(сред)нощно

Нощта се разсипва пред мен като огърлица черни перли блъснала се в белия мраморен под.
Аз стоя отстрани и мислено събирам зърната.
Хващам ги с два пръста и внимателно се оглеждам в тях.
Образът ми изглежда разкривен, тъмен и малък, но това по особен начин ме привлича.
Поглеждам по-надълбоко.
Усещам как Нещо ме всмуква и аз минавам от другата страна.
Затварям очи за миг и когато ги отварям съм вече там, отвъд.
Не знам защо ги затворих.
Знаех си, че трябва да гледам трансформацията, да я усвоя максимално за да я повторя.
Но затворих очи.
Когато ги отворих всичко беше същото.
Само цветовете бяха обърнати.
Аз стоях насред същото, а около мен като дъжд се сипеха бели перли.
Взех една от тях в ръката си.