Интервю с Даниел Иванов - Heptagram

Тази седмица се срещнах с един стар мой приятел – Даниел Иванов, известен повече с името на едноличния си прогресив/експерименталния си проект Heptagram. След като цяло лято работеше в курортното градче до Lake George, New York, благодарение на което си купи 3 китари, MacBook и се наслади на самотата, Даниел дойде до Ню Йорк за да си почине, да ми подари новия си диск и да ми разкаже малко за него.

Как се роди този албум? Какво беше вдъхновението зад него? Lucidity е плод на дългогодишния ми труд и съдържа може би най-добрите ми идеи за последните 5-6 години. Издадох го през май и това е вторият ми албум. Вдъхновен съм от природата и сънищата. Особено онези сънища, в които можеш да се събудиш. Всяко едно парче е стъпало към края на албума и не случайно последното се казва Lucidity – то е крайната дестинация на цялото пътешествие. Имал съм сънища, в които виждам от птичи поглед подобни картини като тази на обложката, оттам идва и тя.

Как би определил стила си? Прогресивна музика с китарна насоченост и много атмосфера. В новия албум вокалите излизат повече на преден план, но съм търсел баланс върху вокали и инструментали.

Разкажи ми малко за дизайна на албума? Дизайнът е повлиян от фотографа Александър Иванов, който е българин, занимаващ се с въздушна фотография. Иначе рисунките са на Димитър Бочуков – Бочо, пловдивски художник, той се занимава и с дизайн на комикси, билбордове... какво ли не. Негов беше и дизайнът на първия ми албум и бях много доволен.

Кога да очакваме новия ти албум? След три години. :)

Какво е мнението ти за Ню Йорк? За първи път ли си тук? Да, за първи път съм тук. Доста е впечатляващо – виждаш хора от всякакви националности и култури в радиус от десет метра. Като цяло – бих се слял с обстановката - не ми се вижда страшно или лошо, нищо че е такава джунгла.

Вдъхновиха ли те Щатите по някакъв начин? По-скоро имах много време да се насладя на самотата си – да си отделя време на инструментите, на гласа си, но като цяло не съм особено вдъхновен.

Какво мислиш за българския фолклор? Ето виж, българският фолклор винаги е бил голямо вдъхновение за мен. Богатата ритмика е нещо към което винаги съм се стремял - целият букет емоции, който фолклорната музика предлага. Последното парче Lucidity, например, включва кавал, изпълнен от Християн от Оратница.

Ти използваш много неравноделни ритми, как дойде любовта ти към тях? От една страна именно от българската фолклорна музика и танци. Ние имаме такива времена на които биха завидяли и най-смелите прогресив маниаци. Намирам доста място и пространство за креативност и игра с тях. Също така съм вдъхновен от банди като Tool, Deftones и A Perfect Circle.

Мислиш ли, че българският пазар е достатъчно отворен за алтернативни проекти като твоя? Не. Просто сме малка държава, а това е доста бутикова музика. Но аз в крайна сметка го правя за удоволствие - това е музиката, която винаги съм искал да чуя, а не съм можел и като правя моята музика запълвам тази празнота вътре в мен.

Би ли емигрирал ако получиш договор от голям лейбъл например? Аз бих напуснал България и без договори – просто за да пътувам и да видя какво е по другите държави. Но от друга страна България винаги ще е дестинация, в която да се върна.

Какво ти предстои като се върнеш в България? Предстоят ми две кратки участия – едното е на 12 октомври в Mixtape в София и на 13ти в Петното в Пловдив. Постоянно пиша нов материал и си играя с вариации на някакви идеи, винаги съм в процес на писане на нова музика.

Имаш ли странични проекти? Занимавам се с видеа, основно с монтаж. Излезе новото видео на Smallman [link], този месец излиза и новото на Balkansky – монтажист съм и на двете. Мечтата ми е да слея музиката и видеото в едно и да съм на такова равнище, че да мога да си играя свободно и с двете.

Кой е твоят бунт? Моят бунт са неравноделните размери.

Албумът на Heptagram може да свалите и слушате безплатно онлайн на www.heptagram.bandcamp.com или да го си го купите. :)

Meshuggah от Терминал 5 в Ню Йорк или какво да очакваме в България след няколко дни

Шведските титани Meshuggah завършиха едномесечното си турне из Щатите на масивния клуб/концертна зала Terminal 5 в западната част на Manhattan. Датата е 23 май, ден преди в България да отпразнуват Денят на Народните Будители.

С това си шоу, Meshuggah така ме „събудиха“, че три часа след концерта не мога да си пусна никаква музика, не искам да чувам никакъв звук, та даже не мога и да си помисля да гледам/слушам и филм. Имам чувството, че някой много сериозно се е ровил с отверка в главата ми, ама от онези тъпите, които влизат малко по малко и от тях много боли. Сещам се какво казваше един колега в едно много хубаво ревю: „Добре дошли в психиатрична клиника „Meshuggah” (…) обслужващият екип е все така добре познатият екип от Швеция, специализирал в нанасянето на трайни увреждания в психическата стабилност на пациента, без възможност за възстановяване.“

Лягам да дам няколко часова утеха на мозъка си. На следващият ден ставам и си пускам отново „Koloss”. Постъпвам като тотален мазохист, но не крия, че това ми харесва.

Тъй като, който ме познава знае, че съм изключително разсеян човек, отивам да търся клуба на Union Square, вместо на 58-ма улица и 11-то авеню, където всъщност се намира. Както и да е, сред шеметно пътуване с метрото и още по-шеметно крачене в тежките ми кубинки след това, към 20:15 вече съм в огромната зала. Уведомяват ме, че снимането с професионални камери е забранено, но вътре никой не ми обръща внимание, така че успявам да направя снимки, че даже и видео, с което да мога да дам, макар и бегла представа каква сеч очаква българските фенове на 3-ти юни, когато Meshuggah ще дадат своя принос към амбициозния Loud Festival на летище София.

Но нека се върнем отново в Манхатън. По времето, в което влизам в залата, на сцената се вихрят ултра техичните death метали – Decapitated. Бандата, създадена през 1996 в градчето Krosno в Полша, разтърсва с нечовешка техника и модерен звук. Ревът на вокалът Rafal Pietrovski бих определила като доста приятен, сценичното поведение като стабилно, а техниката на свирене като нечовешка. Decapitated, които за жалост няма да видим в България, изсвириха главно парчета от последният албум, които издадоха след като се събраха отново през 2009 – Carnival is Forever.

Втори на сцената към 21:00 часа излизат Baroness, които са и голямата ми изненада в line-up-а за този концерт. Най-малкото, защото нямат нищо общо с бруталността на другите две банди. Предполагам, че ако те бяха открили шоуто, щях да ги приема по-добре, но решението на организаторите да ги сложат след бруталните Decapitated (или да им разрешат да свирят втори, тъй като по-думите на Nick, барабанист от Long Island, с когото се запознавам на концерта, самите Baroness са настояли да излязат втори.) е меко казано странно и Baroness звучат много леко, малко епично и доста разочароващо. Публиката се разрежда видимо и малцина ръкопляскат и това ми напомня на случая, когато Ladytron бяха поканени да открият за няколко tech-house DJ-а на Cacao Beach, бяха освиркани, тъй като не бяха пред „тяхната публика“, и в резултат на това повече не стъпиха на родна почва. Лично на мен Baroness не ми харесват – нито на живо, нито на запис... комбинацията от хеви метъл и „инди рок“ ми идва малко в повече, може би това е бъдещето на метъла, ама айде по-добре не... 

Към 9:30 започвам да си мисля, че приспивността им е търсен ефект и организаторите целят събралите се метъл фенове да се поунесат преди Meshuggah да се качат на сцената и да разбият главите им с бормашина... За мой късмет, скоро Baroness приключват сета си и след 15-тина минути тишина вече нищо няма да бъде същото

.

На сцената са изнесени три големи табла с изродския artwork от новият албум „Koloss” - биомеханични 3D картини, създадени за девет месеца от арт екипа на luminokaya.com, които можете да видите тук.

Шест минути след 10:00 светлините изгасват и няколко хилядите (не)човека, събрали се в Terminal 5 започват да скандират „Mes-huggah, Me-shugggah”. Психарите пък от своя страна им дават това, което си просят – неравноделни ритми, безумно ниски осемструнни китари, рев от отвъдното и роботизиран Math Metal – стил, комбинация от експериментални джаз ритми, math rock и убийствена сеч, който самите те създадоха и с който промениха съвременната метъл сцена завинаги.

Ако Х. Р. Гигер създаваше музика тя щеше да бъде Meshuggah. Близо двучасовият сет помля всичко по пътя си и със сигурност причини не едно и две трайни мозъчни увреждания. Meshuggah са невъобразимо добри live, а вокалът Jens Kidman показва много добра форма и убийствено сценично поведение, нахъсвайки постоянно публиката и хранещ ги с безмилостен, режещ като електрически трион рев. Ето го и пълният сетлист на хедлайнерите:

    Obsidian 

1. Demiurge 
2. Pravus 
3. Combustion 
4. Glints Collide 
5. Lethargica 
6. Do Not Look Down 
7. The Hurt That Finds You First 
8. Mind's Mirrors 

8. In Death - Is Life 
9. In Death - Is Death 
10. Bleed 
11. New Millennium Cyanide Christ 
12. I Am Colossus 
13. Rational Gaze

****

14. Future Breed Machine 
15. Dancers to a Discordant System 
16. The Last Vigil 
    

И не на последно място, малко папарашко видео от live-a, което да даде бегла представа за метъл земетръса, който очаква София след няколко дни:

Новият сет на DirtyNerdy със семпли от гласа ми

DirtyNerdy's WINE

Ако освен да се наслаждаваш/мокриш/възмущаваш/хейтваш (на) писанията ми, понякога ти се иска да чуеш гласа ми сега имаш тази възможност. Още по-добре ако той е съчетан с разнообразен сет от Бруклинското DJ Crew DirtyNerdy, включващо
SWISHERHANDS
ETHER EDEN
GORDON GARTRELL
DJ PETER PIPER.

Обърнете специално внимание на 44:35, където казвам... ще чуете какво.

=^.^=

пс: Всъщност това е гласът на моето алтер-его Мяу-Мяу, но това е една друга история, с която в момента няма да се занимавам.

Morphine - Virgin Bride

Как да не го обичаш Марк Сандман... RIP.

...а едно време Остава правеха хубави песни...

После започнаха да правят още по-хубави песни...



Какво се случи?!



;(

пс: за да не остана погрешно разбрана, а и може да има музикални инвалиди из читателите, съвсем открито заклеймявам последното парче за отвратително, както и всичката им скорошна продукция (т.е. след "Моно", след като почнаха да пеят на английски и се самообявиха за "Rock'n roll song designers") ... а изцепките им по време на концерти няма и да ги коментирам. Сори пичове, едно време бяхте добра банда...

Despot, Mr. Motherfucking eXquire & Das Racist @ Music Hall of Williamsburg

ОК. Знам, че не съм типичния човек, който очаквате да бъде на hip-hop концерт и определено не ходя по такива всеки ден, но моя човек Крис ме заведе на шоуто на Despot, Mr. Motherfucking eXquire и Das Racist миналата сряда (16 ноември) в Music Hall of Williamsburg и честно казано доста се забавлявах. Ето и три супер лейм видеоклипа, които заснех с телефона ми, защото снимането с камера (то и с телефон де) беше забранено (уж). Макар и звука (особено баса) да е ужасен ще добиете някаква представа. Despot е личния ми фаворит и направо смаза, без никакъв back up, но с убийствен и доста хардкор flow:



ето я и песента в оригинал:



Втори излeзе Mr. Motherfucking eXquire с огромен back-up, беше ОК, но не съм особено впечатлена:



А последни бяха и нашумелите напоследък хипстер-рап звезди, които даже бяха на корицата на Ноемврийския брой на SPIN Das Racist, които също направиха добро шоу, но даа, определено за мен Despot беше най-силния:

Automatic Flowers - False reality

Пловдивската банда Automatic Flowers изскочи със съвсем нов и ултра свеж клип към парчето "False Reality". Групата определено е усъвършенствала стила си, който звучи доста уникално и алтернативно за българската сцена, вокалът на Иво е отличен, както обикновено, и напомня приятно на този на Daryl Palumbo от Glassjaw и Head Automatica. Мелодията е запомняща се и оригинална, а клипът остроумен и в съзвучие с текста, който макар и силно саркастичен не поучава, а напротив - получило се е много забавно и небрежно. Изборът на главните герои е супер - и двамата са много хубави и се справят отлично с ролите си, ъгълът на заснемане също ми допада много.

Поздравления на целия екип и наздраве!

We are fireworks

His fuel is our frustration
and dreams begin to ache
and all the while we wear a party smile
and happily we shiver
happily we shake
Oh shake, shake, shake

We are fireworks -- slowly, glowing
bold and bright
We are fireworks -- burning shapes
into the night

Twist and turn -- burn, burn, burn...

Винаги съм обичала фоерверките или както по-често ги наричаме в България - заря. Последно от терасата на апартамента ми в София със С. гледахме прекрасна, продължителна, разнообразна, цветна заря. Тя избухваше, разцъфваше огряна в разноцветни лъчи и форми и угасваше в небето оставяйки след себе си струйка дим, за да отстъпи място на следващата балерина, участваща в пиротехническата феерия. Чичо Джак, но не Даниълс, а Керуак е казал: "...защото единствените хора за мен са лудите, онези, които са луди за живот, луди за разговори, луди за спасение, онези, които пожелават всичко наведнъж, които никога не се прозяват, нито дрънкат баналности, а горят, горят, горят като приказни жълти фойерверки, разпукват се сред небето, същински звездни паяци, а отвътре блясва синкавата светлина на сърцевината им и тогава всички се стъписват: "Аууууу!"

Пейо Яворов е добавил:

"Сред пламъци и адски дим
ний двама с тебе ще горим.
Красиви в мрачна грозота,
и грозни в сяйна красота -
сред задух нетърпим,
в копнение за мир небесен,
ний двама тук ще изгорим,
ний двама с тебе, моя песен!"

Да бъдем фоерверки, да бъдем цветни, макар и да искрим в пълния си блясък само в мрака, да горим, а да не тлеем, да види някой магическото ни изпълнение и да възкликне "Аууу!" "Уауу!" или "Ехааа!" или нещо подобно на някой от стотиците езици по света. Kогато и димът отмине, да останем да живеем в някой неврон на мозъка му, в някоя малка килийка от паметта му завинаги.

Във Veniте ми е...

И тъй като, както знаете, по-добре късно, отколкото никога, а и никога не е твърде късно, бих искала да презентирам двете версии на едно от парчетата от EP-то на една от най-любимите ми БГ банди Voyvoda - Bunt. Песента се казва Veni и в оригиналната си версия е с жестоко интро от радиопредаване, което тук обаче е отрязано.

Първата версия е със сюжет, макар и доста мрачен и абстрактен, и е дело на Стефан, стоящ вече еднолично зад проекта Shemale Zero. Героиня в него е красивата дарк блондинка Глория:



Вторият, дело на RevoFilms, е изчистен, отново чернобял и перфекционистки заснет, като фокусът в него е поставен върху самата група:



Като цяло харесвам и двата клипа, всеки заради нещо различно, макар първият да ми е по-любим, тъй като го намирам за по-интересен и по-секси... Да, малко е налудничаво вместо два клипа на две различни парчета да има два на едно и също, но както мъдро е казал Мечо Пух "колкото повече, толкова повече". Така, че нека се радваме, че въобще се намират ентусиасти, които да правят общо взето за без пари, клипове на стойностна и некомерсиална българска музика. И да им благодарим.

Mother Russia 10x for Messer Chups!

Да живее руската експериментална сцена!

Messer Chups са една от най-яките и оригинални банди ever и май са доста неизвестни, което хем е минус, хем е плюс, ако ми хващате мисълта ;) .. Много бих се изкефила, ако чуя за някой друг, който освен мен, се наслаждава на забавния им, мрачен електро-сърф, подплатен със супер секси семпли от филми и щипка магия... Повече от тях можете да чуете на myspace страницата им тук Enjoy! <3



ps: и мацката си я бива...

Красота!

Няма нужда да ви го хваля -- който има вкус ще оцени. J'adORE! <3 И междудругото това май е първият клип на Ordo Rosarius Equilibrio за почти 20 години музика... е, струваше си чакането!

ps: И новият албум Songs 4 hate and devotion е страхотен!!!

Alien Industry - Fever

Насладете се на новия и всъщност първи клип на БГ индустриъл метъл машините Alien Industry - Fever, с моето участие ^___^ Утре-вдругиден ще пусна и някакви забавни снимки от мейкинга, само да си отида в София, че тук компютъра ми е под всякаква критика. :@ Я да видим сега дали ще ме познаете! xDDD

Miracle of Swans

Малко на глухо действам, защото нямам звук от браузерите, ама дано се чува добре. Някой ако знае как се решава проблема, като нямаш звук само на браузерите, иначе на ПС-то си имаш, много си опиянен и имаш 3 изпита в следващите 5 дни да казва. ахаха

И като съм почнала с куриозните БГ хитове...

...просто няма как да пропусна новото творение на пребоядисания другар Веско Маринов. Балета го искам лично на фетиш парти у нас, ако може без 2те патрулки паркирани пред входа ми обаче х)) А речта на Цветанов накрая тотално завършва картинката. С К. мислим да ходим да подаряваме цветя на някакви куки, докато от GSM ехти тази песен - би било супер брутално! Някой от вас ако е ходил да подарява цветя на полицаи, моля нека сподели.

Благодаря ви още веднъж и приятна и хубава вечер!



Всъщност Хо-хо-хо, Merry Christmas!

Милена, ЗАЩО?!?!

Днес моята колежка М. ми прати този клип и направо се шокирах!!!

Според историите, които прочетох в нета след това, Милена казва, че парчето не трябвало да звучи по този начин, а вокалите й били съкратени заради фолк-орнаментациите на Нелина. Но Милена, как въобще ти хрумна за записваш песен за "женското приятелство" с Нелина и то с такъв текст?!...

А тези жици, които свирят фолк ритми ме потрисат... не само те де...



+



= Best Friends Forever! хаха

Candy Says...

Една изключителна песен...



...и няколко нейни интерпретации...

...Две дами...





...и Anthony от Anthony & The Johnsons, заедно с Maestro Lou Reed...



The Velvet Underground завинаги!

E.n.o.

Brian Peter George St. John le Baptiste de la Salle Eno или накратко Brian Eno освен, че е един от татковците на ембиънта и е свирил на синтезатори в ранните Roxy Music е създал и един "арт рок" албум, близък до съвършенството, от времената, когато думичката "арт" не те е карала да повръщаш, сещайки се на прима виста за псевдо-претенциозно-посредствени типажи, като тези, които са се навъдили "като хлебарки из страната и пъплят ли пъплят". Here comes the warm jets е страхотен и напълно неподражаем албум от откриващата Needle in the Camel's eye, та чак до десетата едноименна композиция Here comes the warm jets, където прото-минимъл ли долавям?!

Албуми като този са променили музиката завинаги. А On some far away beach е едно от най-мистериозните парчета на всички времена. Не ме питайте защо, така го усещам.

Oh lie low, lie low...

She's lost control again.

Знаеш, че си достигнал дъното, в момента, в който се събудиш и осъзнаеш, че синините и драскотините по тялото ти не са нормални, но са ти нужни и ги обичаш. Когато осъзнаеш, че нещата, които те карат да се чувстваш жив всъщност те убиват малко по малко... И като всеки човек взимаш глупави решения понякога, въпросът е вадиш ли си поука и докъде можеш да стигнеш? И доког@?

A little drop of poison.

Смееш ли да не го обичаш?

Макар майка ми току що да обяви това парче за "стара американска градска песен", в което може би има нещо вярно хаха, той е велик! И винаги ще бъде!

пс: В новия филм на Тери Гилиъм (link) е изключителен в ролята на Дявола, но всъщност той винаги е бил...

RIP Peter Steelе!

Този път не се шегуваш... Damn, I'll miss you!