Diary Of Dreams сбъдваха мечти на 25 октомври в София

На 25 октомври се състоя поредното издание на "Gorgon Fest", с което вече традиционно се отбелязва рождения ден на едноименния магазин. Този път мястото на събитието бе читалище "Христо Ботев", а групата, която събра над 200 човека беше не друга, а DIARY OF DREAMS, подгрявана от ПОД ДЪЖДА, SHEMALE ZERO и VOYVODA. Приближавайки се виждам тълпа от хора с тъмни дрехи - всички разговарят разпалено и нетърпеливо очакват входът на читалището да бъде отворен. Точно в 20:30 ч. това става факт. От дясната страна на фоайето върху черно платно бяха разположени рисунките на Емо Сапаревски, като изложбата беше тематична - "Ангели". Тя се състоеше от 11 красиви, експресивни и мрачни творби, които ярко контрастираха с детските рисунки от постоянната читалищна експозиция, които ги заобикаляха. Силно впечатление ми направи графиката на жена с разперени ръце, които се превръщат в птици - рисунка, която краси корицата на стихосбирката "Легенда за кукумявката".
На входа на залата три симпатични момичета раздаваха на всеки посетител еротична напитка "Tantra" и презерватив. Надявах се, че след такова подпомагане, концертът в даден момент ще прерастне в необуздана масова оргия, но за жалост очакванията ми не се оправдаха (напълно). Мястото беше аранжирано подобаващо с черни завеси и свещи, които създаваха приятна обстановка. Беше просторно и сцената се виждаше отвсякъде. Предлагаше се и бира от другите спонсори на събитието - "Болярка".
В 21 ч. на сцената се качи първата банда - ПОД ДЪЖДА, която заби шест мрачни парчета. На специален екран се сменяха абстрактни картини, а музиката представляваше меланхоличен дарк уейв в традицията на НОВА ГЕНЕРАЦИЯ.
След половин час сцената превзе групата SHEMALE ZERO или по-точно - единственият човек в нея - Стефан. Той беше с маска на лицето и облечен доста ексцентрично - розов леопардов клин и тениска с ярък надпис - "Transylvania Sucks". Започна с парчето "Погребението на вибратора", което самият той определи като "Доста весела песен, при условие, че се пее за някакъв ш***н вибратор". По време на изпълнението на "Fashion Police", ексцентричният младеж извади от реквизита си двуцветен шал с пера и започна да се увива с него, в последствие и да го разкъсва. На края на песента демонстративно хвърли горнището си на земята и го заплю.
В 10:15 ч. на сцената се качи и третата подгряваща банда - VOYVODA, която започна лайва си със семпли от хорър филм, последвани от кратък рокабили бийт, след което заби безкомпромисна жица. Изпълнението им определено беше най-организираното и професионалното от всички подгряващи банди. Употребата на семпли и тежкият китарен звук изключително раздвижиха обстановката и подготвиха добре за дългоочаквания сет на дарк уейв гигантите DIARY OF DREAMS.
Те се качиха на сцената в 23 ч., обгърнати в мистичен дим и, разбира се, бяха посрещнати с бурни аплодисменти.
Първото парче, което изсвириха, беше "Nekrolog 43". След края му Adrian Hates поздрави публиката с "Добър вечер”, казано на чист български език. Следващото парче беше "The Plague", последвано от "Chemicals", "She", "Play God", "Butterfly Dance", "Tick" и "Menschfeind". Усещаше се страхотният контакт между всички членове на бандата, изключителният професионализъм и невероятното сценично присъствие на вокала Adrian Hates и китариста Gaun:A. Фронтменът постоянно подаваше микрофона на екзалтираната публика, която пееше с пълно гърло с него. Всички се забавлявахме, бяхме попаднали в една мечта, а спомените за това събитие със сигурност щяха да се запечатат в дневника на нашето съзнание. Бандата ни развеждаше из тунелите на различните човешки емоции, без дори и за миг да ни накара да спрем да танцуваме. Първата кулминация в изпълнението им дойде след пълно затъмнение на сцената. Няколко секунди тишина, след което последва красива мелодия. Много от хората вече разпознаха едно от най-известните парчета на бандата - "AmOk".
Последваха "Traumtanzer", "Unwanted" и "O Brother Sleep". Прекрасно е, когато присъстваш на концерт на банда с толкова силно харизматичен вокалист, който сякаш контролира всяка твоя емоция, всяко едно ускорено биене на сърцето ти. Последва "Soul Stripper", след която DoD изсвириха парчето, което лично аз най-много исках да чуя - "The Curse". То направо взриви публиката и при всяко едно повтарящо се "проклятие" стотици ръце се вдигаха и стотици гърла пееха в един глас. Абсолютен масов екстаз - оргията стана реалност, но беше изцяло платонична. След като песента свърши, вокалистът възкликна "You guys are the best". Лампите светнаха и бандата слезе от сцената. Но всички ние искахме още и още и крещяхме "More...more...more...". DIARY OF DREAMS излязоха отново, но светлините останаха ярки и нежелано ослепителни. Adrian съвсем на място каза "We are the creatures of the dark so turn off the lights". Лампите отново бяха загасени и ние поехме в бесния ритъм на "Giftraum" и "Panik", обгърнати в тъмнина. Така, както всички искахме. Извикахме хедлайнърите още един път и те ни подариха една последна песен - "Kindrom". Когато всичко свърши и DoD окончателно се оттеглиха, аз се почуствах сякаш са ме изкарали от някакво нереално състояние, в което бях изпаднала докато ги слушах. Наистина бандата успя да покаже класата си, но едва ли някой се е съмнявал в това. А атмосферата, която успяха да създадат - бе толкова неповторима, че никакви срички, думи и изречения не могат да я опишат - тя трябва да се почувства. Слизайки от сцената DIARY OF DREAMS обещаха, че ще дойдат пак, така че ни остава само да очакваме с трепет момента, в който отново ще ни потопят в магията си.
Купонът продължи с афтърпарти в клуб "Fens". VJ Gorgon пускаше прекрасно подбрана и миксирана танцувална дарк музика, а клубът направо се пръскаше по шевовете. Самите DIARY OF DREAMS се появиха и се смесиха с тълпата. Бяха много мили и земни и си говориха и снимаха с всички, а и искрено се забавляваха, макар и да признаха, че са малко уморени. Daniel сподели, че България много му е харесала и всъщност е тук за втори път. Преди 20 години е почивал на Черно море и с удоволствие би дошъл и за трети... Истината е, че групата се държа много открито и освободено, което им прави страхотна чест, като се има предвид какви светила са на съвременната готик и уейв сцена. Прекарах една страхотна вечер, която дълго ще пазя в специална папчица в съзнанието си, кръстена "Diary of great gigs". Който е дошъл, мисля ще се съгласи с мен, а който не е - само може да съжалява...











Публикувано на 26.10.08г. в http://www.katehizis.com/

Lolita (japanese edition)

„Лолита, светлина на живота ми, огън за слабините ми. Мой грях, моя душа. Ло-Ли-Та : връхчето на езика прави три стъпки по небцето, на третата се блъска в зъбите. Ло. Ли. Та. “

Коя е първата асоциация, която идва в главата ти като чуеш думата Лолита? Може би се сещаш за новелата на Владимир Набоков, в която европейският емигрант Хумберт Хумберт се влюбва в малката апетитна нимфетка Долорес Хейз а.к.а. Лолита. Може би си гледал някоя от блестящите екранизации на книгата. Тази на Стенли Кубрик от 62ра или по-новата с Джеръми Айрънс. Или си мислиш за крехки, съвсем млади, нахакани, срамежливи, разсъблечени или по-облечени, красиви, съблазняващи, съвсем млади момичета.
В нашия свят думата Лолита носи еротичен, забранен, изкушаващ привкус. Но както знаем, японците просто са „от друга планета”. Какво е Лолита за тях?

Лолита е течение в японската стрийт мода. Момичетата, принадлежащи към тази субкултура ни най-малко не искат да изглеждат сексуални. Те се стремят да бъдат елегантни и сладки (kawaii!!!). Тяхната мода е вдъхновена от викторианските детски облекла и костюмите от рококо епохата. Но не само. Другото вдъхновение са западните гот и пънк сцени, които примесени със типичния лолита look на порцеланови куклички създават и най-популярното течение в лолита културата – Gothic Lolita.

Както вече казах, самото име Gothic Lolita ясно говори за двете най-важни особености на стила: той е смесица от Gothic и Lolita културата. Резултатът е: dark роклички и полички до коляното, тъмни чорапки с дантелки, пръстенчета с ковчези и черепи, плюшени играчки от vinyl небрежно носени в едната ръка, черни обувки с платформи, корсети... въобще „Welcome to the dark side… we have cookies” :D

Този стил е силно повлиян от visual kei бандите в Япония. Visual kei е част от японската рок сцена, който обединява бандите не толкова по музиката, която свирят колкото по сценичните облекла, носени от музикантите. Обличащият се като жена китарист и фронтмен на бандата Malice Mizer, Mana е помогнал много за популяризирането на стила и дори създава понятията Elegant Gothic Lolita и Elegant Gothic Aristocrat, за да обясни стила на своята собствена марка Moi-meme-Moitie. Създадена през 1999, тя бързо се превръща в една от култовите за Gothic Lolita сцената.
По-светлата страна на лолита културата е стилът Amaloli или „сладката лолита”. Характерни за него са рокли с дължина до коляното, с много дантели и финтифлюшки, а идеята е да изглеждаш възможно най-сладко. Често използвани цветове са пастелно синьото и розовото, червеното, кремавото. Срещат се и щампи на плодове, цветя, бонбони и всякакви сладки работи. Аксесоарите включват кукли и облечени плюшени мечета.
Lolita стила има много подразделения, ето най-интересните от тях:

Classic Lolita:

Субкатегория на Лолита модата, вдъхновена от викторианската епоха, барока, стила рококо. Тази визия е по-зряла и изчистена, и включва по-дълбоки и убити цветове като бяло, розово, бургунди, синьо, кафяво и черно. Полите са по-тесни и по-дълги отколкото при другите лолита стилове.


Punk Lolita:

Пънк Лолита визията комбинира Лолита модата с елементи от пънк сцената. Характерни за този стил са прокъсаните или щампирани платове, шотландските карета, безопасните игли и вериги, късата коса. Този стил е силно повлиян от Vivienne Westwood, която създава дрехи с лолита привкус за своите японски колекции.

Pirate Lolita:

Оставайки вярна на стандартите в Лолита модата, Pirate Lolita вкарва елементи от далечните истории за пирати, морета и заграбени богатства. Малки триъгълни шапчици, дамски чанти във формата на сандъчета за съкровища и морски или свързани с пиратството щампи характеризират този стил.
Модната линия ” Алиса и пиратите ” на The Stars Shine Bright популяризира тази визия. Metamorphose temps de fille също предлагат Лолита дрехи с морски полъх.

Erotic Lolita:

Стилът е еротичен повече с фетишиския си привкус, отколкото с разголеността си. Всъщност тази визия е сексуална, разглеждана през призмата на консервативната Викторианска епоха и е доста по–благоприлична от останалите фетиш стилове. Основна характеристика на стила е бельото, носено за да бъде видяно като корсети, фусти и жартиери. Но с това не трябва да се прекалява. Кожата, която може да бъде показвана е най–много тази на раменете и коленете. Еrololi марка е Antique Beast.

Gurololi:

При тази визия лолиткитe изглеждат сякаш са пострадали, ранени или са били в болница. Грима включва дори нарисувани синини или резки по кожата. Задължителни аксесоари са превръзките над едното око, бинтовете, изкуствената кръв. (после ми кажете, че японците не са най-изтрещялата нация ever)


Лолитки се срещат в много анимета, например Kamikaze Girls,Paradise Kiss, Le Portrait de Petit Cossette, Sister Princess, Rozen Maiden, Princess Princess, Tsukuyomi - Moon Phase, Othello, Chobits, xxxHolic, Nana (manga), Coyote Ragtime Show,The Melancholy of Haruhi Suzumiya, Death Note, Princess Ai, Digimon Savers.

Интересни линкове:

http://www.metamorphose.gr.jp/english/ - моята любима лолита марка. Сайта е на английски и предлагат доставки и до България.
http://www.cdjapan.co.jp/jpop/essentials/mmm/ - марката на Mana Moi-meme-moitie
http://www.overstuffed-closet.net/malicemizer/ - фен сайт на visual kei бандата Malice Mizer

Статията е публикувана в септемврийския брой на списание Strip и започва от стр.91 : www.strip-bg.com

Три момента

Искам да се превърна в капка дъжд. Малка капка, каквато всъщност съм. Да падна леко от щедрото светло небе. Да падна върху горещите ти червени устни. А ти, съвсем неволно и наивно, по детски, да ги докоснеш с топлия си и влажен език. Да ме превърнеш в частица от себе си. Искам да се превърна в капка дъжд.
Искам да се превърна в листо. Малко листо, каквото всъщност съм. Една частица от дървото, растящо пред стаята ти. Пролетта, когато съм още малко, зелено и неопитно, да те гледам с малките си хлорофилни и любопитни очички. Нищо, че съм листо. И те имат очи. Нищо, че не ги виждаш. Да науча всичко от теб, да те гледам докато пишеш, докато слушаш музиката, звучаща в главата ти. Да... тази прекрасна музика. Най-прекрасната на света. Лятото вече ще съм тъмнозелено и голямо, колкото свещената ти длан. Ти да лежиш точно под мен, а аз да се опивам от аромата на кожата ти. Така светла и пареща. Да изкарам цялото лято съзерцавайки те със същите малки хлорофилни и любопитни очички. Есента аз ще започна бавно да умирам. Бавно, но така красиво. Малките ми очички ще започнат полека да губят силата си. Но все така ще те съзерцавам със сетната си мощ. Ще падна бавно в почвата около твоите крака. Твоите свещени крака. А ти ще се наведеш бавно и ще ме вземеш. Ще си кажеш „Какво прекрасно есенно листо”. И аз ще умра щастлива в твоите ръце. Твоите свещени ръце. Искам да се превърна в листо.
Искам да се превърна в разказ. Малък разказ като този тук. Да ме прочетеш на един дъх и да си кажеш: ”Господи, какъв щастливец е този, за когото е написано това!”. Без да знаеш, че това си ти. Да прегърнеш голата жена до теб и да и кажеш нежно, че я обичаш. Да поемете отново в безкрайната гола игра на страст и хормони, на различни роли и еднакви същности, на капчици пот и парченца ендорфин. А аз да ви наблюдавам през буквите и да бъда щастлива. От това, че ти си щастлив. От това, че тя е щастлива. От това ,че съм близо до теб. От това, че ще живея някъде дълбоко в паметта ти. Завинаги. Искам да се превърна в разказ.

И въртят се кръговратите.
И сменят се сезоните.
И седя по средата на всичкото.
Загледана в нищото.
И поглъщам на хората мислите.
Ненужно изоставени.
Разхвърляни в хаоса.
И представям си колко щастливи са птиците.
От това,че толкова на високо живеят.
Над хорската глупост и надменност.
Над планини от слава и печал.
Там горе.