реплика отдолу. Не получих отговор на sms-а си няколко дни, но не го потърсих отново. Най-малкото след това съобщение нямах какво друго да кажа, ако ми отговореше ОК, ако не – всичко приключваше.
Към края на същата тази седмица, някъде три-четири дни след като изпратих снимката, телефонът ми светна с добре познатата червена светлина и пиукащ звук. Съобщение.
S: Wanna fuck me and my cousin.
Прочетох думите му върху цветният lcd екран на смарт-фона си, вървейки по сутрешните улици на Bed-Stuy. Връщах се вкъщи, отново снощна, отново на сутринта, след като бях крашнала в апартамента на един мой познат, с когото се бяхме понатискали сутринта. Не отговорих на съобщението и тъй като именно така трябва да се третират мъжете, нещо, което за жалост така и не успях да се науча да прилагам успешно до момента, той ми се обади на следващата вечер. Бил в Brooklyn, да сме се били видели. Отвърнах му, че имам вече уговорка с един приятел и вероятно по-късно вечерта може би ще съм свободна, но не знам точно кога и къде. Предложи да му се обадя, като приключа. Имах уговорка с P, с когото обаче исках само да си играя, а и той беше достатъчно зрял и знаеше, кога да постави дистанцията и да ме спре, за да не се изчукаме, което ни оставяше добри приятели преди всичко. Същата вечер обаче беше една от първите ни срещи и тепърва разбирах философията на отношенията ни. След като съвсем открито натискахме в един от най-популярните барове на Bedford Avenue, се качихме на такси за да отидем да се чукаме в студиото му. Спряхме за бири , които слезе да купи. Когато се върна след 5 минути обаче неочаквано ми каза:
- My friend I. got into trouble in one other bar, I have to go and help him.
Подаде ми бирите, даде някаква банкнота на таксиметровия шофьор и му каза да ме закара където си поискам. И така, аз се озовах сама в таксито с два Becks-а и целия Ню Йорк пред себе си.

Dirty New York Legends: Boys in the band (part 5)

С майка ми живеехме в една стая, което правеше невъзможно да се насладим подобаващо на вечерта. Това обаче не ме спираше, защото, както вече знаете, обичах невъзможните неща. Предложих му да отидем на покрива, където след като попушихме от коза, за който се бях изръсила 40 долара в името на „една перфектна вечер с идеално чукане“, започнах да му духам на фона на красивата гледка на среднощен Manhattan. По едно време обаче го хвана параноята и започна да се оглежда наооколо.
- Its too exposed here. We should go somewhere else...
- Its totally fine, baby, relax. Oh, are you nervous? You're worried that some people on the street can see your cock? - започнах да го бъзикам аз. Шях да съжаля/благодаря за думите си по-късно, когато ми го върна тъпкано. Съкварирантите ми се качиха на покрива, видимо подпийнали и той ме накара да му лапам пред тях, а по-късно ме натика в тоалетната на апартамента и ме изчука там, докато аз се опитвах да бъде възможно най-безшумна, тъй като от стаята, където спеше майка ми ме делеше само една тънка стена. На сутринта трябваше да си тръгне, нямаше къде да остане да спи, а го очакваше дълъг път до upstate градчето, където живееше. Качихме се на покрива отново за да изпушим по цигара заедно. Нямахме много какво да си кажем, а слънцето беше на път да оцвети със сутрешните си багри градът, който никога не спи. Пуснах една песен на IAMX от телефона си, но той не я хареса. Знаех си, че не трябва да пускам IAMX на пичовете, просто не го разбират. Другият път, смятах да пробвам с The Strokes или 2 Pac, зависи от случая. S. каза, че ще ми се обади, а аз започнах да му обяснявам колко са ми писнали всички тези мъжки приказки и колко мразя някой все да казва, че ще ми звънне и аз да трябва да чакам и да чакам...
- We should fuck more S,. казах му аз.
А той се усмихна и погледна на другата страна.
- I'm leaving.
- Ok, I'm gonna stay here and wait for the sunsrise.
Видях в очите му, че малко ми се зачуди. Американските момчета не бяха свикнали на такава пост-садо-мазо романтика. Аз имах нужда някой просто да ме гушне и да изчака с мен изгрева, след като съм му позволила да ме унижава и наказва с кура си. Просто,красиво, утопично. Чух вратата на покрива да се затваря зад мен, но продължих да стоя, с поглед насочен към събуждащото се небе и димяща цигара между пръстите.
Изгревът беше очароващо пленителен, точно както си го представях. Небето се насити в искрящо розово, което преливаше в болезнено синиеещи нюанси. Беше толкова красиво, че реших да го снимам и да му изпратя снимката. Отстрани сигурно изглеждаше cheesy, твърде глупаво и сантиментално, но докога щях да спирам себе си в стремежите и желанията си, само за да угодя на някой друг, на когото така и така не му пукаше и за да му запука аз трябваше да се правя, че ми пука? I'm sick of spending these lonely nights training myself not to care... Мразех всичките тези игрички, макар и да знаех, че работят. Исках да го направя, правех го. That's it. Натиснах бутона Send. Да става каквото ще.

Dirty New York Legends: Boys in the band (part 4)

В истинската любов винаги има щипчица омраза и именно това я кара да пламти и изгаря, а моята любов към музикантите беше вечна и краткотрайна едновременно. Заминах за да променя всичко, за да оставя старите лудости, старите слабости и грешки, да ги захвърля като пластмасови шишета в новите модерни кошове за рециклиране, където да е превърнат в ултрамодерни, скъпи еко дрънкулки. Да, ама не. Както българската мъдрост е казала кръвта вода не става. Спермата също. Изконсумирах връзките си като fast food и това беше ужасно. Най-лошото беше, че това се беше затвърдило в мен като навик, а старите навици, както знаете, умират трудно. Бях достатъчно саможива, горда и агресивна и в същото време крехка, нетърпелива и романтична. Потресаваща комбинация.
Една неделя, в същия този Sway (б.a. виж part 1: A pretty shitty story), срещнах S. Всъщност, срещнах го пред клуба, докато най-добрият ми приятел си издерчваше цигара от него. Съвсем по Ню Йоркски , попушихме малко трева заедно и само след няколко минути вече се натискахме в клуба. Имаше енергия по между ни, сексуална енергия, определено ме възбуждаше и предусещах, че чукането би било невероятно. И не грешах, сексът беше един от най-добрите, които бях имала до сега. Тъпото, в случая, (да, да, виждам вече се подсмихвате и знаете какво ще ви кажа) беше че отново се случи още същата вечер. Знаех, че не трябваше да го правя и все пак не издържах и когато S. ме попита дали искам да отида с него, в апартамента на китариста на групата му, аз казах „Да“. Може би в този момент говореше Мяу-Мяу, моето алтер-его, която освен че беше изключително развратна, не можеше да казва „Не“, а само „Мяу-Мяу“.
Той реши, че е доста яко, че съм дошла с него, но в крайна сметка си беше грешка, като всички останали. Чукахме се здраво, цяла нощ, и се оказа, че има (скрити) заложби като Мастър и знае как да ме подчини с кура си. Чух всички обичайни хубави думички, колко често сме щели да се виждаме, колко му било хубаво с мен и колко мокро и гостоприемно котенце съм имала. Както кралицата-майка Мадона е казала „Everybody loves you when you're about to cum”. За след това, обаче не споменава нищо. Заспахме един до друг на дивана, като той използва 3 стола като удължение на което да положи половината от тялото си, защото съвсем по Ню Йоркски нямаше достатъчно място. Бяхме някъде в Harlem и на сутринта, когато се събудихме и излязохме на стълбите той си купи soda с последния долар в портфейла си, пъхна ръце под ученическата ми поличка и ме попита:
- What if I fuck you here in front of everybody?
Kачихме в колата му и той ме остави на съвсем грешна спирка на метрото в Alphabet City. Но това нямаше никакво значение, аз направо сияех от щастие. Обадих се на най-добрия си приятел за да му кажа, че съм срещнала (поредната) сродна душа и че снощи съм имала най-якото чукане. Ever. С S. се видяхме се отново след седмица-две, този път дойде на гости в квартирата ми в Bed-Stuy, двустаен апартамент, който споделяхме 5 човека...

Dirty New York Legends: Boys in the band (part 3)

Вече бях вкарала няколко уискита и съвсем удобно застанах до него и го заговорих:
- Здравей...
- Здрасти...
Така, тривиално започна всичко. Определено беше по-възрастен от мен, а аз точно такива ги харесвах. У него, обаче имаше и нещо момчешко, непорастнало, нещо все още ненаситено, неизживяно. Обсъждахме разпалено различни теми, танцувахме, смеехме се, ръката му се спускаше по извивките на тялото ми, изследвайки ги, а аз небрежно прехапвах устните си, опитвайки се да си представя кура му. Дали беше голям, плътен и твърд... надявах се. Тогава, отникъде той каза фразата, която се запечата завинаги в съзнанието ми, емблематична за връзката ни. Прошепна ми с трептящия си, почти мъркащ глас...
- Искам да те вържа...
Това накара слабините ми да се навлажнят, а фантазията ми да се развихри, Почерпи ме питие и по-късно, в същия мой апартамент, на същото това легло, тялото му притискаше моето, докато той проникваше надълбоко в мен отново и отново, първо бавно, а после все по-бързо, после бавно... отново и отново... След като приключихме с мократа си игра и лежахме tete-a-tete задъхани, открити и опиянени, той все така небрежно ми каза, че е женен и има деца, както и че свири в банда. Запитах го за името й (на бандата му, не на жена му!!!), а след като ми го каза, а по-късно я проверих в добрият стар Мyspace се оказа, че с I. всъщност са в една и съща банда. Без майтап! На следващия ден получих SMS от него, после още един и още един и още един... Започнахме да си пишем и понякога да идва в апартамента ми, за да накаже малката си кучка, след което си тръгваше, вероятно взимаше душ и лягаше до жена си, докато децата му спяха спокойно в другата стая. В този случай нещата си бяха съвсем откровено обречени и невъзможни, но това не ми попречи отново да хлътна.
Обичах куровете до безумие и ми беше трудно да се контролирам. Tе бяха голямата ми слабост, моят пиадестал, моята лудост, моята пещ. Двамата не разбраха един за друг дълго време, а когато след близо година това се случи, поискаха да направим тройка. Нещо за което фантазирах, за което пишех, което си представях с всеки малък детайл отново и отново, но нещо което така и не се случи. И слава богу. Доста често реалността е най-лошото, което може да се случи на страстта. Една от причините, заради които бях щастлива, че се махам от България беше, че щях да бъда далеч и от двамата.
Бях изпаднала в онова особено състояние на лудост. Правех едни и същи грешки отново и отново, просто защото не можех да се контролирам, защото ги исках целите веднага. Всичко на секундата или никога нищо. Всичко беше един огромен космос и нямаше средно положение, а нали според Буда именно там беше щастието. За мен то се движеше по ръба на бръснача и все ми се изплъзваше. Кръжах все в една и съща орбита, без да мога да достигна никоя планета. Виждах ги от далече, понякога се приближавах достатъчно близо, да мога да им се полюбувам за кратко, механичните ми лостове, служещи за крака, почти достигаха повърността, но тъкмо да кацна и осъзнавах, че всичко това е мираж, а аз се отдалечавам все повече и повече с всяко усилие, гледайки ги как се стопяват в далечината. Ах, тези музиканти, тези шибани копелета, които толкова мразех и обичах едновременно...

Dirty New York Legends: Boys in the band (part 2)

Винаги съм можела да имам който си пожелая мъж в леглото си, в толетната на заведението, на стълбите във входа, къде ли не. Можех да ги чукам като лошо момиче веднага, проблемът беше, че после започваше да ми пука. С I. се видяхме още няколко пъти, през определен период от време. Връзката ни, както обикновено, беше невъзможна – той имаше гадже от година и кусур, не особено привлекателна на пръв поглед, но както в последствие разбрах доста интересна мацка, на която пипето определено й сечеше, макар и в по-различни вълни от тези на „нормалните“ хора, нещо, което уважавах. Обвързаността му, обаче, не ни попречи да позабавляваме подобаващо известно време. Веднъж, например, го накарах да лъска пред мен на колене в тоалетната на един столичен бар, докато го снимах с телефона си, а след това отидохме у тях, където през уебкамерата го унижавах пред една своя приятелка. Звучи забавлително, нали? Всъщност с I. правихме „класически“ секс само 1 или 2 пъти – сексът никога не беше основното в нашите игри, а просто рядко допълнение. Ако аз бях доминиращата, той имаше странния фетиш да държи кура си възможно най-мек и малък, а аз да му се подигравам как не може да го вдигне. Когато той доминираше ме караше да смуча пениса му с часове, да се давя с него, а накрая свършваше на едри, топли струи върху лицето ми и ми правеше снимка за спомен. Ставах доста перверзна на кокаин и доста се развихрях, но пък трудно свършвах. Май само веднъж достигнах до оргазъм с него, лежах на дивана у тях, а той ме обработваше с пръсти с едната ръка и ми биеше шамари по лицето с другата. През доста от останалите пъти, аз стоях и докосвах клитора си, надрусана и пияна, без почти никакъв ефект. Свършването беше най-малкият проблем.
Правило номер едно е никога не се влюбвай в Мастъра си. Правило номер две – правило номер едно е невъзможно. Започнах да следя концертите на бандите му и да ходя там, уж небрежно наконтена, да се поклащам в ритъма на музиката, гледайки го с възхищение. Моят Мастър беше на сцената. Беше неизбежно. Започнахме да се виждаме и да си пишем все по-рядко и по-рядко, да му предлагам да се видим и той да ми отказва. След поредния отказ, реших да изпия две уискита на екс в апартамента си, да сложа черната рокля, червеното червило, чорапи със силикон и да отида в любимия си Софийски рок бар.
Всъщност имаше повод да бъда там, трябваше да напиша репортаж за концерта на една местна индъстриал банда. Именно там, облегнат небрежно на бара, пиейки водка с Ред Бул, срещнах N...

Dirty New York Legends: Boys in the band (part 1)

"And they all scream and shout for the boys in the band... only for the boys in the band”.

Знаех, че не трябва да чукам двама музиканти от една и съща банда. Това, което не знаех обаче беше защо продължавах да го правя.
Началото на цялата сага сложи I. Започнахме да си пишем докато бях в Берлин. Обща приятелка ме свърза с него и той започна да ми пише перверзии по Skype, как иска да бъде мой роб, да му сядам на лицето, че даже пари би ми давал за това... В началото, признавам си, си мислех да изкарам някой лев от него или поне малко безплатен кокаин, който знаех, че има в изобилие като всяка уважаваща себе си рокзвезда. А и той си беше доста известен и доказал себе си през годините, което галеше егото ми. Беше около трийсетте, харизматичен и откачен. Открито си падаше по садо-мазо и фетиши, не беше поредното хлапе, което би се свило от страх и казало, че „не може да причинява болка на човешки същества“ при безобидната ми покана да ме напляска.
При първата ни среща ме чакаше пред новинарската агенция, в която тогава работех, беше облякъл женско бельо под дрехите си, точно както му бях заповядала. Решихме да отидем у нас, където трябваше да бъде мой роб. Живеех сама и апартаментът ми в София беше идеалното убежище за тъмните ми страсти. Отидохме там, след като ме придружи да си купя мишка на компютъра, тъй като моята се беше развалила. Колко прозаично. Носеше бельото през цялото време.
Идеята да доминирам над доказала се култова личност и да правя каквото си искам с него, някаква си 20 годишна пикла, ме ласкаеше, но не ме възбуждаше чак толкова много – винаги съм била повече submissive. По-скоро исках от безплатното уиски и кокаин, които знаех, че щеше да ми предложи. Озовахме се в апартамента ми, начертахме по няколко линии на раклата на леглото ми, отпихме от уискито, плуващо лежерно върху кубчетата лед. Накарах го да се съблече и да ми покаже бельото си. Беше сложил доста идиотски розов сутиен, черни дантелени прашки и чорапогащник 20 дена. Поставих пластмасовия си гаг си на устата му и го карах да повтаря мръсни думички, сложих го на каишка, заведох го в кухнята и го накарах да измие мръсните ми чинии, докато аз го снимах за спомен, а след това щях да кача снимките във Фейсбук, където все още стоят всъщност - естествено само аз мога да ги виждам.
Върнахме се отново в стаята, където го яздих на конче. Забавлявах се много, но не мога да кажа, че това ме възбуждаше кой знае колко. След като излязохме от плея, той на шега подхвърли, че можел и да бъде мастър... Вече бях достатъчно пияна и надрусана, така че реших да го пробвам. Смиреният роб, с когото до преди минути се ебавах както си искам, изведнъж обърна нещата на 360 градуса, избута ме на леглото, заби ми 1-2 шамара и докато се усетя твърдият му кур беше някъде дълбоко в гърлото ми, аз се давех, едновременно унизена, поразена и адски възбудена. След това си тръгна, а аз останах да лежа на леглото, гледайки в тавана и чудейки се в какво се забърках отново.

(to be continued)

Dirty New York Legends: A pretty shitty story (part 5)

Шпляс. Вратата се затвори, ние бяхме навън. Бяхме свободни. Не ми се искаше да се върна повече никога в тази абсурдна стая за 300 долара, в крайна сметка можех да изхарча парите си за нещо доста по-смислено, или поне за алкохол и наркотици.
- I stole 80 bucks from his wallet! - заяви Е. превъзбудено и съвсем безсрамно. Това го бях виждала само по филмите и го смятах за жива проституция, че и по-долно, защото курвите поне си взимаха парите с достойноство, а не ги крадяха скришно. Не смятах да й държа конско, в крайна сметка не й бях майка, нито аз бях откраднала парите.
- Ok, so we have money for a good breakfast.
След всичките тези хотелски филми без субтитри бях поогладняла, макар и дрогата още да ме държеше.
- Yes, but actually I think they serve the breakfast here in the hotel so we can eat there. What time it is?
- 7:20 am.
- It should be served. Come with me, I know where it is, me and Sammuel were here an year ago, eating breakfast here...
Това май вече го бях чула.
Закуската се сервираше в малко салонче до рецепцията. Сравнено с грандиозните шведски маси в хотелите в България това си беше направо мизерна работа. 2-3 вида яйца, бекон, някакви наденици и кюфтета, 3-4 вида мляко – пълномаслено, обезмаслено, half-and-half, портокалов сок, ябълков сок, безвкусно и слабо кафе от филтър, бейгъли, като за без пари беше идеално обаче. Така че не се оплаквах. Даже и чиниите бяха пластмасови, американска му работа. 2-3 американски семейства с децата си бяха насядали и хапваха, като гледаха да не обръщат внимание на декадентския ни сутрешен външен вид. Почувствах се като пълна курва, защото знаех, че ме виждат като точно такава, но най-интересното в случая беше, че въобще не ме хвана срам. Избърсах носа си и заръфах бекона и яйцата с които бях напълнила чинийката си. Не можех да поема много храна в това си състояние, но все пак хапването ми се отрази добре. Е. Дори напълни хартиена кесийка за по-късно и безсрамно се измъкнахме от хотела.
- Wait for a second – каза тя измъкна Iphone-a си и снима хотела. Явно изпрати снимката на някакъв номер, защото след минута я чух да оставя съобщение на гласовата поща.
- Hey Sammuel, I sent you this picture to see that I'm again here in the Holiday Inn in Midtown Manhattan, where we were together 1 year ago and had so good moments, but now you chose to be with this Chinese bitch...
Не ми се слушаше повече, изключих слуха си и поех по събуждащите се понеделнишки улици. Някой вече бяха облекли костюмите си и се бяха приготвили за поредния ден в корпоративния свят, други още не бяха свалили снощния си грим и се прибираха клатушкайки се към апартаментите си за да припаднат и да се събудят за поредната доза откачен нощен живот. Дали някога щях да намеря баланса между двете?
Е. спря такси. Качихме се в него. Тя каза адреса и започна да обяснява на шофьора точно през къде да мине. Говореше ми нещо и ръфаше от бекона в хартиената торбичка, но аз бях изключила и въобще не я слушах. Неусетно вече бях в леглото си и се заспивах. За мой късмет бях на работа чак от 6 вечерта. Не сънувах нищо.

End of part 1.

Dirty New York Legends: A pretty shitty story (part 4)

Изпод голият му задник, отпечатани на чаршафите се разкриха две големи лайняни петна. Нямах си ни най-малка идея как се бяха получили, но това беше просто отвратително. Дори не го бяхме чукали отзад със страп-он, а той вече беше легнал абсолютно гол, със същия този задник на моето място. Нямаше никакъв шанс да се върна отново в това легло. Той забеляза, че бях разкрила малката му позорна тайна и отправи риторичния, изпълнен със срам въпрос:
- It is disgusting, right?
- E. come here for a second, please – обърнах се към съквартирантката си, като се направих, че не съм чула, нито видяла нищо. Точно като онези прословути маймунки, сещате се за какво говоря.
- Why?
- Come here, I want to ask you something.
Влязохме в тоалетната, където аз вече бях занесла чантата й, в която се намираше спасителния бял прах. Определено имах нужда от нещо, което да избели онези петна, които все още бяха пред очите ми. Побиха ме тръпки, с такъв не бих си легнала дори да имаше милиарди долари. Добре, че не му бях дала дори да ме докосне.
- Е. let's make a bump, I really need it – казах й аз и й натиках в ръцете й собствената й чанта. Знаех, че е там. - Have you seen the sheets on which Michael is lying? THEY'RE SHITTY! - опитвах се да бъда тиха за да не ме чуе журналиста, без това вече му беше пределно ясно за какво говорехме и че след малко щяхме да си тръгнем.
- Really, he shitted on the bed?
- I have no idea what did he've done, did he shitted on the bed or forgot to wipe his ass, the fact is that there are two big shit spots. Let's get out of here E.
- Ok, ok, - каза Е. и подаде заскрежените ключове към носа ми. Вдишах.
- This is so gross – продължих аз – I don't know how you kissed him and let him touch your pussy...
- Well rich people are weird, you have to deal with some uncomfortable stuff sometimes. I dated once a doctor, he was so rich, he was a millionaire, but he wanted some weird stuff from me, to hear me how I pee in the bathroom and to watch me through the keyhole by this time. It was weird, but he was a fucking millionaire and bought me Fendi and Marc Jacobs bags in exchange. I love pretty things, good things, luxury goods. The guys are either rich and weird or broke and normal, which one you choose?
Не й отговорих, но като се замисля винаги ми е било все тая имат ли или нямат пари. Единственото, което ме интересуваше в повечето случаи беше курът им и способностите им в леглото, в крайна сметки нямаше да ме чукат с пачките и платинените си кредитни карти, нали?
- Give him some fucking excuse and lets go home. I can't stay here anymore, it makes me sick.
Отидохме обратно в стаята, Е. Легна отново до Michael, а аз започнах да се обличам. Сложих първо роклята, после чорапите, после кецовете. Хвърлих бегъл поглед на образа си в огледалото, гримът ми беше сравнително окей, като за ранния час, часовникът на смартфона ми показваше почти 8 сутринта.
- She has to go to work, Michael... Her boss just called her so she has to get the morning shift and to go to work now...
- Ok, ok go... I knew that you're gonna leave me alone...
- We're not leaving you intentionally, Michael, but I told you her boss called her so she has to go to work, she don't know even how to go back home, she came to New York months ago, she don't know Manhattan...
Тук вече преувеличаваше, отлично знаех как да се прибера, както и как да се оправям сама даже в най-напечените ситуации. Декаденсът учи на отговорност понякога, колкото и парадоксално да звучи – важно е да знаеш кога да спреш и кога да си тръгнеш, в противен случай можеше да свършиш като Amy Winehouse, че и по-зле. Не мислех да си отварям устата и да споря обаче, нека изграждаше образът на малката, неориентирана, работлива чужденка в главата му, без това сигурно нямаше да ме помни утре, а аз нямаше да го видя никога повече. За всеки случай взех телефона му – човек никога не знаеше, нали, особено в този бранш... Един ден можеше да е мой редактор в „Daily Obsever”, кой знаеше накъде щеше да завърти рулът на спонтанния круизен кораб „Мой Живот“?
- Take some money from my wallet to get a cap and go back home safe.
E. само това и чакаше. Отвори портмонето му, което лежеше самотно на масата с телевизора.
- I take 20 bucks, they should be enough.
- Ok, ok... - Michael беше затворил очите си и вече се унасяше в сладка алкохолна дрямка...
- Bye, Michael.
- Bye, Michael.
- Bye, girls.

(следва продължение)

Dirty New York Legends: A pretty shitty story (part 3)

Michael се беше излегнал на леглото, което изпълваше поне 70% от миниатюрната стая и лениво гледаше телевизия. Беше се съблякол гол до кръста и изпод белите чаршафи се разкриваха посребрените косми по гърдите му и поотпуснатия му торс.
- Oh, you came back girls. Come and lay next to me. I’m a little bit shitty, I apologies for that.
- We’re all shitty – отвърнах аз, без да придавам особено значение на думите му.
Е. легна до него, аз въобще нямах и намерение да го докосвам, затова легнах от другата й страна. Зъбите ми започнаха да изтръпват, което беше добър знак.
- Let’s open some beers, guys. – предложих аз, а Е. Стана и отвори няколко на шкафа до себе си. Отпих и легнах отново, палейки цигара. Климатика духаше силно. Затворих очите си. Всъщност май ми се спеше. Чувствах се изхабена. Отворих ги от приглушените стонове до себе си. Е. Се беше качила върху Michael и умело поклащаше таза си някъде между корема и кура му.
- I’m a tease, Michael, noo you can’t fuck me. I’m the pure tease, lay back and enjoy it. – говореше му тя, продължавайки да усуква младото си тяло над неговата застаряваща плът. Реших да затворя очите си отново. Поне не закачаше мен. Усещах вълните ендорфин разливащи се по тялото, подбудени от специфични химични реакции, не позволяващи ми да заспя. Реших да сваля роклята си, без това нямаше кой да ме види през чаршафите, двамата бяха твърде заети един с друг, а аз смятах да поспя. На екрана на LCD телевизора, холограмите на неизвестни за мен американски политици спореха, заливаха се един друг с думи, ехтящи звуково, но не достигащи смислово до мен. Въобще не ме интересуваха. Да го духат. Исках само да заспя и да се събудя в леглото си, в квартирата, защо въобще бях дошла тук?!
- Hey, will you give me a cigarette, please. I want to smoke. – гласът на Michael си проправи път през мрака, прецеждан през мислите ми.
Ебати, защо си бях свалила роклята. Сега трябваше да стана гола и да му подам цигара. Какво пък…
- Ok, can you get them for yourself, they’re on the desk, cause I took off my dress to sleep.
Никаква реакция. То пък оставаше да каже, „Да, бейби, сега ще стана да си ги взема сам, за да не те видя гола“. Ебати парадокса хаха.
Станах, изпънах котешката голото си бледо тяло и му подадох пакета с цигарите. Всъщност не бях свалила черните си тюлени прашки, така че не се броях за съвсем гола. Небето беше добило зловещия цвят на керемидена пепел, преди да разцъфне в сияещ изгрев. Обичах изгревите. Michael се беше втренчил в циците ми, докато му подавах цигарата и запалката. Не го винях, те си бяха доста красиви, нека си гледа, само да не ме закача.
- Isn’t she beautiful? – каза той на E.
- Are you kidding? She’s gorgeous.
Благодарих на ум и се шмугнах отново под чаршафите, когато чух отново гласа на Michael казващ нещо, което отдавна очаквах да чуя.
- Hey, do you mind to kiss me just for 2 minutes.
- No, I don’t want to, I told you I have to be faithful to my Master.
Мисля, че Michael дори не беше запомнил името ми. Май беше по-добре така. След минутка вече обсипваше с целувки вагината на Е. През розовите й памучни боксерки.
- Won’t you give him to kiss you there through the panties, only through them, not underneath?
- No. – отвърнах лаконично аз, обърнах се на другата страна и се завих през глава. Въобще не ми се занимаваше. Ама никак. Дано ме оставеха намира и не ме занимаваха никога, ама никога повече. Станах и си отворих нова бира. Те продължаваха да се натискат. Явно нямаше да се спи. Мислех да взема чантата на Е., за да отида да шмръкна още малко кокаин в тоалетната. Така и така се бях почнала… Тъкмо я бях награбила и се отправях към тоалетната, когато видях как Michael става от мястото си на леглото и се отправя да легне на моето място.

Dirty New York Legends: A pretty shitty story (part 2)

- I need to pee, I need to pee – повтаряше съкварирантката ми през целия път до Duane Reade, Със сигурност беше доста пияна. Разказах й, че един път в един клон на въпросната дрогерия ми бяха позволили да ползвам тоалетната, така че имаше шанс и сега да й дадат. Влязохме вътре.
- Do they have Blue moon?
- Fuck Blue Moon, let’s get a six pack of Becks.
Награбих бутилките и се отправих към касата.
- I need to pee, I need to pee now, either way I’m gonna pee right here.
Знаех какво е чувството, веднъж се бях напикала точно пред вратата на апартамента си и беше ужасно. Дано Е. можеше да стиска повече от мен.
- Excuse me, do you have a restroom for my roommate, she really needs to pee. – попитах аз чистача, който метеше пода на метри от нас.
Бях с черна тюлена рокля до коляното и кецове Converse, Е. носеше рокля на цветя през която циците й направо преливаха и се беше качила на доста високи токчета. Сигурно изглеждахме много строшени.
- I’m sorry but we don’t have a bathroom for customers. – отговори ми машинално той. Сигурно това беше заучена фраза, обуславяща customer service-а на корпорацията, а той беше най-малката брънка в нея, работещ робски труд за 7.25 на час, защото нямаше друг избор, защото някой трябваше да я работи тази гадна работа, за да може други да си позволяват стаи за по 300 или 300,000 долара на нощ. Само така можеше да съществува една съвременна империя.
- She really needs to pee, please.
Реших, че да споря с този работник е безнадеждно и да пробвам с касиера.
- Sir, please let my roommate go to the bathroom, I’ve been once to one of your bathrooms in one other Duane Reade, I know that they’re not available for customers but this is an emergency case.
- I don’t know where you’ve been but we don’t have a bathroom, I’m sorry.
Ебати коравите копелета. Системата им беше ебала майката и ги беше превърнала в безчувствени роботи, които пазеха огризката си хляб със сетни сили. Сигурно беше бъкано с камери, а те не искаха да изгубят работата си заради две пияни среднощни кучки.
- If you don’t let me use the bathroom, I’m gonna pee right here. – каза Е. и тръгна да вдига роклята си.
- You can’t do that – коравосърдечно, но и леко притеснено отвърна касиера – Please miss.
Представям си какви откачалки минаваха през аптеката посред нощ.
- C’mon E. you’re gonna pee in the hotel. – казах й аз – Let’s get the fuck out of here.
- Your bosses pay 20,000 per month for at least 10 years contract here, I know that cause I work in the real estate, and you tell the customers that they can’t use the bathroom?! – започна да крещи тя – I’ll sew you, my cousin just opened a drugstore in the City, I’m gonna sew you!!!
- C’mon E., let’s go, leave them.
Придърпах я и излязохме от аптеката. Случката не беше твърде необичайна за персонала, нито твърде необичайна за нас. В крайна сметка нямаше нищо твърде необичайно, особено в Ню Йорк. По пътя Е. се опита да си купи пица и да използва тоалетната в една малка пицарийка на ъгъла, но и там нямаше тоалетна. Оказа се, че това да си намериш къде да пикаеш в почти 5 сутринта не е толкова лесно, изобщо даже. Но къде ли е. Вече чувствах главата си доста празна. Отправихме се към хотела, същия мрак, пробиван от неоновите светлини, същата глъчка на хората пред клубовете, същото също като от преди малко. Почукахме на същата стъклена автоматична врата и същата застаряла, изрусена рецепционистка ни отвори. Е. имаше карта за хотелската врата. Holiday Inn, a? Яката работа.
- Hey E., there is a bathroom on the first floor, wanna use it?
- Yes, come with me, to make a bump.
Значи кучката имаше останал кокаин, а аз бях привършила своя. Е, какво влизах с нея, нямаше как. Тя седна на тоалетната чиния, явно не й пукаше. Аз никога не го правех, струваше ми се твърде нехигеинично, дори не сядах на тази в квартирата ни обикновено. Тоалетната се изпълни с острата миризма на урина, пригади ми се леко, но запазих самообладание. Пуснах водата вместо нея. Тя извади пакетчето и ключовете си, поех малко от белия прах в едната си ноздра. Това е за мама, това е за баба, това е за татко. Върнах се в детските си години направо. Е. последва примера ми. Качихме се на асансьора, и тя натисна бутона за 25тия етаж. Мамка му, никога до сега не се бях качвала на 25тия етаж, сигурно гледката беше убийствена. Асансьора спря, Е. леко приплъзна картата в жака до бравата и вратата се отвори автоматично…

Dirty New York Legends: A pretty shitty story (part 1)

„So tell me baby how does it feel
I know you like the roll of the limousine wheel…“

Клубът беше пълен с хора, които пиеха, смееха се, излизаха навън за по цигара (беше забранено да се пуши вътре в заведенията, така че клубът не беше както обичайно задимен). Маргаритите бяха хубави, обичах Маргарита – класическият коктейл се беше превърнал в последната ми страст, задължително със сол по ръба на чашата. Обичах и неделите в Sway, тълпата, отличната селекция на уейв и 80тарски гот рок, подсилени със солидно количество The Smiths и Morrisey. Понякога идвах тук просто да потанцувам, да отпусна напрежението, понякога идвах с ясната цел да си намеря нещо за вечерта. Точно тази неделя, обаче, нямах абсолютно никакви очаквания, просто се бях пуснала по вълната и танцувах с А. и други гости на клуба. Моята съкваритирантка E. Беше заедно с мен, но седеше лениво на масата, пиейки вечното си питие – водка с портокалов сок.По едно време забелязах, че към компанията й се беше присъединил мъж на видима възраст 40-45. Косата му беше прошарена, а фигурата леко отпусната, изглеждаше видимо пиян, за което говореха и поне 4-5те празни и полупълни чаши пред него, които персоналът още не беше вдигнал. Носеше хавайска риза на цветя, шорти от деним, кафяви мокасини. Не знам защо, но първата ми асоциация появила се в съзнанието ми след като го видях беше точно Hunter S. Thompson.
- Who’s that guy? – попитах E. Като се приближих към нея.
- He’s a famous journalist, he writes for Playboy. He gave me a business card, I bet that he’s rich, he bought me a few drinks.
- Oh, really, a journalist? That sounds interesting.
Журналист значи. Интересно. Приближих се към него
- Hey, how are you? I’m E.’s roommate, my name is X, nice to meet you.
- Hi, I’m Michael.
В заведението беше шумно, май не беше идеалното място за разговори.
- So I heard that you’re a journalist. I’m a journalist as well. I was doing that in Bulgaria…
- Yes, I was doing that for such a long time…
Май не обърна никакво внимание на това, че му казах, че и аз имам интерес в сферата на журналистиката. Майната му. Самовлюбено копеле, срещала съм толкова такива. Отидох до тоалетната за да се освежа, след което се върнах заредена с нови сили. Michael шепнеше нещо на ухото на съкваритирантката ми, а тя се смееше. Ясно. Отйово отидох да потанцувам с А.
- Този с Е. пише за Playboy.
- Верно ли?
- Да. Айде да измислим после някакъв афтър с него и нея. Да го накараме да купи уиски и кокаин и да продължим партито. Вече е 4 без 10 сутринта, знаеш, че в 4 затварят.
- Айде.
Потърсих пак с поглед Е., но не я открих. Може би вече бяха тръгнали нанякъде. Отправих се към изхода и ги хванах в крачка.
- Hey E., where are you going?
- We’re going to a hotel.
- Only the two of you?
- Well yes.
Дръпнах я настрани.
- Let me and A. come, lets make him buy some coke and booze. You said that he’s rich, he’s gonna pay for the fucking hotel, right?
- Of course, he’s gonna pay for everything. He said that he’ll even pay for the cap back home in the morning.
- Ok. Hey, Michael. – извиках го аз. – Let’s go all of us in the hotel, to buy some booze and some coke and continue the party.
- I have no booze and no coke. No one sells coke in Sunday night.
- Well let’s try.
- My man don’t sells for sure.
- I’m gonna try mine.
Намерих в телефонния си указател номера на сегашния си дилър. Биийп, бииийп. Никой не вдигна. Включи се секретар. Fuck. Сетих се, че имах телефона на един друг дилър, но не си спомнях името му, а и кокаинът му не беше хубав. Все тая. Michael отиде до банкомата в близкото магазинче да изтегли пари. След като се върна му казах, че и с моя човек няма да стане.
- I told you, no coke on Sunday night.
Вероятно беше прав. А. реши да си тръгне и останахме само тримата – аз, Е. и журналистът.
- Well now we can go to the hotel.
Стана ми ясно каква му беше идеята. Е, какво пък, щях да отида. Моята първа нощ в Ню Йоркски хотел. Като се замисля никога не бях ходила на хотел с мъж. Винаги ми се е струвало от една страна курвенско и долнопробно, от друга безмислен разход на пари… защо да не го направиш на обществено и необичайно място, вместо да харчиш парите си или парите на пича за стая някъде. А и сигурно стаите по хотелите тук бяха доста скъпи. Както и да е , нямаше да плащам аз, а и не мислех да правя нищо с този мъж. Трябваше да бъда вярна на Господаря си, но ако Е. искаше да го чука или да прави нещо с него пред мен нямах нищо против. Щях да гледам. Взехме такси. Той каза някакъв адрес, който не си направих труда да запомня. Не беше далеч, спряхме за по пица, след което поехме към хотела в следващата пресечка. По пътя разни хора ни подвикваха, бяха пияни и стояха пред клубовете. Не им обърнахме никакво внимание. Почукахме на стъклената врата на първия хотел. Не ни отвориха. Било твърде късно. Почукахме на втория, пак същото. Третият беше в същата колона. Същата прозрачна, автоматична, стъклена врата. Този път позастарялата, изрусена рецепционистка отвори.
- Hello, we need a room for the night. – каза Michael.
Вече минаваше 4 сутринта.
- We only have rooms with king size beds.
- Ok, it works.
- It“s 260 plus tax.
- Ok. – каза той и подаде синята си кредитна карта.
Очите ми се разшириха от учудване. 260, сигурно и триста, заедно с таксата, долара само за няколко часа в някаква стая с момичета, които не познаваш и които, доколкото познавах Е. и бях сигурна за себе си, нямаше да ти пуснат. По-късно Е. Коментира „People are rich, people don’t care, oh I love money” и ми разказа как е била тук преди време с бившия си приятел С.., който й давал 200 долара всеки път, когато му правила свирки. Били са заедно 2 години и са живяли в апартамент с прислужница във Financial District. Боже, ако бях такава, сигурно щях да стана милионерка до сега, замислих се аз. Но не бях и едва ли някога щях да бъда.
Плащането беше извършено и касовата бележка, напечатана от пост терминала лежеше на рецепцията, запечатала автографа на Michael. Той даде още 20 долара на Е. да отидем за бири. Всички магазини за алкохол около нас бяха затворили. Уж Ню Йорк никога не спеше, а магазините за алкохол не бяха денонощни и клубовете затваряха в 4 сутринта. За сметка на това аптеките бяха денонощни, а там можеше да купиш бира, мляко и чипс без рецепта и амфетамини и морфин, ако имаш insurance и лекарят ти е печен и/или продажен. 24/7.
(следва продължение)