четвъртък, 30 април 2009 г.

Влакове, листове и думи...

Седя си аз на гара Подуене, взела съм си билет и си чакам кротко влака за Пловдив. Изведнъж осъзнавам, че ми се драскат подредени смислово думички някъде и то сега. Горчиво установявам, че в целия си 10 килограмов багаж нямам нищо ставащо за писане, освен 2 книги, които обаче са изпълнени с букви и срички, доста по-умело подредени от колкото аз бих могла да ги подредя на този етап... Остават 20 минути до тръгването на влака. Какво правя?
1.Питам жената на бутката с вестници и списания, дали случайно продава тефтерчета or something. Отговор: Отрицателен.
1.Започвам да обикалям улиците около гара Подуене, в радиус 50 метра, с надеждата да намеря някаква книжарница or something. Резултат : Неуспешен.
2.Връщам се пак в гарата и питам лелките, продаващи билети дали могат да ми услужат с някой хвърчащ лист хартия. Не са особено любезни. Отговарят ми : "Не."
3.Вече сериозно се замислям дали да не разлепя някой постер и да използвам гърба му. За жалост никой не лепи постери по гарите... x(
4. Питам и хората на будките за сандвичи. И те нямат...
5. Връщам се на будката за вестници с идеята да си купя кръстословица и да пиша на квадратчетата. В кръстословиците има най-много свободно място. Не продавали кръстословици...
На ръба на отчаянието, решавам да си излея душата на продавачката. Тя пък взема, че се оказва пич и ми подарява тетрадка малък формат 20 листа, офсетова хартия, с картинка на Beyonce, на чието смугло рамо с разкривен детски почерк е написано : по труд и тех... Божидар 8 б. Развълнувано благодаря на жената, предлагам й пари, не иска... и без това имам само 3 лева в джоба. x)

Всички пейки отвън са заети. Сядам на земята с тетрадката в ръце и вадя химикалка от чантата си. Добре, че придвидливо я взех от секцията, преди да тръгна. Започвам да пиша първата дума. Колко. По листа обаче остават единствено леко вдлъбнати, безцветни, почти незабележими очертания. О, fuck! Химикалът е свършил... Трескаво търся нещо друго, което би могло да ми свърши работа и единственото, що годе подходящо е молива ми за вежди... Е какво пък... може и да стигне за първите 10 реда. Гледам да не се сдухвам. Аз съм позитивна мацка. Почвам да пиша с него и тамън вече свършва и се появява сестрата на моята бивша съученичка М. - Р. Тя има химикал! Дава ми го! Кеф...

В тези моменти разбирам, че животът всъщност хич не е толкова лош. Имаш си хартия. Имаш си химикалка. Имаш още останал мозък (или поне подобие). Има яки хора на този свят, които ти помагат: кой с лист, кой с химикал, кой с оргазъм... Имаш си и 3 лева в джоба. И билет за връщане. Разбираш, че когато си позитивен, усмихнат и целеустремен, вратите пред тебе си отварят. Тези на влака де... Качваш се. Претъпкан е и силно мирише на урина. Но там те чака едно свободно място, до хубава брюнетка. А и гледката през прозорците си я бива. Сещам се за филма на Вим Вендерс "Хотел за милион долара" и за думите, с които започва: "Wow, after I jumped it occurred to me life is perfect, life is the best, full of magic, beauty, opportunity... and television... and surprises, lots of surprises, yeah. And then there's the best stuff of course, better than anything anyone ever made up, 'cause it's real..."

Няма да ги превеждам. Най-хубавото се губи при превода. Всички сме изгубени в превода. На добър път, Март.

четвъртък, 23 април 2009 г.

Lilana feat. Snoop Dogg & Big Sha - Dime Piece :o [Ай стига бе!]



Признавам си, не съм голяма почитателка на хип-хоп музиката, макар, че една солидна част от приятелите ми са забъркани в тази сцена. Все пак няма как да отмина безмълвно парчето на Мишо Шамара (подвизаващ се вече под по-култивирания, но звучащ доста парадоксално псевдоним Big Sha), хубавицата Лилана и огромния Snoop Dogg. Това е може би най-успешната mainstream колаборация в историята на българската музика! (ако се сещате за някоя друга на такова ниво, моля пишете да го обсъдим). Не, че песента е нещо особено. Нито пък клипа. Но Snoop Dogg е легенда! И реализацията на този трак е събитие. Така, че Big Up за Big Sha и за мацката, и за Нес Кафе, защото бая пара е паднала, 100%. Нека има все повече такива положителни поводи да се показва България пред света! Току виж сме взели, че сме се (по)оправили...

вторник, 21 април 2009 г.

Елфриде Йелинек - Пианистката

Photobucket

"Пианистката" би трябвало да бъде книга, от която да се ужасявам. Роман, четенето на който да се превърне за мен в обсебващо преживяване. Литература, достойна за Нобеловата Награда, каквато тя получава през 2004г. Поне така обещава задната корица (дизайнът, обаче е добър, макар и леко наивистичен, браво!) "Пианистката" е една скучна книга, изнервяща до безумство, приспиваща... 300 страници, в които няма нито една пряка реч и в които една фабула е разтеглена до безкрайност. Мъчително преживяване, което няма да остави нищо в мен.

Главните герои са трима. Ерика - застаряваща пианистка над 35, която въобще не е наясно със себе си и желанията си, купува рокли, които никога не облича, има тайни садо-мазо фантазии, за които разбираме накрая и чат-пат се понарязва с някое и друго бръснарско ножче. Майка й (чието име дори не е споменато, поради това през 2 реда ни се налага да четем "майката...майката...майката", което води до уртикария и нарастване на броя на самоубийствата) живее с нея, дори делят едно легло и здраво я държи за каиша. Демек Ерика е подтискана от властната си майка, поради което е получила известни отклонения и няма никакъв личен живот. Третият персонаж е Валтер Клемер, висок, рус със сини очи, ученик на Ерика, влюбен в нея, обича да гребе по живописните планински бързеи на Австрия и се хвърля от едно нещо в друго, качество присъщо на младостта му.

В началото Ерика е недостъпна, и той само я наблюдава отстрани и й върви зад гъза. В един момент й признава чувствата си, озовават се във вмирисана училищна тоалетна, където тя го надървя до краен предел, след което точно преди младежът да свърши си тръгва, като му забранява и той самия да се докосва - в противен случай няма да я види отново. Учителката му дава писмо и двамата се озовават в апартамента на Ерика и майка й,затварят се в спалнята и затискат вратата с бюфета (тя не се заключва, за да няма тайни между дъщерята и майката), където Валтер отваря писмото, в което са разкрити тайните субмисивни желания на Ерика. Как тя иска ученикът й да я завърже, да натика чорапите й в устата и да я запуши за да не може да вика, да я напляска... тя даже му показва съответния инструментариум, който предвидливо е закупила. Майката драска и тряска по вратата, в един момент се кротва и се напива с ликьора за гости, а Валтер си тръгва шокиран. Малко по-малко ученикът започва да разкрива яростта в себе си и съвсем намразва учителката си в момента, в който тя му прави свирки в прашния училищен килер, а той не може да го вдигне. Ядосва се от безпомощността си и предприема разходка в зоологическата градина с цел да убие някое фламинго (?!), но се натъква на съвокупляващи се малолетни и си изкарва гнева на тях. Пристига пред жилището на Ерика/майката посреднощ, започва да мастурбира пред входа, пианистката му отваря и той я пребива и изнасилва. Книгата завършва с това, че Ерика е сложила тясна рокличка и нещастно гледа щастливия Клемер с една руса девойка, пред университета, пробожда се в рамото, защото никой не иска да сложи ръка там и мълчаливо се оттегля кървяща.

Сюжетът не е чак толкова скучен, има известни еротични и bdsm елементи, поради което очаквах книгата да ми хареса. Но самата реализация е направо отблъскваща. Стилът е изключително тромав. Няма нищо възбуждащо, дори и в най-сексуалните моменти, напротив Йелинек ги превръща в изключително гнусни с епитетите като "червения корен" и сравненията на човешкото тяло с рула шунка или парчета месо. Единствените що-годе интересни места за мен бяха, когато Ерика отива да гледа стриптийз в някакви кабинки, естествено без да се пипа и когато същата наблюдава как турчин и някаква жена се чукат в парка, като единствената й реакция от воайорската постъпка е да се изпикае. Просто отвратително. Пълна липса на сексуален заряд в цялата творба + опит за изкарване на изключително заблудената и тъпа Ерика, като жертва. Ако това наистина е автобиографичен роман, искрено съжалявам авторката...

2/10

неделя, 19 април 2009 г.

Суингъри на черно-бяло парти в "Лебовски"

Photobucket

Уникална суинг фиеста спретнаха джентълмените от The Smuglers Collective на връх Разпети Петък в клуб "Lebowski". Двамата костюмирани диджеи, подвизаващи се под псевдонимите Jack The Stripper & Mr. Pinhead, подбраха най-доброто от рок енд рол, суинг, ритъм енд блус музиката и накараха хората да танцуват цяла нощ. Клубът беше изпълнен със стилно облечени красиви девойки, а най-смелите от тях кършеха снага на сцената. Парчетата на изпълнители като Елвис Пресли, Джони Кеш, Cherry Poppin' Daddies, Уанда Джаксън, Фатс Домино, Рей Чарлс, Бъди Холи, Дюк Елигнтън и др. бяха комбинирани с прожекции на черно-бели филми от 30те и 40те години, които идеално допълваха ретро обстановката. Входът беше 4 лева + безплатна бира и определено си струваше преживяването, което беше алтернативно, зареждащо и зашеметяващо...

Photobucket

www.podtepeto.com

петък, 17 април 2009 г.

Depeche Mode - Sounds of the universe

Photobucket
На 21 април 2009г., 3 години след рилийза на "Playing the angel", официално излиза и новият албум на уейв-динозаврите - "Sounds of the universe". Естествено и новото депешарско отроче не успя да бъде запазено достатъчно добре в тайна и още на 26 март изтече в мрежата.
На първо слушане "Sounds of the universe" ми се стори малко скучен и безличен. Но това не е ясна констатация - случвало ми се е с доста други албуми в началото да не ми харесат въобще и след това адски да ме зарибят. Някои творби просто растат в теб. На английски звучи по-добре - "it just grows in you".
Първото парче "In chains" има доста привлекателно име, явно Depeche Mode още не са забравили добрата стара игра на господар и слуга. Първата минута направо ти се впива в мозъка и говори много за цялостната насоченост на новата творба на еСЕКСкото трио. "Sounds of the universe" е един изключително електронен албум. Въобще, както си личи от името, в него Dave Gahan, Martin L Gore и Andy Fletcher залагат изключително на звуците. Звуци, които варират от високи тонове до ниски шумове и обратно. Моят приятел, Б., който определено е die-hard depeche фен сподели с мен, докато коментирахме албума: "той е супер богат на звуци, при всяко ново слушане намираш нещо... ще видиш". Едва на третото-четвъртото слушане започнах да се убеждавам, че е прав.
Тази сутрин седнах с идеята да напиша едно недотам положително ревю за "Sounds of the universe", но когато си сипах кафенцето и си го пуснах установих, че всъщност му се наслаждавам все повече и повече... Подобно усещане изпитах с Portishead - "Third", който в началото много ме разочарова, а след това със всяко слушане го преоткривах отново и отново...
Гласът на Dave Gahan е адски секси, но по дяволите, той винаги е бил!!! "Sounds of the universe" определено е най-зрялата творба на бандата. Не е толкова хитов, толкова раздвижен и, лично за мен, толкова добър колкото "Playing The Angel", но е нещо различно, което култовата група ни поднася. Има нещо омагьосващо в него. Той е като отлежало вино, което малко по малко те опиянява с всяка глътка. Първият сингъл от него е Wrong. Излезе и "behind the scenes" видео, на фона на седмата поред песен - Peace. Акуратен избор. Това са, може би, двете най-силни парчета от албума. Следващият сингъл, според скромното ми мнение, трябва да е Perfect. Това е и моят личен фаворит. Като цяло "Sounds of the universe" е доста хомогенен и трябва да се слуша целият - за да успее човек да го усети изцяло. От началото към края има развитие, в звуков и емоционален аспект. Песните са добре подредени и определено е многопластова творба.
С нетърпение очакавам концерта в София на 18 май. Интересно ми е как Depeche Mode ще представят този албум, подходящ да се консумира най-вече в домашна обстановка, на голяма сцена. Ще има ли изненади? Естествено... бъдете там за да се потопим заедно в звуковата феерия. И най-важното. Enjoy!

8/10

Официалното видео към Wrong:


Amazon Exclusive - Peace:

четвъртък, 9 април 2009 г.

За етиката, снимките с вибратори и на майка ви п*тката

14:57. Получавам линк от моята приятелка К., който задължително трябва да видя. Води към новия блог на "интернет-знаменитостта" и студента по Масови Комуникации в НБУ, Георги Еди-какъв-си ака Гомбето.
За достоверност прилагам въпросният линк:
http://gombeto.com/?p=2015

К.ми казва да обърна внимание на абзаца:
MySpace и FaceBook вече далеч не са за добиване на полезни контакти, а по-скоро да си покажем снимката с вибратора и новото бельо. И по този начин да се сдобием с други контакти, малко по-entertaining. Съответно "снимката с вибратора" и "новото бельо" водят към линкове с две мои снимки

Просто ми писна от журналисти, страдащи от абсолютна липса на каквато и да е етика. Преди година, Тома Марков "открадна" една моя снимка и я публикува в "Една седмица в София" с интервю с "мен", в което твърдеше, че се казвам София, на 19 години съм и се занимавам със секс. Тогава направих всичките си снимки в myspace достъпни само за приятелите ми, но ето че след година историята се повтаря... Какво искате? Да си изтрия профила ли? или да си скрия снимките? или да го начукам на майка ви в устата, а ШИБАНИ КОПЕЛЕТА!?!

Дали ще се снимам с вибратора си, с прашките си от 2 лева или с кура на съседа си е лично моя работа. НЕДОПУСТИМО Е ЗА ЕДИН ЖУРНАЛИСТ ДА ИЗПОЛЗВА СНИМКИТЕ НА НЯКОГО БЕЗ НЕГОВО СЪГЛАСИЕ. Или в хилядите ви префърцунени часове, в "елитното" ви учебно заведение не намират време да ви кажат това? За жалост, сигурна съм, че точно такива хора ще се кoтират из родното медийно пространство - нарцистични, нагли и безсрамни...

пс: Не мисля, че човек, който се гордее с уникалните си цитати от рода на : “Днес съм в жълто, понеже съм малко болен и да не ми личи такааа…” и “Ако кажа нещо вярно за себе си ще излезне, че се хваля!” въобще заслужава да му правя реклама, но просто не можах да се стърпя...

петък, 3 април 2009 г.

Църквата на COMBICHRIST владя клуб "Blue Box" в неделната вечер

“You will enjoy the abuse
Cause you got nothing to lose
I swear I'll fist f*ck your brain
Until I'm smiling again...”


На 29 март 2009 г.в клуб Blue Box се състоя третото поредно издание на GORGON ELECTRO MINI FEST. Гости този път бяха COMBICHRIST, AESTHETIC PERFECTION и VIRGINS O.R. PIGEONS, а от българска страна се отчетоха SHEMALE ZERO, вече в обновен състав.
Вратите бяха отворени малко преди 20 часа. Бях чула доста отрицателни отзиви за клуб Blue Box, но когато отидох останах приятно изненадана – беше достатъчно просторно, сцената се виждаше отвсякъде, поради амфитеатралното разположение на залата на бившето кино, имаше студена бира на бара... е, вярно, нямаше гардероб, но някак си го преглътнахме.
Photobucket
Първи на сцената, малко след 20:30, излязоха SHEMALE ZERO. Новината е, че те отново са двама - мистериозния втори член, обявен от Стефан в интервюто му за katehizis преди месец, се оказа Филип от VOYVODA, който заби здраво на синтезаторите, допълвайки зомби визията на проекта. След финала на първото парче - ANDROGYNE CYBERQUEEN, Стефан се оттегли за минутка от сцената, съблече моряшката си униформа и се завърна по-гол от всякога. Известен с екстравагантността си, той остана само по черен корсет, черни слипове, жартиери със висящи от тях спринцовки, обувки на висок ток и неизменната за него напоследък моряшка шапка. Не липсваха мили обръщения към публиката от рода на „Айде раздвижете се, да ви го начукам”, но ние сме му свикнали и знаем, че това е неговия начин да изрази любовта си. Половин часовото изпълнение беше на ниво и подготви добре за излизането на първата чуждестранна група, а именно VIRGINS O.R. PIGEONS.
Photobucket
Гръцкото visual трио излезе след 30 минутно затишие, което даде възможност на хората да си починат и да си вземат по още едно питие. VIRGINS O.R. PIGEONS са за втори път в България, като първия им гиг у нас беше отново по покана на Gorgon през декември 2007 г. Ярко се откроиха мощния вокал на Sitras, изпипаната до съвършенство андрогинна визия на Pierrot, смазващите клавири на El… въобще „Девствениците гълъби” си забиха здраво, представиха няколко нови парчета и успяха да раздвижат подобаващо жадната за бийтове публика. В 22:00 и те на свой ред се оттеглиха от сцената, отстъпвайки мястото си на американския EBM проект AESTHETIC PERFECTION.
Photobucket
След поредната половин часова почивка, звуците от интрото на новия албум на AESTHETIC PERFECTION – „A violent emotion”, придърпаха отново хората към залата. Първата песен, която Daniel Graves заби беше „The great depression”, определено една от най-силните в албума (доколкото думата „песен” е адекватна в случая x)) Усещаше се много непринуден контакт с публиката, а сценичното поведение на фронтмена беше направо жестоко! Хората тотално полудяха и заподскачаха в маниакалния ритъм. След края на парчето Daniel възкликна „Ако знаех, че България е толкова страхотна щях да дойда преди години”. За жалост, не можем да върнем времето назад, но запомнихме обещанието му, че ще се върне отново. Прозвучаха още Fix, Wasted, The Ones и други... Daniel, чакаме те отново с отворени.... уши и очи.
Photobucket
23:16. Плътен мрак е обгърнал сцената на Blue Box. Познати звуци от телефонен секретар се разнасят из залата. Женски глас. След което обезспокояващо прозвучава детска песничка. Какво се случва? Дали не е оживял кошмар? Сред мрака започват да се открояват силуетите на четиримата демони от COMBICHRIST. Бас. Гърления рев на Анди. И публиката избухва в пламъци... Добре дошли на неделната служба на Църквата на COMBICHRIST, дами и господа. Може да си прочетете молитвите, но няма да ви помогнат... Today we’re all demons…
Първото парче, което демоните ни поднесоха беше All Pain Is Gone, след което последваха Blut Royal, I am happy anyway, Get your body beat... Изпълнението на COMBICHRIST беше жестоко, безкомпромисно, размазващо – точно каквото очаквахме да е. Освен това траците бяха пременени в специални live версии и звучаха доста по-различно отколкото в албумите. Това от своя страна направи гиг-а на фронтлайнерите още по-вълнуващ. Не може да се опише с думи смразяващото сценично присъствие
на Andy, който с един поглед и зловеща усмивка кара публиката да изпадне в екстаз, както и звуците излизащи изпод двата комплекта мощни живи барабани. Бутилки минерална вода хвърчаха към екзалтираната публика, която крещеше с пълно гърло и подскачаше нагоре-надолу. Прозвучаха още Sent to destroy, Without emotions, Today I woke in rain of blood, This is my life, Shut up and swallow. След края на последното, без да кажат и дума норвежките агротек машини се оттеглиха от сцената, като оставиха след себе си само мълчаливия мрак. Нямаше как да се мине без бис и публиката започна да скандира „COMBI-COMBI-COMBI-COMBI…” След минута бандата се завърна на сцената и безкомпромисно заби един от най-големите си „хитове” – This sh*t will fu*k you up…. Признавам, рефрена “I am a bitch, how do you want me, from behind or on my knees” звучеше меко казано извратено от устата на мега злия Andy La Plegua. Точно за финал прозвуча What the fuck is wrong with you people, на края на което групата съвсем избруталя и започна да троши инструментите и реквизита си... За първи път ставам свидетел на такава гледка и... да... чувството е невероятно! „Както виждате няма какво повече да ви изсвирим” – остроумно отбеляза Andy – „А и за малко да забравя, днес е неделя, нали... добре дошли в Добре дошли в Църквата на COMBICHRIST.” Незнайно защо след като фронтлайнерите слязоха от сцената и концерта приключи из Blue Box зазвучаха Green Day с The Boulevard of broken dreams... Причината за избора на това ексцентрично творческо решение остана мистерия...
Афтърпартито, вече по традиция, беше в клуб Fens и продължи чак до сутринта. Там правилата диктуваха VJ Gorgon и гръцкия DJ Psychon. Музиката беше подчертано агресивна - ebm, powernoise, industrial, а по едно време изненадващо за всички прозвуча No good на The Prodigy. Имаше и видеостена, на която се прожектираха gore сцени. Обстановката беше непринудена и музикантите се смесиха с феновете, нещо типично за афтърпартитата на Gorgon. Винаги е адски приятно да се снимаш, да пиеш по едно питие или да размениш няколко лафа с хората, чиито творения въртиш нон-стоп на mp3-ката си. Благодарим на Gorgon за поредното адски силно dark събитие и ако нещата продължават да ескалират по този начин направо незнам кого да чакаме другия път...

http://katehizis.com/news/shNews.php?id=10972&;

pix by Agressiva : http://picasaweb.google.com/vesselyna.p/IIIGorgonElectroMiniFest#