Фейсбук стихотворение

Замисляли ли сте се
Как ако един ден Фейсбук изчезне
Ще се чудим дали сме живи или не,
Защото всякакви доказателства,
Че сме живели тук
и цялата ни колекция от спомени
и снимки
и възклицания
и въобще всякакви виртуално-емоционални експресии
ще си бъде тръгнала,
може би,
притесняваме се и си скубем косите,
(ако имаме останали)
Завинаги.

Nameless here for evermore.
Ще бъдем сами във виртуалното небитие.

Къщата ще опразнее.

Dirty New York Legends: Boys in the band (part 9)

- I won't come to your place tonight Е., - отвърнах му аз – And I won't come just cause I want to see you again. I'm going home.
Е. яхна колелото си и се понесе към Bushwick. Аз извадих телефона си и набрах номера на R. Вдигна ми, каза ми, че си е вкъщи и ако съм искала да дойда да попушим малко трева заедно. Съгласих се, но не заради тревата. Исках да го видя. Мислех си да ида, да пушим и да си тръгна, сигурно беше добра идея, но аз не можех да го направя – познавах се. Позвъних на входната врата и той ми отвори дистанционно. Когато се качих по стълбите, вратата към апартамента му беше отворена. Той седеше на дивана и приготвяше бонга. Седнах до него и го погледнах в очите. Той прокара ръка между краката ми. Бях вече мокра.
- You have to suck this cock, slut. - каза той.
- I will, but you have to fuck me, cunt.
- I will.
След няколко хита и кратка прелюдия, вече бяхме в леглото и огромният му кур проникваше в мен. Още при първият тласък бях очарована и това ми личеше.
- This is a big cock, huh? You love this cock, right, bitch?
- I love your cock, baby. Oh, don't stop fucking me...
Свърши върху лицето ми, точно както обичах и макар и да не стигнах до оргазъм заспах задоволена. На сутринта будилникът на телефона му иззвъня и очите ми механично се отвориха. Спеше ми се безумно, на него също. Той беше този, който трябваше да ходи на работа този път, а бяхме събрали не повече от 3-4 часа. И двамата бяхме изнервени. Нямахме какво да си кажем. Качихме се заедно в метрото, той слезе на първо авеню, аз продължих към Union Square, където трябваше да сменя влакът за Astoria. Сигурно беше много удобно да живееш на Union Square. И убийствено скъпо. Искаше ми се да го целуна, да почувствам някаква човешка близост, но тя липсваше, точно като сънят, от който и двамата имахме нужда.
- Bye, see you.
И слезе от метрото. Останах сама, всъщност аз бях сама през цялото време, всички сме сами уж, или поне почти всички.
- This is First avenue. The next stop is Third avenue. Stand clear of the closing doors please.
Тъъ-дъъъ.
Не го видях повече, до сега. Понякога му пращах sms да се видим, пияна и самотна, в малките часове на нощта, на който получавах отговор след няколко дни с някаквоправдание, а понякога той напушен и разгонен ме питаше дали съм на работа тази вечер, а аз бях заета или просто исках да му го върна за закъсняващите отговори, и така и не се засичахме. За братовчед му S. не чух нищо повече, на няколко пъти си мислех да му пиша нещо от рода на „I met your cousin. He's a nice guy”, но всеки път се спирах. В крайна сметка нямаше никакъв смисъл, нали?
На концертът на Sonic Youth срещнах M, фронтмен на арт-пънк банда. Съвсем по Ню Йоркски малко трева заедно, разговаряхме на различни теми и се наслаждавахме на залезa над небостъргаченото чудовище Манхатън, под дистортнатите китари, чрез които бандата се обясняваше в любов, на градa, от утробата на който беше дошла. След концерта взех телефона му, той взе моят. След седмица ми звънна и ме покани да го посетя в лофта му в Bushwick. Напушихме се на покрива наслаждавайки се на Манхатън през Бруклинската ми перспектива, отворихме по бира, гледахме Desperately Seeking Susan, на който капитулирах и от който на следващия ден нямаше да си спомням почти нищо и трябваше да го гледам отново и щеше да ми бъде като за първи път. Смътно си спомням, че се опита да ме целуне и аз се отдръпнах. По-късно бях вече толкова пияна, че беше абсурдно да сменя всичките 3 метра и да се прибера вкъщи цяла.
- Can I crash here tonight, M. - попитах го.
- Yes, you can, but I don't want to fuck.
- I don't want to fuck either, dear, I just want to sleep.
На следващия ден се събудих в леглото му с дрехи и грим. Направи ми закуска. Предложи да ме закара до Union Square, но първо трябва да го придружа да свърши малко работа. Подари ми тефтерче и химикал и ми каза, че трябва да ги нося винаги със себе си, даде ми и две книги, които мушнах в чантата си. A catcher in the rye на Salinger и една за зараждането на американският пънк. Lower East Side от края на 60те до 80те. Fucking Lower East Side, CBGBs... Пътувахме в колата му, през огряните в слънце улици на същия този Lower East Side. Разказа му, как търси любов, връзка, а не просто пословично чукане за по една вечер, имал твърде много от това преди, а то върви ръка за ръка с наркотиците и рокендрола. Звучи ми познато, отвърнах му, и му разказах, как се бях уморила от същото това чукане за по една вечер. И макар и двамата да знаехме, че може би няма да намерим тази любов един в друг, че може би няма да правим секс, че при някоя от следващите ни уговорки той или аз нямаше да си вдигнем телефона и може би книгите щяха да останат при мен и може би нямаше да се видим с месеци след това, или нямаше да се видим въобще, това нямаше значение.
След месец отново в Sway срещнах E...

Dirty New York Legends: Boys in the band (part 8)

Трябваше да се срещнем на спирката на L train на Bedford Avenue, защото той наскоро се беше нанесъл в апартамент съвсем наблизо, където трябваше да се отбием за по бързо питие, след което да отидем на танцуваме в някакъв местен клуб Cove или нещо подобно, който като по чудо не бях чувала и където не бях ходила досега...
Транспортът от Куинс до Бруклин е отвратително неуреден, честно ви казвам. За да се добера до Бруклин, трябваше да сменя 3 до 4 влака или само два, но да мина през целия Манхатън, чак до Union Square. Бях се преместила съвсем наскоро в Astoria и вече въобще не бях възхитена нито от локацията, нито от квартала, нито от хората, които го обитаваха. Не, че имах нещо против тях, напротив, просто бяха твърде нормални за моя вкус (или от Бангладеш)... Та, тъй като бях в началото на пребиваването си там (което нямаше да продължава за дълго) все още не знаех, че експресният влак не върви през нощта и поради невежеството си изпуснах 2 като нашите пътнически влакове хаха, докато го чаках... вече минаваше времето на уречената ни среща, а аз още си висях на спирката в Astoria!!! Катастрофа. Парадоксалното в случая беше, че като разстояние не беше никак далече – едно такси би ми взело към 15 долара – 17, 18 с бакшиша, но някак си не ми се даваха пари за такси. Рядко давах пари за таксита така или иначе, особено ако имах денонощен градски транспорт... Винаги ми се бяха виждали като хвърлени пари на вятъра.
Звъннах му, че ще закъснея и след като убих поне няколко десетки нервни клетки, чакайки, най-накрая се метнах на влакът и се изстрелях към Williamsburg. Изстрелях е малко силно казано, пристигнах с около едно часово закъснение и му звъннах да дойде да ме вземе, все пак не исках да го го карам да виси да ме чака един час. Когато се появи белите му обувки, дългата коса и мустакът не бяха в абсолютно съзвучие с типа мъж, който търсех, но солидното количество татуировки и девет инчовата патка надделяваха. Да не забравяме, че беше и китарист, а очите му имаха онази особени искрица, която издаваше, че бях попаднала на извратено копеле. Срещнах се с няколко от бившите му съученици, които бяха дошли да го посетят в Ню Йорк и които, слава Богу, си тръгваха, и след това се качихме у тях. Там ни посрещна някакъв друг негов приятел, чието име така и не си направих труда да запомня. Бях все още изнервена от едночасовото си закъснение, определено това не беше най-доброто начало на първа среща с някой, но майната му какво казваха хората. Нека обърнем правилата на 360 градуса, нека ги изгорим на кладата, пък да става каквото ще. R. сипа по едно уиски, нареди по линия, запали бонгът – вече се чувствах доста по-добре и ми пукаше все по-малко. Първият път, когато приятелят му отиде до тоалетната, той се обърна към мен с вълчите си сини очи и ми каза „Give me a kiss”. Всеки следващ път, когато пичът изчезваше за малко, се натискахме все повече и повече, докато накрая той не разбра, че е време да си тръгва и не се изнесе. Останахме насаме. И на двамата ни беше ясно, защо бях дошла. Нямаще нужда да се преструваме. Същия ден, няколко часа преди срещата ни, ми беще дошло, и псувах тялото си, че пак беше преебало всичко и нямаше как да го изчукам. После реших, че това е шанс най-накрая да се видя с някой мъж, който харесвам, и да не го изчукам на първата среща и може би да започна връзка, с повече бъдеще от два-три тека. Когато ръката му докосваше бедрата ми, а подутината в панталона му набъбваше със скоростта на светлината пред очите ми обаче, най-малкото си мислех за бъдеще. Мислех за девет инчовата му патка, снимката на която пазех в телефона си. Той искаш да стоим голи и да се докосваме, казах му че съм в цикъл и не мога, той ми отвърна, че не му пука и сложи червена хавлиена кърпа под мен. Беше красив, няма съмнение, татуиран, блед, кльощав, с огромен кур. Ето защо браточед му ми беше говорил за него – той знаеше много добре за любовта ми към големите курове. Спазих обещанието си – секс така и не правихме, но това не ми попречи да му направя четири свирки. Три същата нощ и една на сутринта, когато се събудихме. Трябваше да ходя на работа – първа смяна – спеше ми се ужасяващо, но нямаше как. Искаше ми се да го прегърна, да приютя тялото си до неговото и да спим до обяд, след като се събудим даже бих му направила още една свирка, но той нямаше да ми плати наема, за жалост. Отидох до банята, измих се, пооправих рошавата си коса и грима си, върнах се пак до стаята. Той лежеше, полуунесен на леглото, все така гол, бледата му кожа контрастираше с тъмните чаршафи и мастилото по кожата му. Прииска ми се да отида и да го целуна отново, да прокарам пръсти през косата му (добре де, можехме да минем и без пръстите през косата), но през устните ми се изпълзна само едно „Bye, see you soon”, след което се измъкнах пред входната врата. Чудех се след това, дали ако го бях целунала тази сутрин, щеше да ми стане гадже, да започнем да се виждаме повече и нещата да проработят. Никога нямаше да разбера.
Видях го само веднъж след това. Беше постъпил като пълен гъз, като всички останали – на следващия ден ми писа смс как вървяла работата, след което се покри за няколко седмици. Реших, обаче, че трябва да го изчукам на всяка цена. Поне да не съм валат. Една вечер Е. Беше дошъл да ме вземе от работа, след което отидохме да пием. Е. беше много сладък, четеше много, патката му беше доста дебела и водехме интересни разговори. Е. обаче имаше един проблем – не обичаше да се целува с език, което си беше смущаващо... Не мислех, че има мъже, които ги кефи да се целуват като момичета. Даже повечето момичета, които познавах не ме целуваха така... Онази вечер, все пак ми даде няколко прилични целувки с език, след което ме покани да отида у тях...

Circus Devils - Leave The Knife, Curtis

В петък вечерта снимахме клипа на Circus Devils, заедно с Steve Five от The Library is on fire, както и няколко други негови приятели, с които се запознах същата вечер - Cory Race and Ashley Epps. Режисьор и оператор е очарователната K-chan aka Katie Rachele. Всъщност всичко се получи уникално спонтанно - пристигнах на снимките директно от работа и заснехме всичко почти без дубли. Видеото беше готово за 2 дни, на което му казвам американска експедитивност, като се има предвид, че това, което снимахме с Alien Industry в България отне около 2-3 месеца да излезе. Ето го и видеото към Leave the knife, Curtis.

Моля, не си играйте с ножове в домашни условия. Или си играйте. То си е ваша работа.

Dirty New York Legends: Boys in the band (part 7)

Първият човек, когото се сетих да потърся естествено беше S. След като безрезултатно се опитах да му звънна, му написах „So where are you and your cousin”. Вече бях леко пияна. Получих отговорът: “Not around mama. Had to drive home. Forgot Chad had a wedding.”. Значи и той отпадаше. Казах на таксито да кара към Alphabet City, където се донапих в бара на същия приятел, в чийто апартамент бях крашнала преди няколко дни (следите ли ми мисълта) и след това се прибрах в къщи. На сутринтa все пак отговорих на S.
Аз:„So who got married? You? XD”
S:“My cousin”
Аз::“Haha the same with the threesome?”
S:“No, lol. That would be crazy. No, this cousin is a goody two shoes”.
Веднага отворих Google за да проверя какво означава goody two shoes и се оказа, че е каквото и предполагах: примерен, неотклоняващ се от правилата индивид.
Аз:„What about the other one that you want me to fuck? Is he bad?”
S:“No more questions”.
Аз:“No more answers. Going to sleep now”.
След няколко дни ми звънна отново, с абсолютно идентично предложение да се видим тъй като сега е в Brooklyn. Може би като вярно пале трябваше да хвана моменталически такси, да притичам при него и да му лапна пишката? Не, че не бих го направила, все пак ми беше Мастър, но имах уговорка – трябваше да ида да видя една стая в Astoria, където смятах да се местя от следващия месец. Казах му, че ще му звънна като приключа и той се съгласи. Телефонният ми повик обаче остана безгласен. Демек, пича не си вдигна телефона. Написах му sms и на него не отговори и реших да спра да се занимавам. Отдавна ми беше писнало от тъпи копелета, които се правят на две и половина и не смятах да поощрявам мъжката путковщина, дори и да ставаше въпрос за някой със златен кур.
След около месец докато се прибирах от бара в Greenpoint, в който работех, получих sms от братовчед му R. Звучеше доста дружалюбен и искаше да се запознаем, братовчед му, който вече познавах доста добре, му бил дал телефона ми и бил много любопитен да се видим... започнахме да си пишем и след около 10-15 съобщения нещата вече доста сериозно опираха до секс. Започнахме да се възбуждаме като си пращаме голи снимки, които еволюираха в телефонен секс при който свършихме един след друг... Уговорихме си среща на следващия ден, знаех, че не трябва да го чукам, но, мамка му, беше толкова трудно да устоявам на изкушението – нали казваха още в лексиконите, че най-добрия начин да устоиш на изкушението е да му се отдадеш...

Dirty New York Legends: Boys in the band (part 6)

Отговор така и не получих и, честно казано, се почувствах малко тъпо... Имах нужда от секс, а знаех, че той се справя доста добре и не ми се губеше време и енергия в нови завоевания. Също, като с всеки Мастър до момента, се бях повлюбила малко и исках съвсем по момичешки да го видя...
Чудех се как да подходя, а в подобни ситуации болният ми мозък може да измисли какви ли не глупости. Намирах за тъпо да му пиша „Hey S. what are you up to?” или каквото и да е нормално нещо. Сигурно за повечето хора това е най-простото и логично решение на дилемата и въобще не го мислят, но не и за мен. Реших да се снимам както-майка-ми-ме-е-родила от кръста надолу, аранжирала плътта си с черен кожен камшик и да изпратя снимката му с думите „This pussy has to be spanked, Master...”. Стори ми се идеална идея, беше новаторско, възбуждащо и секси. Вероятно всъщност беше смущаващо, странно и неподходящо.
Отделих поне половин час в търсене на перфектния кадър, използвайки телефона си, фотоапарата си и уеб-камерата на лаптопа си. Направих сама всички снимки, нямаше кого да помоля да ми асистира, всъщност можех да помоля пича, който живееше на дивана в хола на квартирата ни - той беше гей и едва ли едно pussy би го смутило, но реших, да не го занимавам с моите глупости и сама да си свърша работата. Нали знаете – на вълка вратът му е дебел, защото си върши работата сам!
След кратки колебания избрах най-подходящия от поне трийсете кадъра, които направих и самоуверено му го изпратих с въпросната реплика отдолу. Не получих отговор на sms-а си няколко дни, но не го потърсих отново. Най-малкото след това съобщение нямах какво друго да кажа, ако ми отговореше ОК, ако не – всичко приключваше.
Към края на същата тази седмица, някъде три-четири дни след като изпратих снимката, телефонът ми светна с добре познатата червена светлина и пиукащ звук. Съобщение.
S: Wanna fuck me and my cousin.
Прочетох думите му върху цветният lcd екран на смарт-фона си, вървейки по сутрешните улици на Bed-Stuy. Връщах се вкъщи, отново снощна, отново на сутринта, след като бях крашнала в апартамента на един мой познат, с когото се бяхме понатискали сутринта. Не отговорих на съобщението и тъй като именно така трябва да се третират мъжете, нещо, което за жалост така и не успях да се науча да прилагам успешно до момента, той ми се обади на следващата вечер. Бил в Brooklyn, да сме се били видели. Отвърнах му, че имам вече уговорка с един приятел и вероятно по-късно вечерта може би ще съм свободна, но не знам точно кога и къде. Предложи да му се обадя, като приключа. Имах уговорка с P, с когото обаче исках само да си играя, а и той беше достатъчно зрял и знаеше, кога да постави дистанцията и да ме спре, за да не се изчукаме, което ни оставяше добри приятели преди всичко. Същата вечер обаче беше една от първите ни срещи и тепърва разбирах философията на отношенията ни. След като съвсем открито натискахме в един от най-популярните барове на Bedford Avenue, се качихме на такси за да отидем да се чукаме в студиото му. Спряхме за бири , които слезе да купи. Когато се върна след 5 минути обаче неочаквано ми каза:
- My friend I. got into trouble in one other bar, I have to go and help him.
Подаде ми бирите, даде някаква банкнота на таксиметровия шофьор и му каза да ме закара където си поискам. И така, аз се озовах сама в таксито с два Becks-а и целия Ню Йорк пред себе си.

Dirty New York Legends: Boys in the band (part 5)

С майка ми живеехме в една стая, което правеше невъзможно да се насладим подобаващо на вечерта. Това обаче не ме спираше, защото, както вече знаете, обичах невъзможните неща. Предложих му да отидем на покрива, където след като попушихме от коза, за който се бях изръсила 40 долара в името на „една перфектна вечер с идеално чукане“, започнах да му духам на фона на красивата гледка на среднощен Manhattan. По едно време обаче го хвана параноята и започна да се оглежда наооколо.
- Its too exposed here. We should go somewhere else...
- Its totally fine, baby, relax. Oh, are you nervous? You're worried that some people on the street can see your cock? - започнах да го бъзикам аз. Шях да съжаля/благодаря за думите си по-късно, когато ми го върна тъпкано. Съкварирантите ми се качиха на покрива, видимо подпийнали и той ме накара да му лапам пред тях, а по-късно ме натика в тоалетната на апартамента и ме изчука там, докато аз се опитвах да бъде възможно най-безшумна, тъй като от стаята, където спеше майка ми ме делеше само една тънка стена. На сутринта трябваше да си тръгне, нямаше къде да остане да спи, а го очакваше дълъг път до upstate градчето, където живееше. Качихме се на покрива отново за да изпушим по цигара заедно. Нямахме много какво да си кажем, а слънцето беше на път да оцвети със сутрешните си багри градът, който никога не спи. Пуснах една песен на IAMX от телефона си, но той не я хареса. Знаех си, че не трябва да пускам IAMX на пичовете, просто не го разбират. Другият път, смятах да пробвам с The Strokes или 2 Pac, зависи от случая. S. каза, че ще ми се обади, а аз започнах да му обяснявам колко са ми писнали всички тези мъжки приказки и колко мразя някой все да казва, че ще ми звънне и аз да трябва да чакам и да чакам...
- We should fuck more S,. казах му аз.
А той се усмихна и погледна на другата страна.
- I'm leaving.
- Ok, I'm gonna stay here and wait for the sunsrise.
Видях в очите му, че малко ми се зачуди. Американските момчета не бяха свикнали на такава пост-садо-мазо романтика. Аз имах нужда някой просто да ме гушне и да изчака с мен изгрева, след като съм му позволила да ме унижава и наказва с кура си. Просто,красиво, утопично. Чух вратата на покрива да се затваря зад мен, но продължих да стоя, с поглед насочен към събуждащото се небе и димяща цигара между пръстите.
Изгревът беше очароващо пленителен, точно както си го представях. Небето се насити в искрящо розово, което преливаше в болезнено синиеещи нюанси. Беше толкова красиво, че реших да го снимам и да му изпратя снимката. Отстрани сигурно изглеждаше cheesy, твърде глупаво и сантиментално, но докога щях да спирам себе си в стремежите и желанията си, само за да угодя на някой друг, на когото така и така не му пукаше и за да му запука аз трябваше да се правя, че ми пука? I'm sick of spending these lonely nights training myself not to care... Мразех всичките тези игрички, макар и да знаех, че работят. Исках да го направя, правех го. That's it. Натиснах бутона Send. Да става каквото ще.

Despot, Mr. Motherfucking eXquire & Das Racist @ Music Hall of Williamsburg

ОК. Знам, че не съм типичния човек, който очаквате да бъде на hip-hop концерт и определено не ходя по такива всеки ден, но моя човек Крис ме заведе на шоуто на Despot, Mr. Motherfucking eXquire и Das Racist миналата сряда (16 ноември) в Music Hall of Williamsburg и честно казано доста се забавлявах. Ето и три супер лейм видеоклипа, които заснех с телефона ми, защото снимането с камера (то и с телефон де) беше забранено (уж). Макар и звука (особено баса) да е ужасен ще добиете някаква представа. Despot е личния ми фаворит и направо смаза, без никакъв back up, но с убийствен и доста хардкор flow:



ето я и песента в оригинал:



Втори излeзе Mr. Motherfucking eXquire с огромен back-up, беше ОК, но не съм особено впечатлена:



А последни бяха и нашумелите напоследък хипстер-рап звезди, които даже бяха на корицата на Ноемврийския брой на SPIN Das Racist, които също направиха добро шоу, но даа, определено за мен Despot беше най-силния:

Dirty New York Legends: Boys in the band (part 4)

В истинската любов винаги има щипчица омраза и именно това я кара да пламти и изгаря, а моята любов към музикантите беше вечна и краткотрайна едновременно. Заминах за да променя всичко, за да оставя старите лудости, старите слабости и грешки, да ги захвърля като пластмасови шишета в новите модерни кошове за рециклиране, където да е превърнат в ултрамодерни, скъпи еко дрънкулки. Да, ама не. Както българската мъдрост е казала кръвта вода не става. Спермата също. Изконсумирах връзките си като fast food и това беше ужасно. Най-лошото беше, че това се беше затвърдило в мен като навик, а старите навици, както знаете, умират трудно. Бях достатъчно саможива, горда и агресивна и в същото време крехка, нетърпелива и романтична. Потресаваща комбинация.
Една неделя, в същия този Sway (б.a. виж part 1: A pretty shitty story), срещнах S. Всъщност, срещнах го пред клуба, докато най-добрият ми приятел си издерчваше цигара от него. Съвсем по Ню Йоркски , попушихме малко трева заедно и само след няколко минути вече се натискахме в клуба. Имаше енергия по между ни, сексуална енергия, определено ме възбуждаше и предусещах, че чукането би било невероятно. И не грешах, сексът беше един от най-добрите, които бях имала до сега. Тъпото, в случая, (да, да, виждам вече се подсмихвате и знаете какво ще ви кажа) беше че отново се случи още същата вечер. Знаех, че не трябваше да го правя и все пак не издържах и когато S. ме попита дали искам да отида с него, в апартамента на китариста на групата му, аз казах „Да“. Може би в този момент говореше Мяу-Мяу, моето алтер-его, която освен че беше изключително развратна, не можеше да казва „Не“, а само „Мяу-Мяу“.
Той реши, че е доста яко, че съм дошла с него, но в крайна сметка си беше грешка, като всички останали. Чукахме се здраво, цяла нощ, и се оказа, че има (скрити) заложби като Мастър и знае как да ме подчини с кура си. Чух всички обичайни хубави думички, колко често сме щели да се виждаме, колко му било хубаво с мен и колко мокро и гостоприемно котенце съм имала. Както кралицата-майка Мадона е казала „Everybody loves you when you're about to cum”. За след това, обаче не споменава нищо. Заспахме един до друг на дивана, като той използва 3 стола като удължение на което да положи половината от тялото си, защото съвсем по Ню Йоркски нямаше достатъчно място. Бяхме някъде в Harlem и на сутринта, когато се събудихме и излязохме на стълбите той си купи soda с последния долар в портфейла си, пъхна ръце под ученическата ми поличка и ме попита:
- What if I fuck you here in front of everybody?
Kачихме в колата му и той ме остави на съвсем грешна спирка на метрото в Alphabet City. Но това нямаше никакво значение, аз направо сияех от щастие. Обадих се на най-добрия си приятел за да му кажа, че съм срещнала (поредната) сродна душа и че снощи съм имала най-якото чукане. Ever. С S. се видяхме се отново след седмица-две, този път дойде на гости в квартирата ми в Bed-Stuy, двустаен апартамент, който споделяхме 5 човека...