сряда, 14 ноември 2012 г.

Dirty New York Legends: Minaj? (part 2)





Излязохме от подземните тунели. Навън вече беше светло. Нощта си беше тръгнала, а ние защо бяхме останали?
Никакви таксита на хоризонта. Даже не знаех къде сме. Мина автобус. B57 - звучеше ми познато. Предложих й да се качим, все донякъде щеше ни закара. Автобусът ни подмина и трябваше да го гоним до другия тротоар. Или шофьорката ни видя или успяхме да го хванем с известна доза късмет. Погледнах набързо картата с маршрута на автобуса – Marcy, Flushing.. все до някъде трябваше да ни закара. МТА все пак спасяваше положението.
Качихме се.
-          - Excuse me, is this bus going to Bed-Stuy?
            - Yes.
            - Is it going to Bedford Avenue
            - Yes, Bedford and Flushing
Сетих се, че Bedford е доста обширно понятие, по-добре беше да си задам въпроса по друг начин.

            - What about Marcy and Myrtle?
            - Its going to Marcy and Flushing?
            - What about Myrtle?
            - Marcy and Flushing.
Имах чувството, че говоря с робот.
Седнахме на две предни седалки и аз отворих Google Maps на телефона си. Добре, че се сетих да го заредя зад бара.
             - Do you know where are we going?
             - Kind of, I'm gonna figure it out now.
Дори не знаех името й, но това бяха само формалности. Реших да продължа да мисля за нея като за момичето с обувките.
             - Oh, yes. - отговорих, след като сайта ми зареди. Не знаех за МТА, ама Гугъл яко спасяваше положението. - Well we're gonna get off on Marcy and Flushing and I can take the G down for one stop and you - for two... That's the best idea.
Улиците бяха безлюдни и сиви, но кой нормален би бил се разхождал навън в 5-6 сутринта в Неделя, освен ако наистина не му се налагаше. Подминахме човек, който си разхождаше кучето. Бяла булонка. Ето на това му се казваше ентусиазъм. В автобуса имаше още няколко човека освен нас, сигурно отиващи на работа... 
             - Can't I walk to there? - попита ме момичето с обувките.
             - Well it's not а too long walk, but we have to go around all the Projects, which I don't think is a good idea. (Пояснение: Projects – става въпрос за обществено построените сгради, в които живеят безплатно или почти безплатно чернокожи пимпове, дилъри и все от този род. Особено нежелателно е да минаваш през тях късно през нощта, рано сутринта и общо взето по всяко време.)
            -  Oh well...
Пътувахме с автобуса, всеки си гледаше в неговата си посока. Чудех се дали щях да й науча името въобще, ама нещо не ми се питаше... Май си казахме по няколко думи, но не се сещам какви. Не беше нещо забележително във всеки случай.
            - Oh, we're close – Разпознах Kent street, Bedford avenue, Spencer street, ей сега щяхме стигнем и Marcy avenue. Никога не ми е било ясно разпределението на авенюта към улици в Ню Йорк. Нито защо имената на улиците в Downtown Manhattan и Downtown Brooklyn са едни и същи. Може да питам Google по-късно. Сетих се за онзи таксиметров шофьор в София, който преди няколко години искаше да го запознаем с Гугъл да излезнат на кафенце, иначе не му вярвал.
           - I hope so – отговори ми тя след известно количество тишина.
          - Do you live here in Bed-Stuy? – попитах я.
          - Yes.
          - Since how long?
          - Like six years.
          - Cool, where are you from?
          - Where I am from or what is my nationality?
Този контравъпрос винаги беше малко объркващ. И друг път го бях получавала вместо отговор. Казах както винаги:
         - Well both – след кратък нескопосан кикот.
         - I was born here but my family is from Bangladesh. 
         - Oh, cool.
Универсалният отговор.
Автобусът ни остави точно на ъгъла. Слязохме надолу по стълбите към метрото. Плъзнахме картите си една след друга и преминахме от другата страна. Още не знаех името й. Двама човека и няколко десетки плъха ни правеха компания. Добре, че плъховете пълзяха някъде под нас и не ги виждахме, като изключим няколко размотаващи се на релсите. Седнахме. Поне имаше места.
         - So what's your name? - най-накрая я попитах.
Отговори ми, че се казва Минаж.
След като се представих и аз, съвсем естествено възкликнах.
        - Oooh, like Nicki Minaj.
Тя ме погледна отегчено и каза. 
        - Yes, like Nicki Minaj.
Не изглеждаше особено въодушевена от съвпадението на имената. 
       - Do you like Nicki Minaj? - попитах я.. 
       - No. Since she came out that's every single person's first response. “Like Nicki Minaj”. This bitch ruined my life.
Започнахме да се хилим. Готина мацка. Реших да й оставя обувките.
Разказа ми, че е била в клуб в Куинс тази вечер и се прибира вече сигурно от два часа. Попитах я „В Астория ли?“, отговори ми „да“. Разказах й, че миналото лято живях два месеца в Астория, ама никак не ми хареса.
       - Yeah, it's not cool. In this club everyone was dressed the same...
       - Yeah, and the people are so boring there. Everyone is in their thirties, working in Midtown and just plain boring and settled down.
Сетих се, че излизах за кратко с румънец с просребрени коси, инвеститор с дългогодишен стаж на Уолстрийт, който обичаше да пуши трева.Не беше рядко срещано. Той живееше в разкошен едностаен апартамент с огромна тераса гледаща към градина около Ditmars Boulevard, на последната спирка в Астория. Като се преместих наколо спрях да го виждам. Все така ставаше. Утопията за „съседа за секс“, който ще е винаги готов и наоколо.
Това обаче не й го казах, а вместо това започнах да й обяснявам за бившето си гадже и как трябва да ги запозная. Не знам как стигнах до това да я сватосвам с него и защо, май идваше от това, че той ми беше казал наскоро, че намирал Nicki Minaj за “very hot”. Продължих монолога си с това, че и тя е хубава и може и да се харесат. Кимаше и се усмихваше. Имал и своите негативни страни, все пак ми е бившо гадже, но бил готин пич, музикант. Тя се хилеше. Хилех се и аз, какво да правя.
Влакът дойде и се качихме. Много мина, мъничко остана, както народният поет се беше изразил. Бялото облаче ме очакваше във формата на матрака в сегашната ми стая, само дето беше по-скоро в черната гама.
Говорихме си още неща и се смеехме още и аз й взех Фейсбука. Тя пишеше на клавиатурата на телефона ми и забелязах, че първото й име всъщност е Mehnaj. Две букви разлика, но звучи същото. E като Erection и H като Hippopotamus, вие какво си помислихте. Нямах предвид обаче Hippopotamus Erection обаче. Честно.
Казах й, че ще я добавя, прегърнахме се и си казахме „Чао“. Всеки по пътя си. Може и да я видя отново. Може и да не.
Когато се прибрах у нас намерих празни чаши и разхвърляни дрехи до дивана. Толкова набързо бяха свалени, че обувките още стояха заклещени в панталоните. Съквартирантът ми явно си прекарваше добре. Направих няколко снимки за доказателство и си легнах.
Няколко дни по-късно се озовах в джакузите на декадентско фетиш/queer парти в Le Bain, разкошен клуб в Meatpacking district с разтърсваща гледка от 15-тия етаж, но това вече е друга история.

5 коментара:

Анонимен каза...

Като нема ебане не е интересно, Мартинооооу!

Анонимен каза...

pishi oshteeee

MaRt каза...

Има още на английски: www.flowersinthebarrelofagun.com

Анонимен каза...

и там е тъпо

Анонимен каза...

I am not sure where you are getting your information, but great topic.
I needs to spend some time learning much more
or understanding more. Thanks for magnificent information I
was looking for this information for my mission.
My website ... teen porn