E.n.o.

Brian Peter George St. John le Baptiste de la Salle Eno или накратко Brian Eno освен, че е един от татковците на ембиънта и е свирил на синтезатори в ранните Roxy Music е създал и един "арт рок" албум, близък до съвършенството, от времената, когато думичката "арт" не те е карала да повръщаш, сещайки се на прима виста за псевдо-претенциозно-посредствени типажи, като тези, които са се навъдили "като хлебарки из страната и пъплят ли пъплят". Here comes the warm jets е страхотен и напълно неподражаем албум от откриващата Needle in the Camel's eye, та чак до десетата едноименна композиция Here comes the warm jets, където прото-минимъл ли долавям?!

Албуми като този са променили музиката завинаги. А On some far away beach е едно от най-мистериозните парчета на всички времена. Не ме питайте защо, така го усещам.

Oh lie low, lie low...

La mia vita violenta.

"With a thousand kisses
every second I think of you
come back it's fine
bring some wine
and leave my mind
forever"

omegle.com

След като си изтрих Фейсбук профила започнах да търся нови сайтове, с които да запълвам празнината. Случайно моята приятелка Ramirez ми показа сайта www.omegle.com/. Идеята му е, че можеш да чатиш с непознати, даже и по камера може да им се пускаш, ама аз още не съм оправила драйверите на моята, та не мога да ви кажа как е... нооо в чата можеш да се държиш като пълен олигофрен и да срещнеш всякакви откачалки. Много е разпускащо:

You: i want
Stranger: d:D:DD:D:D:D
Stranger: TNAW I
You: neprotivokonsitucionsvidetelstvuvaite
Stranger: ffs
Stranger: FINE
Stranger: ETIAVUVTSLETEDIVSNOICUTISNOKOVITORPEN
Stranger: ¬_¬
You: you're a genius
You: !

или

You: hello
You: my name is kur
You: what's yours
Your conversational partner has disconnected.

Явно има и българи!

xDD

Пробвайте го! Ще ви хареса!

whisper

Jack Glam и аз. Мерси на lefthand 666.

Снимката може да бъде видяна и тук: http://photo-cult.com/showpic.php?aut=lefthand&id=522574

She's lost control again.

Знаеш, че си достигнал дъното, в момента, в който се събудиш и осъзнаеш, че синините и драскотините по тялото ти не са нормални, но са ти нужни и ги обичаш. Когато осъзнаеш, че нещата, които те карат да се чувстваш жив всъщност те убиват малко по малко... И като всеки човек взимаш глупави решения понякога, въпросът е вадиш ли си поука и докъде можеш да стигнеш? И доког@?

A little drop of poison.

Смееш ли да не го обичаш?

Макар майка ми току що да обяви това парче за "стара американска градска песен", в което може би има нещо вярно хаха, той е велик! И винаги ще бъде!

пс: В новия филм на Тери Гилиъм (link) е изключителен в ролята на Дявола, но всъщност той винаги е бил...

Еманюел Арсан - Емануела

"Красотата не е естественият ред, а неговата противоположност. Тя е тревожната надежда на мъжете и жените срещу законите на нещата, добродетелта, родена от нашето отчуждение и самота в една вселена, от която сме прогонили ангелите и дяволите. Тя е обещаната победа над тревите и дъждовете. Тя е обещаната луна, песента на сирените над страховитото море. По такъв начин бих казал, че еротиката, това тържество на мечтата над природата, е висш пристан на поетичния дух, защото отрича невъзможното. Тя е олицетворение на можещия всичко човек"



"Емануела" определено е дръзка книга. Култова също. Дочетох я докато пътувах в трамвая към мъжа, когото желаех, което ми напомни за "Лолита", която дочетох на 14, придвижвайки се с влак към първия ми любовник. Убедила съм се, че книгите те избират, за да ги прочетеш тогава, когато биха ти въздействали най-силно, когато ще можеш да изсмучеш максимално емоцията, описана в тях и да я свържеш със собственото си битие. Така се получи и този път...

Вероятно името "Емануела" ви е познато от култовия филм на Жуст Жакен от '74та (link). И той е хубав и си струва, най-малкото заради възхитителната Силвия Кристел

и стилните софт-порно сцени, но сравнен с книгата изглежда повърхностен. В романът е вградена дълбочината на женския оргазъм, философията на хедонизма и всичко е поднесено толкова естетски, че макар и сцените да са брутални на моменти, те не са пошли, а напротив - красиви и естетически издържани.

"Емануела" започва в луксозен полет до Банкок, където главната и едноименна героиня се отдава последователно на двама случайни пътници. Завършва със сцена в която двама мъже проникват едновременно в Емануела, през телата си... Обичам когато началото се приближава и дори припокрива с края на една творба, защото създава чувство за завършеност и концептуалност.

Но да се върнем на сюжета. В екзотичния Банкок Емануела се среща със съпруга си Жан, когото не е виждала от няколко месеца. Там тя се сблъсква и с разточителните и развратни порядки на висшето общество. Обградена от лукс, отдаваща се на неизпитвани от нея до момента удоволствия, тя открива себе си, в мизерията и отломките на това, което е била, готова да посрещне новата си житейска роля на прелюбодейка. По пътя към "изкуството на еротизма" Емануела е водена от философът-естет Марио, изключителен образ - изкушаващ, възбуждащ и властен.

Авторката Еманюел Арсан (което всъщност е псевдоним, а истинското й име е Мариа Роле-Андриан) е родена в Тайланд и нейната лична история е обгърната с мистерия, което само допълва култовия образ на книгата.

"Емануела" е абсолютна класика в жанра на еротичната литература и получава заслужена 10тка от мен. И много тъжно, че като напиша Емануела в търсачката на google ми излизат хиляди картинки на едноименна фолк певица...