Тъй като отдавна не съм качвала нищо в блога си, като изключим бозавото Фейсбук стихотворение, което съчиних набързо и публикувах не особено трезва една вечер и тъй като днес трябваше да направя backup на телефона си и случайно попаднах на това видео, реших да го представя на вашето внимание.
Клипчето е заснето през октомври 2010 и е доста random, но представя "жива картина" от метрото на 14 street/Union Square.
Показват се публикациите с етикет socium. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет socium. Показване на всички публикации
сряда, 11 януари 2012 г.
неделя, 26 декември 2010 г.
Джофра фешън - WTF?!
Снощи докато се разхождах по централните пловдивски улици, възползвайки се от прекрасната топла, коледна нощ, се натъкнах на това гениално творение на маркетинговата мисъл.
Както виждате магазинът носи звучното име Djofra Fashion. Не знам каква реклама си прави с това име, но според култовия неологичен онлайн речник www.neolog.bg джофра означава:
1.грозна жена или момиче. Синоним на "крокодил".
Пример: Ако знаеш новото гадже на Х. колко е смотана! Чудя се къде я е намерил тази джофра?!
2. дама, която проявява непостоянство и несериозност, получава конвулсии, когато трябва да вземе решение за нещо и има силно изразена тенденция да се глези и да закъснява за срещи, ако въобще се сети да дойде. Гореописаните действия се обобщават с глагола джофреене.
Пример: Първо закъсня с половин час и каза, че се била спряла да си купи Зайо Байо, а след това ме ухапа и избяга. Егати джофрата.
- Престани да джофрееш и кажи: Гошо или Тошо?
- За днес или за утре?
И в двата случая едва ли е нещо, с което една жена би искала да се отъждестви. Но въпреки малоумното си име, по думи на очевидци, доста патици пазарували от тази верига магазини (защото имало и в Пазарджик, където бил най-скъпият магазин на Центъра) с надеждата да се превърнат не в лебеди, а в ДЖОФРИ.
Не знам какво повече да кажа. Думите са излишни.
Както виждате магазинът носи звучното име Djofra Fashion. Не знам каква реклама си прави с това име, но според култовия неологичен онлайн речник www.neolog.bg джофра означава:
1.грозна жена или момиче. Синоним на "крокодил".
Пример: Ако знаеш новото гадже на Х. колко е смотана! Чудя се къде я е намерил тази джофра?!
2. дама, която проявява непостоянство и несериозност, получава конвулсии, когато трябва да вземе решение за нещо и има силно изразена тенденция да се глези и да закъснява за срещи, ако въобще се сети да дойде. Гореописаните действия се обобщават с глагола джофреене.
Пример: Първо закъсня с половин час и каза, че се била спряла да си купи Зайо Байо, а след това ме ухапа и избяга. Егати джофрата.
- Престани да джофрееш и кажи: Гошо или Тошо?
- За днес или за утре?
И в двата случая едва ли е нещо, с което една жена би искала да се отъждестви. Но въпреки малоумното си име, по думи на очевидци, доста патици пазарували от тази верига магазини (защото имало и в Пазарджик, където бил най-скъпият магазин на Центъра) с надеждата да се превърнат не в лебеди, а в ДЖОФРИ.
Не знам какво повече да кажа. Думите са излишни.
неделя, 11 април 2010 г.
Най-тъпата татуировка на всички времена!
Тъй като възнамерявам да си правя нова татуировка, поразгледах днес из Фейсбук профилите на различни тату-артисти в София. Така де, да им видя скиловете и да преценя кой да е следващият, който да прониже плътта ми...
Попаднах на една снимка, която ме втрещи! Виждала съм много тъпи татуировки, но това да си напишеш "Притежание на Николай" на онази работа си е даже по-зле от това да си напишеш "Левски" на плешката!
Тази "творба" е на студиото Ink Brothers, които иначе имат доста интересни и перфектно изпълнени рисунки в профила си и са били избор на BG VIP персони като Маги Желязкова и Нели от Огледала. Тази може би са я качили за майтап или куриоз... Вече не се учудвам като някой татуист ми каже колко много татуси е отказал и отказва да прави...
Дали пък въпросният Николай не е накарал изгората си да направи това безумие, за да е сигурен във верността й? Кой знае...
Попаднах на една снимка, която ме втрещи! Виждала съм много тъпи татуировки, но това да си напишеш "Притежание на Николай" на онази работа си е даже по-зле от това да си напишеш "Левски" на плешката!
Тази "творба" е на студиото Ink Brothers, които иначе имат доста интересни и перфектно изпълнени рисунки в профила си и са били избор на BG VIP персони като Маги Желязкова и Нели от Огледала. Тази може би са я качили за майтап или куриоз... Вече не се учудвам като някой татуист ми каже колко много татуси е отказал и отказва да прави...
Дали пък въпросният Николай не е накарал изгората си да направи това безумие, за да е сигурен във верността й? Кой знае...
събота, 6 февруари 2010 г.
Да забранят "приятелките" със закон!
Трябва да забранят всички "приятелки" със специален закон! Под "приятелки" визирам гаджетата на разни мъже, макар че терминът "моята приятелка" вече е добил специфичен злокобен привкус. Тези гнусни вещици, безлични момиченца, които по някакъв начин, който на мен все ми се изплъзва, успяват да омаят мъжете и да ги оплетат в мрежите си, така че да ги направят "свои", трябва да горят в ада, докато гаджетата им им изневеряват с мен.
А мъжете сякаш се хипнотизират. Започват да качват снимки, в които са гушнали и цункали възлюбената си из facebook и skype, спамят постоянно интернет пространството с любовта си, не пропускат да напишат навсякъде колко много се обичат и колко точно месеца вече са щастливи заедно и как никога, ама никога не искат да се разделят. В същото време някоя тъмна вечер се напиват и разпускат напрежението като правят див разюздан секс с някоя откачена мацка. След което се прибират, гушкат "милото" и заспиват спокоен сън.
Повдига ми се от целия този фалш честно!
И признавам, че тайно им завиждам на тези привилегировани женки, които според мен членуват в някакво магьосническо сдружение. Как го правят, просто не знам. Сигурно няма и да разбера. Обикновено, след като са прекарали известно време с мен, мъжете си хващат някоя "приятелка" и изкарват поне година с нея... Примирила съм се вече. Дори започвам да си мисля, че "приятелките" ме използват като посредник чрез вуду кукла...
Миналата седмица ми се обади един бивш любовник. Искаше да се видим, да ходим на едно парти заедно. Отидохме и партито беше супер, но след 30 минути той вече искаше да си ходи, защото "бил в лека депресия заради раздялата с "приятелката" си и гледал да е на по-тихи места, защото му било още леко гадно". И то става въпрос за същата тази "приятелка", заради която спря да се вижда с мен.
Е, за какво ми се обади тогава? За да му кажа "Добре, скъпи. Аз ще те утеша с една свирка, няма да се депресираш заради нея. Ела у нас. Ела да ме чукаш, а после да си хванеш друга." Пичът е свежарка, но просто няма начин това да се случи, нали разбирате.
Друг ми се хвалеше в skype колко як секс правел, как бил лошо момче, пушел, пиел и се друсал, въобще rockstar lifestyle. Като му казах да дойде у нас и да ми покаже за какво става въпрос, той започна да ми се обяснява, как никога не бил изневерявал на "приятелката" си, с която били заедно от две години и половина, а от една живеели заедно, но как вече не можел да продължава така и не знаел какво да прави. Усетих познатото чувство предхождащо повръщането и побързах да достигна тоалетната...
Сигурно няма да ме разберете и ще ме заклеймите като злобна кучка, особено ако сте една от "приятелките". Честно казано слабо ме вълнува. Но следващият път, когато гаджето ви не си вдигне телефона си помислете, че една армия откачени мацки като мен дебнат и той може би е някъде, в някоя от нас, надълбоко...
събота, 15 август 2009 г.
Бачковският манастир - вяра и кебапчета
И тази година на 15 август, денят на който според православното християнство се чества Успение Богородично, или по-народному Голяма Богородица, по традиция се отправихме към Бачковския манастир.
Страхотно място! Природата, реката, вековния манастир устоял на толкова бури, покушения, робства... и кич! Мнооого кич, алъш-вериш, просяци, балони, кебапчета, кръстчета и фигурки на Баби Яги... Сякаш всеки се опитва да изкяри, каквото успее на днешния ден, да се възползва от тълпите поклонници и вярващи за да им измъкне колкото се може повече левчета. И то да се продаваше нещо свястно, културно, а то какво... циганки разцъкват сутиени и гащи на импровизирана сергийка, до тях димящи скари с кебапчета, до тях икони, кръстове и броеници, до тях каубойски шапки и сладолед. Тълпи, тълпи. Бели, черни, нагиздени, млади, стари... насядали на одеала на една полянка точно пред вратите на манастира... Празник е!
А за чудодейната икона - една опашка, километрична... не можахме да я дочакаме, но влезнахме вътре и запалихме по свещичка. Взехме и ние по едно кебапче, да не останем по-назад, и обратно към Пловдив!
Представям ви кадри от тази празнична идилия, които, за жалост, ще предадат само една малка част от цялостната картина:
Няма ли кой да регулира тази пошлост и цигания заляла един от най-старите ни манастири? Кой всъщност дава лицензи на тези сергиджийници? Така ли изразяваме вярата и почитта си? Има ли въобще някакъв контрол?
И има ли всъщност кой да отговори на тези въпроси? На някой пука ли му въобще?
Страхотно място! Природата, реката, вековния манастир устоял на толкова бури, покушения, робства... и кич! Мнооого кич, алъш-вериш, просяци, балони, кебапчета, кръстчета и фигурки на Баби Яги... Сякаш всеки се опитва да изкяри, каквото успее на днешния ден, да се възползва от тълпите поклонници и вярващи за да им измъкне колкото се може повече левчета. И то да се продаваше нещо свястно, културно, а то какво... циганки разцъкват сутиени и гащи на импровизирана сергийка, до тях димящи скари с кебапчета, до тях икони, кръстове и броеници, до тях каубойски шапки и сладолед. Тълпи, тълпи. Бели, черни, нагиздени, млади, стари... насядали на одеала на една полянка точно пред вратите на манастира... Празник е!
А за чудодейната икона - една опашка, километрична... не можахме да я дочакаме, но влезнахме вътре и запалихме по свещичка. Взехме и ние по едно кебапче, да не останем по-назад, и обратно към Пловдив!
Представям ви кадри от тази празнична идилия, които, за жалост, ще предадат само една малка част от цялостната картина:
Няма ли кой да регулира тази пошлост и цигания заляла един от най-старите ни манастири? Кой всъщност дава лицензи на тези сергиджийници? Така ли изразяваме вярата и почитта си? Има ли въобще някакъв контрол?
И има ли всъщност кой да отговори на тези въпроси? На някой пука ли му въобще?
петък, 7 август 2009 г.
Някои от най-големите глупости, изричани от мъже пред мен!
Скъпият ми фейсбук ме вдъхнови да опиша някои от най-глупавите неща, изричани от мъжката половина на човечествето пред/за мен. Ето едно своеобразно списъче с разни разнообразни мъжки безумия. Повечето от тях, вероятно ще ви прозвучат като вицове, но уви, истина са...
1. "Ооо не, аз не мога да причинявам болка на човешки същества" - предизвикано от желание, въпросният мъж да ме "понапляска" малко по време на секс. След няколко дни, жалостивото типче ме върза да ходя сама на парти, с новата си рокля, купена специално за него и секси обувките ми на токчета... Странни представи имат хората за "болка". Не че си изкарах лошо, но не е там въпроса...
2. Следващата случка е от моя бурен пубертет. Като бях на 15, ходех с 1 блейдър, най-дългата ми връзка всъщност... За 1ви път щях да празнувам Свети Валентин с гадже и бях много въодушевена. Отидох у тях, правихме секс, после отидохме да пием кафе в едно известно пловдивско заведение, където всичко беше подобаващо украсено за празника, дори с кафето даваха бисквитка във формата на сърчице. Романтика отсекъде! Развълнувана го попитах:
- Няма ли да ми честитиш празника?
А той ми отговори:
- Що? Да не се казваш Трифон?
xDDDD
Макар и сега това да ми се струва безумно смешно със сигурност е оставило дълбока джезга в крехката ми момичешка психика, та за това мразя този празник, всякакви клиширани романтични хавички и съм станала такава непоправима мрачна циничка!!!
3. Чукам се с един за първи път. Качила съм се върху него, вече се клатя от няколко минути и го питам:
- Хубаво ли ти е?
На което той отговаря:
- С Мартинка винаги е хубаво...
Стана ми едновременно тъпо и смешно, станах, вдигнах си гащичките и се прибрах да спя...
4. Ядем супички в "Дивака" с един младеж, с който се виждах известно време, но вече ми лазеше зверски по нервите. Идва време да ставаме и да плащаме. Оставям някакъв бакшиш на сервитьорката 20-30 стотинки и до кръгла сума има още 20-30, значи остават общо около 40-50 стотинки, които да й оставим. Най-неочаквано, обаче накрая пичът ги прибира. Казвам му:
- Айде остави бакшиша на момичето...
На което той ми отговаря:
- Е, тя какво ще направи с 40 стотинки?
Смятаааай... едно от най-грозните неща на света е стиснат мъж. Зарязах го веднага, естествено, и отидох да се напия с един друг...
5. Седим в едно друго кръчме с моята любима колежка и един колега, който познавах буквално от 1-2 седмици. Много яко се разбирахме 3мата, заедно си бръмчахме - въобще чудна идилийка. Седим си, пийваме бирици и аз нещо го закачам типчето, така съм свикнала да си се държа с мъжете, предизвикателно, флиртаджийка съм си, без задни мисли, та бутам му крака под масата, правим си майтапи и той по едно време от никъде ми заявява:
- Така както ги виждам нещата, до няколко дни ще се чукаме.
Ние с другата мацка останахме втрещени, с физиономии тип "What the fuck?". Естествено нещо го налях, след което цяла вечер се обясняваше на хал, което още повече влоши нещата...
6. От друг пък една вечер получих sms - "Ponqkoga ve4er, predi da zaspq si predstavqm kak ti pravq fedoroso, no ne znam za6to..." Кажете ми на това как да отговоря, освен с бурен смях?!?!!!
Вероятно има и много други подобни случаи, за които просто не мога да се сетя в момента. Имена не съм споменала, поради логични причини - не съм чак такава кучка, всъщност съм котка... meow! =^.^=
Така, че момчета, ако припознаете себе си в тези редове - сами сте си виновни...
сряда, 22 юли 2009 г.
Всички сме хора - нека си помагаме!
Знам, знам... постоянно се сблъскваме с благотворителни акции - спират ни хора в заведенията и по улиците, приканват ни да пращаме sms-и по телевизията и радиото, просяци протягат към нас жадни за стотинки ръце... Кои от тези пари наистина отиват при нуждаещи се хора и кои са просто спекулации не можем точно да определим, но даваме... защото сме хора, защото плътта е толкова преходна, защото трябва да сме добри, защото никога не знаем какво ще ни поднесе следващият ден...
Затова в тази си публикация ще ви покажа две млади човешки съдби, които имат нужда от нашата помощ. Хвърлете по едно око на сайтовете им, ако имате възможност дарете някаква парична сума, ако нямате - просто ги разпространете, за да могат хора, които имат тази възможност да помогнат или поне се помолете и изпратете малко положително енергия за да се възстановят по-бързо. Всеки има право да живее, да се радва на живота и да бъде щастлив. Ние всички сме хора, но за съжаление не сме равни - затова нека ние, по-силните помогнем на по-слабите, за да станат и те един ден силни, здрави и радващи се на живота - също като нас.
И бъдете сигурни, че тези пари наистина ще помогнат на тези хора, а няма да се загубят в разни съмнителни схеми...
Евгени - www.help-evgeni.com
Вики Предева - http://viki.unique-bg.eu/index.html
Всички сме хора - нека си помагаме!
Затова в тази си публикация ще ви покажа две млади човешки съдби, които имат нужда от нашата помощ. Хвърлете по едно око на сайтовете им, ако имате възможност дарете някаква парична сума, ако нямате - просто ги разпространете, за да могат хора, които имат тази възможност да помогнат или поне се помолете и изпратете малко положително енергия за да се възстановят по-бързо. Всеки има право да живее, да се радва на живота и да бъде щастлив. Ние всички сме хора, но за съжаление не сме равни - затова нека ние, по-силните помогнем на по-слабите, за да станат и те един ден силни, здрави и радващи се на живота - също като нас.
И бъдете сигурни, че тези пари наистина ще помогнат на тези хора, а няма да се загубят в разни съмнителни схеми...
Евгени - www.help-evgeni.com
Вики Предева - http://viki.unique-bg.eu/index.html
Всички сме хора - нека си помагаме!
понеделник, 29 юни 2009 г.
За разрухата като народопсихология. Част 2 - Червено-жълто-пембяно - Природата ни е в опасност. Иракли.
"Чупете! Трошете! Всичко е държавно!" Този пънкарски девиз май отдавна се е превърнал в мото на българските политици. И докато предизборно всеки един от тях се кълне и зарича какво ще построи и направи за България, аз правя ретроспективна равносметка на нещата, които са разрушили. И май разрушеното е доста повече от построеното...
Комунизъм/капитализъм - колективен деструктивизъм:
Във facebook едно момче ми напомни за невинните жертви на комунизма. Няма да се спирам подробно на зверствата от тази епоха. Всички ние би трябвало да сме си взели поука, какво се случва, ако сложим властта на един утопичен режим в неподходящи ръце. Ето и малко все още мокра от кръв информация:
По време на комунистическия режим в страната са били убити над 60 000 души и над 200 000 души са преминали през комунистическите концентрационни лагери. В края му е било организирано преследване срещу българските турци по време на т.нар. „възродителен процес” и над 300 000 от тях са били насилствено изселени в Турция.
Слава богу, комунизма си отиде. Спете спокойно деца.
1989 дойде и отмина.
Комунистите се превърнаха в социалисти, БКП в БСП. Властта вече не беше еднолична, партиите влизаха в коалиции помежду си, разпределяха си благините, но не и отговорността. Разрухата също се видоизмени, но продължи да я има.
Вместо човешки материал, вече се разрушаваше природа. Вярно, не така явно и показно, както мавзолея, но не е ли държавата тази, която трябва да спре незаконните строежи? Да защити останалата ни природа?
Явно не. Парата прави играта. Срещу някой и друг лев се продават разрешителни за строителство, а държавата нищо не вижда, нищо не чува, нищо не казва.
По време на управлението на Тройната Коалиция (БСП-НДСВ-ДПС) е разрешено да се строи върху древни некрополи. Защитени обекти като Иракли и Седемте рилски езера са заплашени от бетониране и застрояване. Седемте рилски езера успяхме да ги спасим. За некрополите се вдигна малко шум по медиите. Безрезултатно. А Иракли?
Иракли:
Иракли е едно от последните останали райски кътчета по родното ни Черноморие. Заемащо площ от 42.30 хектара, до село Емона (община Несебър), то попада в категория "Защитена територия", както и в мрежата от защитени райони на Европейския Съюз "Натура 2000". Контролира се (уж) от Регионалната инспекция по опазване на околната среда в Бургас. Обявено за е резерват от правителството със Заповед No. РД110 от 06 май 1994 година. Целта е да се опазят типичните крайбрежни хабитати на редки и застрашени растителни видове като пясъчна лилия и млечка, морски ранилист, татарски млечник, морски ветрогон, както и множество птици.
Тези факти обаче явно не са пречка за офшорната компания Swiss Properties (www.swissproperties.net), която решава, че точно там ще построи своето луксозно ваканционно селище Riverside village. И никой не й попречва.
Ето и планът на "уреденото с вкус" комплексче, което според сайта на компанията има за цел да създаде нов вид среда комбинираща възможности за приятно и комфортно прекарване на времето, да предложи високо качество на обслужването, да създаде нови работни места, да осигури високи доходи на работещите и да формира опит и класа в областта на този бранш. Не се връзвайте на тези празни приказки.
Всъщност компанийката има за цел да изкара хиляди евро за сметка на малкото останала българска природа. Виждате в какво се превърна Слънчев бряг. Искаме ли и останалата част от Черноморието ни да изглежда така? Бетонирана, фрашкана с пияни до козирката чужденци, чалга клубове, сергийки и мащабни хотелски комплекси, които са по джоба на 1% от българските граждани.
Природозащитниците се вдигнаха на крак, препречиха пътя на багерите, създадоха сайт www.daspasimirakli.org, организираха няколко концерта с цел пропагандиране на акцията, с цел защита на един уникален природен комплекс.
Резултатът? Строежите продължават и държавата мълчи. Вместо избраните от нас политици, лидери на българския народ, защитници на нашите интереси да се вдигнат и да изгонят багерите на нахалната строителна компания, те се обясняват колко стабилна била в момента държавата. Каква стабилност, другарю Станишев? Природата ни малко по малко се превръща в бетон!
Дори попове освещават безочливия строеж, срещу някое и друго подхвърлено левче. Какво повече да коментирам...
Устието на река Вая е превърнато в бетонно корито, строежите на Riverside village продължават "по план", множество дървета са изсечени...
Иска ми се да кажа, че има надежда, че някой ще помогне, че издевателствата над българската природа ще спрат. Иска ми се, но не мога.
Комунизъм/капитализъм - колективен деструктивизъм:
Във facebook едно момче ми напомни за невинните жертви на комунизма. Няма да се спирам подробно на зверствата от тази епоха. Всички ние би трябвало да сме си взели поука, какво се случва, ако сложим властта на един утопичен режим в неподходящи ръце. Ето и малко все още мокра от кръв информация:
По време на комунистическия режим в страната са били убити над 60 000 души и над 200 000 души са преминали през комунистическите концентрационни лагери. В края му е било организирано преследване срещу българските турци по време на т.нар. „възродителен процес” и над 300 000 от тях са били насилствено изселени в Турция.
Слава богу, комунизма си отиде. Спете спокойно деца.
1989 дойде и отмина.
Комунистите се превърнаха в социалисти, БКП в БСП. Властта вече не беше еднолична, партиите влизаха в коалиции помежду си, разпределяха си благините, но не и отговорността. Разрухата също се видоизмени, но продължи да я има.
Вместо човешки материал, вече се разрушаваше природа. Вярно, не така явно и показно, както мавзолея, но не е ли държавата тази, която трябва да спре незаконните строежи? Да защити останалата ни природа?
Явно не. Парата прави играта. Срещу някой и друг лев се продават разрешителни за строителство, а държавата нищо не вижда, нищо не чува, нищо не казва.
По време на управлението на Тройната Коалиция (БСП-НДСВ-ДПС) е разрешено да се строи върху древни некрополи. Защитени обекти като Иракли и Седемте рилски езера са заплашени от бетониране и застрояване. Седемте рилски езера успяхме да ги спасим. За некрополите се вдигна малко шум по медиите. Безрезултатно. А Иракли?
Иракли:
Иракли е едно от последните останали райски кътчета по родното ни Черноморие. Заемащо площ от 42.30 хектара, до село Емона (община Несебър), то попада в категория "Защитена територия", както и в мрежата от защитени райони на Европейския Съюз "Натура 2000". Контролира се (уж) от Регионалната инспекция по опазване на околната среда в Бургас. Обявено за е резерват от правителството със Заповед No. РД110 от 06 май 1994 година. Целта е да се опазят типичните крайбрежни хабитати на редки и застрашени растителни видове като пясъчна лилия и млечка, морски ранилист, татарски млечник, морски ветрогон, както и множество птици.
Тези факти обаче явно не са пречка за офшорната компания Swiss Properties (www.swissproperties.net), която решава, че точно там ще построи своето луксозно ваканционно селище Riverside village. И никой не й попречва.
Ето и планът на "уреденото с вкус" комплексче, което според сайта на компанията има за цел да създаде нов вид среда комбинираща възможности за приятно и комфортно прекарване на времето, да предложи високо качество на обслужването, да създаде нови работни места, да осигури високи доходи на работещите и да формира опит и класа в областта на този бранш. Не се връзвайте на тези празни приказки.
Всъщност компанийката има за цел да изкара хиляди евро за сметка на малкото останала българска природа. Виждате в какво се превърна Слънчев бряг. Искаме ли и останалата част от Черноморието ни да изглежда така? Бетонирана, фрашкана с пияни до козирката чужденци, чалга клубове, сергийки и мащабни хотелски комплекси, които са по джоба на 1% от българските граждани.
Природозащитниците се вдигнаха на крак, препречиха пътя на багерите, създадоха сайт www.daspasimirakli.org, организираха няколко концерта с цел пропагандиране на акцията, с цел защита на един уникален природен комплекс.
Резултатът? Строежите продължават и държавата мълчи. Вместо избраните от нас политици, лидери на българския народ, защитници на нашите интереси да се вдигнат и да изгонят багерите на нахалната строителна компания, те се обясняват колко стабилна била в момента държавата. Каква стабилност, другарю Станишев? Природата ни малко по малко се превръща в бетон!
Дори попове освещават безочливия строеж, срещу някое и друго подхвърлено левче. Какво повече да коментирам...
Устието на река Вая е превърнато в бетонно корито, строежите на Riverside village продължават "по план", множество дървета са изсечени...
Иска ми се да кажа, че има надежда, че някой ще помогне, че издевателствата над българската природа ще спрат. Иска ми се, но не мога.
събота, 27 юни 2009 г.
За разрухата като народопсихология. Част 1 - Синьо - Мавзолеят
"Чупете! Трошете! Всичко е държавно!" Този пънкарски девиз май отдавна се е превърнал в мото на българските политици. И докато предизборно всеки един от тях се кълне и зарича какво ще построи и направи за България, аз правя ретроспективна равносметка на нещата, които са разрушили. И май разрушеното е доста повече от построеното...
1.Мавзолеят на Георги Димитров
2 юли 1949г. В съветската столица Москва умира бащата на българския комунизъм - Георги Димитров. Министерският съвет на Народна Република България взема решението за построяването на негов мавзолей, което обаче трябва да стане много бързо. За три дни арх. Георги Овчаров изработва проекта, след още пет сградата е почти изцяло готова и на 10 юли 1949г. тялото на Димитров е балсамирано и положено там. В последствие облицоват фасадата с русенски камък, а по-късно подменят облицовката с нови плочи от врачански камък. От двете страни на входа са били поставени бюстове на Димитър Благоев, Георги Кирков, Георги Димитров и Васил Коларов (последния първоначално е погребан при изхода на мавзолея, а по-късно тленните му останки са преместени в Софийските централни гробища).
Мавзолеят е бил оборудван с климатична инсталация поддържаща температура от 17°C с отклонение плюс - минус половин градус. Повечето му помещения са се намирали под земята. Там са се извършвали процедурите необходими за подържане на балсамираното тяло. Саркофагът, в който то е било изложено, е бил с бронирани стъкла и се е спускал надолу, чрез специален подемник, а когато е качван в траурната зала за поклонение се е превръщал в херметически затворена камера.
След настъпването на демокрацията, на 17 юли 1990г. мумията е изнесена от "оскверненото" й обиталище, намиращо се на пъпа на София - между БНБ и Министерството на отбраната, и е погребана в Орландовци.
9 години по-късно и точно 50 години, след построяването на мавзолея, правителството на СДС, начело с вицепремиера Евгений Бакърджиев решава окончателно да го разруши. Първият взрив е извършен на 21 август 1999 година в 14:37 часа, а последните отломки са извозени в късния следобед на 27 август. Парадоксално - с два дни повече отнема разрушението от сътворението. Построен за 5 дни, премахнат - за 7. Това може да се случи само в България.
В световен мащаб има само пет мавзолея на комунистически лидери: в Пекин - на Мао Дзедун, в Пхенян - на Ким Ир Сен, в Ханой - на Хо Ши Мин, в Москва - на Ленин. И да... този на Георги Димитров, който вече не съществува.
Никога няма да им го простя!
Самата мисъл, че уникално историческо наследство е заличено от земята с лека ръка и много динамит ме изпълва с неописуем гняв и започвам мислено да екзекутирам по изключително жесток начин всички членове на тогавашното правителство, взело това безумно решение и разрушило една от малкото забележителности на София. Замислете си и ми кажете, можете ли да се сетите за туристическа атракция в София, с историческо значение, като изключим църквите и административните сгради?! Едва ли има столица по бедна на история и забележителности от нашата! Дори се чудя къде екскурзоводите водят туристите, преди да ги забият в един от стотиците барове, където да се налеят с един от най-евтините алкохоли в Европа и да чукат едни от най-евтините курви...
Германия не е разрушила Райхстага си, Москва не е разрушила мавзолея на Ленин, Китай не е разрушил мавзолея на Мао Дзедун, макар политическите системи и личности, обвързани с тези сгради, да са причинили много повече вреда на собствените си нации и на света. Още нещо: правителствата на тези държави изкарват луди пари всеки ден от тези забележителности. Опа входче 10 долара, опа брошурка - 2 долара, опа сувенирче за спомен - 5 долара. Или да говоря в евро, защото е по-модерно?! Ще загуби ли България, ако пари, спечелени от един спомен от миналото, отидат за по-високи пенсии или по-евтини лекарства? Но не, ние трябва да заличим миналото от световната история, да го убием, да стъпим върху него, да се потупаме по гърдите и да извикаме "Булгар, булгар! Ние сме най-великите, затова можем да си позволим да разрушаваме културното си наследство."
Защо Костов не припомни на многобройния си електорат, жадуващ за промяна, в някое от много си пълни с обещания интервюта, че по "негово време" е разрушена една уникална реликва от времето на комунизма, един от броящите се на пръстите на ръцете мавзолеи в света?! Мълчите, господин Костов.... защо?
27 юни 2009г. 10 години без 2 месеца от разрушаването на мавзолея на Георги Димитров. На неговото място все още не е построено нищо.
Благодарение на демокрацията би трябвало поне да сте научили английски. Изгледайте това филмче и ми кажете, кара ли ви да се чувствате горди, че сте българи?
ПС: Не съм комунистка, напротив, но вярвам, че разрушаването на исторически паметници е недопустимо и не зависи от партийната принадлежност. А иначе - всички са "един дол дренки". Очаквайте в част 2 - какво разрушиха "червените".
1.Мавзолеят на Георги Димитров
2 юли 1949г. В съветската столица Москва умира бащата на българския комунизъм - Георги Димитров. Министерският съвет на Народна Република България взема решението за построяването на негов мавзолей, което обаче трябва да стане много бързо. За три дни арх. Георги Овчаров изработва проекта, след още пет сградата е почти изцяло готова и на 10 юли 1949г. тялото на Димитров е балсамирано и положено там. В последствие облицоват фасадата с русенски камък, а по-късно подменят облицовката с нови плочи от врачански камък. От двете страни на входа са били поставени бюстове на Димитър Благоев, Георги Кирков, Георги Димитров и Васил Коларов (последния първоначално е погребан при изхода на мавзолея, а по-късно тленните му останки са преместени в Софийските централни гробища).
Мавзолеят е бил оборудван с климатична инсталация поддържаща температура от 17°C с отклонение плюс - минус половин градус. Повечето му помещения са се намирали под земята. Там са се извършвали процедурите необходими за подържане на балсамираното тяло. Саркофагът, в който то е било изложено, е бил с бронирани стъкла и се е спускал надолу, чрез специален подемник, а когато е качван в траурната зала за поклонение се е превръщал в херметически затворена камера.
След настъпването на демокрацията, на 17 юли 1990г. мумията е изнесена от "оскверненото" й обиталище, намиращо се на пъпа на София - между БНБ и Министерството на отбраната, и е погребана в Орландовци.
9 години по-късно и точно 50 години, след построяването на мавзолея, правителството на СДС, начело с вицепремиера Евгений Бакърджиев решава окончателно да го разруши. Първият взрив е извършен на 21 август 1999 година в 14:37 часа, а последните отломки са извозени в късния следобед на 27 август. Парадоксално - с два дни повече отнема разрушението от сътворението. Построен за 5 дни, премахнат - за 7. Това може да се случи само в България.
В световен мащаб има само пет мавзолея на комунистически лидери: в Пекин - на Мао Дзедун, в Пхенян - на Ким Ир Сен, в Ханой - на Хо Ши Мин, в Москва - на Ленин. И да... този на Георги Димитров, който вече не съществува.
Никога няма да им го простя!
Самата мисъл, че уникално историческо наследство е заличено от земята с лека ръка и много динамит ме изпълва с неописуем гняв и започвам мислено да екзекутирам по изключително жесток начин всички членове на тогавашното правителство, взело това безумно решение и разрушило една от малкото забележителности на София. Замислете си и ми кажете, можете ли да се сетите за туристическа атракция в София, с историческо значение, като изключим църквите и административните сгради?! Едва ли има столица по бедна на история и забележителности от нашата! Дори се чудя къде екскурзоводите водят туристите, преди да ги забият в един от стотиците барове, където да се налеят с един от най-евтините алкохоли в Европа и да чукат едни от най-евтините курви...
Германия не е разрушила Райхстага си, Москва не е разрушила мавзолея на Ленин, Китай не е разрушил мавзолея на Мао Дзедун, макар политическите системи и личности, обвързани с тези сгради, да са причинили много повече вреда на собствените си нации и на света. Още нещо: правителствата на тези държави изкарват луди пари всеки ден от тези забележителности. Опа входче 10 долара, опа брошурка - 2 долара, опа сувенирче за спомен - 5 долара. Или да говоря в евро, защото е по-модерно?! Ще загуби ли България, ако пари, спечелени от един спомен от миналото, отидат за по-високи пенсии или по-евтини лекарства? Но не, ние трябва да заличим миналото от световната история, да го убием, да стъпим върху него, да се потупаме по гърдите и да извикаме "Булгар, булгар! Ние сме най-великите, затова можем да си позволим да разрушаваме културното си наследство."
Защо Костов не припомни на многобройния си електорат, жадуващ за промяна, в някое от много си пълни с обещания интервюта, че по "негово време" е разрушена една уникална реликва от времето на комунизма, един от броящите се на пръстите на ръцете мавзолеи в света?! Мълчите, господин Костов.... защо?
27 юни 2009г. 10 години без 2 месеца от разрушаването на мавзолея на Георги Димитров. На неговото място все още не е построено нищо.
Благодарение на демокрацията би трябвало поне да сте научили английски. Изгледайте това филмче и ми кажете, кара ли ви да се чувствате горди, че сте българи?
ПС: Не съм комунистка, напротив, но вярвам, че разрушаването на исторически паметници е недопустимо и не зависи от партийната принадлежност. А иначе - всички са "един дол дренки". Очаквайте в част 2 - какво разрушиха "червените".
Абонамент за:
Публикации (Atom)