Еманюел Арсан - Емануела

"Красотата не е естественият ред, а неговата противоположност. Тя е тревожната надежда на мъжете и жените срещу законите на нещата, добродетелта, родена от нашето отчуждение и самота в една вселена, от която сме прогонили ангелите и дяволите. Тя е обещаната победа над тревите и дъждовете. Тя е обещаната луна, песента на сирените над страховитото море. По такъв начин бих казал, че еротиката, това тържество на мечтата над природата, е висш пристан на поетичния дух, защото отрича невъзможното. Тя е олицетворение на можещия всичко човек"



"Емануела" определено е дръзка книга. Култова също. Дочетох я докато пътувах в трамвая към мъжа, когото желаех, което ми напомни за "Лолита", която дочетох на 14, придвижвайки се с влак към първия ми любовник. Убедила съм се, че книгите те избират, за да ги прочетеш тогава, когато биха ти въздействали най-силно, когато ще можеш да изсмучеш максимално емоцията, описана в тях и да я свържеш със собственото си битие. Така се получи и този път...

Вероятно името "Емануела" ви е познато от култовия филм на Жуст Жакен от '74та (link). И той е хубав и си струва, най-малкото заради възхитителната Силвия Кристел

и стилните софт-порно сцени, но сравнен с книгата изглежда повърхностен. В романът е вградена дълбочината на женския оргазъм, философията на хедонизма и всичко е поднесено толкова естетски, че макар и сцените да са брутални на моменти, те не са пошли, а напротив - красиви и естетически издържани.

"Емануела" започва в луксозен полет до Банкок, където главната и едноименна героиня се отдава последователно на двама случайни пътници. Завършва със сцена в която двама мъже проникват едновременно в Емануела, през телата си... Обичам когато началото се приближава и дори припокрива с края на една творба, защото създава чувство за завършеност и концептуалност.

Но да се върнем на сюжета. В екзотичния Банкок Емануела се среща със съпруга си Жан, когото не е виждала от няколко месеца. Там тя се сблъсква и с разточителните и развратни порядки на висшето общество. Обградена от лукс, отдаваща се на неизпитвани от нея до момента удоволствия, тя открива себе си, в мизерията и отломките на това, което е била, готова да посрещне новата си житейска роля на прелюбодейка. По пътя към "изкуството на еротизма" Емануела е водена от философът-естет Марио, изключителен образ - изкушаващ, възбуждащ и властен.

Авторката Еманюел Арсан (което всъщност е псевдоним, а истинското й име е Мариа Роле-Андриан) е родена в Тайланд и нейната лична история е обгърната с мистерия, което само допълва култовия образ на книгата.

"Емануела" е абсолютна класика в жанра на еротичната литература и получава заслужена 10тка от мен. И много тъжно, че като напиша Емануела в търсачката на google ми излизат хиляди картинки на едноименна фолк певица...