Dirty New York Legends: A pretty shitty story (part 2)

- I need to pee, I need to pee – повтаряше съкварирантката ми през целия път до Duane Reade, Със сигурност беше доста пияна. Разказах й, че един път в един клон на въпросната дрогерия ми бяха позволили да ползвам тоалетната, така че имаше шанс и сега да й дадат. Влязохме вътре.
- Do they have Blue moon?
- Fuck Blue Moon, let’s get a six pack of Becks.
Награбих бутилките и се отправих към касата.
- I need to pee, I need to pee now, either way I’m gonna pee right here.
Знаех какво е чувството, веднъж се бях напикала точно пред вратата на апартамента си и беше ужасно. Дано Е. можеше да стиска повече от мен.
- Excuse me, do you have a restroom for my roommate, she really needs to pee. – попитах аз чистача, който метеше пода на метри от нас.
Бях с черна тюлена рокля до коляното и кецове Converse, Е. носеше рокля на цветя през която циците й направо преливаха и се беше качила на доста високи токчета. Сигурно изглеждахме много строшени.
- I’m sorry but we don’t have a bathroom for customers. – отговори ми машинално той. Сигурно това беше заучена фраза, обуславяща customer service-а на корпорацията, а той беше най-малката брънка в нея, работещ робски труд за 7.25 на час, защото нямаше друг избор, защото някой трябваше да я работи тази гадна работа, за да може други да си позволяват стаи за по 300 или 300,000 долара на нощ. Само така можеше да съществува една съвременна империя.
- She really needs to pee, please.
Реших, че да споря с този работник е безнадеждно и да пробвам с касиера.
- Sir, please let my roommate go to the bathroom, I’ve been once to one of your bathrooms in one other Duane Reade, I know that they’re not available for customers but this is an emergency case.
- I don’t know where you’ve been but we don’t have a bathroom, I’m sorry.
Ебати коравите копелета. Системата им беше ебала майката и ги беше превърнала в безчувствени роботи, които пазеха огризката си хляб със сетни сили. Сигурно беше бъкано с камери, а те не искаха да изгубят работата си заради две пияни среднощни кучки.
- If you don’t let me use the bathroom, I’m gonna pee right here. – каза Е. и тръгна да вдига роклята си.
- You can’t do that – коравосърдечно, но и леко притеснено отвърна касиера – Please miss.
Представям си какви откачалки минаваха през аптеката посред нощ.
- C’mon E. you’re gonna pee in the hotel. – казах й аз – Let’s get the fuck out of here.
- Your bosses pay 20,000 per month for at least 10 years contract here, I know that cause I work in the real estate, and you tell the customers that they can’t use the bathroom?! – започна да крещи тя – I’ll sew you, my cousin just opened a drugstore in the City, I’m gonna sew you!!!
- C’mon E., let’s go, leave them.
Придърпах я и излязохме от аптеката. Случката не беше твърде необичайна за персонала, нито твърде необичайна за нас. В крайна сметка нямаше нищо твърде необичайно, особено в Ню Йорк. По пътя Е. се опита да си купи пица и да използва тоалетната в една малка пицарийка на ъгъла, но и там нямаше тоалетна. Оказа се, че това да си намериш къде да пикаеш в почти 5 сутринта не е толкова лесно, изобщо даже. Но къде ли е. Вече чувствах главата си доста празна. Отправихме се към хотела, същия мрак, пробиван от неоновите светлини, същата глъчка на хората пред клубовете, същото също като от преди малко. Почукахме на същата стъклена автоматична врата и същата застаряла, изрусена рецепционистка ни отвори. Е. имаше карта за хотелската врата. Holiday Inn, a? Яката работа.
- Hey E., there is a bathroom on the first floor, wanna use it?
- Yes, come with me, to make a bump.
Значи кучката имаше останал кокаин, а аз бях привършила своя. Е, какво влизах с нея, нямаше как. Тя седна на тоалетната чиния, явно не й пукаше. Аз никога не го правех, струваше ми се твърде нехигеинично, дори не сядах на тази в квартирата ни обикновено. Тоалетната се изпълни с острата миризма на урина, пригади ми се леко, но запазих самообладание. Пуснах водата вместо нея. Тя извади пакетчето и ключовете си, поех малко от белия прах в едната си ноздра. Това е за мама, това е за баба, това е за татко. Върнах се в детските си години направо. Е. последва примера ми. Качихме се на асансьора, и тя натисна бутона за 25тия етаж. Мамка му, никога до сега не се бях качвала на 25тия етаж, сигурно гледката беше убийствена. Асансьора спря, Е. леко приплъзна картата в жака до бравата и вратата се отвори автоматично…