Един кантабриец от Ню Йорк показва свои картини в София

Вчера беше открита изложбата "Background", която представя 20 картини на талантливия испанец Едуардо Аниевас-Кортинес. Организатори са Barouh and partners Ltd.- същите, които организираха изложбата на Пикасо миналата зима). Мястото е Националния арт-център "Форум", който се намира в първата пресечка зад Софийските Хали, на около 50-100 метра в посока Лъвов Мост. Тъй като по принцип не ме бива много с ориентацията ще ви дам адреса : ул "Джордж Вашингтон" 24 А.

Картините ще гостуват на арт-центъра до 24 януари, а след това ще бъдат в галерия "Жорж Папазов" в Пловдив. Това е и първия път в който са показвани пред публика, разказа Аниевас. Той пък е много симпатичен 36 годишен мъж, дори бих казала красив. Говори увлекателно на испански, макар да не разбирам и думичка от този език. А рисува... рисува фантастично! Без да преувеличавам от доста време не съм виждала картини, които така да ме грабнат със своята непосредственост, оригиналност и простота. Писнало ми е от претенциозни видео-инсталации, банални произведения, които сме виждали вече много пъти, а са обградени с балон претенция. Като спукаш балона обаче, отдолу не остава нищо. Или поне почти нищо.

За да подплатя мнението си с визия ви предлагам снимки на някои от картините, които можете да видите на изложбата. Взела съм ги от сайта на Аниевас : www.eduardoanievas.com

Боксьор в черно. 45.8/61 см; акрил, платно; 2009



Жълт силует с чадър, 50.8/96.6 см; маслени бои, платно; 2009



Ходещо голо женско тяло; 45.8/61 см; маслени бои, платно; 2009



Отражение в червено; 61/76.2 см; маслени бои, платно; 2009



Фигура с чадър на син фон; 50.8/81.3 см; маслени бои, платно; 2009

Това, което ме изненада в случая е, че цените на платната на Аниевас са доста по-ниски от обичайните цени на платна на български автори. Една картина струва средно около 500 евро. Което въобще не е много, като се има в предвид, че съм виждала картини на български художници на двойно по-високи цени, които въобще не могат да се мерят по какъвто и да е показател с тези. И това е така, защото вероятно Едуардо Аниевас е разбрал, че ако си истински творец трябва да се раздадеш на хората. Да направиш така, че произведенията ти да са достъпни, а не да бъдат гледани като издигната на пиадестал химера.

Ето и какво казва самият художник за изкуството, което създава:

"Онова, което най-много ме интересува, когато започвам да рисувам е именно замаха на четката. Линията може да се сравни с дишането, ако дишам правилно, картината се появява без усилие."

"Темите са различни, но две сред тях сякаш започват все повече да присъстват: голото женско тяло и градският пейзаж. В градските пейзажи обикновено рисувам една или повече движещи се фигури. Фигуралната част, пешеходците са просто цветно петно, без никакъв детейл, само замах на четката, за да се създаде илюзия за движение. Задният план (the background) на тези картини са геометрични композиции, които - макар да възникват като конкретни улици или градове се превръщат в анонимно обкръжение, в безименни селища. И въпреки, че повечето са рисувани в Ню Йорк, те биха могли да представляват който и да е град в света. Може би най-натрапчивото внишение в тях е една почти сетивна самота. Усещане, което ме завладява всеки път, когато обикалям улиците и погледът ми среща погледите на хората около мен.
Голото тяло... е, добре какво ли не е казано на тази тема... всичко! Жената представлява много неща и е несъмнено извънредно важна в моя живот; моята сексуалнот, но също така: равновесието, отмората, майчинството, началото, края, човечеството, страстта... списъкът е неизчерпаем..."

Ще добавя само, че произведения на Едуардо Аниевас-Кортинес са били показвани в много европейски и американски галерии - в Мадрид, Сантандер, Пасау, Лисабон, Бостън, Ню Йорк... Негови картини са включени в постоянните колекции на културния център "Ла Видриера", УНИЦЕФ, финансови институции и други.

Сега те са съвсем близо до вас. Какво още чакате?! Отидете да ги видите. После ще си говорим. х)