София

Блокове. Трамваи. Залези. Пари, колкото да ти стигат. Усмивки, кога истински, кога маскировъчни. Смях - винаги искрен, гръмогласен и запомнящ се. Музика. Аромат на пурети, витаещ във въздуха. Уискита - малки, с 2 ледчета, но много. Репетиции. Репетиционни. Сцени. Падане от сцени. Концерти. Опашки за концерти. Погледът му, насочен към теб на другата опашка, скръстил ръце, с едва забележима, похотлива усмивка. Никога няма да го забравиш. Обвързани мъже. Малки момченца. Татенца. Секс. Всякакъв и навсякъде. Оставящ завинаги следи в душата ти и безименен, опитващ се да се измъкне докато спиш. Задочен студентски живот. Работа. Махмурлук. Пране на чорапогащи посред нощ. Четене на книги в трамвая. Никога не изпратени кодирани SMSи. Съображения за сигурност. Уговорки. (Не)осъществени сексуални фантазии. Пак Той. Обществени тайни. Обществени тоалетни. Личен живот, отвъд маската. Котката и споделените мигове. Изпълняване на сцената на Леонардо Ди Каприо и Кейт Уинслет на палубата на "Титаник" на собствената ти тераса, много пияни. Познанства. Приятелства. Soulmates. Татуировки, в чест на японско-българската дружба и на теб самата. Поощрявани шамари. Фистинг. S&M. Табута, разбити на парчета. Разочарование и пак очакване. Трептене под лъжичката. Любов? Вдъхновение, запечатано завинаги върху кожата ти, с цел да не напуска никога душата ти. Визуализации. Стресът от пазаруване. Виртуална с@мот@. Време за раздиране и време за съшиване. Молитви преди да заспиш. Противоречия. Борса. Френски. Работа. Декадентски петъци. 3 уши. Фенса. Ложата. Нужни въпроси и ненужни отговори. Оправдания. The perfect drug. Пак Той. Гледката към казиното пред блока ти, към трафика на колите и самолетите, минаващи отгоре. Машимаро. Гости. Празници. Рожденни дни. Бири по пейките, ракия пред компютъра. Улици. Хора. Откраднати погледи, които забравяш след минута. Хора, които никога няма да забравиш. Пак Той и другите, с които се опитваш да го заместиш. Екзистенциално търсене. Израстване. О. Време за събаряне и време за градене. Мастъри. Подчинение. Игри. Мрак. Проникване, опряна на стената на вход, близо до клуба. След това си тръгва. Както винаги. На следващия ден сядаш да пишеш отново. Благодарност. Любов и Благодарност. Получила си всичко, което е трябвало. И ще е твое завинаги, защото е жигосано върху душата ти.

Това е краят на една епоха.

И началото на нова.

Conceive yourself, embrace excess

Как се чувстваш, когато краят е близко? Когато се намираш на онази специфична точка на насищане, когато илюзиите ти се разбиват на малки, лъскави, режещи парченца пред теб, знаейки, че други са в период на зараждане, за да последват същата съдба или напротив, този път, накрая да бъде различно? Какво е усещането да знаеш, че ще оставиш всичко зад гърба си, но и да предвкусваш, че е възможно да се случи онова, което винаги си искал, но никога не си си признавал? Поне не открито. И дори и да си го признавал никой не ти е вярвал. Skype mype, празни разговори, с разни хора, поглъщащи времето като безжалостни лами. Ограничения, които сам си си поставил, за да разбиеш в един момент, както си ги разбивал винаги до сега, но този път без да чувстваш угризения. Да се осмелиш да избягаш от твърдата лъскава, татуирана, гланцирана, полирана до съвършенство черупка, пропита с миризмата на сперма, алкохол и съвсем умишлени хиперболи, да я лъснеш до толкова, че да изгори очните ти ябълки и да се видиш в огледалото на следващия ден като някой друг. Да видиш всички клишета, всички изначални позиции, заложени инстинкти, да спреш да се бориш срещу тях и да се биеш в гърдите колко си различен, а просто да ги приемеш като аксиоми, да се съобразиш и да минеш напред. Да направиш нещо или да не правиш нищо. Тик-тaк, тик-тaк, тик-тaк, времето тече... Тик-тaк, тик-тaк, може би ще видиш всички грешки, които си направил, както смъртниците виждат най-ключовите моменти в живота си, преди да затворят очите си завинаги. Да не звучиш като Кари Брадшоу и Албена Вулева едновременно. По-скоро като Стивън Кинг и Хауърд Стърн. Жени срещу мъже. 8ми март срещу 10 ноември. Да се бориш за думите, да ги грабнеш и да ги развееш пред себе си, като гоблен везан с години. Да счупиш клишетата. Да ги счупиш завинаги, знаейки, че парчетата няма да те нарежат, ако самия ти не се буташ в тях... Да бъдеш свободен. Наистина свободен. Но не тук. Това тук вече няма значение, освен да го използваш като катарзис, в който да освободиш душата си. Да махнеш оковите, камшиците, веригите. Да не ти бъдат нужни вече...и все пак да ги използваш като забавление понякога.

Да отвориш клетката и да литнеш. Крилата ти не са закърнели, не се притеснявай, просто ги разпери. И скочи. Другото са инстинкти. Те са ни заложени. Не се бори с тях. Подчини себе си. Conceive yourself, embrace excess.

Във Veniте ми е...

И тъй като, както знаете, по-добре късно, отколкото никога, а и никога не е твърде късно, бих искала да презентирам двете версии на едно от парчетата от EP-то на една от най-любимите ми БГ банди Voyvoda - Bunt. Песента се казва Veni и в оригиналната си версия е с жестоко интро от радиопредаване, което тук обаче е отрязано.

Първата версия е със сюжет, макар и доста мрачен и абстрактен, и е дело на Стефан, стоящ вече еднолично зад проекта Shemale Zero. Героиня в него е красивата дарк блондинка Глория:



Вторият, дело на RevoFilms, е изчистен, отново чернобял и перфекционистки заснет, като фокусът в него е поставен върху самата група:



Като цяло харесвам и двата клипа, всеки заради нещо различно, макар първият да ми е по-любим, тъй като го намирам за по-интересен и по-секси... Да, малко е налудничаво вместо два клипа на две различни парчета да има два на едно и също, но както мъдро е казал Мечо Пух "колкото повече, толкова повече". Така, че нека се радваме, че въобще се намират ентусиасти, които да правят общо взето за без пари, клипове на стойностна и некомерсиална българска музика. И да им благодарим.

Mother Russia 10x for Messer Chups!

Да живее руската експериментална сцена!

Messer Chups са една от най-яките и оригинални банди ever и май са доста неизвестни, което хем е минус, хем е плюс, ако ми хващате мисълта ;) .. Много бих се изкефила, ако чуя за някой друг, който освен мен, се наслаждава на забавния им, мрачен електро-сърф, подплатен със супер секси семпли от филми и щипка магия... Повече от тях можете да чуете на myspace страницата им тук Enjoy! <3



ps: и мацката си я бива...

Welcome to the Abyss...

Снощи беше откриването на първата самостоятелна изложба на скъпата ми приятелка Alexandra Ramirez. В продължение на 13 дни в софийското ателие "Пластелин", намиращо се на "Цар Симеон"48, ще можете да се насладите на картините й, обединили мистерия, мрак и еротика. Оставям ви на нейните собствени думи, тъй като би го казала по-добре от мен, смятам че когато авторът говори е редно журналистите да мълчат, а и съм съгласна с нея...

Abyss

“Because sometimes the only path to take is the hardest one to walk”

Питали са ме – как издържаш да гледаш толкова дълго и продължително в Бездната? Как да отговоря на това? Мракът винаги е бил част от мен, призраците и демоните също. Те обитават кошмарите ми, хилят се ехидно от някой ъгъл или пък иронично се подават от рамото на някой познат. Предупреждават ме и ме съветват. Подиграват се и си играят с мен. И аз ги уважавам. Обичам ги и ги мразя. Но те не могат да стоят мирно вътре в мен – искат да излезнат навън, да бъдат показани пред света, да бъдат нарисувани. Приемат нечий човешки облик, олицетворявайки греха, злобата и лицемерието, тъгата, похотта. Навиват вътрешния ми механизъм и опъват нервите до степен на скъсване. Подлудяват ме и ме водят. Но не трябва веднага да скачаш от водопада в черната бездна, дивашки грабвайки четката, нацапотвайки моментното обсебване. Да изгубиш контрол е най-лошото, коета може да се случи. Нещата трябва да се осмислят и претеглят преди да бъдат направени. Търпение и достойнство. Да, трябва да бъдеш търпелив с демоните, но и да не се оставяш да те водят за носа. Те могат да те научат и да ти дадат ужасно много на още по-ужасна цена. Затова е по-добре да отчупиш малко от залъка, а останалото да сготвиш сам. И по този начин, освен, че ще научиш повече, ще си и много по-свободен. Ще запазиш достойнството си на силен човек. Трябва да изградиш една прозрачна тежка стена около себе си и да не прескачаш границата. Не следвай демоните твърде надалеч или ще пропаднеш в Бездната, достигайки абсолютния й край. А там има само празнота. Една чиста, истинска празнота, наречена Нищо.

Я да видим сега дали ще ме познаете? xDD

Hardcore Massacre 3

Brutal. Yes, we are! Третото издание на феста Hardcore Massacre ще поднесе част от най-доброто от българската хардкор/метъл сцена в момента в два дни. На 21ви ще свирят подчертано кораджийски банди, докато на 22ри музиката ще носи метален привкус. O.H., Urban Grey, Odd Crew, Delate, Redound са само част от бандите, които си струва да бъдат чути... и разбира се, Alien Industry, които на 22ри ще поднесат наслада както за слуха, така и за очите... Аз и Алекс сме подготвили нещо специално за случая, така че не пропускайте! Входът е 10 точки за всеки от дните.

Romantic endings do not exist.

Когато играта приключи чарковете ще продължават ли да се въртят, пластмасовите сърца, обвити в имитация на плът ще продължават ли да туптят, докато им свърши батерията "Made in China"?

Остава ли някой под латексовата обвивка или се губи под илюзията за real-touch cyber skin, която изплиташе като фина паяжина с душата си?

Чувстваше ли или се преструваше, че чувства за да запълни дупката, която сама беше отворила? Или се залъгваше и задоволяваше с евтини удоволствия, докато тя самата не се превърнеше в дебела черупка евтино удоволствие?

Романтичните крайове не съществуваха. Трябваше да го разбере много отдавна. Това не беше Холивуд и тя не беше актриса, макар и да участваше във филм. Сценарий нямаше, сценарият беше проекция на съзнанието й и нищо друго. Една илюзия, която подхранваше, в идеята за една фантазия, която никога не е било писано да се случи. Трябваше да обърне повече внимание на знаците, които съдбата изписваше пред нея, а тя умишлено се опитваше да измие и да нарисува отново, така както си ги представяше. Но контурите им бяха разкривени, защото ръката й се движеше неуверено, осъзнавайки невъзможността на творението си. То не можеше никога да съществува в реалността, но отвъд нея щеше да живее завинаги. Продължаваше да рисува по пясъка, който вълните отмиваха, по асфалта, през който преминаваха колите и размазваха уличните кучета, от които никой не се интересуваше. Chien ecrasé. Върху облаците, които след минути вече не бяха същите. Рисуваше, докато не запълни картината. Погледна я за миг в абсолютната й цялост. И след това я унищожи.

Bad Party Pics FTW!!!

Обявявам www.badpartypics.com, за най-смущаващо забавния сайт, на който съм попадала напоследък,..







...изпълнен с доста дебелашки парти хумор, той само потвърждава мнението ми, че със снимките по социалните мрежи и особено във Фейсбук (!!!) трябва да се внимава!