Какво още е животът, освен една книга игра, в която вместо два-три избора имаш хиляди? И има ли правилни избори или просто правилни хора, с които да споделиш това, което наистина си? Трябва ли да се преструваме през цялото време (или дори и само в някои от моментите), за да получим това, което искаме? И дали в такъв случай ще продължаваме да го искаме все още след като го получим или ще го захвърлим да прашасва някъде в шкафа на спомените ни, както разглезено дете захвърля новата си играчка? Въпросите продължават да текат из съзнанието ми очертавайки различни възможни избори, но истинският въпрос е къде са отговорите? И дали те ще доведат до нещо различно от още повече въпроси?
G train, NYC, 09/05/11
9 коментара:
Не.
А защо не?!
Всички сме част от едно гигантско растение плуващо из космическия океан. Не е много ясно с каква цел и има ли то свободна воля изобщо... хайванчета :)
X)))))))))))
дефлаксчо, мойто момче- прибирай са веднага !
Мартче, ти чела ли си книги игри едно време? Почти не мога да намеря хора, които са били зарибени... това си беше един начин на живот.
Ти вземи поизлез. Срещни нови хора. Избърши паяжините от сексуалния си живот.
Майна, теб някой нещо питал ли те е?!
Публикуване на коментар