четвъртък, 28 януари 2010 г.

Tomato McGrand Debut или как го правят в Япония

Докато си джитках полуадекватна в youtube-а попаднах на две доста интересни японски McDonalds реклами. Не, че съм върла McDonalds фенка, напротив, бягам от него като дявол от тамян, но рекламите определено заслужават внимание, защото са нетипични, оригинални и по японски странни. Клипчетата са 2, ще ги нарека условно "женско" и "мъжко".


В първото виждаме секси мацка, аранжирана изцяло в цветовете на McDonalds (жълто, червено и бяло), която си седи и ни гледа предизвикателно, докато хипотетичен вятър поклаща ефирно червените й коси. Съвсем неочаквано мацката изважда от скрито от нас място, някъде до дупето й, един гол сандвич. В следващия кадър сандвичът ни е показан в съвсем близък план и тя леко еротично (приемете ме за извратена, ако искате, но това, според мен, определено е търсен ефект) стиска мазния хамбургер. След което с френски акцент изговаря "Tomato McGrand. I'm loving it. Debut".

Рекламата е съвсем кратка, 15 секунди, но определено ти се забива в главата като летяща със 100 километра в час съчма.

С "мъжката" реклама схемата е идентична, но явно тя е насочена към женската (или гей) публика.



Еееех, Япония бих се прежалила и бих преглътнала един гаден калоричен McGrand, заради теб и още как!!!

събота, 16 януари 2010 г.

Сгряваща улична фиеста в Пловдив!




Тази вечер, след 6 часа, температурата в центъра на Пловдив със сигурност ще бъде с няколко градуса по-висока!

Латино-балканско-реге бандата Faela! (която лично на мен ми напомня на The Cat Empire) и Frida Dance Company ще представят уличния спектакъл Fiesta. Датата е 16.01.2010 г., часът е 18, а мястото - Главната, пред магазин Terranova.

петък, 15 януари 2010 г.

В лабиринта на Mr. Lovegrove и Dead can dance

Винаги съм харесвала Dead Can Dance, без особено да задълбавам в музиката им. Слушала съм разни техни работи, през разни етапи от живота си... Вероятно и тази песен съм я слушала преди. Но наскоро я преоткрих и се влюбих в нея. Чуйте я и вие:

Dead can dance - The ubiquitous Mr. Lovegrove


Намира се под номер 2 в шестия студиен албум Into the Labyrinth на австралийското дуо Dead Can Dance, който пък е издаден на 13 септември 1993 първо в Европа, а на следващия ден и в САЩ. Това е и първият им студиен албум, издаден в Щатите. Въпросният „The Ubiquitous Mr Lovegrove“ е издаден като сингъл и се върти по радиостанциите, които наблягат на алтернативна музика.

Текстът си е направо епохален:

I thought that you knew it all
Well you've seen it ten times before.
I thought that you had it down
With both your feet on the ground.
I love slow ... slow but deep.
Feigned affections wash over me.
Dream on my dear
And renounce temporal obligations.
Dream on my dear
It's a sleep from which you may not awaken.
You build me up then you knock me down.
You play the fool while I play the clown.
We keep time to the beat of an old slave drum.
You raise my hopes then you raise the odds
You tell me that I dream too much
Now I'm serving time in disillusionment.
I don't believe you anymore ... I don't believe you.
I thought that I knew it all
I'd seen all the signs before.
I thought that you were the one
In darkness my heart was won.
You build me up then you knock me down.
You play the fool while I play the clown.
We keep time to the beat of an old slave drum.
You raise my hopes then you raise the odds
You tell me that I dream too much
Now I'm serving time in a domestic graveyard.
I don't believe you anymore ... I don't believe you.
Never let it be said I was untrue
I never found a home inside of you.
Never let it be said I was untrue
I gave you all my time.

Бих обобщила всичко до тук в 2 единствени знака : <3

понеделник, 11 януари 2010 г.

Един кантабриец от Ню Йорк показва свои картини в София

Вчера беше открита изложбата "Background", която представя 20 картини на талантливия испанец Едуардо Аниевас-Кортинес. Организатори са Barouh and partners Ltd.- същите, които организираха изложбата на Пикасо миналата зима). Мястото е Националния арт-център "Форум", който се намира в първата пресечка зад Софийските Хали, на около 50-100 метра в посока Лъвов Мост. Тъй като по принцип не ме бива много с ориентацията ще ви дам адреса : ул "Джордж Вашингтон" 24 А.

Картините ще гостуват на арт-центъра до 24 януари, а след това ще бъдат в галерия "Жорж Папазов" в Пловдив. Това е и първия път в който са показвани пред публика, разказа Аниевас. Той пък е много симпатичен 36 годишен мъж, дори бих казала красив. Говори увлекателно на испански, макар да не разбирам и думичка от този език. А рисува... рисува фантастично! Без да преувеличавам от доста време не съм виждала картини, които така да ме грабнат със своята непосредственост, оригиналност и простота. Писнало ми е от претенциозни видео-инсталации, банални произведения, които сме виждали вече много пъти, а са обградени с балон претенция. Като спукаш балона обаче, отдолу не остава нищо. Или поне почти нищо.

За да подплатя мнението си с визия ви предлагам снимки на някои от картините, които можете да видите на изложбата. Взела съм ги от сайта на Аниевас : www.eduardoanievas.com



Боксьор в черно. 45.8/61 см; акрил, платно; 2009



Жълт силует с чадър, 50.8/96.6 см; маслени бои, платно; 2009



Ходещо голо женско тяло; 45.8/61 см; маслени бои, платно; 2009



Отражение в червено; 61/76.2 см; маслени бои, платно; 2009



Фигура с чадър на син фон; 50.8/81.3 см; маслени бои, платно; 2009


Това, което ме изненада в случая е, че цените на платната на Аниевас са доста по-ниски от обичайните цени на платна на български автори. Една картина струва средно около 500 евро. Което въобще не е много, като се има в предвид, че съм виждала картини на български художници на двойно по-високи цени, които въобще не могат да се мерят по какъвто и да е показател с тези. И това е така, защото вероятно Едуардо Аниевас е разбрал, че ако си истински творец трябва да се раздадеш на хората. Да направиш така, че произведенията ти да са достъпни, а не да бъдат гледани като издигната на пиадестал химера.

Ето и какво казва самият художник за изкуството, което създава:

"Онова, което най-много ме интересува, когато започвам да рисувам е именно замаха на четката. Линията може да се сравни с дишането, ако дишам правилно, картината се появява без усилие."

"Темите са различни, но две сред тях сякаш започват все повече да присъстват: голото женско тяло и градският пейзаж. В градските пейзажи обикновено рисувам една или повече движещи се фигури. Фигуралната част, пешеходците са просто цветно петно, без никакъв детейл, само замах на четката, за да се създаде илюзия за движение. Задният план (the background) на тези картини са геометрични композиции, които - макар да възникват като конкретни улици или градове се превръщат в анонимно обкръжение, в безименни селища. И въпреки, че повечето са рисувани в Ню Йорк, те биха могли да представляват който и да е град в света. Може би най-натрапчивото внишение в тях е една почти сетивна самота. Усещане, което ме завладява всеки път, когато обикалям улиците и погледът ми среща погледите на хората около мен.
Голото тяло... е, добре какво ли не е казано на тази тема... всичко! Жената представлява много неща и е несъмнено извънредно важна в моя живот; моята сексуалнот, но също така: равновесието, отмората, майчинството, началото, края, човечеството, страстта... списъкът е неизчерпаем..."

Ще добавя само, че произведения на Едуардо Аниевас-Кортинес са били показвани в много европейски и американски галерии - в Мадрид, Сантандер, Пасау, Лисабон, Бостън, Ню Йорк... Негови картини са включени в постоянните колекции на културния център "Ла Видриера", УНИЦЕФ, финансови институции и други.

Сега те са съвсем близо до вас. Какво още чакате?! Отидете да ги видите. После ще си говорим. х)