Три момента

Искам да се превърна в капка дъжд. Малка капка, каквато всъщност съм. Да падна леко от щедрото светло небе. Да падна върху горещите ти червени устни. А ти, съвсем неволно и наивно, по детски, да ги докоснеш с топлия си и влажен език. Да ме превърнеш в частица от себе си. Искам да се превърна в капка дъжд.
Искам да се превърна в листо. Малко листо, каквото всъщност съм. Една частица от дървото, растящо пред стаята ти. Пролетта, когато съм още малко, зелено и неопитно, да те гледам с малките си хлорофилни и любопитни очички. Нищо, че съм листо. И те имат очи. Нищо, че не ги виждаш. Да науча всичко от теб, да те гледам докато пишеш, докато слушаш музиката, звучаща в главата ти. Да... тази прекрасна музика. Най-прекрасната на света. Лятото вече ще съм тъмнозелено и голямо, колкото свещената ти длан. Ти да лежиш точно под мен, а аз да се опивам от аромата на кожата ти. Така светла и пареща. Да изкарам цялото лято съзерцавайки те със същите малки хлорофилни и любопитни очички. Есента аз ще започна бавно да умирам. Бавно, но така красиво. Малките ми очички ще започнат полека да губят силата си. Но все така ще те съзерцавам със сетната си мощ. Ще падна бавно в почвата около твоите крака. Твоите свещени крака. А ти ще се наведеш бавно и ще ме вземеш. Ще си кажеш „Какво прекрасно есенно листо”. И аз ще умра щастлива в твоите ръце. Твоите свещени ръце. Искам да се превърна в листо.
Искам да се превърна в разказ. Малък разказ като този тук. Да ме прочетеш на един дъх и да си кажеш: ”Господи, какъв щастливец е този, за когото е написано това!”. Без да знаеш, че това си ти. Да прегърнеш голата жена до теб и да и кажеш нежно, че я обичаш. Да поемете отново в безкрайната гола игра на страст и хормони, на различни роли и еднакви същности, на капчици пот и парченца ендорфин. А аз да ви наблюдавам през буквите и да бъда щастлива. От това, че ти си щастлив. От това, че тя е щастлива. От това ,че съм близо до теб. От това, че ще живея някъде дълбоко в паметта ти. Завинаги. Искам да се превърна в разказ.