И въртят се кръговратите.
И сменят се сезоните.
И седя по средата на всичкото.
Загледана в нищото.
И поглъщам на хората мислите.
Ненужно изоставени.
Разхвърляни в хаоса.
И представям си колко щастливи са птиците.
От това,че толкова на високо живеят.
Над хорската глупост и надменност.
Над планини от слава и печал.
Там горе.