Какво още е животът, освен една книга игра, в която вместо два-три избора имаш хиляди? И има ли правилни избори или просто правилни хора, с които да споделиш това, което наистина си? Трябва ли да се преструваме през цялото време (или дори и само в някои от моментите), за да получим това, което искаме? И дали в такъв случай ще продължаваме да го искаме все още след като го получим или ще го захвърлим да прашасва някъде в шкафа на спомените ни, както разглезено дете захвърля новата си играчка? Въпросите продължават да текат из съзнанието ми очертавайки различни възможни избори, но истинският въпрос е къде са отговорите? И дали те ще доведат до нещо различно от още повече въпроси?

G train, NYC, 09/05/11