иЗгубенитеТрадки (които всъщност са тефтер): страници 9-14

Кратки пояснения от автора т.е. от мен: Първата част са бележките ми, както гледам, от Синдикат 2, партито организирано от Gorgon през Април 2010, ето и линк към новината, в която се превърнаха по-късно. Втората част, започваща след разделението са лекциите ми по Журналистика.



Страница 4 е празна. Има само леко червени резки в долния десен край на листа, вероятно от червило или лак за нокти. Определено не e кръв.


Страница 5:
Започва точно в 9.00
1. Infection - късометражи
2мин - Natalia Atanasova - 2 min; Безцветно човече, което вс са цветни, след това завалява дъжд и всички V (знак за "всички") стават цветни.




Страница 6:

който пуска Dark Ambient до 10:30, след това Martial звуци на сцената се качват Fault, Доста ефектни UV лампи на микрофоните.

Страница 7:

Мрачен и шумен индъстриъл, който ти бръква директно в мозъка и изважда на яве най-тъмните скрити у теб желания. Абстрактни клипчета течаха на video стената.



Страница 8:

123:30 (това предполагам, че е 12:30, превърнало се в тъмнината и бързината в доста сериозен час). Mokushi. Симо/Animassacre заби веднага с тежък Hard-Techno beat, проблеми с озвучението.
След това се качи и наш DJ will - който отдели първите


Страница 9:
Песни на Peter Steele.

----------------------------------------------------------------------------

Нейкова:

Теоритични измерения за отражаемост на събитията:
1 модел: отклонение (от традиц. норми), социална значимост, ангажираност на собствената страна в дадено събитие или чрез събитието са засегнати интересите й.
2 модел (Европа)

иЗгубенитеТрадки (които всъщност са тефтер): страници 3-8

03.01.2010


"Is it what we read or is it what we write..."

Пътувам отново с влака по добре познатата траектория "Пловдив-София". В ушите ми звучи първият албум на The Smiths, а на краката ми са "По пътя" на Керуак и бутилка минерална вода. Тефтерчето в което пиша ми е подарено от Рамирез и е много специално и гледам да си го пазя и да не пиша в него. Наскоро обаче осъзнах, че смисъл от пазеници няма. Всичко може да приключи в следващия момент, а и да не приключи животът може да ти поднесе нещо тотално неочаквано. Има особена красота и магнетичност в това да изживееш земния си път на един дъх, без да спреш и за миг да извличаш максимум наслада. Да не се замисляш и за миг за последствията, а да гориш, гориш като приказна фоерверка, както е написал чичо Джак, в средата на миналия век. Приятелите ми са курви, наркомани и комарджии. Макар да звучи ужасно в това няма нищо лошо и аз смятам, че те са едни от най-възхитителните хора,

които можеш да срещнеш по тези географски ширини в момента. Аз пък от своя страна пътувам от декаденса към конструктивното, комбинирайки некомбинируемото и ни нито за миг не спирайки в сивата хомогенна смес на средното положение.

На следващата страница:

Хляб, кисело мляко, храна за заека.

иЗгубенитеТрадки (които всъщност са тефтер): страници 1-2

Моментът, в който демонът се превръща в човек...

"You love blow and I love pow..."

( б.а.:би трябвало да означава втория ред от четвъртия куплет на Back to black на Amy Winehouse, който всъщност е You love blow & I love puff... Какво съм чувала като това Pow не знам, или май скоро не искам да издавам хаха)

"My soul is on fire."

Айде и едно друго любимо парче на Amy за финал: